Стремежът към придобиване на прозрение

„ПОЗНАНИЕТО винаги е за предпочитане пред невежеството“ — казала Лаура Ферми, съпруга на известния физик Енрико Ферми. Някои хора не са съгласни с тези думи и твърдят, че онова което не знаеш, няма да ти навреди. В повечето случаи обаче наблюдението на Ферми се оказва вярно не само в областта на научните изследвания, но и в други области на живота. Невежеството, в смисъла на липсата на познание за истината, е станало причина векове наред много хора да се лутат в умствен, морален и духовен мрак. (Ефесяни 4:18)

Затова мислещите хора се стремят да придобият прозрение за живота. Те искат да знаят защо съществуваме и какво ще стане с нас в бъдеще. Техният стремеж ги е отвел в най–различни посоки. Нека да разгледаме накратко някои от тях.

Религията

Според будистките предания Сидхарта Гаутама, основателят на будизма, бил силно обезпокоен относно човешките страдания и смъртта. Той помолил индуските религиозни водачи да му помогнат да намери „пътя на истината“. Някои от тях препоръчвали йога и крайното себеотричане. Но в крайна сметка Гаутама избрал процеса на задълбочена медитация като начин за постигане на истинско просветление.

Други хора в стремежа си към намиране на просветление използват различни вещества с опияняващо действие. Например привържениците на пейотизма смятат, че кактусът пейот, който съдържа едно предизвикващо халюцинации вещество, „разкрива скрити познания“.

Френският философ Жан–Жак Русо, който живял през осемнайсети век, вярвал, че всеки искрен човек може да получи откровение от Бога. Как? Като слуша „какво му казва Бог в сърцето“. Русо казал, че тогава твоят усет за нещата — онова, което ти подсказват емоциите и съвестта ти — ще стане за тебе „по–сигурно ръководство в огромния лабиринт от човешки мнения“. („История на западната философия“)

Силата на разума

Много от съвременниците на Русо силно се противопоставили на този религиозен подход. Например неговият сънародник Волтер смятал, че религията далеч не просвещава хората, но е основната причина, поради която Европа векове наред тънела в невежество, суеверия и нетолерантност — периодът, който някои историци наричат мрачното Средновековие.

Волтер участвал в европейското рационалистично движение, известно като Просвещението. Неговите последователи се върнали към схващанията на древните гърци, а именно, че човешкият  разум и научните изследвания са ключовете към истинското просвещение. Друг член на рационалистичното движение, Бернар дьо Фонтенел, смятал, че разумът ще отведе хората до „век, който с всеки изминал ден ще бъде все по–просветен, така че в сравнение с него всички минали векове ще бъдат мрачни“. („Британска енциклопедия“)

Това са само някои от множеството противоречиви идеи за придобиване на прозрение. Но има ли в действителност ‘сигурно ръководство’, към което можем да се обърнем в своето търсене на истината? Нека да видим какво ще ни каже следващата статия относно достоверния източник на познание и прозрение.

[Снимки на страница 3]

Гаутама (Буда), Русо и Волтер избрали различни средства за придобиване на прозрение