Преодоляване на трудностите в Панама

„ПАНАМА е мост към света.“ Преди половин век този лозунг бил споменат в известно панамско радиопредаване. Днес той отразява мнението на мнозина за тази страна в Централна Америка.

Панама е като мост между Северна и Южна Америка. Но освен това същинският мост между двете Америки се е разпрострял над известния Панамски канал. Това забележително инженерно постижение преминава през цялата страна, за да свърже Атлантическия с Тихия океан. Плавателните съдове от цял свят го прекосяват за броени часове, спестявайки си пътуване, което в противен случай би им отнело няколко дни или седмици. Наистина, Панама играе важна роля, като осигурява връзка между различни части на света.

Обединение на различни народности

Панама обединява на територията си хора с различен национален и етнически произход. Пришълци и коренни жители  съставят разнородното население на тази красива страна. Възможно ли е обаче произтичащите от това социални, културни, религиозни и езикови различия да бъдат преодолени и да се постигне единство на мисълта и целите въз основа на безценните истини от Божието Слово?

Да, възможно е. Думите на апостол Павел, записани в Ефесяни 2:17, 18, показват, че християните през първи век — юдеи и езичници — успели да преодолеят подобно предизвикателство въз основа на обединяващата сила на Христовата жертва. Павел писал: „Той [Исус] дойде и извести добрата новина за мира на вас, които сте далече, и мир на онези, които са близо, защото чрез него ние, двете групи, имаме достъп до Бащата посредством един дух.“

По същия начин днес Свидетелите на Йехова известяват „добрата новина за мира“ на отделни личности и цели групи в Панама, които идват от далечни места и изповядват най–различни религии. Сред онези, които ‘имат достъп’ до Йехова, цари истинско единство. В резултат на това в Панама има сборове, чиито събрания се провеждат на шест езика: испански, кантонски, панамски жестомимичен, английски и два от езиците на местните народи — куна и нгобере (гуайми). Наистина е насърчително да научим как представителите на тези езикови групи са се обединили в поклонението на Йехова.

Преодоляване на предизвикателствата в комарка

Нгобе е най–голямата от осемте местни етнически групи в Панама. Тя има около 170 000 представители, повечето от които живеят в обширен район, обозначен отскоро като комарка, тоест резерват. Голяма част от района се състои от планински възвишения, покрити с гъста тропическа растителност, до които в повечето случаи може да се стигне само пеша, както и от красиви крайбрежни области, достъпни  единствено по море. Селищата са разположени главно край реките, служещи като удобни пътни артерии, и по морското крайбрежие. Много от жителите в комарка живеят бедно, като се препитават с отглеждане на кафе в планините, риболов или земеделие. Мнозина принадлежат към някоя от църквите на християнството, а други са последователи на местна религия, позната като „мама–тата“. Трети се обръщат към местните сукиас (шамани) за лек, когато се разболеят или когато смятат, че са тормозени от зли духове. Макар че много от жителите говорят испански, най–разпространеният език в района е нгобере.

Усилия за достигане до сърцата на хората

Свидетелите на Йехова знаят, че трябва да учат хората на истината по начин, който да достигне не само до умовете, но и до сърцата им. Това ще ги подбуди да направят необходимите промени в живота си, за да отговорят на Божиите стандарти. Затова специалните пионери, назначени в осем части на резервата, научиха езика нгобере с помощта на опитни местни Свидетели.

В четиринайсетте сбора, които бяха сформирани в района, се вижда забележителен потенциал за растеж. Например преди няколко години специалните пионери Димас и Хисела били назначени в малък сбор с около четирийсет вестители в крайбрежната област Тобобе. В началото не им било никак лесно да свикнат с честите пътувания с кану, за да проповядват на смирените хора по атлантическото крайбрежие. Димас и Хисела разбрали, че тихите морски води бързо могат да се превърнат в опасни вълни. Ръцете и гърбовете им често ги болели след усиленото гребане от село на село. Друго предизвикателство било да научат местния език. Но техните жертви и постоянство били възнаградени, когато през 2001 г. около 552 души посетили Възпоменанието на Христовата смърт.

Срещу Тобобе, от другата страна на залива, се намира село Пунта Ескондида. Няколко вестители редовно прекосявали залива с лодка, когато времето позволявало, за да посещават събранията в Тобобе, и по всичко личало, че има добра възможност за сформиране на нов сбор в тази област. Тогава Димас и Хисела били помолени да се преместят в Пунта Ескондида. За по–малко от две години групата там станала сбор с 28 вестители и средна посещаемост на ежеседмичния публичен доклад от 114 души. През 2004 г. новосформираният сбор с радост отбелязал Възпоменанието на Христовата смърт с общо 458 присъстващи.

Предизвикателството на неграмотността

За много искрени хора неграмотността е една от пречките, които трябвало да преодолеят, за да развият близки взаимоотношения с Йехова. Така било и с Фермина, млада жена от планинската част на комарка. Мисионерките в отдалечения район, където живеела, видели, че тя слуша с голям интерес посланието за Царството. Когато ѝ предложили библейско изучаване, Фермина отвърнала,  че би искала да научи повече. Но имало един проблем. Тя говорела испански и нгобере, но не можела да чете и да пише на нито един от двата езика. Едната мисионерка ѝ предложила да я научи с помощта на брошурата „Полагай усилия да четеш и да пишеш“ *.

