„Твоите напомняния са това, което обичам“

„Всичко, което е било написано преди, е било написано, за да бъдем учени.“ — РИМЛЯНИ 15:4.

1. Как Йехова ни осигурява напомняния, и защо се нуждаем от тях?

ЙЕХОВА осигурява на своите служители напомняния, за да им помогне да се справят с натиска на тези трудни времена. Някои от тези напомняния получаваме от личното си четене на Библията, а други от информацията или изказванията по време на християнските събрания. Много от нещата, които четем или чуваме тогава, не са нови за нас. Вероятно и преди сме разглеждали подобна информация. Но тъй като имаме склонността да забравяме, ние постоянно имаме нужда да освежаваме паметта си по отношение на целите, законите и напътствията на Йехова. Следователно трябва да сме благодарни за Божиите напомняния. Те ни насърчават, като ни помагат да си припомняме причините, които са ни подбудили да започнем да живеем в съгласие с Божията воля. Затова псалмистът пял на Йехова: „Твоите напомняния са това, което обичам.“ (Псалм 119:24, НС)

2, 3. (а) Защо Йехова запазил разказите за живота на различни библейски личности чак до наши дни? (б) Кои примери от Писанието ще разгледаме в тази статия?

² Въпреки че е писано преди много векове, Божието Слово има голяма сила. (Евреи 4:12) То ни запознава с живота на различни библейски личности. Макар обичаите и възгледите да са се променили много оттогава, предизвикателствата, с които се сблъскваме днес, често са подобни на тогавашните. Много от разказите, запазени в Библията за наша полза, съдържат затрогващи примери на хора, които са обичали Йехова и са му служили вярно въпреки неблагоприятните обстоятелства. Други насочват вниманието към поведението, което Бог мрази. Йехова включил в Библията като напомняния всички тези добри и лоши лични преживявания. Както апостол Павел писал: „Всичко, което е било написано преди, е било написано, за да бъдем учени и чрез издръжливостта си и утехата от Писанието да имаме надежда.“ (Римляни 15:4)

³ Нека разгледаме три примера от Писанието: отношението на Давид към Саул, случилото се с Анания и Сапфира и поведението на Йосиф спрямо жената на Петефрий. Във всеки един от тези разкази се съдържат ценни поуки.

Лоялност към Божиите уредби

4, 5. (а) Какви били отношенията между цар Саул и Давид? (б) Как реагирал Давид на враждебността на Саул?

⁴ Цар Саул се оказал неверен на Йехова и недостоен да управлява Неговия народ. Затова Бог го отхвърлил и наредил на пророк Самуил да помаже Давид като бъдещ цар над Израил. Когато Давид проявил изключителни умения и смелост като воин, заради което хората го възхвалявали, Саул започнал да гледа на него като на съперник. На няколко пъти той се опитал да го убие. Давид обаче оцелявал при всеки от случаите, защото Йехова бил с него. (1 Царе 18:6–12, 25; 19:10, 11)

⁵ Много години Давид бил принуден да живее като беглец. Когато му се удавали възможности да убие Саул, другарите на Давид го насърчавали да го направи, като му казвали, че Йехова предава врага в  ръцете му. Но Давид отказвал да направи това. Неговата лоялност към Йехова и уважението му към позицията на Саул като помазан цар над Божия народ го подбуждали да действа по този начин. Йехова бил назначил Саул като цар над Израил, нали? Тогава самият Йехова щял да го отстрани в съответното време. Давид смятал, че няма право да се намесва. След като направил всичко възможно при дадените обстоятелства, за да смекчи враждебността на Саул, Давид казал следното: „Господ ще го порази; или денят му ще дойде, и ще умре; или ще влезе в сражение и ще загине. Да ми не даде Господ да вдигна ръка против Господния помазаник!“ (1 Царе 24:3–15; 26:7–20)

6. Защо разказът за Давид и Саул е от интерес за нас?

⁶ Този разказ съдържа ценна поука. Дали някога си се питал защо в християнския сбор възникват определени проблеми? Причината за това може да е защото някой събрат по вяра постъпва по неприемлив за един християнин начин. Неговото поведение може да не представлява сериозно прегрешение, но може да те смущава. Как трябва да реагираш в такава ситуация? От загриженост към своя християнски брат и от лоялност към Йехова може да решиш да говориш с брата по любезен начин, с цел да разрешите проблема. Но ако проблемът продължава? След като си направил в разумна степен всичко, което си могъл, може да решиш да оставиш въпроса в ръцете на Йехова. Това направил и Давид.

7. Как в подражание на Давид трябва да реагираме, ако понасяме несправедливост или предубеденост?

