Йехова обучава пастирите да се грижат за стадото му

„Йехова е този, който дава мъдрост; от устата му излизат познание и проницателност.“ — ПРИТЧИ 2:6, НС.

1, 2. Защо покръстените мъже се стремят към повече отговорности в сбора?

„БЯХ много радостен, когато ме назначиха за старейшина — казва Ник, който служи като надзорник в сбора от седем години. — Гледах на тази привилегия като на възможност да увелича службата си за Йехова. Чувствах се длъжен да му се отблагодаря за всичко, което е направил и продължава да прави за мене. Исках и да помагам на вестителите в сбора във възможно най–пълната степен, да им помагам така, както другите старейшини са помагали на мене.“ Но наравно с радостта, той изпитвал и някои притеснения. Ник продължава: „Тъй като нямах още 30 години, когато бях назначен, се притеснявах, че ще ми липсват необходимите умения — проницателност и мъдрост, за да служа резултатно като пастир в сбора.“

² Братята, които Йехова назначава да се грижат за неговото стадо, имат много причини за радост. Апостол Павел напомнил на старейшините в Ефес за една от тези причини, като цитирал думите на Исус: „Повече щастие има в това да даваш, отколкото в това да получаваш.“ (Деяния 20:35) Службата като помощник–служител или старейшина предоставя на покръстените мъже допълнителна възможност да дават на Йехова и на сбора. Помощник–служителите например сътрудничат на старейшините. Те се грижат и за много други времепоглъщащи, но необходими задачи. Тези братя са подбуждани от любов към Бога и към ближния, за да принасят такава ценна служба. (Марко 12:30, 31)

3. Защо някои братя може да се колебаят да се стремят към привилегии в сбора?

³ Но някой християнин може да се колебае да се стреми към привилегията да бъде помощник–служител и по–късно старейшина, защото се чувства неподходящ. Също като Ник, той може да се притеснява, че няма необходимите умения да бъде резултатен пастир. Дали и ти, като покръстен брат, се чувстваш по този начин? Подобни притеснения не са неоснователни. Йехова държи отговорни пастирите за начина, по който се отнасят към стадото. Исус казал: „От всекиго, на когото е дадено много, ще се изисква много, и от онзи, на когото е поверено много, ще се изисква повече от обикновеното.“ (Лука 12:48)

4. Как Йехова помага на онези, които назначава да се грижат за овцете му?

⁴ Дали Йехова очаква от онези, които назначава за помощник–служители и старейшини, да носят допълнителния товар сами? Не, напротив, той им осигурява практична помощ, която им позволява не само да се справят със задълженията си, но и да ги извършват успешно. Както беше обсъдено в предишната статия, Йехова им дава от своя свети дух, чиито плодове им помагат да се грижат нежно за овцете. (Деяния 20:28; Галатяни 5:22, 23) Освен това Йехова им дава мъдрост, познание и проницателност. (Притчи 2:6, НС) Как той прави това? Нека да обсъдим три начина, по които Йехова обучава онези, които назначава да се грижат за овцете му.

Обучавани от опитни пастири

5. Защо Петър и Йоан били резултатни пастири?

⁵ Когато апостол Петър и апостол Йоан  били изправени пред Синедриона, мъдрите от светска гледна точка съдии гледали на мъжете пред себе си като на „неучени и обикновени хора“. Апостолите можели да четат и да пишат, но не били получили равинско обучение върху Свещените писания. Въпреки това Петър и Йоан заедно с другите ученици били доказали, че са резултатни учители, като подбуждали много от онези, които ги слушали, да станат вярващи. Как тези обикновени мъже станали такива изключителни учители? След като ги слушали известно време, съдиите ‘разбрали, че тези мъже са били с Исус’. (Деяния 4:1–4, 13) Вярно е, че апостолите били получили светия дух. (Деяния 1:8) Но също било видно, дори за духовно слепите съдии, че Исус бил обучил тези мъже. Докато бил с тях на земята, Исус учел апостолите не само как да събират подобните на овце хора, но също и как да се грижат за тях като пастири, след като станат част от стадото. (Матей 11:29; 20:24–28; 1 Петър 5:4)

6. Какъв пример относно обучението на другите оставили Исус и Павел?

⁶ След като бил възкресен, Исус продължил да обучава онези, които бил назначил като пастири. (Откровение 1:1; 2:1 — 3:22) Например той лично избрал Павел и надзиравал неговото обучение. (Деяния 22:6–10) Павел ценял обучението, което получил, и го предал на другите старейшини. (Деяния 20:17–35) В един от случаите той посветил много време и сили, за да обучи Тимотей като „работник“ в службата на Бога, „който няма от какво да се срамува“. (2 Тимотей 2:15) Между тях се породила близка връзка. Павел бил писал за Тимотей: „Както син с баща си, той служеше усърдно с мене за разпространяването на добрата новина.“ (Филипяни 2:22) Павел не искал да прави свой ученик от Тимотей или от някого другиго. Напротив, той насърчавал събратята си по вяра да ‘подражават на него, както той подражавал на Христос’. (1 Коринтяни 11:1)

7, 8. (а) Какъв случай показва ползата от това старейшините да подражават на Исус и Павел? (б) Кога старейшините трябва да започнат да обучават бъдещите помощник–служители и старейшини?

