‘Грижи се за тази лоза’!

ДВАНАЙСЕТТЕ съгледвачи обходили цялата Обетована земя. Моисей им бил казал да наблюдават нейните жители и да донесат част от реколтата ѝ. Какво привлякло най–вече вниманието им? Недалеч от Хеврон те намерили лозе, което раждало толкова големи гроздове, че били необходими двама съгледвачи, за да носят един–единствен грозд. Плодовете били толкова забележителни, че съгледвачите нарекли тази плодородна област „долина Есхол“, което означава „грозд“. (Числа 13:21–24, бел. под линия)

През XIX век един пътешественик писал: „Долината Есхол, или Гроздовата долина, ... все още е покрита с лозя, чиито плодове са най–качествените и най–големите в Палестина.“ Лозята в Есхол се отличавали с висококачествената си реколта, но в библейски времена превъзходно грозде се произвеждало и на много други места в страната. Египетските писмени извори посочват, че фараоните внасяли вино от Ханаан.

В книгата „Природата в Библията“ се казва: „Благодарение на каменистите слънчеви склонове с тяхната рохкава песъчлива почва, на горещото лято и на бързото оттичане на зимните дъждове, [Палестина] се слави като земя, богата с лозя.“ Пророк Исаия посочил, че в определени райони имало до хиляда лози. (Исаия 7:23)

‘Земя, богата с лозя’

Моисей казал на израилтяните, че ще се заселят в земя, богата с „лозя, смокини и нарове“. (Второзаконие 8:8) В „Енциклопедия на Бейкър на растенията в Библията“ се казва, че „в древна Палестина  лозите били толкова разпространени, че при повечето, ако не и при всички археологически разкопки биват намирани гроздови семки“. Лозите в Обетованата земя били толкова плодородни, че дори през 607 г. пр.н.е., когато войските на Навуходоносор опустошили Юда, онези, които останали в земята, събирали „твърде много вино и овощия“. (Йеремия 40:12; 52:16)

За да произвеждат много вино, израилските земеделци трябвало да се грижат добре за лозите си. В книгата Исаия е описано как обикновено лозарят в Израил прекопавал парче земя върху склона на някой хълм и махал големите камъни, преди да засади своята „отбрана лоза“ *. След това с камъните изграждал стена, която предпазвала лозето да не бъде тъпкано от добитъка и го защитавала от лисици и глигани или от крадци. Лозарят изсичал лин в някоя скала и построявал малка кула, която можела да служи като прохладно жилище при събирането на реколтата, когато лозите се нуждаели от допълнителна защита. След всичко това можело да се очаква добра реколта. (Исаия 5:1, 2)

За да има добра реколта, земеделецът редовно подрязвал лозата, така че да е по–плодородна, и прекопавал почвата, за да се предотврати растежа на бурени и тръни. През летните месеци, ако пролетните дъждове не били осигурили достатъчно влага, лозарят напоявал лозето. (Исаия 5:6; 18:5; 27:2–4)

Гроздоберът в края на лятото бил време на голяма радост. (Исаия 16:10) Надписът на три псалма съдържа израза „на гетския инструмент“. (Псалм 8, 81 и 84) Не е ясно какво точно означава този израз, предаден в превода „Септуагинта“ като „линове“. Може би той показва, че израилтяните пеели тези псалми по време на гроздобера. Макар че от гроздето обикновено се правело вино, израилтяните също ядели плодовете или ги изсушавали и правели нанизи от стафидите. (2 Царе 6:19; 1 Летописи 16:3)

Лозата Израил

В Библията народът на Бога няколко пъти е описан като лоза — подходяща метафора, като се има предвид от какво значение била лозата за израилтяните. В 80 псалм Асаф сравнява израилския народ с лоза, която Йехова е посадил в Ханаан. Земята била изчистена, така че  лозата Израил да пусне корен и да стане здрава. Но с времето защитната стена около нея се срутила. Израилтяните вече не разчитали на Йехова и той оттеглил защитата си. Подобно на глиган, който опустошава лозето, вражеските народи ограбвали богатството на Израил. Асаф се молел на Йехова да помогне на своя народ и да възстанови предишната му слава. Молбата му била: ‘Грижи се за тази лоза’ (НС). (Псалм 80:8–15)

Исаия сравнява „Израилевия дом“ с лозе, което постепенно започнало да ражда „диво“ грозде, или гнили плодове. (Исаия 5:2, 7) Зърната на дивото грозде са много по–дребни и месестата им част е много малко, като почти цялото зърно се състои от семки. Дивото грозде не може да се яде, нито да се прави на вино, следователно подходящо изобразявало отстъпническия народ, който вместо праведност раждал беззаконие. Лозарят не бил виновен за тези безполезни плодове. Йехова бил направил всичко, което можел, така че народът да дава добри плодове. „Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми, което не му направих?“ — попитал Йехова. (Исаия 5:4)

