Бог е загрижен за възрастните

ГРУБОТО отношение към възрастните, което е все по–разпространено днес, не е изненадващо. Отдавна Библията е предсказала, че през „последните дни“ на тази безбожна система хората ‘ще обичат само себе си и ще бъдат безсърдечни’. (2 Тимотей 3:1–3) Гръцката дума, предадена тук като „безсърдечни“, съдържа мисълта, че между членовете на семейството липсва естествена привързаност. В съгласие с библейските пророчества липсата на такава привързаност е ясно забележима в днешно време.

За разлика от онези, които се отнасят грубо към възрастните, Йехова Бог много цени хората в напреднала възраст и е загрижен за тях. Да видим как това личи от страниците на Библията.

„Съдия на вдовиците“

Загрижеността на Йехова Бог за възрастните се вижда в Еврейските писания. Например в Псалм 68:5 Давид нарича Бога „съдия на вдовиците“, които често са възрастни. * В други преводи на Библията думата „съдия“ е предадена като „защитник“, „покровител“ и „пазител“. Ясно е, че Йехова е загрижен за вдовиците. В Библията се казва дори, че гневът му пламва, ако те са угнетявани. (Изход 22:22–24) Вдовиците — и всички верни възрастни хора — са високо ценени от Бога и неговите служители. Притчи 16:31 изразява възгледа на Йехова Бог и неговите служители: „Белите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата.“

Не е изненадващо, че уважението към възрастните било съществена част от Закона, който Йехова дал на израилтяните. На тях им било заповядано: „Пред  белокосия да ставаш и старческото лице да почиташ, и от Бога си да се боиш. Аз съм Господ.“ (Левит 19:32) Следователно в Израил отношението към възрастните било тясно свързано с отношенията с Йехова Бог. Не можело някой да каже, че обича Бога, а в същото време да се отнася грубо към възрастните.

Християните не са под властта на Моисеевия закон. Но са подчинени на „закона на Христос“, който оказва голямо влияние на поведението и нагласата им, което включва и това да проявяват любов и загриженост към родителите си и към възрастните като цяло. (Галатяни 6:2; Ефесяни 6:1–3; 1 Тимотей 5:1–3) Християните проявяват любов не само защото им е заповядано да правят това, но защото сърцето им ги подбужда да го правят. „Проявявайте силна любов един към друг от цялото си сърце“ — насърчавал апостол Петър. (1 Петър 1:22)

Ученикът Яков посочва допълнителна причина, поради която трябва да се грижим за възрастните. Той писал: „Поклонението, което е чисто и неопетнено от гледна точка на нашия Бог и Баща, е следното: да се грижи човек за сираците и вдовиците в неволята им и да се пази без петно от света.“ (Яков 1:27) Яков изразява затрогваща мисъл. Той показва колко са важни за Йехова възрастните хора.

Следователно не е достатъчно само да се въздържаме от грубо отношение към възрастните. Необходимо е да проявяваме искрена загриженост към тях, като вършим добри дела. (Виж блока „Любов в действие“ на стр. 6, 7.) Яков писал: „Вярата без дела е мъртва.“ (Яков 2:26)

Утеха „в неволята им“

От думите на Яков можем да извлечем и друга поука. Забележи, че Яков казал на християните да се грижат за вдовиците „в неволята им“. В основното значение на гръцката дума, преведена като „неволя“, се съдържа мисълта за мъката, бремето или страданията, които са резултат от трудните обстоятелства в живота ни. Без съмнение много от възрастните хора изпитват такава мъка. Някои са самотни. Други са потиснати от ограниченията, които им налага възрастта. Дори онези, които все още са доста активни в службата на Бога, може да се чувстват обезсърчени. Да вземем за пример Джон *, верен възвестител на Божието Царство в продължение на повече от четири десетилетия, последните три от които е прекарал в специална целодневна служба. Сега, когато е над 80–годишен, Джон признава, че понякога се чувства унил. Той казва: „Често се връщам в годините назад и си спомням грешките, които съм допускал — толкова много грешки. Непрекъснато си мисля, че съм могъл да постъпвам по–добре.“

Хората, които мислят като Джон, могат да бъдат утешени от мисълта, че макар и съвършен, Йехова не очаква съвършенство от нас. Въпреки че той забелязва нашите грешки, Библията казва за него: „Ако това, което гледаш ти, о Ях, о Йехова, са грешките, то кой би могъл да устои?“ (Псалм 130:3, НС) Да, Йехова гледа отвъд нашите грешки, и вижда какво е в сърцето ни. Откъде знаем това?

