Въпроси на читатели

Може ли човек да бъде изключен от християнския сбор заради нечистота, както може да бъде изключен заради блудство или разпуснато поведение?

Да, един християнин може да бъде отстранен от сбора, ако не се разкайва и продължава да върши блудство, някои форми на нечистота или има разпуснато поведение. Апостол Павел споменава тези три вида грях заедно с други причини за изключване: „Делата на плътта са явни и това са блудство, нечистота, разпуснато поведение ... Относно тези работи ви предупреждавам ..., че онези, които продължават да вършат такива неща, няма да наследят Божието царство.“ (Галатяни 5:19–21)

Блудството (на гръцки порнѝа) представлява непозволени сексуални отношения извън рамките на брака според Светото писание. В него се включват прелюбодейството, проституцията, сексуалните отношения между неженени хора, както и оралният и аналният секс и сексуалното опипване на половите органи на лице, за което човек не е женен. Човек, който  не се разкайва и продължава да върши блудство, няма място в християнския сбор.

Разпуснатото поведение (на гръцки асѐлгия) се характеризира с „безнравственост, необузданост, безсрамно поведение, похотливост“. „Нов гръцко–английски речник на Теър“ описва този гръцки термин като „неконтролирано страстно желание ..., скандално поведение, безсрамие, наглост“. Според друг речник разпуснато поведение е поведение, което „престъпва всички граници на това, което е обществено приемливо“.

Както показва това определение, „разпуснатото поведение“ включва два елемента: (1) самото поведение представлява сериозно нарушение на Божиите закони и (2) нагласата на този, който извършва греха, се характеризира с неуважение, наглост.

Следователно „разпуснатото поведение“ не се отнася за лошо поведение с незначителен характер. То описва действия, които са сериозни нарушения на Божиите закони, и се характеризират с безочлива или нагла, пренебрежителна нагласа — дух на неуважение или дори презрение спрямо определена власт, закони или стандарти. Павел свързва разпуснатото поведение с непозволените сексуални отношения. (Римляни 13:13, 14) Тъй като в Галатяни 5:19–21 то е изброено заедно с грехове, които биха направили човек негоден да наследи Божието Царство, разпуснатото поведение е основа за порицание с евентуално изключване от християнския сбор.

Нечистотата (на гръцки акатарсѝя) е най–широкото понятие от трите термина — „блудство“, „нечистота“ и „разпуснато поведение“. Тя включва омърсяване от всякакъв вид — по отношение на сексуалните въпроси, речта, постъпките и духовните неща. „Нечистотата“ обхваща широк спектър от сериозни грехове.

Във 2 Коринтяни 12:21 Павел говори за хора, които ‘вършели грях, но не се разкаяли за това, че живеели в нечистота, блудство и разпуснато поведение’. Тъй като „нечистотата“ е изброена заедно с „блудството и разпуснатото поведение“, за някои форми на нечистота ще е необходимо предприемането на съдебни действия. Но терминът „нечистота“ е едно широко понятие, включващо и неща, които не подлежат на съдебно разглеждане. Както в един дом може нещо да е малко изцапано, или домът да е изцяло мръсен, така има и различни степени на нечистота.

В Ефесяни 4:19 Павел казва за някои хора, че били „изгубили всякакво чувство за морал“ и се били „предали на разпуснато поведение, за да вършат алчно всякаква нечистота“. Следователно Павел поставя ‘алчно вършената нечистота’ в същата категория, в която е разпуснатото поведение. Ако покръстен вестител не се разкайва и продължава да върши „алчно ... нечистота“, той може да бъде отстранен от сбора на основание сериозна нечистота.

Да предположим, че сгодени брат и сестра при няколко случая се отдават на възбуждащо страстта любовно опипване. Старейшините могат с право да решат, че макар и двамата да не са проявили безочлива нагласа, характерна за разпуснатото поведение, в техните действия има известна степен на алчност. Поради това може да бъдат предприети съдебни действия, защото тук става дума за сериозна нечистота. Сериозната нечистота може да бъде също така подходящо основание за разглеждане на случай на човек, който многократно води открити сексуални разговори по телефона с друг човек, особено ако вече е бил съветван по този въпрос.

