‘Боят е на Йехова’
„Трябва да се подчиняваме на Бога като на свой Владетел, а не на хората“
‘Боят е на Йехова’
ДВЕ противникови войски са разположени в двата края на една долина. В продължение на четирийсет дена израилтяните треперят от страх, докато Голиат, могъщ филистимски воин, сипе обиди срещу тях. (1 Царе 17:1–4, 16)
Голиат предизвиква на висок глас израилтяните с думите: „Изберете си един мъж, па нека слезе при мене. Ако може да се бие с мене и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги; но ако му надвия аз и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате. ... Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редове; дайте ми мъж да се бием двама.“ (1 Царе 17:8–10)
В древността било нещо обичайно могъщи воини от две противникови войски да се бият помежду си от името на своята войска, като победителят в двубоя печелел и войната. Но воинът, който предизвиква израилтяните, не е обикновен войник. Той е извисяващ се великан, жесток и страховит противник. Като се присмива на войската на Божия народ обаче, той подписва смъртната си присъда.
Това не е обикновен двубой. Сблъсъкът в действителност е между Йехова и филистимските богове. Вместо да поведе смело войската си срещу Божиите врагове, израилският цар Саул е скован от страх. (1 Царе 17:11)
Младеж, който разчита на Йехова
Докато бойните действия са в застой, един младеж, който вече е помазан да стане цар на Израил, отива да види братята си — войници от армията на Саул. Името на този младеж е Давид. Когато чува думите на Голиат, той пита: „Кой е тоя необрязан филистимец, та да хвърли презрение върху войските на живия Бог?“ (1 Царе 17:26) В очите на Давид Голиат представя както филистимците, така и техните богове. Той с право се възмущава и иска да защити името на Йехова и израилтяните, като се бие с този великан езичник. Но цар Саул казва: „Ти не можеш да идеш против тоя филистимец да се биеш с него; защото ти си дете.“ (1 Царе 17:33)
Само колко се различават гледните точки на Саул и на Давид! Саул вижда един млад овчар, който иска да се изправи срещу страховит великан. Давид, от друга страна, вижда само един човек, който предизвиква Върховния господар Йехова. Смелостта на Давид се основава на убеждението му, че Йехова няма да позволи на никого да се присмива безнаказано на Него самия и на Неговия народ. Голиат се хвали със силата си, а Давид разчита напълно на Йехова, преценявайки ситуацията от Божията гледна точка.
„Ида против тебе в името на Господа [Йехова — НС]“
Вярата на Давид има здрава основа. Той помни как Бог му помогнал да избави овцете си от лъв и от мечка. Младият овчар е сигурен, че и сега Йехова ще му помогне да надвие този страшен филистимски противник. (1 Царе 17:34–37) Въоръжен с най–обикновена прашка и с пет гладки камъка, Давид излиза срещу Голиат.
Младият Давид приема това наглед непреодолимо предизвикателство, разчитайки на силата от Йехова. Той смело казва на филистимеца: „Ти идеш против мене с меч и копие, и сулица; а аз ида против тебе в името на Господа на Силите, Богът на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение. Днес Господ ще те предаде в ръката ми ..., за да познае целият свят, че има Бог в Израиля, и да познаят всички тук събрани, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа [Йехова — НС].“ (1 Царе 17:45–47)
Какво става накрая? Боговдъхновеният разказ продължава: „Давид надви филистимеца с прашка и с камък, и удари филистимеца и го уби. Но нямаше меч в ръката на Давида.“ (1 Царе 17:50) Давид нямал меч в ръката си, но имал мощната подкрепа на Йехова Бог. *
Да, в този двубой вярата на Давид в Йехова била оправдана! Когато трябва да изберем дали да се страхуваме от хората, или да разчитаме на Божията избавителна сила, решението е ясно: „Трябва да се подчиняваме на Бога като на свой владетел, а не на хората.“ (Деяния 5:29) Освен това, когато гледаме на предизвикателствата от гледната точка на Йехова, ще имаме правилен възглед дори за проблеми, които ни изглеждат непреодолими.
[Бележки под линия]
^ абз. 13 Виж „Календара на Свидетелите на Йехова за 2006 г.“, май и юни.
[Блок/Снимка на страница 9]
КОЛКО ГОЛЯМ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ БИЛ ГОЛИАТ?
В 1 Царе 17:4–7 се казва, че Голиат бил висок над шест лакътя, тоест около три метра. Показателна за ръста и силата на филистимеца е медната му броня. Тя тежала 57 килограма! Дръжката на копието му била като кросно, или дебел дървен прът, а желязното острие тежало 7 килограма. Много е вероятно доспехите на Голиат да са тежали дори повече от самия Давид!