Прилагането на библейските принципи носи удовлетворение

НЕСЪМНЕНО си виждал някое коте да лежи свито на кълбо и да мърка доволно в пълно блаженство. Колко хубаво би било и ние да можем да „се сгушим“ като него, напълно удовлетворени от живота! На мнозина обаче им е трудно да намерят истинско и трайно удовлетворение. Защо се получава така?

Една от причините е, че често правим грешки поради собственото си несъвършенство и също трябва да се справяме с недостатъците на другите. Освен това живеем в период от време, който в Библията е наречен „последните дни“ и който е белязан от „кризисни времена, трудни за справяне“. (2 Тимотей 3:1–5) Дори ако като деца сме изпитвали удовлетворение, днес повечето от нас усещат в пълна степен натиска на тези „кризисни времена“. Възможно ли е да изпитваме удовлетворение в днешно време?

Обърни внимание, че според Библията тези кризисни времена ще бъдат трудни за справяне, а не се казва, че ще бъде невъзможно да се справим с тях. Ще имаме успех, ако прилагаме библейските принципи. Вероятно няма да можем винаги да разрешаваме проблемите си, но ще изпитваме известно удовлетворение. Нека да разгледаме три принципа, които ще са ни от полза.

Гледай реалистично на нещата

За да изпитваме удовлетворение, е необходимо да имаме реалистичен възглед за своите ограничения и за ограниченията на другите. В писмото си до римляните апостол Павел писал: „Всички съгрешиха и не са достойни за славата на Бога.“ (Римляни 3:23) Много аспекти на славата на Йехова надхвърлят нашето разбиране. Пример за това е простият факт, записан в Битие 1:31: „Бог видя всичко, което създаде; и ето, беше твърде добро.“ Когато реши да погледне към онова, което вече е направил, Йехова винаги може да каже, че то е „твърде добро“. Никой човек обаче не може да твърди същото. Първата стъпка към постигането на удовлетворение е да признаваме недостатъците си. Но е необходимо и нещо повече. Важно е да разбираме и да приемаме възгледа на Йехова за нещата.

Коренът на гръцката дума, преведена като „грях“, означава „не улучвам целта“. Например, представи си един човек, който иска да спечели награда за стрелба с лък. Той има три стрели. Изстрелва първата, но не улучва целта с един метър. Втората стрела насочва по–добре, но все пак не улучва с трийсетина сантиметра. Напълно съсредоточен, той изпраща третата стрела и пропуска целта само с два сантиметра. Стрелата почти е попаднала в целта, но пропускът си остава пропуск.

Всички ние приличаме на този разочарован стрелец. Понякога сме доста далече от това да улучим целта. Друг път сме много  близо, но все пак не улучваме. Тогава сме разочаровани, защото сме се старали толкова много, а не сме се справили. Но нека да се върнем на примера със стрелеца.

Виждаш как той си тръгва унил, защото наистина е искал да получи наградата. Изведнъж отговорникът на състезанието го вика и му връчва награда с думите: „Искам да ти я дам, защото те харесвам като човек и видях колко усилия положи.“ Стрелецът е изключително щастлив!

Точно така ще се чувства всеки, който получи от Бога ‘дара’ на съвършения вечен живот — ще бъде изключително щастлив. (Римляни 6:23) След това всичко, което правим, ще бъде добро и никога повече няма да ни се случва да не улучваме целта. Ще изпитваме пълно удовлетворение. Дотогава, ако имаме такъв възглед за нещата, ще гледаме на себе си и на другите около нас с по–добро око.

Разбери, че е нужно време

За всяко нещо е нужно време. Забелязал ли си обаче колко е трудно да продължаваш да бъдеш доволен, когато чакаш за нещо по–дълго, отколкото си предполагал, или когато някоя неприятна ситуация продължава повече, отколкото си очаквал? Но някои личности все пак са успели да запазят чувството си на удовлетворение в такива ситуации. Пример в това отношение е Исус Христос.

