Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

‘Избери живота, за да живееш’

‘Избери живота, за да живееш’

‘Избери живота, за да живееш’

„Положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; затова, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти.“ — ВТОРОЗАКОНИЕ 30:19.

1, 2. В какъв смисъл човекът е създаден по образа на Бога?

„ДА СЪЗДАДЕМ човека по Нашия образ, по Наше подобие.“ Тези думи на Бога са записани в първата глава на Библията. И съответно в Битие 1:26, 27 се казва, че ‘Бог създал човека по Своя образ; по Божия образ го създал’. Затова първият човек се различавал от всички останали творения на земята. Той приличал на своя Създател и можел да му подражава, като разсъждава и проявява любов, справедливост, мъдрост и сила. Освен това притежавал съвест, която щяла да му помага да взема решения, които да му носят полза и да бъдат угодни на небесния му Баща. (Римляни 2:15) Накратко казано, Адам притежавал свободна воля. Наблюдавайки своя земен син, Йехова дал следната оценка за делото на ръцете си: ‘Ето, твърде добро е.’ (Битие 1:31; Псалм 95:6)

2 Като потомци на Адам, ние също сме създадени по Божия образ и подобие. Но дали наистина можем сами да решаваме какво да правим? Да, въпреки че има способността да предвижда какво ще се случи, Йехова не определя предварително действията на всеки, нито резултатът от тях. Той е решил да не се меси по такъв начин в решенията на своите земни деца. За да разберем колко е важно да използваме свободната си воля при вземането на правилни решения, нека първо да се поучим от израилския народ. (Римляни 15:4)

Свободата на избора в Израил

3. Каква е първата от Десетте Божи заповеди, и как верните израилтяни решили да ѝ се подчиняват?

3 „Аз съм Йехова, твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството“ — казал Йехова на израилтяните. (Второзаконие 5:6) През 1513 г. пр.н.е. израилтяните били чудодейно освободени от египетско робство и затова нямали основание да се съмняват в тези думи. В първата от Десетте заповеди Йехова заявил чрез своя говорител Моисей: „Да нямаш други богове освен мене.“ (Изход 20:1, 3) Израилтяните се съгласили да се подчиняват на тази заповед. Те охотно решили да проявяват изключителна преданост към Йехова. (Изход 20:5; Числа 25:11)

4. (а) За какъв избор напомнил Моисей на израилтяните? (б) Какъв избор имаме ние днес?

4 Около четирийсет години по–късно Моисей по въздействащ начин напомнил на друго поколение израилтяни за избора, пред който те на свой ред били изправени. Той казал: „Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; затова, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти.“ (Второзаконие 30:19) По подобен начин и ние днес имаме избор. Да, можем да решим да служим вярно на Йехова с възможността да получим вечен живот или да решим да не му се подчиняваме и да си понесем последствията от това. Да разгледаме два примера на хора, които взели различни решения.

5, 6. Какъв избор направил Исус Навиев, и с какъв резултат?

5 През 1473 г. пр.н.е. Исус Навиев въвел израилтяните в Обетованата земя. Преди да умре, той подканил настойчиво целия народ: „Но ако ви се види тежко да служите Господу, изберете днес кому искате да служите — на боговете ли, на които служиха бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете.“ След това, говорейки за своето семейство, казал: „Аз и моят дом ще служим Господу [на Йехова — НС].“ (Исус Навиев 24:15)

6 По–рано Йехова бил насърчил Исус Навиев да бъде силен и смел, като му наредил да не се отклонява от Божия закон. Като четял полугласно книгата на Закона ден и нощ, Исус Навиев щял да направи пътя си успешен. (Исус Навиев 1:7, 8) Така и станало в действителност. Изборът, който Исус Навиев направил, му донесъл благословии. Той казал: „Не пропадна ни едно от всичките добри неща, които Господ беше говорил на Израилевия дом; всички се сбъднаха.“ (Исус Навиев 21:45)

7. Какъв избор направили някои израилтяни в дните на Исаия, и с какви последствия?

7 Нека да разгледаме обаче какво било положението в Израил около 700 години по–късно. По това време много от израилтяните били възприели езически обичаи. Например през последния ден от годината хората се събирали около трапеза с най–различни вкусни храни и сладко вино. Това не било обикновено семейно събиране, а по–скоро религиозна церемония в почит на две езически божества. Пророк Исаия записал как Бог гледа на неверността: „Вас, които оставяте Господа, които забравяте светия Ми хълм, които приготвяте трапеза за Щастие [бога на сполуката — НС], и които правите възлияние на Орисница [бога на ориста — НС].“ Те вярвали, че реколтата през годината зависела не от благословията на Йехова, а от умилостивяването на „бога на сполуката“ и „бога на ориста“. В действителност обаче бунтовната им линия на поведение и съзнателният избор, който направили, определили тяхната участ. Йехова заявил: „Ще ви определя за нож, вие всички ще се наведете за клане; защото, когато виках, не отговаряхте, и когато говорех, не слушахте; но вършехте онова, което бе зло пред Мене, и избрахте това, което Ми бе неугодно.“ (Исаия 65:11, 12) Неразумният избор, който те направили, им донесъл погибел, и богът на сполуката и богът на ориста не могли да им помогнат.

