Смели действия в подкрепа на Библията

Той издъхнал в мразовитата степ на източен Сибир, охулен и опозорен. Малцина си спомнят, че той бил една от главните фигури в духовния подем на сънародниците си в Гърция. Името на този забравен деец е Серафим. Неговите смели действия в подкрепа на Библията станали причина за неговата кончина.

СЕРАФИМ живял по времето, когато Гърция била част от Османската империя. Според гръцкия професор по история на религиите Георгиос Металинос този период бил белязан от „недостиг на подходящи училища“ и „липса на образование сред повечето хора“, в това число и сред духовенството.

Съществувала пропаст между общогръцкия език койне и тогавашния гръцки език с неговите многобройни диалекти. Тази пропаст станала толкова голяма, че хората без образование вече не можели да разбират койне, на който били написани Християнските гръцки писания. При споровете, които възникнали вследствие на това, гръцката църква решила да утвърди неразбираемия език койне.

В тази обстановка през 1670 г. във видно семейство на гръцкия остров Лесбос се родил Стефанос Йоану Погонатос. На острова царели бедност и невежество. Липсата на училища принудила Стефанос да завърши началното си образование в един местен манастир. Когато бил съвсем млад, той бил ръкоположен за дякон в Гръцката православна църква и получил името Серафим.

Около 1693 г. жаждата на Серафим за повече знания го отвела в Константинопол (днес Истанбул). След време благодарение на своите способности той си спечелил уважението на видните гърци. Не след дълго Серафим бил изпратен от едно тайно гръцко националистично движение при руския цар Петър Велики. При пътуването си до Москва и обратно той минал през много европейски страни, в които се запознал с тогавашните идеи за религиозни и просвещенски реформи. През 1698 г. Серафим отишъл в Англия, където се срещнал с видни личности от Лондон и Оксфорд. Той бил представен на архиепископа на Кентърбъри, главата на англиканската църква — познанство, което скоро щяло да му бъде от полза.

Издаване на Библията

Докато бил в Англия, Серафим стигнал до заключението, че гърците се нуждаят изключително много от нов и лесен за разбиране превод на Новия завет (Християнските гръцки писания). Използвайки превода на монаха Максим, направен повече от половин век по–рано, Серафим се заел да издаде нов лесноразбираем превод, в който да няма пропуски. Той ентусиазирано започнал работа по превода, но скоро средствата му се изчерпали. Изгледите се подобрили, когато архиепископът на Кентърбъри обещал да осигури необходимата финансова подкрепа. Обнадежден, Серафим купил печатарска хартия и се договорил с един печатар.

 Печатането обаче успяло да стигне едва до половината на Евангелието според Лука. Тогава в Англия настъпили политически промени, в резултат на които архиепископът на Кентърбъри прекратил финансирането на проекта. Серафим не се отказал, а потърсил помощ от няколко заможни спонсори и през 1703 г. успял да публикува превода си. Част от разходите били покрити от Дружеството за разпространение на Евангелието в чужди страни.

В по–стария превод на Максим бил включен и оригиналният гръцки текст. Поради тази причина това двутомно издание било обемисто и тежко. Преработеното издание на Серафим било с по–малък шрифт, съдържало само превода на съвременен гръцки език и било по–тънко и по–евтино.

Серафим налива масло в огъня

Георгиос Металинос отбелязва: „Хората по онова време несъмнено се нуждаели от този обновен превод. Серафим обаче се възползвал от възможността да нападне онези духовници, които се противопоставяли на преводите [на Библията].“ Църквата се разгневила, когато Серафим написал в предговора, че е издал този превод „най–вече заради някои свещеници и презвитери, които не разбират гръцкия език [койне], за да могат с помощта на Пресветия дух да четат ... и да разбират нещо от оригиналния текст, така че да го предадат на обикновените християни“. („Превеждането на Библията на съвременен гръцки език през XIX век“) Така Серафим бил замесен в споровете относно преводите на Библията, които се вихрели сред редиците на Гръцката православна църква.

Част от духовниците съзнавали, че духовното и моралното добруване на хората зависят от разбирането на Библията. Те смятали, че свещениците също трябва да задълбочат познанията си върху Свещеното писание. Освен това поддръжниците на идеята за превеждането на Библията били на мнение, че библейските истини могат да бъдат предавани на всеки език. (Откровение 7:9)

Застъпниците на противоположното мнение твърдели, че всеки превод на Библията ще изопачи нейното съдържание и ще отслаби властта на църквата над библейското тълкувание и църковните догми. В действителност обаче те се страхували, че протестантите използват превода на Библията, за да подкопаят основите на Гръцката православна църква. Много духовници смятали, че е техен дълг да се противопоставят на всичко, което може да е свързано с протестантството, в това число и на стремежа Библията да бъде направена по–разбираема за обикновените хора. Така спорът за превеждането на Свещеното писание се превърнал в болезнен въпрос в конфликта между православни и протестанти.