Преди да дойде на земята, Исус бил образец за послушание в небето. Но той ‘се научил на послушание’ именно тук, на земята. Как така? ‘Чрез страданията, които понесъл.’ Преди да дойде на земята, той бил наблюдавал страданието на хората, но никога не го бил изпитвал лично. Но докато живял на земята, Исус преминал през много изпитания, особено от покръстването си в река Йордан до смъртта си на Голгота. Не знаем с пълни подробности как той ‘постигнал съвършенство’ в това отношение, но знаем, че със сигурност обучението отнело време. (Евреи 5:8, 9)

Исус се справил, защото размишлявал за ‘радостта, която го очаквала’, наградата за неговата вярност. (Евреи 12:2) Въпреки това при различни случаи той ‘отправял молитви и молби със силни викове и сълзи’. (Евреи 5:7) Може би и ние понякога се молим по такъв начин. Как гледа Йехова на това? Същият стих показва, че Йехова „благосклонно“ слушал молитвите на Исус. Бог ще постъпва по същия начин и с нас. Защо можем да сме уверени в това?

Защото Йехова знае какви са нашите ограничения и ни помага. Всеки един от нас може да издържа само донякъде. Хората в Бенин казват: „Дори и жабите ще се удавят, ако водата е прекалено много.“ Йехова знае по–добре от самите нас кога сме почти на границата на онова, което можем да понесем. Той любещо проявява „състрадание и незаслужена милост точно когато се нуждаем от помощ“. (Евреи 4:16) Той направил това за Исус и прави същото за безброй други свои служители. Нека да видим как Моника изпитала Божията помощ.

Тя била безгрижно и жизнерадостно момиче. През 1968 г., още ненавършила 25 години, тя с ужас разбрала, че има множествена склероза — заболяване, което обикновено води до частична парализа. Тази новина променила коренно живота ѝ  и се наложило тя да направи големи промени във връзка с целодневната си служба. Моника разбрала, че болестта ѝ ще продължи да се развива постепенно и занапред. Шестнайсет години по–късно тя казала: „Все още няма лек за заболяването ми и вероятно състоянието ми ще продължава да е такова, докато всички неща не бъдат направени нови в Божията нова система.“ Тя признала, че не винаги ѝ е било лесно: „Моите приятели ми казват, че съм все така весела и жизнерадостна, но ... най–близките ми приятели знаят, че понякога сълзите текат неспирно.“

Тя обаче споделила още: „Научих се да бъда търпелива и да се радвам и на най–малкия признак за напредък. Приятелството ми с Йехова укрепва, като виждам колко е безпомощен човек в борбата с болестите. Само Йехова може да ни излекува напълно.“ С помощта на Йехова, Моника продължава да изпитва удовлетворение в живота и днес има зад гърба си повече от четирийсет години целодневна служба.

Несъмнено не е лесно да си в подобна ситуация. Но със сигурност ще изпитваш по–голямо удовлетворение, ако помниш, че понякога за някои неща е необходимо повече време, отколкото си очаквал. Като Моника, ти също можеш да бъдеш уверен, че Йехова ще осигури помощ ‘точно когато се нуждаеш’ от нея.

Не се сравнявай с другите — поставяй си разумни цели

Всеки от нас е уникален. Няма човек, който да е точно като тебе. Една поговорка на африканския език гун изразява тази истина с прости думи: „Пръстите на ръката не са еднакво дълги.“ Би било глупаво да сравняваме пръстите си. Несъмнено не би искал Йехова да те сравнява с друг човек и Той никога няма да направи това. Но хората често имат склонността да се сравняват помежду си и това може да ограби удовлетворението им. Забележи как Исус обяснил по въздействащ начин това с една притча, записана в Матей 20:1–16.

Исус разказал за един „стопанин“, който се нуждаел от работници за лозето си. Той срещнал някои безработни мъже и ги наел „рано сутринта“, вероятно около шест часа. Те се съгласили да работят за него срещу обичайното заплащане по онова време, по един динарий за дванайсетчасов работен ден. Мъжете несъмнено били доволни, че са намерили работа и то с обичайното заплащане. По–късно стопанинът срещнал и други безработни мъже и също ги назначил на работа — едни в девет часа сутринта, други в дванайсет часа на обяд, трети в три часа следобед, а четвърти дори в пет часа следобед. Никой от тези мъже нямало да работи пълен работен ден. Относно заплащането стопанинът обещал да им даде ‘каквото им се полага’ и те се съгласили на това.

