Да ценим организацията на Йехова

„Ще се наситим с добрите неща от твоя дом.“ — ПСАЛМ 65:4, НС.

1, 2. (а) Как щели да въздействат на Божия народ уредбите, свързани с храма? (б) Каква подкрепа оказал Давид на строежа на храма?

ДАВИД, който живял в древния Израил, е една от най–забележителните личности, за които се говори в Еврейските писания. Той бил пастир, музикант, пророк и цар и безрезервно се уповавал на Йехова Бог. Близките взаимоотношения на Давид с Йехова събудили в него желанието да построи дом на Бога. Този дом, или храм, щял да бъде центърът на истинското поклонение в Израил. Давид знаел, че храмът и уредбите, свързани с него, ще донесат радост и благословии на Божия народ. Затова той пял: „Щастлив е онзи, когото ти [Йехова] избереш и на когото позволиш да се приближи до тебе, за да живее в твоите дворове. Ще се наситим с добрите неща от твоя дом, от святото място на твоя храм.“ (Псалм 65:4, НС)

² На Давид не му било позволено да надзирава построяването на дома на Йехова. Тази голяма чест била дадена на неговия син Соломон. Давид не започнал да недоволства за това, че някой друг получава привилегията, която самият той силно желаел. Най–важното за него било храмът да бъде построен. Той всеотдайно подкрепил строежа, като предал на Соломон архитектурните планове, които бил получил от Йехова. Освен това Давид организирал хилядите левити да служат по групи и дарил много злато и сребро за построяването на храма. (1 Летописи 17:1, 4, 11, 12; 23:3–6; 28:11, 12; 29:1–5)

3. Как гледат Божиите служители на уредбите за чисто поклонение?

³ Верните израилтяни подкрепяли уредбите за чисто поклонение в Божия дом. Като съвременни служители на Йехова, ние по подобен начин подкрепяме уредбите, установени в земната част на неговата организация. Така показваме, че имаме нагласата на Давид. Ние не проявяваме дух на оплакване. Вместо това обръщаме  внимание на „добрите неща“ в Божията организация. Дали ти също си се замислял за многобройните благословии, за които можем да сме признателни? Нека да разгледаме някои от тях.

Да ценим онези, които ни ръководят

4, 5. (а) Как „верният и разумен роб“ изпълнява задачата си? (б) Какво споделят някои Свидетели относно духовната храна, която получават?

⁴ Имаме основателни причини да бъдем признателни за „верния и разумен роб“, когото Исус Христос е назначил да се грижи за неговите притежания на земята. Класът на роба, който е съставен от помазани с Божия дух християни, ни ръководи в проповядването на добрата новина, организира събранията за поклонение и издава основана на Библията литература на повече от 400 езика. Милиони хора по света с признателност се възползват от тази духовна „храна навреме“. (Матей 24:45–47) Несъмнено нямаме причини за недоволство в това отношение.

⁵ Вече много години наред една възрастна Свидетелка на Йехова на име Елфи намира утеха и подкрепа, като приема присърце библейските съвети от изданията на класа на роба. Дълбоката признателност, която тя изпитва, я подтикнала да напише следното: „Какво щях да правя без организацията на Йехова?“ Петер и Ирмгард също служат на Йехова от десетилетия. Ирмгард изразява признателност за всички издания, осигурени чрез „любещата и грижовна организация на Йехова“. Сред тези издания има такива, които са предназначени за хората със специални нужди, като например онези с увредено зрение или слух.

6, 7. (а) Как е ръководена дейността на сборовете по света? (б) Как се изказват някои християни за земната част на организацията на Йехова?

⁶ „Верният роб“ е представян от Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова — една малка група от помазани с Божия дух мъже, които служат в световната централа на Свидетелите на Йехова в Бруклин (Ню Йорк). Ръководното тяло назначава опитни служители на Йехова в различните клонове, които надзирават дейността на повече от 98 000 сбора по целия свят. Мъже, които отговарят на библейските изисквания, са назначавани като старейшини и помощник–служители в тези сборове. (1 Тимотей 3:1–9, 12, 13) Старейшините поемат ръководството в стадото на Бога, което им е поверено, и любещо се грижат за него. Каква благословия е да бъдем част от това стадо и да се радваме на любовта и единството, които съществуват в „цялото братство“! (1 Петър 2:17; 5:2, 3)

⁷ Вместо да се оплакват, членовете на сбора често изразяват признателност за  любещото духовно ръководство, което получават от старейшините. Да разгледаме примера на Биргит, една християнска съпруга малко над трийсетте. Когато била на юношеска възраст, тя попаднала в лоша компания и едва не извършила грях. Но ясните библейски съвети на старейшините и подкрепата на събратята по вяра ѝ помогнали да се избави от опасната ситуация. Какво мисли тя днес? Биргит казва: „Много съм благодарна за това, че все още съм в прекрасната организация на Йехова.“ Андреас, който е на седемнайсет години, споделя: „Това наистина е организацията на Йехова — най–добрата организация на света.“ Нима не трябва да сме признателни за „добрите неща“ в земната част на организацията на Йехова?

