‘Да вършим всичко без недоволство’
‘Да вършим всичко без недоволство’
„Вършете всичко без недоволство.“ — ФИЛИПЯНИ 2:14.
1, 2. Какъв съвет дал апостол Павел на християните във Филипи и в Коринт, и защо?
В СВОЕТО вдъхновено от Бога писмо до християнския сбор във Филипи през първи век апостол Павел изразил голяма похвала. Той похвалил своите събратя по вяра в този град за щедрия и пламенен дух, който проявявали, и споделил радостта си от техните добри дела. Въпреки това обаче Павел им напомнил ‘да вършат всичко без недоволство’. (Филипяни 2:14) Защо апостолът дал този съвет?
2 Павел знаел до какво може да доведе недоволството. Няколко години по–рано той бил напомнил на сбора в Коринт, че е опасно да се недоволства. Павел посочил, че докато били в пустинята, израилтяните многократно предизвиквали гнева на Йехова. По какъв начин? Като желаели зло, вършели идолопоклонство и блудство, подлагали Йехова на изпитание и недоволствали. Павел насърчил коринтяните да се поучат от тези примери. Той писал: „Недейте да недоволствате, както недоволстваха някои от тях и загинаха от ръката на унищожителя.“ (1 Коринтяни 10:6–11)
3. Защо темата за недоволството заслужава нашето внимание?
3 Като съвременни служители на Йехова, ние проявяваме дух, подобен на този, който проявявал сборът във Филипи. Ние сме пламенни за добри дела и между нас има любов. (Йоан 13:34, 35) Но като помним каква вреда е нанесло недоволството сред Божиите служители в миналото, имаме основания да се вслушаме в съвета: „Вършете всичко без недоволство.“ Нека първо да разгледаме някои библейски примери за проява на недоволство. След това ще обсъдим какво можем да направим, за да попречим на недоволството да нанесе вреда и в днешно време.
Едно нечестиво общество недоволства срещу Йехова
4. Как недоволствали израилтяните в пустинята?
4 Еврейската дума, която означава „недоволствам“, „роптая“ или „оплаквам се“, е използвана в Библията във връзка със събития, станали по време на четирийсетте години, през които израилтяните били в пустинята. Понякога израилтяните не били удовлетворени от условията, в които живеели, и затова започвали да се оплакват. Например само няколко седмици след като били освободени от робството в Египет, ‘цялото общество израилтяни роптаели против Моисея и Аарона’. Те недоволствали относно храната: „По–добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад.“ (Изход 16:1–3)
5. Срещу кого в действителност били насочени оплакванията на израилтяните?
5 Всъщност Йехова се грижел израилтяните да имат всичко необходимо в пустинята, като любещо им осигурявал храна и вода. Нямало опасност да умрат от глад. Но тъй като не били съвсем доволни, те започнали да преувеличават проблемите си и да се оплакват. Макар че техните оплаквания били насочени срещу Моисей и Аарон, в очите на Йехова истинският обект на негодуванието им бил самият той. Моисей казал на израилтяните: „Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.“ (Изход 16:4–8)
6, 7. Как според Числа 14:1–3 се била променила нагласата на израилтяните?
6 Не след дълго израилтяните отново започнали да недоволстват. Моисей изпратил дванайсет мъже да огледат Обетованата земя. Десет от тях се върнали с лоши новини. Какъв бил резултатът? ‘Всичките израилтяни роптаели против Моисея и Аарона; и цялото общество им рекло: Да бяхме измрели в Египетската земя! Или в тая пустиня да бяхме измрели! И защо ни води Господ в тая земя [Ханаан] да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по–добре да се върнем в Египет?’ (Числа 14:1–3)
7 Колко се била променила нагласата на израилтяните! Отначало признателността им за освобождението от Египет и избавлението през Червено море ги била подтикнала да пеят възхвали на Йехова. (Изход 15:1–21) Но когато се сблъскали с неудобствата на пустинята и се уплашили от ханаанците, признателността им била изместена от дух на недоволство. Вместо да благодарят на Бога за свободата си, те го обвинявали за неща, които погрешно възприемали като лишения. Така тяхното недоволство изразявало липса на истинска признателност за грижите на Йехова към тях. Не е чудно тогава, че той казал: „До кога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мене?“ (Числа 14:27; 21:5)
Недоволство през първи век
8, 9. Посочи примери на недоволство, записани в Християнските гръцки писания.
8 Гореспоменатите примери на недоволство били свързани с група от хора, които изглежда се оплаквали публично. Когато обаче Исус Христос бил в Йерусалим за Празника на колибите през 32 г., ‘сред множествата се говорело много за него, но скришом’. (Йоан 7:12, 13, 32) Явно някои хора си говорели тайно, че той е добър човек, докато други казвали, че не е.