Фермина била добра ученичка, подготвяла с желание своите уроци, пишела редовно домашните си и упражнявала прилежно правописа си. За една година тя напреднала дотолкова, че вече можела да изучава брошурата „Ти можеш да бъдеш приятел на Бога!“*. Когато били организирани събрания, Фермина започнала да ги посещава. Но тъй като семейството ѝ било бедно, на нея ѝ било много трудно да купува билети, за да ходи на събрание със своите деца. Една пионерка предложила на Фермина да обмисли дали не може да изработва и да продава женски носии нгобе. Тя харесала предложението и независимо от другите нужди, които имала, използвала парите от носиите само за християнските събрания. Днес Фермина живее със семейството си на друго място и продължава да напредва духовно. Тя и близките ѝ са щастливи не само защото са се преборили с неграмотността, но което е още по–важно, защото са опознали Йехова.

Трудността да се проповядва на хора с увреден слух

Много семейства в Панама, в които има човек с увреден слух, се срамуват от положението си. Понякога глухите хора не получават никакво образование и много от тях се чувстват изолирани от околните, защото не могат да общуват лесно с тях.

Станало ясно, че трябва да се направи нещо, така че добрата новина да стигне до хората с увреден слух. Откликвайки на насърчението на един пътуващ надзорник, няколко пламенни пионери и други вестители се заели да учат панамски жестомимичен език. Тяхната находчивост била възнаградена.

В края на 2001 г. в град Панама вече имало група, която провеждала събрания на жестомимичен език. На тях присъствали около двайсет души. Когато напреднали с езика, братята и сестрите могли да достигнат до много хора, които за пръв път „чували“ библейската истина на своя език. Много Свидетели, които имат дете с увреден слух, започнали да посещават събранията на тази група и открили, че така децата им разбират по–лесно библейските учения и харесват истината повече. В много случаи родителите трябвало да научат жестомимичен език и така можели да общуват по–добре със своите деца. Родителите помагали на децата си да растат духовно и в резултат на това взаимоотношенията в  семействата укрепвали. Случилото се с Елза и дъщеря ѝ Ирайда показва ясно това.

След като чула за Ирайда, една Свидетелка от групата за жестомимичен език я посетила и ѝ оставила брошурата „Да живееш завинаги на земята!“*. Ирайда много харесала онова, което успяла да разбере от илюстрациите на новия свят. Било започнато библейско изучаване с брошурата. След като свършили това издание, те изучавали с брошурата „Какво изисква Бог от нас?“ *. Тогава Ирайда започнала да моли майка си да ѝ помага при подготовката и да ѝ обяснява написаното в брошурата.

Елза била изправена пред две предизвикателства: тъй като не била Свидетелка, тя не била запозната с библейската истина, а освен това не разбирала жестомимичен език. Били ѝ казали, че не бива да общува на жестомимичен език с дъщеря си, понеже момичето трябва да се научи да говори. Затова общуването между майка и дъщеря било ограничено. Трогната от молбата на Ирайда, Елза помолила една Свидетелка от сбора да изучава с нея. Елза казала: „Правя го заради дъщеря си, понеже никога не съм виждала Ирайда толкова въодушевена от нещо.“ Тя се присъединила към дъщеря си в изучаването и научила жестомимичен език. Тъй като Елза отделяла повече време за дъщеря си, общуването между двете се подобрявало. Ирайда започнала да избира по–внимателно приятелите си и общувала с хората в сбора. Днес и майката, и дъщерята посещават редовно християнските събрания. Елза наскоро се покръсти, а Ирайда също напредва към тази цел. Елза споделя, че за първи път има възможност да опознае дъщеря си и че сега с нея могат да разговарят за много важни неща, които са ценни и за двете.

В групата за жестомимичен език, която през април 2003 г. стана сбор, вече има около петдесет вестители на Царството, а на събранията присъстват и повече хора. Над една трета са с увреден слух. В три града извън района на столицата Панама са сформирани и други групи, които провеждат събрания на жестомимичен език. Макар че все още има много работа в жестомимичния район, несъмнено беше направена голяма стъпка напред, за да бъде преодоляно „мълчанието“, разделящо искрените хора с увреден слух от техния любещ Създател, Йехова Бог.

Подобни случки има в цяла Панама. Макар и да са от различни народности, да говорят различни езици и да имат различен произход, много от жителите на страната са се обединили в поклонението на единствения истински Бог. Благодарение на истината от Словото на Йехова биват преодолявани проблемите в общуването между хората в тази страна, наричана от мнозина „мост към света“. (Ефесяни 4:4)

[Бележки под линия]

[Карта на страница 8]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

КАРИБСКО МОРЕ

ПАНАМА

Тобобе

ТИХИ ОКЕАН

Панамски канал

[Снимка на страница 8]

Жени от народа куна държат пана

[Снимка на страница 9]

Мисионерка проповядва на жена от народа нгобе

[Снимка на страница 10]

Свидетели нгобе се качват в кану, за да посетят деня на специален конгрес

[Снимки на страница 11]

Библейската истина преодолява културни и езикови различия в Панама

[Снимка на страница 12]

Изучаване на „Стражева кула“ на жестомимичен език

[Снимка на страница 12]

Елза и дъщеря ѝ Ирайда сега се радват на добро общуване

[Информация за източника на снимката на страница 8]

Кораб и жени куна: © William Floyd Holdman/Index Stock Imagery; село: © Timothy O’Keefe/Index Stock Imagery