„Който внимава в изобличението, е благоразумен“

„ПРЕДАЙ сърцето си на поука и ушите си към думи на знание“, се казва в Притчи 23:12. Еврейската дума, преведена тук като „поука“, означава както упражняване на самоконтрол, така и порицание, което може да получим от друг човек. Във връзка с тази поука е важно да се знае какво трябва да се поправи и по какъв начин да стане това. Ето защо „думите на знание“ от надежден източник са от съществено значение.

Библейската книга Притчи е прекрасен източник на мъдри мисли. Те са записани, „за да познае някой мъдрост и поука, ... за да приеме поука за мъдро постъпване, в правда, съдба и справедливост“. (Притчи 1:1–3) Би било добре да ‘предадем ушите си’ към тези думи. В Притчи, 15 глава, намираме мъдри съвети за това как да владеем гнева си, как да използваме езика си и как да предаваме познание. Нека да разгледаме някои стихове от тази глава.

Какво „отклонява от ярост“?

Описвайки как думите може да предизвикат гняв или ярост, царят на древния Израил Соломон казва: „Мек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв.“ (Притчи 15:1) Думата „гняв“ означава чувство на силно възмущение и негодувание, а „ярост“ бива определена като „буен гняв, ожесточение, полуда“. Как тази мъдра мисъл от книгата Притчи може да ни помогне да се справим с гнева на друг човек или със своя собствен гняв?

Грубите и нараняващи думи може да влошат още повече неприятната ситуация. От друга страна, мекият отговор обикновено успокоява. Да отговориш меко на ядосан човек обаче не винаги е лесно. В такъв случай ще ни бъде от помощ да се опитаме да разберем какво го е ядосало. Библията казва: „Благоразумието на човека възпира гнева му, и слава е за него да се не взира в престъпление.“ (Притчи 19:11) Възможно ли е някой да е ядосан, защото се чувства несигурен или защото се нуждае от внимание? В действителност причината за гнева може да няма нищо общо с онова, което ние сме казали или направили. Ако в проповедната служба се сблъскваме с гневен отклик, нима това често не се дължи на факта, че домакинът има  погрешна информация за нашите вярвания или е заслепен поради някакво предубеждение? Трябва ли тогава да приемаме думите му лично и да отвръщаме грубо? Дори и да не можем да разберем причината за нечий гняв, ако отговорим с нараняващи думи, бихме показали липса на самоконтрол. Трябва да се стремим да не отговаряме по такъв начин.

Съветът да отговаряме с мекота е безценен и когато трябва да се справим със собствения си гняв. Можем да прилагаме този съвет, като се учим да изразяваме чувствата си по начин, който няма да нарани другия. В семейството можем да се стараем да изразяваме чувствата си спокойно, вместо да говорим грубо или да наричаме другия с обидни имена. Язвителната реч обикновено предизвиква подобна гневна реакция в човека насреща. Ако изразяваме чувствата си с мекота, думите ни няма да звучат критично и това може да подтикне другия да се извини.

‘Езикът на мъдрите върши добро’

Необходимо е да проявяваме самоконтрол както в начина, по който говорим, така и в онова, което казваме. „Езикът на мъдрите изказва знание [върши добро с познанието — НС] — казва Соломон, — а устата на безумните изригват глупост.“ (Притчи 15:2) Нима не ‘вършим добро с познанието’, като развиваме желание да помагаме на другите и като говорим с тях за Божията цел и за прекрасните мерки, които ни осигурява Бог? Безумният човек не постъпва така, защото му липсва познание.

Преди да продължи с още съвети за използването на езика, Соломон представя подтикваща към размисъл мисъл. „Очите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите.“ (Притчи 15:3) За нас това е причина за радост, защото сме уверени, че „очите на Господа се обръщат насам–натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него“. (2 Летописи 16:9) Бог знае дали постъпките ни са добри. Той вижда също хората, които вършат зло, и ще ги държи отговорни за техните дела.