⁷ Или може би изпитваш проблеми вследствие на социална несправедливост или религиозна предубеденост. Вероятно не можеш да направиш много по въпроса на този етап. Може да е много трудно да се издържа в такава ситуация, но можем да извлечем поука от реакцията на Давид към несправедливостта. Псалмите, които Давид написал, са трогателен израз не само на неговите искрени молитви към Бога да го избави от Саул, но и на неговата лоялност към Йехова и желанието му да бъде прославено Божието име. (Псалм 18:1–6, 25–27, 30–32, 48–50; 57:1–11) Давид останал лоялен на Йехова, въпреки че Саул продължавал да постъпва несправедливо години наред. Ние също трябва да останем верни на Йехова и неговата организация независимо от това какво правят другите и въпреки несправедливостите, които понасяме. Можем да бъдем сигурни, че Йехова е напълно наясно със ситуацията. (Псалм 86:2)

8. Как реагирали Свидетелите на Йехова в Мозамбик, когато лоялността им към Йехова била поставена на изпитание?

⁸ Християните в Мозамбик са съвременен пример за проява на лоялност към Йехова във време на изпитание. През 1984 г. техните села многократно били нападани от въоръжени членове на едно съпротивително движение, които грабели, опожарявали  къщите и убивали. Тези истински християни изглежда не можели да направят нищо, за да се защитят. Жителите в областта били принуждавани да станат членове на това военизирано движение или да го подкрепят по други начини. Свидетелите на Йехова смятали това за несъвместимо със своята неутрална християнска позиция. На техния отказ било отвърнато с ярост. В този размирен период били убити трийсет Свидетели, което показва, че дори смъртната заплаха не може да пречупи лоялността на Божиите служители. * Подобно на Давид, те издържали на несправедливости, но накрая се оказали победители.

Предупредително напомняне

9, 10. (а) Каква полза можем да имаме от разказите за някои библейски личности? (б) Защо постъпката на Анания и Сапфира била погрешна?

⁹ Някои от личностите, за които се говори в Библията, ни служат като предупредителни напомняния за поведение, което трябва да избягваме. Всъщност много от разказите са за хора, сред които има и служители на Бога, които постъпили погрешно и си понесли последствията от това. (1 Коринтяни 10:11) Един такъв пример са Анания и Сапфира, семейна двойка от християнския сбор в Йерусалим през първи век.

¹⁰ След Петдесетница през 33 г. било необходимо да се окаже материална помощ на новоповярвалите, които били останали в Йерусалим, за да извлекат полза от общуването с апостолите. Някои хора от сбора продали имотите си, за да съберат средства и никой да не остане в нужда. (Деяния 2:41–45) Анания и Сапфира продали една нива и дали на апостолите само част от сумата, която били получили за нея, твърдейки, че даряват цялата сума. Разбира се, Анания и Сапфира имали право да дадат колкото решат, но техните подбуди били лоши и постъпката им била нечестна. Те искали да направят добро впечатление и да изглежда, че правят повече, отколкото било в действителност. С помощта на светия дух апостол Петър разкрил тяхната нечестност и лицемерие, и Йехова ги поразил със смърт. (Деяния 5:1–10)

11, 12. (а) Кои са някои от напомнянията в Библията във връзка с честността? (б) На какви преимущества ще се радваме, ако сме честни?

¹¹ Ако някога се изкушаваме да изопачим истината, за да накараме хората да имат добро мнение за нас, нека разказът за Анания и Сапфира да ни служи като сериозно предупреждение. Може да успеем да заблудим хората, но не и Йехова.  (Евреи 4:13) В Писанието многократно биваме наставлявани да бъдем честни един към друг, защото за лъжците няма да има място на земята, когато тя бъде изчистена от неправедността. (Притчи 14:2; Откровение 21:8; 22:15) Причината за това трябва да е ясна. Подстрекателят на всички лъжи е Сатана Дяволът. (Йоан 8:44)

¹² Ако бъдем честни във всичко, ще се радваме на много преимущества. Някои от тях са чистата съвест и удовлетворението, че другите ни имат доверие. В много случаи християните са получавали работа или са запазвали работата си благодарение на това, че са били честни. Но най–важното преимущество на честността е приятелството с Всемогъщия Бог. (Псалм 15:1, 2)

Запазване на морална чистота

13. В каква ситуация изпаднал Йосиф, и как реагирал?

¹³ Йосиф, един от синовете на патриарха Яков, бил продаден в робство, когато бил на 17 години. Той се озовал в дома на египетския придворен служител Петефрий, където привлякъл вниманието на съпругата на господаря си. Тя искала да има сексуални отношения с Йосиф, който бил красив млад мъж, и всеки ден му повтаряла: „Легни с мене.“ Йосиф бил далече от семейството си, в земя, в която никой не го познавал. Той можел да легне с тази жена и никой да не разбере. Но когато в крайна сметка жената на Петефрий го хванала, Йосиф избягал. (Битие 37:2, 18–28; 39:1–12)

14, 15. (а) Защо разказът за Йосиф е от интерес за нас? (б) Защо една млада християнка е благодарна, че се е вслушала в Божиите напомняния?

