Имаш ли „свобода на изказа“?

НАД шест милиона души в 235 страни притежават това, което Библията нарича „свобода на изказа“. Този израз се среща единайсет пъти в основния текст или в бележка под линия в „Превод на новия свят на Християнските гръцки писания“ на български език. (Филипяни 1:20; 1 Тимотей 3:13; Евреи 3:6; 1 Йоан 2:28, бел. под линия) Какво точно се има предвид с израза „свобода на изказа“? Как можем да получим такава свобода? В кои случаи свободата на изказа ни позволява да говорим открито?

Според „Тълковен речник на Вайн на думите в Стария и Новия завет“ гръцката дума за „свобода на изказа“ означава „свобода на речта, прямота, ... отсъствие на страх при смело говорене; а оттук и увереност, храброст, неустрашимост, които не са задължително свързани с речта“. Но тази прямота не бива да се бърка с грубост и неучтивост. В Библията се казва: „Нека думите ви винаги да бъдат добронамерени.“ (Колосяни 4:6) Свободата на изказа означава също да сме тактични, като същевременно не позволяваме на неблагоприятните обстоятелства или на страха от хората да ни попречат да говорим.

Дали свободата на изказа е нещо, което получаваме по рождение? Нека да разгледаме думите на апостол Павел към християните в Ефес. Той писал: „На мене, който съм по–незначителен и от най–незначителния измежду светите личности, беше дадена тази незаслужена милост, за да изявя на другите народи добрата новина относно неизмеримото богатство на Христос.“ Павел добавил, че посредством Исус Христос „имаме тази свобода на изказа и чрез своята вяра в него се обръщаме уверено към Бога“. (Ефесяни 3:8–12) Вместо да е нещо, което ни се полага по рождение, свободата на изказа произтича от взаимоотношенията ни с Йехова Бог въз основа на вярата ни в Исус Христос. Нека да видим какво може да ни помогне да придобием такава свобода и как можем да я проявяваме, когато проповядваме, когато поучаваме и когато се молим.

Какво ни помага да проповядваме смело?

Исус Христос дал най–големия пример за някого, който има свобода на изказа. Подтикван от пламенност, той се възползвал от всяка възможност да проповядва. Когато си почивал, бил на гости или ходел по пътя, той никога не пропускал възможността да говори за Божието Царство.  Присмехът и противопоставянето не можели да уплашат Исус и да го накарат да замълчи. Вместо това той смело изобличил фалшивите религиозни водачи по онова време. (Матей 23:13–36) Дори когато бил арестуван и изправен пред съда, Исус говорел неустрашимо. (Йоан 18:6, 19, 20, 37)

Христовите апостоли също не се страхували да говорят открито. На Петдесетница през 33 г. Петър говорил открито пред повече от 3000 души. Това е още по–забележително, като се има предвид, че известно време преди това той се уплашил, когато една прислужница го разпознала. (Марко 14:66–71; Деяния 2:14, 29, 41) Когато били изправени пред религиозните водачи, Петър и Йоан не се сковали от страх. Те смело и решително свидетелствали за възкресения Исус Христос. Всъщност именно поради това, че те не се страхували да говорят открито, религиозните водачи разбрали, че апостолите са били с Исус. (Деяния 4:5–13) Какво помогнало на Петър и Йоан да говорят толкова смело?

Исус бил обещал на апостолите си: „Когато ви предадат на властите, не се безпокойте относно това как трябва да говорите или какво трябва да кажете, понеже в този час ще ви бъде дадено какво да говорите, защото не вие ще говорите, но духът на вашия Баща ще говори чрез вас.“ (Матей 10:19, 20) Светият дух помогнал на Петър и на останалите да преодолеят всяка стеснителност или страх, които биха им попречили да говорят свободно. Тази мощна сила може да помогне и на нас.

