Те били родени в избран от Бога народ
Те били родени в избран от Бога народ
„Вас избра Господ, вашият Бог, да бъдете Нему собствен народ.“ — ВТОРОЗАКОНИЕ 7:6.
1, 2. Какви могъщи дела извършил Йехова в полза на своя народ, и в какви отношения встъпили израилтяните със своя Бог?
ПРЕЗ 1513 г. пр.н.е. Йехова установил нови взаимоотношения със своите служители на земята. През тази година той унизил една световна сила и освободил израилтяните от робство. Така станал техен Спасител и Собственик. Преди да предприеме действия, Бог казал на Моисей: „Кажи на израилтяните: Аз съм Йехова; ще ви изведа изпод товарите на египтяните, ще ви избавя от робството ви под тях, и ще ви откупя с издигната мишца и с велики съдби. Ще ви взема за Мои люде, и ще бъда ваш Бог.“ (Изход 6:6, 7; 15:1–7, 11)
2 Скоро след като излезли от Египет, израилтяните встъпили в договорни отношения със своя Бог, Йехова. Вместо да има отношения с отделни личности, семейства или родове, Йехова вече щял да има организирани служители на земята, един народ. (Изход 19:5, 6; 24:7) Той дал на служителите си закони, които били като ръководство в ежедневния им живот, и най–вече в поклонението им. Моисей им казал: „Кой народ е толкова велик, щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Йехова, нашият Бог, близо при нас всеки път, когато Го призоваваме? Или кой народ е толкова велик, щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес?“ (Второзаконие 4:7, 8)
Родени в народ от свидетели
3, 4. Каква била една важна причина за съществуването на Израил като народ?
3 Векове по–късно Йехова припомнил на израилтяните посредством своя пророк Исаия една важна причина за съществуването им като народ. Исаия казал: „Така казва Господ, Творецът ти, Якове, и Създателят ти, Израилю: Не бой се, защото Аз те изкупих, призовах те по име; мой си ти. Защото Аз съм Йехова, твоят Бог, Светият Израилев, твоят Спасител ... Доведи синовете Ми отдалеч, и дъщерите Ми от земния край — всички, които се наричат с Моето име, които сътворих за славата Си; Аз създадох всеки от тях, да! Аз го направих. Вие сте Мои свидетели, казва Господ, и служителят Ми, когото избрах, ... людете, които създадох за Себе Си, за да оповестяват хвалата Ми.“ (Исаия 43:1, 3, 6, 7, 10, 21)
4 Като народ, който се наричал с името на Йехова, израилтяните щели да служат като свидетели пред другите народи за Неговата върховна власт. Те трябвало да бъдат народ, ‘сътворен за слава на Йехова’. И трябвало да ‘оповестяват хвалата на Йехова’, да разказват за неговите чудесни дела на избавление и така да прославят святото му име. Накратко казано, те трябвало да бъдат народ от свидетели за Йехова.
5. В какво отношение Израил бил отдаден народ?
5 През XI век пр.н.е. цар Соломон посочил, че Йехова бил направил Израил отделен народ. В молитва към Йехова той казал: „Ти, Господи Йехова, си ги отделил от всичките племена на света, за да бъдат Твое наследство.“ (3 Царе 8:53) Отделните израилтяни също имали специални отношения с Йехова. По–рано Моисей им бил казал: „Вие сте чада на Господа, вашият Бог ... Защото сте люде свети на Господа, вашият Бог.“ (Второзаконие 14:1, 2) Следователно младите израилтяни нямало нужда да отдават живота си на Йехова. Те били родени като членове на отдаден на Бога народ. (Псалм 79:13; 95:7) Всяко ново поколение било учено на законите на Йехова и трябвало да ги спазва заради договора между Израил и Йехова. (Второзаконие 11:18, 19)
Свобода на избора
6. Какъв избор трябвало да направи всеки един израилтянин?
6 Въпреки че израилтяните се раждали във вече отдаден народ, всеки един от тях трябвало сам да реши дали да служи на Бога. Преди да влязат в Обетованата земя, Моисей им казал: „Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; затова, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти; избери да любиш Господа, твоя Бог, да слушаш гласа Му, и да бъдеш привързан Нему (защото това е животът ти и дължината на дните ти), за да живееш на земята, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова, че ще им я даде.“ (Второзаконие 30:19, 20) Следователно всеки израилтянин трябвало сам да избере дали да обича Йехова, да слуша гласа му и да бъде привързан към него. Тъй като израилтяните имали свободна воля, те трябвало да понесат последствията от избора си. (Второзаконие 30:16–18)
7. Какво станало след смъртта на поколението на Исус Навиев?