В края на деня стопанинът наредил на главния си служител да плати на работниците. Казал му да ги повика и да плати първо на онези, които наел накрая. Те били работили само един час, но получили заплатата за пълен работен ден! Можем да си представим какво оживено обсъждане предизвикало това. Онези, които били работили през целия ден, сметнали, че ще получат повече. Но получили същата сума.

Как реагирали те тогава? „Като ... получиха [заплатата си], те започнаха да недоволстват срещу земеделеца и казаха: ‘Последните работиха само един час, а ти ги сметна за равни на нас, които работихме усилно през целия ден в изгарящата жега!’“

Стопанинът обаче гледал на нещата по различен начин. Той казал на тези работници, че са получили онова, на което се били съгласили и не били ощетени с нищо. На другите той решил да даде заплатата за пълен работен ден, което несъмнено било повече отколкото те очаквали. На практика никой не бил получил по–малко от онова, на което се бил договорил. Напротив, много от работниците получили повече, отколкото предполагали. В заключение стопанинът задал следния въпрос: „Нямам ли право да постъпвам със собствените си притежания както пожелая?“

Представи си, че главният служител беше платил най–напред на първите работници и те си бяха тръгнали веднага. Щяха да бъдат доволни, нали? Недоволството се  появило, когато видели, че другите получават същото заплащане за по–малко работа. Това ги ядосало дотолкова, че те започнали да недоволстват срещу стопанина, на когото иначе щели да са изключително признателни, че ги е наел на работа.

Тази притча по хубав начин показва какво става, когато се сравняваме с другите. Ако размишляваш за своите лични взаимоотношения с Йехова и си признателен за благословиите, с които те дарява той, ще бъдеш доволен. Недей да сравняваш своите обстоятелства с тези на останалите. Ако изглежда, че Йехова е решил да направи нещо повече за другите, радвай се за тях и заедно с тях.

Но Йехова все пак очаква нещо от тебе. Какво е то? В Галатяни 6:4 се казва: „Нека всеки покаже каква е неговата работа и тогава ще се радва заради самия себе си.“ С други думи, поставяй си разумни цели. Планирай онова, което наистина ще успееш да направиш, и след това следвай този план. Ако целта ти е била разумна и я постигнеш, ‘ще се радваш’. Да, ще изпитваш удовлетворение.

Възнаграждение днес и в бъдеще

Трите принципа, които разгледахме, показват, че прилагането на библейските принципи наистина води до удовлетворение дори в тези последни дни на настоящата система и въпреки нашето несъвършенство. Защо не си поставиш за цел да търсиш такива принципи при ежедневното си четене на Библията? Някои от тях са изложени директно, докато други са скрити в различни разкази и притчи.

Ако чувстваш, че губиш удовлетворението си в живота, се опитай да разбереш каква в действителност е причината за това. После потърси принципи, които ще ти помогнат да промениш нещата. Например можеш да разгледаш 22–24 страница от брошурата „Цялото Писание“ е достоверно и полезно: 2 Летописи — Исаия“ *. Там е разгледана книгата Притчи и ще намериш много принципи и съвети, изложени в дванайсет подзаглавия. В „Показалеца на библейските стихове в изданията на „Стражева кула“* и в „Библиотека „Стражева кула“ на CD-ROM (англ.)* ще откриеш изобилие от полезна информация. Ако използваш често тези помагала, ще ти стане много лесно да намираш принципи, които да прилагаш в своя живот.

Скоро Йехова ще даде на хората, угодни в неговите очи, съвършен вечен живот на райска земя. Тогава всеки човек ще изпитва пълно удовлетворение във всичко.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 12]

„Всички съгрешиха и не са достойни за славата на Бога.“ (Римляни 3:23)

[Текст в блока на страница 13]

Исус ‘се научил на послушание чрез страданията, които понесъл’. (Евреи 5:8, 9)

[Текст в блока на страница 15]

„Ще се радва заради самия себе си и няма да се сравнява с другиго.“ (Галатяни 6:4)