9 При друг случай Исус и учениците му били на гости в дома на Левий, или Матей, който бил данъчен служител. ‘Фарисеите и техните поддръжници измежду книжниците започнали да недоволстват срещу учениците му, като казвали: „Защо вие ядете и пиете с данъчните служители и грешниците?“’ (Лука 5:27–30) Малко по–късно в Галилея ‘юдеите започнали да недоволстват срещу [Исус] заради думите му „Аз съм хлябът, който слезе от небето“’. Дори някои от неговите последователи се засегнали от думите му и започнали да недоволстват. (Йоан 6:41, 60, 61)
10, 11. Защо говорещите гръцки юдеи изразили недоволство, и каква поука могат да извлекат християнските старейшини от начина, по който било откликнато на него?
10 Резултатът бил по–положителен, когато било проявено недоволство в един случай скоро след Петдесетница през 33 г. По това време много новоповярвали ученици от земите извън Израил се радвали на гостоприемството на своите събратя в Юдея, но възникнал проблем във връзка с разпределянето на храната. В Библията се казва: „Възникна недоволство от страна на говорещите гръцки юдеи против говорещите еврейски юдеи, защото техните вдовици бяха пренебрегвани при ежедневното разпределяне на храната.“ (Деяния 6:1)
11 Тези недоволстващи братя не били като израилтяните в пустинята. Говорещите гръцки юдеи не проявявали егоизъм, изразявайки недоволство относно собственото си положение в живота. Те обърнали внимание на факта, че на някои вдовици не се оказва помощ. Освен това тези юдеи не създавали проблеми и не се оплаквали от Йехова. Техните думи били насочени към апостолите, които веднага се погрижили да бъдат взети мерки по въпроса, защото оплакването било основателно. Какъв хубав пример са апостолите за християнските старейшини днес! Тези духовни пастири внимават да не ‘затулят ушите си за вика на сиромаха’. (Притчи 21:13; Деяния 6:2–6)
Пази се от разяждащото влияние на недоволството
12, 13. (а) Обясни с пример въздействието на недоволството. (б) Какво може да накара човек да недоволства?
12 Повечето от библейските примери, които разгледахме, показват, че недоволството е причинило много проблеми сред Божия народ в миналото. Затова трябва да помислим сериозно за разяждащото влияние, което то може да окаже и днес. За целта ще ни помогне един пример. Много видове метал имат естествената склонност да ръждясват. Ако не бъде обърнато внимание още на първите признаци за ръжда, металът ще ръждяса дотолкова, че повече няма да може да бъде използван. Огромен брой автомобили са бракувани не поради техническа неизправност, но поради факта, че са толкова ръждясали, че вече не са безопасни. Как можем да свържем този пример с недоволството?
13 Точно както определени метали имат склонността да ръждясват, така и несъвършените хора са склонни да се оплакват. Ние трябва да сме нащрек, за да забележим признаците за това. Както влагата и соленият въздух ускоряват процеса на ръждясване, така проблемите ни правят по–склонни да недоволстваме. Когато сме подложени на стрес, и най–малкото раздразнение може да се превърне в сериозна причина за оплакване. С влошаването на условията в последните дни на тази система причините за оплакване най–вероятно ще се увеличават. (2 Тимотей 3:1–5) Следователно някои служители на Йехова може да започнат да недоволстват един срещу друг. И причината за недоволството им може да е незначителна, като например нечии слабости, способности или привилегии в службата.
14, 15. Защо трябва да контролираме склонността си да се оплакваме?
14 Независимо каква е причината за нашето негодувание, ако не контролираме склонността си да се оплакваме, може да развием дух на недоволство и да ни стане навик да се оплакваме. Наистина, духовно разяждащото въздействие на недоволството може да ни поквари напълно. Когато се оплаквали относно живота си в пустинята, израилтяните стигнали дотам да обвиняват Йехова. (Изход 16:8) Нека не позволяваме да стане така и с нас!
15 Склонността на метала да ръждясва може да бъде намалена, когато той бъде покрит с устойчива на ръждата боя и бързо бъдат обработени местата, на които тя вече се е появила. По подобен начин, ако установим, че имаме склонност да се оплакваме, ще можем да я овладеем, ако незабавно обърнем внимание на този проблем, като се молим на Йехова и полагаме съответните усилия. Как можем да правим това?
Гледай на нещата от гледната точка на Йехова
16. Как можем да преодолеем склонността да се оплакваме?
16 Недоволството насочва ума ни към нас самите и нашите проблеми и измества на заден план благословиите, на които се радваме като Свидетели на Йехова. За да преодолеем склонността да се оплакваме, ние трябва непрестанно да си припомняме тези благословии. Например всеки от нас има чудесната привилегия да носи личното име на Йехова. (Исаия 43:10) Можем да развием близки взаимоотношения с него и по всяко време да говорим с този, ‘Който слуша молитва’. (Псалм 65:2; Яков 4:8) Животът ни има истински смисъл, защото разбираме въпроса за всемирното върховенство и помним, че е привилегия да останем лоялни на Бога. (Притчи 27:11) Можем да участваме редовно в проповядването на добрата новина за Царството. (Матей 24:14) Вярата в изкупителната жертва на Исус Христос ни позволява да имаме чиста съвест. (Йоан 3:16) Това са благословии, на които се радваме независимо в какви обстоятелства се намираме.