Освен това Исус заповядал на своите последователи да правят ученици. Това било подходящо, тъй като на него е дадена „всяка власт на небесата и на земята“. Освен това Исус им казал, че ‘ще бъде с тях’. (Матей 28:18–20) Като знаели, че имат неговата подкрепа, първите ученици на Исус се изправяли уверено пред властите, които били решени да попречат на проповядването им. (Деяния 4:18–20; 5:28, 29) Ние също може да придобием увереност, като знаем, че не сме оставени без помощ.

Посочвайки друга причина да говорим открито, Павел свързал надеждата с „голяма свобода на изказа“. (2 Коринтяни 3:12, бел. под линия; Филипяни 1:20) Тъй като посланието за надежда, което били научили, било толкова хубаво, християните не го пазели само за себе си, а го споделяли и с другите. Наистина, нашата надежда ни подбужда да говорим със свобода на изказа. (Евреи 3:6)

Да проповядваме смело

Как можем да проповядваме смело дори при трудни обстоятелства? Да разгледаме примера на апостол Павел. Докато бил затворник в Рим, той помолил събратята си да се молят ‘щом си отвори устата, да му бъде дадена способност да говори, за да може да говори смело, както и трябва да говори’. (Ефесяни 6:19, 20) Дали Бог отговорил на тези молитви? Несъмнено! Докато бил в затвора, Павел продължавал ‘с най–голяма свобода на изказа и без никакви пречки да проповядва за Божието царство’. (Деяния 28:30, 31, бел. под линия)

Като се възползваме от всяка възможност да свидетелстваме на работното си място, в училище или докато пътуваме, ние показваме колко голяма е нашата свобода на изказа. Стеснителността, страхът от реакцията на другите или липсата на увереност биха могли да ни накарат да мълчим. Но апостол Павел отново ни дава хубав пример в това отношение. Той писал: „Ние събрахме смелост чрез нашия Бог да ви говорим сред голяма борба за Божията добра новина.“ (1 Солунци 2:2) Павел могъл да направи непосилни за самия него неща само защото разчитал на Йехова.

Молитвата помогнала на една жена на име Шери да събере смелост, когато имало възможност да свидетелства неофициално. Веднъж, докато чакала съпруга си, тя забелязала една жена, която също чакала. „Изпитвах силно притеснение — споделя Шери, — но се помолих на Йехова за смелост.“ Когато тя заговорила жената, пристигнал един баптистки пастор. Шери не очаквала да срещне духовник, но отново се  помолила и успяла да даде свидетелство. Тя оставила на жената библейска литература и двете се уговорили да се видят отново. Когато се възползваме от възможностите да даваме свидетелство, можем да бъдем уверени, че упованието в Йехова ще ни помогне да говорим свободно.

Когато поучаваме

Свободата на изказа е тясно свързана с поучаването. Относно „мъжете, които служат добре“ в сбора, в Библията се казва: „[Те] придобиват за себе си добро име и голяма свобода на изказа относно вярата, свързана с Христос Исус.“ (1 Тимотей 3:13) Те придобиват тази свобода на изказа, като прилагат лично онова, на което учат другите. Това защитава и укрепва сбора.

Когато придобиваме свобода на изказа по този начин, съветите ни ще бъдат по–въздействащи и е по–вероятно другите да се вслушат в тях. Вместо да мислят за лошия пример, който дава говорещият, слушателите биват насърчени, като виждат, че самият той прилага онова, което ги поучава. Тази свобода позволява на християните, които проявяват духовни качества, ‘да поправят брат си’, преди проблемът да стане по–сериозен. (Галатяни 6:1) За разлика от това онзи, който не дава добър пример с поведението си, може да се колебае да говори, защото чувства, че няма право да дава съвети. Ако нужният съвет не дойде навреме, последствията може да са катастрофални.

