Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Въпроси на читатели

Въпроси на читатели

Въпроси на читатели

Защо според Моисеевия закон се смятало, че определени естествени полови функции правят човека „нечист“?

Бог създал сексуалните отношения, както за да може да се размножава човешкият род, така и за наслада на брачните партньори. (Битие 1:28; Притчи 5:15–18) Но в 12 и 15 глава на книгата Левит намираме подробни закони относно нечистотата, която била приписвана на отделянето на семенна течност, менструацията и раждането. (Левит 12:1–6; 15:16–24) Тези закони, дадени на израилтяните, допринасяли за здравословен начин на живот, поддържали високи морални стандарти и наблягали на светостта на кръвта и нуждата от изкупление на греховете.

Освен всичко това изискванията на Моисеевия закон във връзка с половите функции допринасяли също за доброто здраве на израилския народ като цяло. В книгата „Библията и съвременната медицина“ се казва: „Спазването на забраната за сексуални отношения по време на менструация се оказало резултатна предпазна мярка срещу определени полови заболявания ..., а също и сигурно средство срещу появата и развитието на злокачествени образувания на маточната шийка.“ Тези закони предпазвали Божиите служители от болести, които те не познавали или дори не можели да установят. Добрата полова хигиена увеличавала плодовитостта на народа, на когото Бог бил обещал, че ще се увеличава по брой и ще преуспява. (Битие 15:5; 22:17) Това било свързано и с емоционалното здраве на Божия народ. Спазвайки тези закони, брачните партньори се учели да контролират сексуалните си страсти.

Но основният въпрос относно нечистотата, свързана с половите функции, бил изтичането, или загубата на кръв. Законите на Йехова за кръвта напомняли на израилтяните не само факта, че кръвта е свята, но и че играе специална роля в поклонението на Йехова, а именно в жертвите, принасяни за изкупление на греховете. (Левит 17:11; Второзаконие 12:23, 24, 27)

Следователно подробните изисквания на Закона в това отношение са тясно свързани с човешкото несъвършенство. Израилтяните знаели, че след греха си Адам и Ева не можели да създадат съвършени деца. Всички техни потомци щели да изпитват последствията от наследения грях — несъвършенството и смъртта. (Римляни 5:12) Затова родителите предават на децата си само несъвършен и грешен живот, въпреки че първоначално половите органи на човека били създадени да предават съвършен живот посредством брачната уредба.

Така изискванията за очистване, записани в Закона, напомняли на израилтяните не само за тяхното наследено несъвършенство, но и за нуждата от изкупителна жертва, която да покрие греховете и да възстанови човешкото съвършенство. Разбира се, животинските жертви, които те принасяли, не постигнали това. (Евреи 10:3, 4) Целта на Моисеевия закон била да ги доведе до Христос и да им помогне да разберат, че единствено посредством съвършената човешка жертва на Исус е възможно да се постигне истинско опрощение, което да даде на верните на Бога хора възможност за вечен живот. (Галатяни 3:24; Евреи 9:13, 14)