Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

‘Най–хубавият завършек, който мога да си представя’

‘Най–хубавият завършек, който мога да си представя’

‘Най–хубавият завършек, който мога да си представя’

ЕДИН учител в средно училище в Испания писа: „Вече над сто години Свидетелите на Йехова са пример за истинско единство, безукорна честност и преди всичко несломима вяра.“ Какво подтикнало този учител, който се смята за атеист, да напише горните думи?

Всичко започнало, когато Ноеми, ученичка в средното училище и Свидетелка на Йехова, трябвало да напише есе като част от изпита си за завършване на училище. Тя решила да развие темата „Лилавите триъгълници под нацисткото управление“.

Защо избрала точно тази тема? Ноеми обяснява: „Тъй като един учител щеше да бъде ръководител на проекта ми, реших да се възползвам от възможността да му свидетелствам. Много ме беше трогнал разказът за Свидетелите на Йехова в нацистка Германия, които отстоявали непоколебимо своите принципи, и бях сигурна, че той щеше да направи голямо впечатление и на другите.“

Писмената работа на Ноеми направила впечатление на много повече хора, отколкото тя изобщо предполагала. На 5 октомври 2002 г. есето ѝ спечелило награда в национално състезание за проучвания в областта на естествените и хуманитарните науки. Наградите в това състезание се присъждат от жури, съставено от двайсет академици от реномирани испански университети.

Ноеми получила своята награда от испанския министър на образованието, г–жа Пилар дел Кастильо. Тя се възползвала от възможността да ѝ даде видеокасетата „Свидетелите на Йехова устояват твърдо на нацистката атака“. Г–жа Дел Кастильо приела с радост подаръка.

В родния град на Ноеми, Манреса, в местния вестник била публикувана статия за нейното постижение и накратко било предадено съдържанието на есето ѝ. Освен това директорът на нейното училище я помолил за екземпляр от есето, за да може да го включи в програмата за отбелязването на 75–ата годишнина от основаването на училището.

Ноеми разказва: „Това е най–хубавият завършек на учението ми в средното училище, който мога да си представя. Много се зарадвах, когато прочетох думите, които моят учител, г–н Хорхе Томас Калот, беше написал във въведението към есето ми:

‘Аз съм атеист, но бих искал да съм напълно убеден в съществуването на тази Върховна личност, която вдъхновява своите служители да проявяват толкова искрена „любов към ближния“.’“