Урок относно гордостта и смирението

ЕДНА случка от живота на цар Давид подчертава разликата между истинското смирение и неуместната гордост. Това станало след като Давид превзел Йерусалим и го направил своя столица. За Давид Йехова бил истинския Цар на Израил и затова уредил ковчегът, който символизирал Божието присъствие, да бъде донесен в града. Това събитие било толкова важно за Давид, че той открито изразявал радостта си пред всички, докато следвал свещениците, които носели ковчега. Жителите на Йерусалим видели как техният цар ‘скача’ и ‘играе с всичката си сила’. (1 Летописи 15:15, 16, 29; 2 Царе 6:11–16)

Съпругата на Давид, Михала, обаче не се присъединила към това радостно шествие. Тя гледала от прозореца и вместо да оцени това, че Давид отдавал слава на Йехова по този начин, тя ‘го презряла в сърцето си’. (2 Царе 6:16) Защо Михала реагирала по този начин? Очевидно тя си придавала прекалено голяма важност поради това, че била дъщеря на първия цар на Израил, Саул, и съпруга на втория цар на Израил. Михала може би смятала, че нейният съпруг, царят, не трябва да се принизява до нивото на обикновените хора и да участва в техния начин на празнуване. Високомерието ѝ си проличало ясно от начина, по който посрещнала Давид, когато той се прибрал вкъщи. Тя казала саркастично: „Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!“ (2 Царе 6:20)

Как реагирал Давид на тези критични думи? Той смъмрил Михала, като ѝ казал, че Йехова е избрал него вместо баща ѝ, Саул. И след това добавил: „Ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говорѝ, от тях ще бъда почитан.“ (2 Царе 6:21, 22)

Да, Давид бил решен да продължава смирено да служи на Йехова. Неговата нагласа ни помага на разберем защо Йехова го нарекъл „мъж в съгласие със сърцето ми“. (Деяния 13:22; 1 Царе 13:14) Всъщност Давид подражавал на най–добрия пример на смирение — примерът на самия Йехова Бог. Интересно е, че изразът, който Давид използвал, като казал на Михала „ще се смиря“, произлиза от корена на същия еврейски глагол, който е използван, за да опише как Йехова гледа на човечеството. Макар че е най–великата личност във вселената, в Псалм 113:6, 7 за Йехова се казва, че „се снизхождава [слиза от своята позиция или величие, когато общува с някой по–нисшестоящ] да преглежда небето и земята, въздига сиромаха от пръстта. И възвишава немотния от бунището“.

Йехова е смирен и затова не е чудно, че той мрази „надменните очи“ на горделивите хора. (Притчи 6:16, 17) Заради тази лоша черта на характера си и заради това, че проявявала неуважение спрямо избрания от Бога цар, Михала била лишена от привилегията да роди син на Давид. Тя умряла бездетна. Колко ценен урок е това за нас! Всички, които искат да получат Божието одобрение, трябва да се вслушат в следните думи: „Облечете се със смирение в отношенията си един спрямо друг, защото Бог се противопоставя на високомерните, но дава незаслужена милост на смирените.“ (1 Петър 5:5)