Да вземаме правилни решения

8. Какво е необходимо според Второзаконие 30:20, за да вземаме правилни решения?

8 Когато подканил израилтяните да изберат живота, Моисей посочил три стъпки, които те трябвало да предприемат: „Като обичаш Йехова, твоят Бог, като слушаш гласа му и като се държиш здраво за него.“ (Второзаконие 30:20, НС) Нека да разгледаме всяка от тези стъпки, за да можем да вземаме правилни решения.

9. Как можем да проявим любовта си към Йехова?

9 Като обичаме Йехова, нашият Бог. Ние решаваме да служим на Йехова, защото го обичаме. Като се вслушваме в предупредителните примери от времето на израилтяните, ние устояваме на изкушенията да извършим неморалност и отбягваме начин на живот, който може да ни накара да затънем в светското блато на материализма. (1 Коринтяни 10:11; 1 Тимотей 6:6–10) Ние сме привързани към Йехова и спазваме заповедите му. (Исус Навиев 23:8; Псалм 119:5, 8) Преди израилтяните да влязат в Обетованата земя, Моисей ги подканил: ‘Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ, моят Бог, ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които ще чуят за всички тия повеления.’ (Второзаконие 4:5, 6) Сега е времето да проявим любовта си към Йехова, като поставим волята му на първо място в живота си. Несъмнено ще бъдем благословени, ако решим да направим това. (Матей 6:33)

10–12. Какви поуки можем да извлечем от случилото се в дните на Ной?

10 Като слушаме гласа на Бога. Ной бил „проповедник на праведността“. (2 Петър 2:5) Почти всички хора преди Потопа се занимавали с други неща и ‘не обръщали внимание’ на предупрежденията на Ной. Какви били последствията от това? ‘Потопът дошъл и ги унищожил.’ Исус предупредил, че нашето време, времето на „присъствието на Човешкия син“, ще бъде подобно. Случилото се в дните на Ной служи като силно предупреждение за хората днес, които решават да не слушат Божието послание. (Матей 24:39)

11 Онези, които се подиграват на предупрежденията, които Бог отправя чрез съвременните си служители, трябва да разберат какви последствия ще понесат, ако не се вслушат в тези предупреждения. Апостол Петър казал следното за тези подиграватели: „Според собственото им желание, от вниманието им убягва това, че в древността е имало небе и земя, издигаща се като едно цяло над водата и посред водите чрез Божието слово, и именно чрез тези неща съществуващият тогава свят бил унищожен, когато бил залят с потоп от вода. Но чрез същото това слово сегашните небе и земя са съхранени за огън и са пазени до деня на съда и на унищожението на безбожните хора.“ (2 Петър 3:3–7)

12 Забележи разликата между решението на тези хора и решението, което взели Ной и неговото семейство. „Благодарение на вярата си, след като получи божествено предупреждение относно онова, което още не се виждаше, Ной прояви страх от Бога и построи ковчег.“ Заради това, че Ной се вслушал в предупреждението, семейството му било спасено. (Евреи 11:7) Нека и ние да покажем, че бързо се вслушваме в Божието послание и послушно го следваме. (Яков 1:19, 22–25)

13, 14. (а) Защо е изключително важно ‘да се държим здраво за Йехова’? (б) По какъв начин позволяваме на Йехова, „грънчарят“, да ни оформя?

13 Като се държим здраво за Йехова. За да ‘изберем живота и да живеем’, трябва не само да обичаме Йехова и да го слушаме, но и ‘да се държим здраво за него’, тоест да не преставаме да вършим волята му. „Чрез издръжливостта си ще придобиете душите си“ — казал Исус. (Лука 21:19) Всъщност изборът, който правим в това отношение, разкрива какво е в сърцето ни. „Блажен оня човек, който се бои винаги, а който закоравява сърцето си, ще падне в бедствие“ — се казва в Притчи 28:14. Фараонът на древния Египет е пример за това. Вместо да прояви страх от Бога, с всяко от десетте бедствия, които сполитали Египет, той все повече закоравявал сърцето си. Йехова не подтикнал фараона да прояви непокорство, но позволил на този горд владетел сам да реши как да постъпи. Независимо от това волята на Йехова била изпълнена, както апостол Павел обяснил възгледа на Йехова за фараона: „Оставих те жив именно за да покажа силата си в твоя случай и името ми да бъде известено по цялата земя.“ (Римляни 9:17)

14 Векове след освобождението на Израил от властта на фараона пророк Исаия заявил: „Господи, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка.“ (Исаия 64:8) Като позволяваме на Йехова да ни оформя посредством личното ни изучаване и прилагането на неговото Слово, ние постепенно обличаме новата личност. Ставаме по–меки и по–податливи на оформяне, което ни помага да се държим лоялно за Йехова, защото искрено желаем да му угодим. (Ефесяни 4:23, 24; Колосяни 3:8–10)

„Предавай ги на чадата си“

15. Относно каква двойна отговорност напомнил Моисей на израилтяните според Второзаконие 4:9?