7 Периодът на съдиите в Израил добре онагледява последствията от верността и от неверността към Йехова. Точно преди началото на този период израилтяните следвали добрия пример на Исус Навиев и били благословени. ‘Людете служили на Господа през всичките дни на Исуса и през всичките дни на старейшините, които преживели Исуса, които видели всички велики дела, които Господ бил извършил за Израиля.’ Но известно време след смъртта на Исус Навиев ‘настанало друго поколение, което не знаело Господа, нито делото, което бил извършил за Израиля. И израилтяните сторили зло пред Господа, като се поклонили на ваалимите’. (Съдии 2:7, 10, 11) Явно по–младото, неопитно поколение не било признателно за наследството си като част от един отдаден народ, в чиято полза Йехова Бог бил извършил могъщи дела в миналото. (Псалм 78:3–7, 10, 11)
Начин на живот в съгласие с отдаването им
8, 9. (а) Каква уредба давала възможност на израилтяните да живеят в съгласие с отдаването си на Йехова? (б) Какво придобивали онези, които правели доброволни приноси?
8 Йехова осигурил възможности на народа си да живее в съгласие с отдаването си. Например неговият Закон предвиждал правенето на жертви, или приноси, някои от които били задължителни, а други доброволни. (Евреи 8:3) Такива доброволни жертви били всеизгарянията, зърнените приноси и жертвите на общението — дарове, принасяни на Йехова, за да се спечели неговото благоволение и да се изрази благодарност. (Левит 7:11–13)
9 Тези доброволни жертви били угодни на Йехова. За всеизгарянето и за зърнения принос се казва, че били като ‘благоухание’ за Йехова. (Левит 1:9; 2:2) При жертвата на общението кръвта и тлъстината на животното били принасяни на Йехова, докато другата част от месото била разпределяна между свещениците и този, който принасял жертвата. Така тази жертва била като символична трапеза, представяща мирните взаимоотношения с Йехова. В Закона се казвало: „Когато принесете примирителна жертва [жертва на общението — НС] Господу, да я принесете така, щото да бъдете приети.“ (Левит 19:5) Макар че всички израилтяни били отдадени на Йехова по рождение, онези, които на драго сърце избирали той да им бъде Бог, като правели доброволни приноси, ‘бивали приети’ от него, придобивали неговото одобрение, и той богато ги благославял. (Малахия 3:10)
10. Как Йехова изразил неодобрението си към израилтяните в дните на Исаия и в дните на Малахия?
10 Често обаче отдадените израилтяни се оказвали неверни на Йехова. Чрез своя пророк Исаия той им казал: „Не си Ми принасял агънцата на всеизгарянията си, нито си Ме почитал с жертвите си. Аз не те заробих с приноси.“ (Исаия 43:23) Освен това приносите, които не били правени доброволно и от любов, нямали стойност в очите на Йехова. Например триста години след Исаия, в дните на пророк Малахия, израилтяните принасяли недъгави животни. Затова Малахия им казал: „Аз не благоволя към вас — казва Господ на Силите, — нито ще приема принос от ръката ви ..., като докарвате грабнатото, куцото и болното. Такъв принос като докарвате, да го приема ли от ръцете ви? — казва Господ.“ (Малахия 1:10, 13; Амос 5:22)
Отхвърлени като отдаден народ
11. Каква възможност имали израилтяните?
11 Когато израилтяните станали народ, отдаден на Йехова, той им обещал: „Ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ.“ (Изход 19:5, 6) Обещаният Месия щял да се появи сред тях и те първи щели да имат възможността да станат членове на Божието царско правителство. (Битие 22:17, 18; 49:10; 2 Царе 7:12, 16; Лука 1:31–33; Римляни 9:4, 5) Но по–голямата част от израилтяните не живеели според отдаването си. (Матей 22:14) Те отхвърлили Месията и дори го убили. (Деяния 7:51–53)
12. Кои думи на Исус показват, че израилтяните били отхвърлени като отдаден народ на Йехова?
12 Няколко дни преди смъртта си Исус казал на юдейските религиозни водачи: „Никога ли не сте чели в Писанието ‘Камъкът, който строителите отхвърлиха, стана главен камък на ъгъла. Това е от Йехова и е прекрасно в нашите очи’? Затова ви казвам, че царството на Бога ще бъде взето от вас и ще бъде дадено на народ, който дава плодовете му.“ (Матей 21:42, 43) Показвайки, че Йехова ги е отхвърлил като свой отдаден народ, Исус казал: „Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който убиваш пророците и пребиваш с камъни изпратените при тебе! Колко често исках да събера децата ти заедно, както квачката събира пиленцата под крилата си! Но вие не искахте това. Ето, този дом бива изоставен, предаден на вас.“ (Матей 23:37, 38)
Нов отдаден народ
13. Какво пророчество изрекъл Йехова в дните на Йеремия?