Онези, които ни ръководят, са несъвършени

8, 9. Как постъпвали някои от съвременниците на Давид, и как реагирал той?

⁸ Разбира се, онези, които са назначени да ни ръководят в истинското поклонение, са несъвършени хора. Всички те допускат грешки, а някои имат постоянни слабости, които усилено се стараят да контролират. Трябва ли това да ни разочарова? Ни най–малко. Дори някои личности в древния Израил, на които били поверени големи отговорности, допуснали сериозни грешки. Когато бил млад, Давид например бил назначен като музикант, за да успокоява разтревожения цар Саул. Но по–късно Саул се опитал да убие Давид и той трябвало да бяга, за да спаси живота си. (1 Царе 16:14–23; 18:10–12; 19:18; 20:32, 33; 22:1–5)

⁹ Други израилтяни се оказали предатели. Например Йоав, военачалникът на Давид, убил Авенир, който бил роднина на Саул. Авесалом направил заговор срещу баща си Давид, за да му отнеме престола. Ахитофел, довереният съветник на Давид, също го предал. (2 Царе 3:22–30; 15:1–17, 31; 16:15, 21) Въпреки всичко Давид не се огорчил и не развил дух на недоволство, нито отхвърлил чистото поклонение. Всъщност станало точно обратното. Проблемите накарали Давид да се държи здраво за Йехова и да запази правилната нагласа, която имал, докато бягал от Саул. По онова време Давид пял: „Смили се за мене, о, Боже, смили се за мене, защото при Тебе прибягва душата ми; да! под сянката на Твоите крила ще прибегна, докато преминат тия бедствия.“ (Псалм 57:1)

10, 11. Какво преживяла една християнка на име Гертруд, когато била млада, и какво казала за грешките на своите събратя по вяра?

¹⁰ Днес ние нямаме причини да се оплакваме от предателство в Божията организация. Нито Йехова, нито ангелите му, нито духовните пастири няма да допуснат в християнския сбор да има предатели и зли хора. Но все пак всички ние се сблъскваме с човешкото несъвършенство — както със своето собствено, така и с несъвършенството на другите служители на Бога.

¹¹ Когато била млада, Гертруд, една дългогодишна поклонничка на Йехова, била несправедливо обвинена, че е измамница, която се представя за целодневна възвестителка на Царството. Как реагирала тя? Дали недоволствала срещу това отношение? Не. През 2003 г., малко преди смъртта си на 91 години, тя споделила относно живота си: „Това, както и други преживявания по–късно, ме научиха, че въпреки грешките на отделни личности, Йехова ръководи великото си дело, в което използва нас, несъвършените хора.“ Когато трябвало да се справя с несъвършенствата на другите служители на Йехова, Гертруд се обръщала към него в искрена молитва.

12. (а) Какъв лош пример оставили някои християни през първи век? (б) Върху какво трябва да съсредоточим мислите си?

¹² Щом като дори най–лоялните и предани християни са несъвършени, нека, когато някой назначен служител допусне грешка, да продължаваме да ‘вършим всичко без недоволство’. (Филипяни 2:14) Колко жалко ще бъде да следваме лошия  пример на някои членове на християнския сбор през първи век! Според ученика Юда по негово време имало фалшиви учители, които ‘не зачитали удостоените с власт и говорели лошо за славните’. Тези хора ‘недоволствали и се оплаквали от своята житейска участ’. (Юда 8, 16) Нека да отхвърлим нагласата на онези, които недоволстват, и да съсредоточим мислите си върху хубавите неща, които получаваме от „верния роб“. Нека да ценим организацията на Йехова и да ‘вършим всичко без недоволство’.

„Какви възмутителни думи!“

13. Как реагирали някои на определени учения на Исус Христос?

¹³ Докато някои през първи век недоволствали срещу назначените служители, други недоволствали срещу ученията на Исус. Според записаното в Йоан 6:48–69 той казал: „Който се храни с моята плът и пие кръвта ми, има вечен живот.“ Като чули тези думи, много от учениците му казали: „Какви възмутителни думи! Кой може да ги слуша?“ Исус знаел, че „учениците му недоволстват заради това“. Поради тази причина ‘много от тях се върнали към нещата, които били оставили, и вече не ходели с него’. Но не всички ученици проявили недоволство. Да видим какво станало, когато Исус попитал дванайсетте апостоли: „Да не би и вие да искате да си тръгнете?“ Те отговорили: „Господарю, при кого да отидем? Ти говориш за вечен живот, и ние повярвахме и вече знаем, че ти си онзи, който е свят и изпратен от Бога.“

14, 15. (а) Защо някои проявяват недоволство спрямо даден аспект на християнските учения? (б) Какво можем да научим от случая на Емануел?