Старейшините се нуждаят от проницателност, когато правят подобни преценки. Когато решават дали се налага да бъдат предприети съдебни действия, трябва внимателно да проверят какво точно се е случило и каква е степента на извършените действия. Въпросът не е всеки, който просто не приема основан на Библията съвет, да бъде обвинен в „разпуснато поведение“. Нито пък по чисто математически начин да изчислим колко пъти даден човек може да извърши определено деяние, преди да са необходими съдебни действия. Старейшините трябва внимателно и с молитва да преценят всяка ситуация и да разберат какво точно се е случило, колко често е ставало, какво е естеството и степента на погрешното поведение, както и намеренията и подбудите на съгрешилия.

Сериозната нечистота не е свързана единствено със сексуалните грехове. Да вземем за  пример покръстен млад брат, който за кратък период от време изпушва няколко цигари, след което признава това на родителите си. Той е решен да не пуши отново. Това е нечистота, която обаче не е достигнала до там, че да се класифицира като сериозна нечистота или ‘алчна нечистота’. Основан на Библията съвет от един или двама старейшини заедно с подкрепата от страна на родителите би трябвало да са достатъчни. Но ако момчето редовно пуши цигари, това би било преднамерено ‘омърсяване на плътта’ и ще е необходимо да бъде свикан съдебен комитет, който да разгледа този случай на сериозна нечистота. (2 Коринтяни 7:1) Ако момчето не се разкайва, ще бъде изключено.

Някои християни са били въвлечени в гледане на порнография. Това е противно на Бога и е нормално старейшините да са потресени, когато научат, че техен събрат е правил това. Но гледането не на всеки вид порнография изисква разглеждане от съдебен комитет. Например да предположим, че един брат няколко пъти е гледал т.нар. „лека порнография“. Той се срамува от себе си, признава това пред един старейшина и е решен повече да не повтаря този грях. Старейшината може с право да реши, че поведението на брата не е достигнало степента на ‘алчно вършене на нечистота’. Също така той не е проявил безочлива нагласа, характерна за разпуснатото поведение. Макар че няма да е оправдано предприемането на съдебни действия, подобен вид нечистота изисква сериозен библейски съвет и може би допълнителна помощ от старейшините.

Но нека предположим, че един християнин от години тайно гледа потресаващ вид сексуално унизителна порнография, и прави всичко възможно да прикрие греха си. Такава порнография може да включва групови изнасилвания, принудителен секс, садистични мъчения, малтретиране на жени или дори детска порнография. Когато другите научават за това, той се чувства напълно засрамен. Въпреки че нагласата му може да не е била безочлива, старейшините могат да решат, че той ‘се е предал’ на този гнусен навик и е започнал ‘алчно да върши нечистота’, което представлява сериозна нечистота. Тъй като става въпрос за сериозна нечистота, ще бъде съставен съдебен комитет. Ако съгрешилият не покаже искрено разкаяние пред Бога и твърда решимост никога повече да не гледа порнография, той ще бъде изключен. Ако пък той е канел и други хора в дома си, за да гледат порнография, като така я е популяризирал, това би било доказателство за безочлива нагласа, характерна за разпуснатото поведение.

Библейският термин „разпуснато поведение“ винаги се отнася към сериозен грях, обикновено от сексуален характер. Когато се опитват да го разпознаят, старейшините трябва да гледат за наличието на безочливост, необузданост, мръсотия, безсрамие и за поведение, което е обществено потресаващо. От друга страна, сериозните нарушения на закона на Йехова, извършени от човек, който не проявява безочлива нагласа, могат да включват ‘алчност’. Такива случаи трябва да се разглеждат на основание сериозна нечистота.

Установяването дали някой е стигнал до там, че да се е провинил в сериозна нечистота или разпуснато поведение е голяма отговорност, защото става дума за живота на човека. Онези, които вземат съдебните решения, ще трябва да поемат тази отговорност, като молят Йехова за светия му дух, за проницателност и разбиране. Старейшините трябва да пазят чистотата на сбора и да основават своята преценка на Божието Слово и на напътствията, осигурени от „верния и разумен роб“. (Матей 18:18; 24:45) В тези лоши времена, повече от всякога, старейшините трябва да помнят следните думи: „Внимавайте какво правите; защото не съдите за човека, но за Господа.“ (2 Летописи 19:6)