⁷ В подражание на Исус и Павел опитните пастири поемат инициативата да обучават покръстените братя, което води до подобни добри резултати. Да разгледаме примера на Чад. Той бил израснал в разделен по вяра дом, но неотдавна бил назначен като старейшина. Той разказва: „През годините различни опитни старейшини ми помагаха да напредвам духовно. Тъй като баща ми беше невярващ, тези старейшини проявяваха специално внимание към мене и ми станаха като духовни бащи. Те отделяха време да ме обучават в службата и по–късно най–вече един от тях ме учеше как да се грижа за задачите в сбора, които получих.“

⁸ Както показва примера с Чад, проницателните пастири започват да обучават бъдещите помощник–служители и старейшини още преди те да са напреднали достатъчно, за да отговарят на изискванията за тези отговорности. Защо е необходимо това? Защото напътствията в Библията за помощник–служителите и старейшините са те да имат висок морал и духовни качества, преди да бъдат назначени като такива. Те трябва ‘първо да бъдат проверени дали са годни’. (1 Тимотей 3:1–10)

9. Каква отговорност имат зрелите пастири, и защо?

⁹ За да бъдат „проверени“ покръстените братя, е разумно първо да бъдат обучени. Да онагледим с пример: Ако един ученик в училище трябва да се яви на труден изпит, за който учителите не са осигурили конкретно обучение, дали ще издържи изпита? Най–вероятно не. Затова е необходимо обучение. Но съвестните учители обучават учениците не само за да вземат един изпит, но също ги учат как да използват познанието, което са придобили. По подобен начин старателните старейшини помагат на покръстените братя да развият качествата, които се изискват, за да бъдат назначени, като им дават конкретно  обучение. Те правят това не само за да помогнат на тези братя да бъдат назначени, а за да могат и те на свой ред да се грижат по подходящ начин за стадото. (2 Тимотей 2:2) Разбира се, самите покръстени братя също трябва да полагат усилия и да работят усърдно, за да отговорят на изискванията да бъдат назначени за помощник–служители или старейшини. (Тит 1:5–9) Но въпреки това, ако опитните пастири охотно ги обучават да поемат отговорности в сбора, ще им помогнат да напреднат по–бързо.

10, 11. Как пастирите могат да обучават другите за допълнителни привилегии?

¹⁰ По какви конкретни начини могат опитните пастири да обучават другите да се грижат за задачите в сбора? Първо трябва да започнат да проявяват интерес към братята в сбора, като редовно участват с тях в проповедната служба и им помагат да подобряват умението си да си служат ‘правилно със словото на истината’. (2 Тимотей 2:15) Зрелите пастири обсъждат с тези братя радостта, която произлиза от това да служиш на другите, и удовлетворението, което те самите получават от поставянето и постигането на духовни цели. Те любезно дават също конкретни предложения за това как братът може да стане по–добър „пример за стадото“. (1 Петър 5:3, 5)

¹¹ След като братът е назначен като помощник–служител, мъдрите пастири продължават да го обучават. Брус, който служи като старейшина вече десетилетия наред, казва: „Обичам да седна с някой наскоро назначен помощник–служител и да прегледаме заедно указанията, публикувани от верния и разумен роб. Четем също напътствията във връзка с неговото назначение и след това работим заедно с него, докато той свикне със задълженията си.“ След като придобие опит, служителят може да бъде обучаван и за пастирска работа. Брус продължава: „Когато на пастирско посещение вземам със себе си някой помощник–служител, му помагам да избере конкретни стихове, които ще насърчат и подбудят към действие човека или семейството, което ще посетим. За един служител е важно, ако иска да стане резултатен пастир, да се научи как да използва стиховете от Библията така, че да докосва сърцата. (Евреи 4:12; 5:14)

12. Как опитните пастири могат да обучават наскоро назначените старейшини?

¹² Наскоро назначените пастири също извличат полза от допълнително обучение. Ник, споменат по–рано, казва: „Обучението, което получих особено от двама по–възрастни старейшини, ми беше много полезно. Тези братя обикновено знаеха как трябва да се постъпи в определени ситуации. Те винаги търпеливо ме изслушваха и сериозно обмисляха моята гледна точка, дори и да не бяха съгласни с нея. Научих много от тях, като наблюдавах как смирено и с уважение се отнасяха към братята и сестрите в сбора. Тези старейшини ми показаха колко е важно да използвам умело Библията при разрешаването на проблеми или при даването на насърчение.“

Обучавани от Божието Слово

13. (а) От какво се нуждае един брат, за да стане резултатен пастир? (б) Защо Исус казал „Онова, на което уча другите, не е мое“?