Тъй като лозата Израил не давала плод, Йехова предупредил своя народ, че ще събори защитната стена, с която го бил оградил. Той повече нямало да подрязва символичната си лоза, нито да прекопава почвата около нея. Вече нямало да падат пролетните дъждове, които били от съществено значение за реколтата, и лозето щяло да се напълни с бурени и тръни. (Исаия 5:5, 6)

Моисей пророкувал, че поради отстъпничеството на израилтяните дори буквалните им лозя щели да загинат. „Лозя ще посаждаш и обработваш, а вино няма да пиеш от тях, нито ще събираш грозде, защото червей ще ги изяде.“ (Второзаконие 28:39) Една лоза може да изсъхне за няколко дни, ако в стъблото ѝ се промъкне червей и изяде вътрешността му. (Исаия 24:7)

„Истинската лоза“

Точно както Йехова оприличил народа Израил на лоза, така и Исус използвал подобна метафора. По време на последната вечер със своите ученици Исус им казал: „Аз съм истинската лоза, а моят Баща е лозарят.“ (Йоан 15:1) Той сравнил учениците си с клонките на лозата. Както клонките на буквалната лоза черпят сили от главното стъбло, така и учениците на Христос трябва да останат в единство с него. „Отделно от мене вие не можете да направите нищо“ — казал Исус. (Йоан 15:5) Лозарите отглеждат лозата заради плода ѝ и по подобен начин Йехова очаква от своя народ да дава духовни плодове. Това носи удовлетворение и слава на Бога, който се грижи за лозата. (Йоан 15:8)

При отглеждането на буквалната лоза добрата реколта зависи от подрязването и почистването на растението и Исус споменал и двете неща.  Лозарят може два пъти в годината да подреже клонките на лозата, за да получи колкото се може повече плод. По време на зимните месеци лозарят може да подреже значително лозата. Той премахва по–голямата част от летораслите от изминалата година. Вероятно оставя три–четири клонки към стъблото и един–два филиза към тях. Младите филизи ще се превърнат в летораслите, които ще дадат плод през следващото лято. Когато резитбата приключи, лозарят изгаря отрязаните клонки.

Исус говорел за такава сериозна резитба, като казал: „Който не остане в единство с мене, е изхвърлен като клонка и изсъхва. Хората събират тези клонки, хвърлят ги в огъня и те изгарят.“ (Йоан 15:6) Въпреки че на този етап лозата може да изглежда оголена, на пролет се прави още една резитба.

Исус казал: „Той маха по мене всяка клонка, която не дава плод.“ (Йоан 15:2) Това може да се отнася за по–късно подрязване, след като на лозата са израснали доста нови филизи и малките гроздове се виждат ясно. Лозарят внимателно проверява всяка нова клонка и преценява коя ще даде плод и коя — не. Ако бъдат оставени на лозата, безплодните леторасли ще извличат хранителни вещества и вода от стъблото. Затова лозарят ги отрязва, така че само плодоносните клонки да могат да поемат от хранителните вещества.

Накрая Исус споменава почистването на лозата: „Всяка [клонка], която дава плод, той почиства, за да дава повече плод.“ (Йоан 15:2) След като отстранява безплодните клонки, лозарят внимателно преглежда всяка клонка, на която има плодове. Близо до основата им има малки филизи, които също трябва да бъдат премахнати. Ако бъдат оставени да растат, те ще извличат жизнени сокове от лозата, които иначе биха могли да осигурят изключително важни течности за гроздето. Някои от големите листа също може да бъдат отстранени, така че слънчевата светлина да достига по–лесно младите гроздове. Това са полезни мерки, за да може плодоносните клонки да родят много плод.

‘Давайте много плод’

Символичните клонки на „истинската лоза“ представят помазаните християни. Но „другите овце“ също трябва да бъдат резултатни ученици на Христос. (Йоан 10:16) Те също могат да ‘дават много плод’ и така да прославят своя небесен Баща. (Йоан 15:5, 8) Словесната илюстрация на Исус за истинската лоза ни напомня, че спасението ни зависи от това да останем в единство с Христос и да даваме добри духовни плодове. Исус казал: „Ако спазвате заповедите ми, ще останете в моята любов, както аз спазвам заповедите на Бащата и оставам в неговата любов.“ (Йоан 15:10)

В дните на Захария Бог обещал на верния остатък от израилтяни, че земята отново ще се радва на ‘семе във време на мир, лозата ще дава плода си и земята рожбите си’. (Захария 8:12) Лозата е използвана също в описанието на мира, на който ще се радва Божият народ по време на хилядолетното управление на Христос. Михей пророкувал: „Ще седят всеки под лозата си и под смоковницата си, без да има кой да ги плаши; понеже устата на Господа на Силите изговориха това.“ (Михей 4:4)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 18]

Лоза, изсъхнала неотдавна

[Снимка на страница 18]

Зимна резитба

[Снимка на страница 18]

Изгаряне на отстранените клонки