17. Защо трябва да се стараем да гледаме на нещата от гледната точка на Йехова, дори ако имаме основателни причини за оплакване?
17 Нека се стараем да гледаме на нещата от гледната точка на Йехова, а не само от своята. „Направи ме, Господи, да позная пътищата Ти, научи ме на пътеките Си“ — пял псалмистът Давид. (Псалм 25:4) Ако причините ни за оплакване са основателни, то несъмнено не са убегнали от погледа на Йехова. Той може веднага да поправи нещата. Но защо понякога позволява проблемите да продължават? Това може да е с цел да ни помогне да развием хубави качества като дълготърпение, издръжливост и вяра. (Яков 1:2–4)
18, 19. Обясни какъв може да е резултатът, ако се справяме с неудобствата, без да се оплакваме.
18 Като се справяме с неудобствата, без да се оплакваме, не само ще подобрим личността си, но това може да направи впечатление и на онези, които ни наблюдават. През 2003 г. група Свидетели на Йехова пътували с автобус от Германия за един конгрес в Унгария. Шофьорът на автобуса не бил Свидетел и нямал голямо желание да бъде с тях в продължение на десет дни. В края на пътуването обаче той променил напълно мнението си. Защо?
19 По време на пътуването възникнали някои затруднения. Но Свидетелите не се оплакали нито веднъж. Шофьорът казал, че те са най–добрите пътници, които някога е возил! Той даже обещал, че следващия път, когато Свидетелите го посетят в дома му, ще ги покани и ще ги изслуша внимателно. Какво хубаво впечатление направили пътниците, като ‘вършили всичко без недоволство’!
Прошката допринася за единството
20. Защо трябва да си прощаваме?
20 А ако имаме някакво оплакване срещу наш събрат по вяра? Ако въпросът е сериозен, трябва да приложим принципа от думите на Исус, записани в Матей 18:15–17. Това обаче няма да е нужно винаги, защото в повечето случаи оплакванията са незначителни. Защо да не приемем случая като възможност да простим? Павел писал: „Проявявайте търпимост един към друг и си прощавайте щедро, ако някой от вас има причина за оплакване срещу другия. И както Йехова щедро ви е простил, така си прощавайте и вие. Но освен всичко това се облечете с любовта, защото тя свързва всичко в едно по съвършен начин.“ (Колосяни 3:13, 14) Дали сме склонни да простим? Нима Йехова няма причини да се оплаче от нас? Въпреки това той постоянно проявява състрадание към нас и ни прощава.
21. Как може да се чувстват онези, които слушат другите да недоволстват?
21 Но независимо от оплакването, изразяването на недоволство няма да помогне. Еврейската дума със значение „недоволствам“ означава също „роптая“. Вероятно няма да ни е приятно да бъдем с човек, който постоянно недоволства, и ще се опитаме да стоим настрана от него. Ако ние недоволстваме, или роптаем, онези, които ни слушат, може да се чувстват по същия начин. Те дори може да се чувстват толкова неприятно, че да им се иска да не общуват с нас! Роптаенето може да привлече нечие внимание, но несъмнено няма да спечели ничие сърце.
22. Какво казва едно момиче за Свидетелите на Йехова?
22 Нагласата да се прощава допринася за единство, което е много ценно за народа на Йехова. (Псалм 133:1–3) В една европейска страна една 17–годишна католичка писала до клона на Свидетелите на Йехова, за да изрази възхищението си от тях. Тя казва: „Това е единствената организация, която познавам, чиито членове не са разделяни от омраза, алчност, нетолерантност, егоизъм или раздори.“
23. Какво ще обсъдим в следващата статия?
23 Признателността за всички духовни благословии, на които се радваме като поклонници на истинския Бог, Йехова, ще ни помогне да подкрепяме единството и да не недоволстваме един срещу друг. Следващата статия ще покаже как качествата, на които Бог ни учи, ще ни предпазят да не участваме в една още по–опасна форма на недоволство, а именно срещу земната част на организацията на Йехова.
Спомняш ли си?
• Какво означава да недоволстваш?
• Как би обяснил с пример въздействието на недоволството?
• Какво ще ни помогне да преодолеем склонността да се оплакваме?
• Как готовността да прощаваме ни помага да се въздържаме да недоволстваме?
[Въпроси]
[Снимка на страница 14]
Израилтяните всъщност недоволствали срещу Йехова!
[Снимка на страница 17]
Опитваш ли се да гледаш на нещата от гледната точка на Йехова?
[Снимки на страница 18]
Прошката допринася за християнското единство