¹⁴ В днешно време сравнително малък брой от Божиите служители също са проявявали недоволство спрямо някой аспект на християнските учения и са се оплаквали от земната част на организацията на Йехова. Защо става така? Такива оплаквания често са предизвикани от липсата на разбиране на начина, по който Бог действа. Създателят разкрива постепенно истината на служителите си. Следователно е логично, че от време на време нашето разбиране на Светото писание ще бъде подобрявано. Повечето от служителите на Йехова се радват на тези подобрения. Някои обаче стават ‘прекалено праведни’ и негодуват срещу промените. (Еклисиаст 7:16) Едни може да са повлияни от гордост, други попадат в капана на независимото мислене. Без значение каква е причината, такова недоволство е опасно, тъй като може да ни повлече обратно към света и неговите пътища.

¹⁵ Например един Свидетел на име Емануел критикувал някои неща в изданията на „верния и разумен роб“. (Матей 24:45) Той престанал да чете нашата християнска литература и в крайна сметка казал на старейшините от своя сбор, че вече не иска да бъде Свидетел на Йехова. Не след дълго обаче Емануел осъзнал, че ученията на организацията на Йехова всъщност са правилни. Той се свързал със Свидетелите, признал грешката си и бил възстановен като Свидетел на Йехова. В резултат на това Емануел възвърнал радостта си.

16. Какво може да ни помогне да преодолеем съмненията си относно определени християнски учения?

¹⁶ Какво да правим, ако и ние се изкушаваме да недоволстваме, тъй като изпитваме съмнения относно определени учения на народа на Йехова? Нека бъдем търпеливи. „Верният роб“ може да публикува нещо, което ще отговори на нашите въпроси и ще премахне съмненията ни. Мъдро е да потърсим и помощта на християнските старейшини. (Юда 22, 23) Молитвата, личното изучаване и общуването със събратя, които имат духовна нагласа, също могат да ни помогнат да преодолеем съмненията си, както и да засилят признателността ни за укрепващите вярата библейски истини, които сме научили чрез канала на Йехова за общуване.

 Запази положителна нагласа

17, 18. Каква нагласа трябва да имаме, вместо да недоволстваме, и защо?

¹⁷ Трябва да признаем, че несъвършените хора имат вродена склонност към грях и някои от тях са по–предразположени да изразяват неоснователни оплаквания. (Битие 8:21; Римляни 5:12) Но ако развием навика да се оплакваме, рискуваме да навредим на взаимоотношенията си с Йехова Бог. Затова трябва да контролираме и най–малката склонност към недоволство.

¹⁸ Вместо да недоволстваме относно различни неща в сбора, трябва да запазим положителна нагласа и да следваме духовна програма, която ще ни помогне да бъдем заети, да изпитваме радост, да се държим благопристойно, да бъдем уравновесени и здрави във вярата. (1 Коринтяни 15:58; Тит 2:1–5) Йехова е този, който ръководи организацията си, а Исус знае какво става във всеки един сбор, точно както било през първи век. (Откровение 1:10, 11) Затова търпеливо чакай Бога и Христос, който е главата на сбора. Някои отговорни пастири може да бъдат използвани, за да поправят нещата, които изискват подобрение. (Псалм 43:5; Колосяни 1:18; Тит 1:5)

19. Върху какво трябва да съсредоточаваме вниманието си, докато Царството поеме пълната власт над земята и хората?

¹⁹ Скоро тази порочна система ще бъде премахната и месианското Царство ще поеме пълната власт над земята и хората. Колко важно е дотогава всеки от нас да запази положителен дух! Това ще ни помогне да забелязваме добрите качества на своите събратя, вместо да се съсредоточаваме върху грешките им. Като обръщаме внимание на добрите им черти, ще изпитваме повече радост. Вместо да бъдем емоционално изтощени от оплакванията си, ще се чувстваме насърчени и укрепени в духовно отношение.

20. Какви благословии ще ни донесе положителната нагласа?

²⁰ Положителната нагласа ще ни помогне също да помним многобройните благословии, на които се радваме в резултат на това, че сме свързани със земната част на организацията на Йехова. Тя е единствената организация в света, която е лоялна на Върховния владетел на вселената. Какво мислиш за този факт и за привилегията да участваш в поклонението на единствения истински Бог, Йехова? Нека нагласата ти да бъде като нагласата на Давид, който пял: „О, Боже, ти си Онзи, който чува молитви, при тебе ще дойдат всякакви хора. Щастлив е онзи, когото ти избереш и на когото позволиш да се приближи до тебе, за да живее в твоите дворове. Ще се наситим с добрите неща от твоя дом.“ (Псалм 65:2, 4, НС)

Спомняш ли си?

• Защо трябва да ценим онези, които поемат ръководството в сбора?

• Как трябва да реагираме, когато отговорните братя допускат грешки?

• Как трябва да гледаме на подобренията в нашето разбиране на Светото писание?

• Какво може да помогне на един християнин да преодолее съмненията си?

[Въпроси]

[Снимка на страница 20]

Давид предал на Соломон плановете на храма и всеотдайно подкрепял истинското поклонение

[Снимка на страница 23]

Християнските старейшини се радват да оказват духовна помощ