¹³ Всъщност Божието Слово, Библията, съдържа законите, принципите и примерите, от които един пастир се нуждае, за да „придобие пълни умения и да е изцяло подготвен за всяко добро дело“. (2 Тимотей 3:16, 17) Един брат може да има добро светско образование, но познанието му от Библията и начинът, по който го прилага, е  това, което може да му помогне да стане резултатен пастир. Помисли за примера на Исус. Той имал най–много познание, бил най–проницателният и най–мъдрият духовен пастир, живял някога на земята. Но дори и той не разчитал на своята мъдрост, когато поучавал овцете на Йехова. Той казал: „Онова, на което уча другите, не е мое, а принадлежи на онзи, който ме изпрати.“ Защо Исус отдавал заслугите на своя небесен Баща? Той обяснява: „Който говори от себе си, търси слава за себе си.“ (Йоан 7:16, 18)

14. Как старейшините внимават да не търсят слава за себе си?

¹⁴ Лоялните пастири не търсят слава за себе си. Те основават своите съвети или насърчението, което дават, не на своята мъдрост, а на Божието Слово. Те разбират, че задачата на пастирите е да помогнат на овцете да придобият „ума на Христос“, а не ума на старейшините. (1 Коринтяни 2:14–16) Например какво би станало, ако един старейшина, който помага на една семейна двойка да преодолее семейните си проблеми, основава съветите си на своя личен опит вместо на библейските принципи и на информацията, публикувана от „верния и разумен роб“? (Матей 24:45) Неговите съвети може да са повлияни предимно от местните обичаи и от ограничения му житейски опит. Разбира се, някои обичаи не са лоши сами по себе си и старейшината може да има богат опит в живота. Но овцете извличат най–голяма полза, когато пастирите ги насърчават да слушат гласа на Исус и словата на Йехова, вместо човешките мисли или местните обичаи. (Псалм 12:6; Притчи 3:5, 6)

Обучавани от „верния и разумен роб“

15. Каква задача възложил Исус на „верния и разумен роб“, и каква е една от причините за успеха на класа на роба?

¹⁵ Пастирите Петър, Йоан и Павел били част от групата, която Исус описал като „верен и разумен роб“. Този клас на роба е съставен от помазаните с духа братя на Исус, които са на земята и които имат надеждата да управляват с него в небето. (Откровение 5:9, 10) През последните дни на тази система броят на братята на Христос, останали на земята, неминуемо намалява. Но работата, която Исус им възложил да вършат — да проповядват добрата новина за Царството, преди да дойде краят, — сега е по–обширна от когато и да било преди. Дори и при това положение класът на роба извършва работата си успешно! Защо? Една от причините е, че те са обучили хора от „другите овце“ да им помагат в проповедната дейност и в поучаването. (Йоан 10:16; Матей 24:14; 25:40) Днес по–голямата част от работата се извършва от тази лоялна група хора.

16. Как класът на роба обучава назначените мъже?

 ¹⁶ Как класът на роба осигурява това обучение? През първи век представители на класа на роба били упълномощени да обучават и да назначават надзорници в сборовете, които от своя страна обучавали овцете. (1 Коринтяни 4:17) Същото е и днес. Ръководното тяло — малката група помазани християни, които представят класа на роба — упълномощава свои представители да обучават и да назначават помощник–служители и старейшини в десетките хиляди сборове по целия свят. Освен това Ръководното тяло урежда провеждането на училища за обучение на членовете на комитетите на клоновете, пътуващите надзорници, старейшините и помощник–служителите, за да им помогне да се грижат за овцете по най–добрия начин. Допълнителни напътствия биват осигурени чрез писма, статии, публикувани в „Стражева кула“, и чрез други издания, като например книгата „Организирани, за да изпълняваме волята на Йехова“ *.

17. (а) Как Исус показал доверието си в класа на роба? (б) Как духовните пастири показват, че имат доверие в класа на роба?

¹⁷ Исус имал толкова голямо доверие в класа на роба, че го назначил да се грижи за „всичките му притежания“, а именно за неговите духовни интереси тук на земята. (Матей 24:47) Назначените старейшини също показват, че имат доверие на класа на роба, като прилагат напътствията, които получават от Ръководното тяло. Да, когато обучават другите, когато те самите се обучават от Божието Слово и когато прилагат обучението, осигурявано от класа на роба, пастирите допринасят за единството в стадото. Колко благодарни сме, че Йехова е обучил мъже, които усърдно се грижат за всеки член на християнския сбор!

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

• Как зрелите духовни пастири обучават другите?

• Защо пастирите не поучават въз основа на своите собствени мисли?

• Как и защо пастирите проявяват доверие в класа на роба?

[Въпроси]

[Снимка на страници 24, 25]

Християнските старейшини обучават по–младите мъже в сбора

[Снимка на страница 26]

„Верният и разумен роб“ осигурява обширно обучение за старейшините