Бедността в днешно време

ВИСЕНТЕ * често дърпа една тежко натоварена двуколка по улиците на Сан Паулу (Бразилия). Той събира картонени, метални и пластмасови отпадъци. Когато започне да се стъмва, той поставя парче картон на земята под двуколката си и ляга да спи. Изглежда Висенте не обръща внимание на шума от колите и автобусите на оживената улица, където прекарва нощта. Някога той имал работа, дом и семейство, но изгубил всичко това. Сега едва успява да изкара прехраната си на улицата.

За съжаление милиони хора по света живеят в пълна мизерия като Висенте. В развиващите се страни мнозина са принудени да живеят на улицата или в бараки в бедняшки квартали. Просяците — недъгави, слепи хора, жени, кърмещи бебетата си — са нещо често срещано днес. Между колите, спрели на светофарите, притичват деца, които се опитват да продават бонбони с надеждата да припечелят няколко дребни монети.

Трудно е да се намери обяснение за тази бедност. В един брой на британското списание „Икономист“ се казва: „Никога преди човешкото общество не е било по⁠–​богато отсега, тоест не е разполагало с такова медицинско познание, технически умения и интелектуална сила, за да се справи с бедността.“ Несъмнено мнозина са извлекли полза от тези познания и умения. Улиците на големите градове в много от развиващите се страни гъмжат от лъскави нови коли. Търговските центрове са пълни с всякакви модерни уреди и винаги има хора, които ги купуват. В два търговски центъра в Бразилия била проведена специална рекламна кампания. Те били отворени и през нощта на 23 и 24 декември 2004 г. Ръководството на единия от центровете наело танцьори на самба, които да забавляват купувачите. Така били привлечени почти 500 000 клиенти!

И все пак голям брой хора не могат да се възползват от богатството, на което се  радват някои. Силният контраст между богатите и бедните е накарало мнозина да стигнат до извода, че срещу бедността трябва да се вземат спешни мерки. В бразилското списание „Вежа“ пише: „Тази година [2005] борбата срещу бедността трябва да бъде най⁠–​важната тема, която световните водачи да обсъдят.“ В списанието се споменава и предложението за нов план „Маршал“ *, предназначен да помогне на най⁠–​бедните страни, особено в Африка. Но макар че тези предложения създават впечатлението за напредък по въпроса, в същото списание се обяснява: „Има обаче много причини, поради които можем да се съмняваме в резултатите. Ако повечето страни се колебаят да подпомогнат плана, то това е, защото средствата рядко стигат до хората, за които са били предназначени.“ За съжаление вследствие на корупцията и бюрокрацията голяма част от средствата, осигурявани от правителства, международни агенции и отделни хора, никога не достигат онези, които наистина се нуждаят от тях.

Исус знаел, че бедността щяла да продължава да съществува. Той казал: „Бедните винаги са с вас.“ (Матей 26:11) Означава ли това, че на земята винаги ще има бедност? Нищо ли не може да се направи за подобряване на положението? Какво могат да направят християните, за да помогнат на бедните?

[Бележки под линия]