Макар че нямал намерение да напуска православната църква, Серафим осъдил невежеството и фанатизма на противниците си. В предговора към своя превод на Новия завет той писал, че „всеки богобоязлив християнин трябва да чете Свещеното писание“, за да „стане подражател на Христос и да се покорява на [неговите] учения“. Серафим твърдял, че забраната да се изучава Библията произлиза от Дявола.

Вълна от противопоставяне

Когато достигнал Гърция, преводът на Серафим предизвикал гнева на Гръцката православна църква. Новият превод бил забранен. Той бил изгарян и всеки, който го притежавал или четял, бил заплашен с отлъчване от църквата. Патриарх Гавриил III забранил разпространението на Серафимовия превод, като го нарекъл ненужен и безполезен.

Макар че не изгубил надежда, Серафим разбрал, че трябва да е предпазлив. Независимо от официалната забрана на църквата, някои духовници и миряни приели превода му с отворени обятия и Серафим успявал да разпространява своето  издание. Но конфликтът с неговите силни противници едва започвал.

Началото на края

Освен че подпомагал разпространението на Библията, Серафим участвал в гръцки революционни и националистични организации. За тази цел през лятото на 1704 г. той отново отишъл в Москва. Там станал довереник на Петър Велики и за известно време преподавал в Руската кралска академия. Загрижен за съдбата на превода си обаче, Серафим се върнал в Константинопол през 1705 г.

Когато през същата година преводът му бил преиздаден, Серафим премахнал изобличителния предговор към първоначалното издание. Вместо него поместил няколко реда, в които насърчавал към четенето на Библията. Това издание се радвало на широко разпространение и няма сведения за враждебна реакция от страна на патриаршията.

Въпреки това през 1714 г. Александрос Еладиос, гръцки пътешественик и противник на преводите на Библията, нанесъл своя съкрушителен удар. В книгата си „Съвременното състояние на гръцката църква“ той злобно атакувал преводачите на Библията и техните трудове. Еладиос посветил на Серафим цяла глава, в която го представял като крадец, мошеник, неграмотен човек и безчестен измамник. Дали тези обвинения били основателни? Писателят Стилианос Байрактарис изразява уважаваното мнение на редица учени, като нарича Серафим ‘трудолюбив човек и просветен деец’, който бил критикуван, понеже изпреварил времето си. Въпреки това книгата на Еладиос допринесла за злощастния край на Серафим.

Под подозрения

Когато през 1731 г. Серафим отново отишъл в Русия, Петър Велики вече не бил сред живите. Поради тази причина гръцкият дякон загубил покровителството, на което се радвал преди. Управляващата по онова време императрица Ана Ивановна била много предпазлива относно всяка съмнителна дейност, извършвана във владенията ѝ. През януари 1732 г. в Санкт Петербург плъзнал слух, че гръцки шпионин действа против интересите на империята. Заподозреният бил Серафим. Той бил арестуван и изпратен в Невския манастир, за да бъде разпитан. В манастира имало екземпляр от книгата на Еладиос, в която Серафим бил обвиняван в най–различни престъпления. Дяконът се опитал да се защити, като написал три публични опровержения. Разпитите траели около пет месеца, но подозренията към Серафим били твърде силни, за да се разсеят.

Тъй като нямало преки доказателства срещу Серафим, той избегнал смъртната присъда. Поради клеветите на Еладиос обаче властите не искали да го освободят. Гръцкият дякон бил изпратен на заточение в Сибир до края на живота си. В присъдата се споменавало, че обвиненията се основават на „очерка, публикуван от гръцкия писател Еладиос“. През юли 1732 г., окован във вериги, Серафим пристигнал в източен Сибир, където бил затворен в небезизвестния затвор в Охотск.

Около три години по–късно Серафим умрял, изоставен и забравен от всички. Понякога неговите решения и методи били погрешни и неблагоразумни, но днес преводът му е един от многото преводи на съвременен гръцки език. * Сред тях е и лесноразбираемият „Превод на новия свят на Свещеното писание“, който е на разположение и на много други езици. Колко благодарни можем да бъдем, че Йехова Бог е съхранил своето Слово, така че хората навсякъде да могат „да достигнат до точно познание за истината“. (1 Тимотей 2:3, 4)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 12]

Петър Велики

[Информация за източника на снимката на страница 10]

Снимки: Courtesy American Bible Society