¹⁴ Йосиф бил възпитан в боящо се от Бога семейство и знаел, че сексуалните отношения между хора, които не са женени един за друг, са погрешни. „Как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?“ — попитал той. Вероятно той направил това заключение, като знаел, че Божият стандарт за хората, даден в Едем, е моногамията. (Битие 2:24) Служителите на Бога днес могат да извлекат поука, като размишляват за начина, по който Йосиф реагирал в тази ситуация. В някои страни на сексуалните отношения преди брака се гледа като на нещо напълно нормално и затова младежите, които отказват да участват в неморалност, са подигравани от връстниците си. Извънбрачните отношения сред семейните също са нещо обичайно. Така че разказът за Йосиф ни служи като навременно напомняне. Божият стандарт не се е променил — блудството и прелюбодейството са грехове. (Евреи 13:4) Мнозина, които са се  поддали на натиска да имат незаконни сексуални отношения, признават, че има основателни причини това да не се прави. Някои от нежеланите последствия може да са чувство на унижение, нечиста съвест, ревност, бременност и предавани по полов път болести. Както Писанието ни напомня, човек, който извършва блудство, „върши грях срещу своето тяло“. (1 Коринтяни 5:9–12; 6:18; Притчи 6:23–29, 32)

¹⁵ Джени *, една неомъжена Свидетелка на Йехова, има причина да е благодарна за Божиите напомняния. В работата ѝ един красив колега проявявал романтичен интерес към нея. Тъй като Джени не отвърнала по същия начин, той започнал по–усърдно да я ухажва. Тя признава: „Водех вътрешна борба да се запазя чиста в морално отношение, защото е приятно, когато някой от противоположния пол ти обръща внимание.“ Въпреки това тя разбирала, че този мъж се опитва само да я добави в списъка с жените, с които е имал сексуални отношения. Когато усетила, че решимостта ѝ да не се поддаде отслабва, тя се помолила горещо на Йехова да ѝ помогне да му остане вярна. Джени разбрала, че нещата, които била научила от изследването на Библията и християнските издания, били за нея като напомняния, които я подтиквали да бъде предпазлива. Едно от тези напомняния бил разказът за Йосиф и жената на Петефрий. „Докато продължавам да си напомням колко много обичам Йехова — казва в заключение тя, — няма нужда да се страхувам, че ще извърша това голямо зло и ще съгреша против него.“

Вслушвай се в Божиите напомняния!

16. Каква полза можем да извлечем, ако размишляваме върху живота на хората, за които четем в Библията?

¹⁶ Всички ние можем да увеличим признателността си за стандартите на Йехова, като се опитаме да разберем защо е запазил определени разкази в Библията. На какво ни учат те? Какви качества или склонности на библейските личности трябва да избягваме и на какви трябва да подражаваме? От страниците на Божието Слово можем да научим за буквално стотици хора. Ще бъде добре всички, които обичат Божиите напътствия, да развият желание за живодарната мъдрост, част от която са поуките от примерите, които Йехова е запазил за нас. Често в това списание се публикуват статии за личности, от чийто живот можем да се поучим. Защо да не отделим време да се запознаем с тях?

17. Как гледаш ти на напомнянията на Йехова, и защо?

¹⁷ Колко благодарни трябва да бъдем за любещата загриженост, която Йехова проявява към онези, които полагат усилия да вършат волята му! Разбира се, ние не сме съвършени, точно както и мъжете и жените, споменати в Библията, не са били. Но повествованието за техните действия е от голяма полза за нас. Като се вслушваме в напомнянията на Йехова, можем да избегнем сериозните грешки и можем да подражаваме на хубавия пример на онези, които ходят в пътеките на праведността. Ако правим това, ще бъдем в състояние да пеем като псалмиста: „Блажени, които пазят изявленията Му, и Го търсят от все сърце; Душата ми опази Твоите свидетелства [напомняния — НС]; и аз ги любя твърде много.“ (Псалм 119:2, 167)

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

• Какво можем да научим от нагласата на Давид към Саул?

• На какво ни учи разказът за Анания и Сапфира?

• Защо разказът за Йосиф е от особен интерес за нас днес?

[Въпроси]

[Снимка на страница 26]

Защо Давид отказал да убие Саул?

[Снимка на страница 27]

Какво научаваме от разказа за Анания и Сапфира?

[Снимка на страница 28]

Какво накарало Йосиф да отхвърли неморалните предложения?