Да говорим смело обаче не означава да сме критични, догматични или непреклонни. Павел увещавал Филимон „въз основа на любовта“. (Филимон 8, 9) В крайна сметка думите на апостола явно накарали Филимон да откликне благоприятно. Да, зад всеки съвет на старейшините трябва да стои любовта!

Определено свободата на изказа е важна при даването на съвет. Но това важи и в други случаи. Павел писал към сбора в Коринт: „Мога да говоря напълно открито пред вас. Гордея се много с вас.“ (2 Коринтяни 7:4) Павел не се скъпял в похвалите си към братята и сестрите, когато ги заслужавали. Любовта го подтиквала да се съсредоточава върху хубавите качества на събратята си, въпреки че виждал и техните недостатъци. Християнският сбор днес също бива укрепен, когато старейшините често хвалят и насърчават своите братя и сестри.

За да поучават резултатно, всички християни се нуждаят от свобода на изказа. Шери, която беше спомената по–горе, искала да насърчи децата си да свидетелстват в училище. Тя признава: „Макар че съм израснала в истината, рядко свидетелствах в училище. Рядко свидетелствам и неофициално. Замислих се какъв пример давам на децата си.“ Това подбудило Шери  да положи повече усилия да свидетелства неофициално.

Другите ни наблюдават и забелязват, когато не прилагаме онова, което поучаваме. Нека тогава да придобиваме свобода на изказа, като се стремим нашите действия да съответстват на думите ни.

В молитва

Свободата на изказа е особено важна, когато се молим на Йехова. Можем да изливаме сърцето си пред него, без да се притесняваме, като сме уверени, че той чува молитвите ни и отговаря на тях. Така ние се радваме на сърдечно и близко приятелство с нашия небесен Баща. Никога не бива да се притесняваме да се обърнем към Йехова, като си мислим, че сме твърде маловажни. А какво да правим, ако чувството ни за вина поради някоя грешка или по–сериозен грях ни пречи да изливаме сърцето си пред Бога? Можем ли все пак да се обърнем към Върховния господар на вселената?

Високата позиция на Исус като първосвещеник ни дава причина за увереност, когато се молим. В Евреи 4:15, 16 четем: „Нашият първосвещеник не е такъв, че да не може да разбира слабостите ни, понеже беше изпитан във всяко отношение като самите нас, но е без грях. Затова нека се обърнем със свобода на изказа към престола на незаслужената милост, за да намерим състрадание и незаслужена милост точно когато се нуждаем от помощ.“ Такава е стойността на Исусовата жертвена смърт и на ролята му като първосвещеник.

Ако искрено се стремим да сме послушни на Йехова, можем да бъдем уверени, че той ще ни чуе и ще отговори на молитвите ни. Апостол Йоан писал: „Любими мои, щом нашите сърца не ни осъждат, можем да говорим свободно с Бога и каквото и да поискаме, получаваме от него, понеже спазваме заповедите му и вършим онова, което е угодно в неговите очи.“ (1 Йоан 3:21, 22)

Това, че можем да говорим свободно с Бога, означава, че можем да му кажем всичко. Независимо какви страхове, грижи, тревоги и опасения ни измъчват, можем да ги споделяме с Йехова, уверени, че той винаги ще чува искрените ни молитви. Дори ако сме извършили сериозен грях, чувството за вина не бива да ни пречи да изливаме сърцето си в молитва, щом се разкайваме искрено.

Незаслуженият дар на свободата на изказа е наистина скъпоценен. Така можем да възхваляваме Бога, когато проповядваме и поучаваме, и да се приближаваме все повече към него в молитва. Нека ‘не се отказваме от свободата на изказа, понеже за това ще получим голяма награда’ — наградата на вечния живот. (Евреи 10:35, бел. под линия)

[Снимка на страница 13]

Апостол Павел говорел смело

[Снимка на страница 15]

За да поучаваме резултатно, ни е необходима свобода на изказа

[Снимка на страница 16]

Свободата на изказа е много важна, когато се молим