Соломон отново подчертава колко е ценен езикът, който говори с мекота, като казва: „Благият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа.“ (Притчи 15:4) Изразът „дърво на живот“ навежда на мисълта за нещо, което лекува и укрепва. (Откровение 22:2) Благата, или спокойна, реч на мъдрия освежава онези, които го слушат. Тя ги подтиква да проявяват хубавите си качества. Противоположно на това измамният или груб език съкрушава другите.

Приемане на порицание и ‘разсяване на знание’

Мъдрият цар продължава с думите: „Безумният презира поуката на баща си, но който внимава в изобличението, е благоразумен.“ (Притчи 15:5) Може ли човек да „внимава в изобличението“, ако някой първо не го изобличи, или порицае? Нима този стих не показва, че когато е необходимо, човек трябва да получи порицание, за да се поправи? В семейството тази отговорност носят родителите, най–вече бащата, а задачата на децата е да приемат техните съвети и порицание. (Ефесяни 6:1–3) Но по един или друг начин всички служители на Йехова биват поправяни. В Евреи 12:6 се казва: „Йехова порицава онзи, когото обича, да, и дори наказва с бой всеки, когото приема като син.“ Нашият отклик спрямо порицанието показва дали сме мъдри, или сме неразумни.

Соломон продължава с друга мисъл: „Устните на мъдрите разсяват знание, а сърцето на безумните не прави така.“ (Притчи 15:7) Разпространяването на познание е като разпръскването на семена. Земеделецът не посява всичките семена на едно място, а ги разпръсква из цялата нива. Така е и с разпространяването на познание. Например, когато заговорим някого в службата, няма да е разумно да го затрупаме с всичкото си познание  от Библията наведнъж. Мъдрият човек премерва думите си. Той „разсява“ познание, като всеки път обсъжда само по един аспект от библейската истина и гради върху вече обсъденото, като взема предвид отклика на своя слушател. Нашият образец, Исус Христос, направил това в разговора си с една самарянка. (Йоан 4:7–26)

Предаването на познание включва и това да кажем нещо поучително и полезно. Ако искаме думите ни да са информативни и насърчителни, трябва да ги обмисляме предварително. Затова се казва, че „сърцето на праведния обмисля що да отговаря“. (Притчи 15:28) Колко е важно думите ни да бъдат като лек дъждец, който напоява земята и е полезен за нея, а не е като порой, който помита всичко по пътя си!

‘Свято поведение’

Несъмнено мъдрата линия на поведение е да разпространяваме познанието за Йехова и за неговата цел и да принасяме „плода на устните“ като „жертва на възхвала“. (Евреи 13:15) Но за да бъде нашата жертва приемлива за Йехова, трябва да сме „свети в цялото си поведение“. (1 Петър 1:14–16) Като прави сравнение между праведните и нечестивите, Соломон по ярък начин обръща внимание на това: „Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, а молитвата на праведните е приятна Нему. Пътят на нечестивия е мерзост Господу, но Той обича този, който следва правдата.“ (Притчи 15:8, 9)

Как гледат на порицанието онези, които оставят пътя към живота, и какво ги очаква? (Матей 7:13, 14) „Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; и който мрази изобличение, ще умре.“ (Притчи 15:10) Вместо да приемат съвета на отговорните братя в християнския сбор и да се разкаят искрено, някои хора, които имат погрешно поведение, избират да оставят пътя на праведността. Само колко безразсъдно е това!

Какво да кажем обаче, ако някой си придава вид, че приема порицанието, а в действителност го мрази? Това също е неразумно. Израилският цар казва: „Адът [шеол — НС] и погибелта са открити пред Господа, колко повече сърцата на човешките чада!“ (Притчи 15:11) Образно казано, нищо не може да е толкова далече от живия Бог, колкото е шеол, мястото, където се намират умрелите. Но дори шеол е открит пред него. Бог познава много добре личността и характера на всеки отделен човек, който се намира там, и може да възкреси тези хора. (Псалм 139:8; Йоан 5:28, 29) Тогава колко е лесно  за Йехова да види какво е в сърцата на хората! Апостол Павел писал, че ‘всичко е голо и открито пред очите на онзи, на когото ще даваме сметка’. (Евреи 4:13) Ако някой се преструва, може да заблуди хората, но не и Бога.