15 Моисей казал на израилския народ, който се готвел да влезе в Обетованата земя: „Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си.“ (Второзаконие 4:9) За да се радват на благословията на Йехова и да преуспяват в земята, която щели да наследят, израилтяните трябвало да изпълняват двойно задължение пред своя Бог Йехова. Те трябвало да помнят чудесните дела, които Йехова бил извършил пред очите им, и да учат на тях бъдещите поколения. Като служители на Бога днес, ние трябва да правим същото, ако искаме да ‘изберем живота и да живеем’. Какви неща е извършил за нас Йехова пред очите ни?

16, 17. (а) Какво са успели да постигнат в проповедната служба за Царството някои мисионери, завършили училището Гилеад? (б) Какви примери за неугасваща пламенност знаеш ти?

16 Ние се вълнуваме, като виждаме как Йехова благославя нашата дейност по проповядване и правене на ученици. Откакто през 1943 г. беше установено Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“, мисионерите са начело на тази дейност в много страни. Някои от първите мисионери, завършили училището, са запазили и до днес своята пламенност в проповядването на Царството, макар че са в напреднала възраст и някои от тях изпитват физически ограничения. Един хубав пример е Мери Олсън, която завършила Гилеад през 1944 г. Тя е служила като мисионерка първо в Уругвай, след това в Колумбия, а сега служи в Пуерто Рико. Въпреки физическите ограничения на старостта, сестра Олсън е много пламенна в проповедната дейност. Тъй като знае испански, тя всяка седмица отделя време, за да участва в службата с местните свидетели.

17 Макар че вече е вдовица, Нанси Портър, която е завършила училището Гилеад през 1947 г., продължава да служи на Бахамските острови. Тя е друга мисионерка, която не спира да участва активно в проповедната дейност. В своя биографичен разказ * сестра Портър казва: „Да уча другите на истината от Библията е специален източник на радост. Това ми осигурява подредена духовна рутина, която придава на живота ми организираност и стабилност.“ Когато сестра Портър и други верни служители се връщат назад в годините, винаги си спомнят какво е направил Йехова за тях. А ние? Дали гледаме с признателност на начина, по който Йехова благославя дейността на Царството в нашия район? (Псалм 68:11)

18. Какво можем да научим от биографичните разкази на мисионерите?

18 Ние се радваме на това, което тези дългогодишни служители са извършили и продължават да вършат. Техните биографични разкази са източник на насърчение за нас, защото, като виждаме какво е направил Йехова за тези свои верни служители, решимостта ни да му служим се засилва. Дали ти редовно четеш тези вълнуващи разкази, публикувани в „Стражева кула“, и дали размишляваш върху тях?

19. Как християнските родители могат да използват биографичните разкази в „Стражева кула“?

19 Моисей напомнил на израилтяните, че не бива да забравят нещата, които Йехова бил направил за тях, и че тези неща трябва да останат в сърцето им през целия им живот. След това той добавил: „Предавай ги на чадата си и на внуците си.“ (Второзаконие 4:9) Действителните разкази имат особена притегателна сила. Младежите се нуждаят от добри примери. Неженените сестри могат да се учат от верния пример на възрастните сестри, чиито биографични разкази са публикувани в „Стражева кула“. Службата в чуждоезиков район в собствената страна дава и на братята, и на сестрите повече възможности да проповядват добрата новина. Християнски родители, защо не използвате примерите на верните мисионери от Гилеад и на други братя и сестри, за да насърчите децата си да се стремят към целодневна служба?

20. Какво трябва да правим, за да ‘изберем живота’?

20 Как тогава всеки един от нас може да ‘избере живота’? Като използваме прекрасния дар на свободната воля, за да покажем на Йехова, че го обичаме, и като продължаваме да даваме най–доброто от себе си в проповедната служба, докато имаме тази специална възможност. Както казал Моисей, Йехова е „животът ти и дължината на дните ти“. (Второзаконие 30:19, 20)

[Бележки под линия]

^ абз. 17 Виж статията „Радостна и щастлива въпреки болезнената загуба“, публикувана в „Стражева кула“ от 1 юни 2001 г., 23–27 страница.

Спомняш ли си?

• Какво научи от примерите за различните решения, които разгледахме?

• Какви стъпки трябва да предприемем, за да ‘изберем живота’?

• Какво двойно задължение сме подканени да изпълняваме?

[Въпроси]

[Снимка на страница 26]

„Положих пред вас живота и смъртта“

[Снимка на страница 29]

Ной и семейството му се спасили, защото слушали гласа на Бога

[Снимка на страница 30]

Мери Олсън

[Снимка на страница 30]

Нанси Портър