 Цар Давид, който също бил несъвършен и допускал грешки, бил вдъхновен от Бога да запише следните думи в Псалм 139:1–3: „Господи, опитал си ме и познал си ме. Ти познаваш сядането ми и ставането ми; разбираш помислите ми отдалеч, издирваш [измерваш — НС] ходенето ми и лягането ми, и знаеш всичките ми пътища.“ Тук думата „измервам“ буквално означава „пресявам“, което ни напомня на това как един земеделец отвява плявата, за да остане зърното. Под вдъхновение от Бога Давид ни уверява, че Йехова може да пресее нашите грешки и да запази в паметта си добрите ни дела.

Нашият милостив небесен Баща помни и цени нашите добри дела, стига да сме му верни. Всъщност, в Библията се казва, че Бог би сметнал за неправедност да забрави делата ни и любовта, която сме проявили към неговото име. (Евреи 6:10)

„Предишните неща отминаха“

Библията разкрива, че проблемите, свързани със старостта, не са били част от Божията цел за човечеството. Осакатяващите последствия от старостта станали част от живота на човека едва след като нашите прародители, първите мъж и жена, се  разбунтували срещу своя Създател. (Битие 3:17–19; Римляни 5:12) Това няма да продължава безкрайно.

Както вече споменахме, много от лошите условия, на които сме свидетели днес — включително и грубото отношение към възрастните — са доказателство за това, че живеем в „последните дни“ на тази система. (2 Тимотей 3:1) Целта на Бога е да премахне последиците от греха, сред които са опустошенията на старостта и смъртта. Библията казва: „[Бог] ще изтрие всяка сълза от очите им, и вече няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка. Предишните неща отминаха.“ (Откровение 21:4)

В Божия нов свят болките, свързани със старостта, ще бъдат част от миналото. Така ще бъде и с грубото отношение към възрастните. (Михей 4:4) Дори онези, които са починали, но са в паметта на Бога, ще бъдат върнати към живот, за да имат и те възможността да живеят вечно на райска земя. (Йоан 5:28, 29) Тогава повече от всякога ще бъде ясно, че Йехова Бог е загрижен не само за възрастните, но за всички, които му се подчиняват.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страници 6, 7]

Любов в действие

Старейшините в сборовете на Свидетелите на Йехова поемат ръководството в грижата за възрастните. Те гледат сериозно на напътствието на апостол Петър: „Грижете се за Божието стадо, което ви е поверено.“ (1 Петър 5:2) Да се грижат за възрастните по практични начини е част от грижите, които те полагат за Божието стадо. Какво може да включва това?

Нужно е търпение и вероятно многократни посещения и приятелски разговори с възрастните, за да могат старейшините да се уверят от какво в действителност имат нужда те. Може да е необходимо да им се помогне с пазаруването и почистването, с транспорта за християнските събрания, с четенето на Библията и християнските издания и с още много други неща. Където е възможно, трябва да бъдат установени практични и изпитани уредби. *

Как трябва да се постъпи, ако възрастен брат или сестра от сбора изпитва отчайваща нужда от нещо, например от финансова помощ? Първо ще бъде добре да се разбере дали той (или тя) има деца или други роднини, които могат да помогнат. Това е в съгласие с казаното в 1 Тимотей 5:4: „Ако някоя вдовица има деца или внуци, нека те да се научат първо да проявяват преданост към Бога в дома си и да отдават дължимата отплата на родителите си, а също и на техните родители, тъй като това е угодно в очите на Бога.“

Може би е необходимо да се помогне на възрастния човек да проучи дали има право на някакви помощи, осигурявани от държавата. Някой от сбора може да помогне в това отношение. Ако никоя от тези възможности не е на разположение, старейшините трябва да определят дали този човек отговаря на изискванията за помощ от сбора. От думите на апостол Павел към неговия сътрудник Тимотей разбираме, че така било в сбора през първи век: „Нека бъде записвана вдовица, която е не по–малко от шейсетгодишна, жена на един мъж, получила хубави отзиви за своите добри дела, ако е отгледала деца, ако е приемала в дома си непознати, ако е мила краката на светите личности, ако е помагала на хора в беда, ако усърдно е вършила всякакво добро.“ (1 Тимотей 5:9, 10)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 5]

Доркас се грижела за бедните вдовици (Деяния 9:36–39)