Човекът, който отхвърля порицанието, мрази не само него, но и онзи, който го дава. Соломон казва: „Присмивателят не обича изобличителя си.“ За да разшири тази мисъл, той добавя: „Нито ще отива при мъдрите.“ (Притчи 15:12) За такъв човек почти няма надежда, че ще поправи пътя си.

Положителна нагласа

В следващите три изказвания от Притчи Соломон говори за „сърцето“. Описвайки начина, по който нашите чувства влияят на изражението на лицето ни, мъдрият цар казва: „Весело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се съкрушава.“ (Притчи 15:13)

Какво причинява скръб на сърцето? „Тревожните грижи в сърцето на човека са това, което ще го накара да се преклони [в тъга].“ (Притчи 12:25, НС) Как можем да попречим на неприятните неща в живота да сломят духа ни? Вместо постоянно да мислим за обстоятелствата, над които може би нямаме голямо влияние, можем да мислим за богатите духовни благословии, които Йехова излива върху нас днес и които ще ни даде в бъдеще. Така ще се приближаваме до него. А като се приближаваме до „щастливия Бог“, тъжното ни сърце винаги ще може да бъде развеселявано. (1 Тимотей 1:11)

Освен това библейското послание е прекрасен източник на утеха и радост. Псалмистът нарича щастлив онзи човек, който „се наслаждава в закона на Господа, и в Неговия закон се поучава ден и нощ“. (Псалм 1:1, 2) Дори когато в сърцето си изпитваме скръб, ще бъдем насърчени, като четем Библията и размишляваме върху нейните думи. Друг източник на помощ е службата, която Бог ни е възложил. В Библията биваме уверени, че „ония, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат“. (Псалм 126:5)

„Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните се хранят с глупост“ — казва Соломон. (Притчи 15:14) Тази мисъл насочва вниманието ни към огромната разлика между съвета на мъдрия и на глупавия. Преди да даде съвет, онзи, който е с разумно сърце, търси познание. Той слуша внимателно и се стреми да разбере какви са фактите в дадената ситуация. Изследва Библията, за да бъде сигурен кои закони и принципи се отнасят към ситуацията. Съветът му се основава здраво на Божието Слово. От друга страна, глупавият човек не си прави труда да изследва фактите, а просто казва каквото му дойде на ум. Така че, когато търсим съвет, е по–разумно да се обърнем към зрели хора, които притежават познание, а не към онези, които са по–склонни да ни кажат онова, което бихме искали да чуем. Колко е хубаво, че в християнския сбор има „дарове във вид на човеци“, които ‘търсят знание’, преди да дадат съвет! (Ефесяни 4:8)

В следващия стих е посочено колко голяма е ползата от положителната нагласа. Израилският цар казва: „За наскърбения всичките дни са зли, а оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.“ (Притчи 15:15) В живота има както хубави, така и тъжни моменти, както смях, така и сълзи. Ако се съсредоточаваме само върху отрицателните неща, не след дълго тъгата ще обземе мислите ни и всеки ден ще ни се струва мрачен. Но ако мислим повече за благословиите, на които се радваме, и за дадената ни от Бога надежда, потискащите моменти в живота ще избледнеят и ще изпитваме радост. Положителната нагласа ни помага винаги да ‘пируваме’.

Нека бъдем решени да ценим високо порицанието, което получаваме от другите, и проявяването на самоконтрол. Нека те да влияят не само на нашите чувства, реч и постъпки, но и на нашата нагласа.

[Снимка на страница 13]

„Мек отговор отклонява от ярост“

[Снимка на страница 15]

Родителите имат отговорността да възпитават и поправят децата си

[Снимка на страница 15]

„Устните на мъдрите разсяват знание“