Добра бавачка ли е телевизията?

ПОНЯКОГА може би се изкушаваш да оставиш децата си да се забавляват, гледайки телевизия, докато ти вършиш ежедневните си задължения. Но как може да им се отрази това?

„Емоционалните послания, излъчвани от телевизионния екран, могат да въздействат дори на бебета“ — се казва във вестник „Ню Йорк Таймс“. При едно неотдавнашно изследване, на деца на възраст една годинка били показани кратки филмчета, в които една актриса реагирала по различни начини на определена играчка. „Когато актрисата реагирала със страх — се казва във вестника, — бебетата не искали да играят с играчката и в повечето случаи се притеснявали, мръщели се или плачели. Когато актрисата показвала, че се радва на играчката, децата били склонни да си играят с нея.“

Явно телевизията може да влияе на емоциите на децата. А какво да кажем за дълготрайното ѝ въздействие върху тях? Доктор Наоки Катаока, който е професор по педиатрия в Медицинския колеж „Кавасаки“ в град Курашики (Япония), наблюдавал много деца, които са изключително тихи и лицата им са почти безизразни. Всички те били гледали телевизия или видеофилми за по–продължителен период от време. Едно момченце на две години не можело да води разговор и имало много ограничен речников запас. Откакто било навършило една годинка, то гледало филми от сутрин до вечер всеки ден. Едва след като майка му, следвайки лекарския съвет, престанала да му позволява да гледа филми и започнала да му обръща повече внимание, като играела с него, речниковият запас на момчето постепенно се увеличил. Да, родителите трябва да общуват с децата си.

Йехова Бог, който е основателят на семейната уредба, показал колко е важно доброто общуване. Много отдавна той казал на своя народ: „На [Божиите думи] да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“ (Второзаконие 6:7) Не телевизията, а родителите могат да възпитават децата по най–добрия начин с думи и с личния си пример ‘в подходящия за тях път’. (Притчи 22:6)