13 По времето на пророк Йеремия Йехова предсказал нещо ново за своя народ. Ние четем: „Ето, идат дни, казва Господ, когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет; не такъв завет, какъвто направих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ. Но ето заветът, който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мои люде.“ (Йеремия 31:31–33)
14. Кога и въз основа на какво започнал да съществува новият народ, отдаден на Йехова? Кой е този нов народ?
14 Основата за този нов завет, или договор, била положена през 33 г., когато Исус умрял и по–късно представил пред Баща си стойността на своята пролята кръв. (Лука 22:20; Евреи 9:15, 24–26) Но с изливането на светия дух на Петдесетница през 33 г. и раждането на новия народ, „Божият Израил“, новият договор влязъл в сила. (Галатяни 6:16; Римляни 2:28, 29; 9:6; 11:25, 26) Пишейки на помазаните християни, апостол Петър заявил: „Вие ... сте ‘избран род, царско свещенство, свят народ, хора, определени за Божие притежание, за да известявате навред превъзходните качества’, на онзи, който ви извика от тъмнината в своята чудесна светлина. Преди не бяхте народ, а сега сте Божи народ.“ (1 Петър 2:9, 10) Специалните отношения между Йехова и физическия Израил били приключили. През 33 г. Йехова оттеглил благословията си от земния Израил и я дал на духовния Израил, християнският сбор, „народ, който дава плодовете“ на месианското Царство. (Матей 21:43)
Лично отдаване
15. Към какво покръстване подканил Петър слушателите си в деня на Петдесетница през 33 г.?
15 След Петдесетница през 33 г. всеки един, било то юдей или езичник, трябвало лично да се отдаде на Бога и да бъде покръстен „в името на Бащата, на Сина и на светия дух“. * (Матей 28:19) На Петдесетница апостол Петър казал на юдеите и прозелитите с възприемчива нагласа: „Разкайте се и нека всеки един от вас бъде покръстен в името на Исус Христос за прощаване на греховете ви и като дар ще получите свети дух.“ (Деяния 2:38) Чрез своето покръстване тези юдеи и прозелити трябвало да покажат не само че са отдали живота си на Йехова, но и че са приели Исус като средството, чрез което Йехова прощава греховете им. Те трябвало да признаят Исус като Първосвещеник на Йехова и като свой Водач, главата на християнския сбор. (Колосяни 1:13, 14, 18)
16. Как в дните на Павел юдеите и езичниците с правилна нагласа на сърцето ставали част от духовния Израил?
16 Години по–късно апостол Павел казал: „Отидох и първо на онези в Дамаск и на онези в Йерусалим и по цялата юдейска земя, а също и на другите народи, занесох посланието, че трябва да се разкаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, подходящи за тяхното разкаяние.“ (Деяния 26:20) След като убеждавал хората — и юдеи, и езичници, — че Исус е Христос, тоест Месията, Павел им помагал да стигнат до отдаване и покръстване. (Деяния 16:14, 15, 31–33; 17:3, 4; 18:8) Като се обръщали към Бога, тези нови ученици ставали членове на духовния Израил.
17. Какво подпечатване е към края си, и каква друга дейност напредва бързо?
17 Днес окончателното подпечатване на остатъка от духовни израилтяни е близо. Когато то приключи, на „четиримата ангели“, които държат ветровете на унищожението при „голямото бедствие“, ще бъде наредено да ги пуснат. Междувременно събирането на „голямото множество“, което има надеждата да живее завинаги на земята, напредва бързо. Тези „други овце“ доброволно избират да проявяват вяра в „кръвта на Агнето“ и да бъдат покръстени в символ на своето отдаване на Йехова. (Откровение 7:1–4, 9–15; 22:17; Йоан 10:16; Матей 28:19, 20) Сред тях има много младежи, които са възпитани от християнски родители. Ако ти си такъв младеж, ще ти бъде интересно да прочетеш следващата статия.
[Бележка под линия]
За преговор
• Защо младите израилтяни нямало нужда лично да се отдават на Йехова?
• Как израилтяните можели да покажат, че живеят според отдаването си?
• Защо Йехова отхвърлил Израил като свой отдаден народ, и с какво бил заменен той?
• Какво трябвало да правят и юдеите, и езичниците след Петдесетница през 33 г., за да станат членове на духовния Израил?
[Въпроси]
[Снимка на страница 21]
Младите израилтяни били родени като членове на отдаден на Бога народ
[Снимка на страница 23]
Всеки израилтянин трябвало да вземе лично решение дали да служи на Бога
[Снимка на страница 23]
Доброволните приноси давали възможност на израилтяните да проявят любовта си към Йехова
[Снимка на страница 25]
След Петдесетница през 33 г. последователите на Христос трябвало лично да се отдадат на Бога и да символизират това отдаване чрез покръстване