Страхът от Бога „е възпитание в мъдрост“

ИСТИНСКАТА мъдрост е организирала голямо пиршество. ‘Изпратила е слугите си и вика по високите места на града: Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва: Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което смесих, оставете глупостта и живейте, и ходете по пътя на разума.’ (Притчи 9:1–6)

Ако се храним на трапезата на мъдростта, това никога не може да има лоши последствия или да ни навреди. Може само да ни бъде от полза да се вслушваме в Божията мъдрост, записана в книгата Притчи, и да приемаме поправянето от нея. Това се отнася и за думите от Притчи 15:16–33 *. Ако следваме съветите, изложени в тези кратки пословици, това ще ни помогне да се задоволяваме с по–малко неща, да постигаме напредък и да се радваме на живота. Ще можем също да вземаме правилни решения и да останем на пътя към живота.

Защо е по–добре да имаме по–малко притежания?

„По–добре е малкото със страх от Господа, нежели много съкровища с безпокойствие“ — казал израилският цар Соломон в древността. (Притчи 15:16) Глупаво е да пренебрегваме Създателя си и да превърнем стремежа към материални притежания в основна цел в живота. Такъв живот е изпълнен с изтощаващи усилия и голямо безпокойство. Колко жалко би било на стари години да осъзнаем, че целият ни живот е бил празен и безсмислен! Несъмнено трупането на много притежания, придружено от „безпокойствие“, е неразумно. Колко по–добре би било да се научим да се задоволяваме с нещата, които имаме, и да живеем според това! Истинско удовлетворение ще намерим, като проявяваме страх от Йехова, тоест като имаме близки взаимоотношения с него, а не като трупаме материални притежания. (1 Тимотей 6:6–8)

Соломон подчертава, че добрите взаимоотношения с другите са по–ценни от материалното богатство, като казва: „По–добра е гощавката от зеле с любов, нежели хранено говедо с омраза.“ (Притчи 15:17) Да, любещата атмосфера в дома е много по–желателна от изобилието от скъпи храни. В семействата с един родител средствата може да са оскъдни. В някои страни човек може да си позволи само по–скромни ястия. Но членовете на семейството се чувстват най–добре, когато усещат любов и внимание.

Дори в семейства, в които обикновено цари любеща атмосфера, понякога възникват трудни ситуации. Възможно е някой да каже или да направи нещо, с което да обиди другия. Как трябва да реагира  нараненият? В Притчи 15:18 се казва: „Яростният човек повдига препирни, а който скоро не се гневи, усмирява крамоли.“ Мекият отговор, а не гневният, ще допринесе за мира и спокойствието. Този съвет от Притчи важи със същата сила и в други области на живота, включително в дейностите на сбора и в проповедната служба.

Как ще е „гладък“ пътят ни?

Следващата пословица противопоставя човека, който не обръща внимание на мъдростта, с онзи, който я следва. Мъдрият цар казва: „Пътят на мързеливия е като трънен плет, а пътят на праведните е гладък.“ (Притчи 15:19, СИ)

Във въображението на мързеливия човек съществуват всякакви препятствия, които той използва като оправдание, за да не се заеме с дадена задача. От друга страна, праведните не се плашат от пречките, които биха могли да възникнат. Те са старателни и съсредоточени върху работата, която вършат. Така избягват много подобни на тръни проблеми, които биха могли да се изпречат на пътя им, ако постъпват небрежно. Техният път е „гладък“, тоест води към напредък. Те започват работата и се радват в нейния напредък.

Да разгледаме например приемането на точно познание от Божието Слово и напредването към зрялост. За това се изискват усилия. Човек лесно би могъл да използва ограниченото си образование, неумението си да чете добре или слабата си памет като извинение да не изучава старателно Библията. Колко по–добре би било да не мислим за тези неща като за пречки по пътя към познанието! Дори способностите ни да са ограничени, можем да полагаме усилия да подобряваме уменията си за четене и да напредваме в разбирането на онова, което четем, като може би използваме речник, когато е необходимо. Положителната нагласа ще ни помогне да придобиваме познание и да напредваме духовно.

Кога се „радва бащата“?

„Мъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си“ — казва царят на Израил. (Притчи 15:20) Нима  родителите не се радват, когато децата им постъпват мъдро? Разбира се, за постигането на такива добри резултати е необходимо родителите да учат и да възпитават децата си. (Притчи 22:6) Но само каква радост носи мъдрият син на родителите си! За разлика от това, неразумният син им причинява огромна мъка.

Говорейки за друг вид радост, мъдрият цар казва: „На безумния глупостта е радост, а разумен човек ходи по прав път.“ (Притчи 15:21) Безумните хора се смеят на глупави неща и намират удоволствие в забавления, които не носят истинско щастие и удовлетворение. Но разумният, или проницателният, човек вижда колко безсмислено е да ‘обичаш удоволствията, вместо да обичаш Бога’. (2 Тимотей 3:1, 4) Придържането към принципите на Бога му помага да остава непорочен и пътят му да е прав.

Как се постига „добър резултат“?

Животът според Божиите принципи ни носи полза и в други области. В Притчи 15:22, НС, се казва: „Плановете се осуетяват там, където няма доверен разговор, но с многото съветници се постига добър резултат.“

Довереният разговор представлява лично и открито общуване между двама или повече души. Еврейската дума, преведена като „доверен разговор“, може да се отнася за много близко общуване. Такъв разговор не е просто повърхностен, а включва размяна на съкровени мисли и чувства. Ако съпрузите и съпругите, както и родителите и децата, разговарят открито помежду си, ще се радват на мир и единство. От друга страна, липсата на доверен разговор води до разочарования и проблеми в семейството.

Когато вземаме важни решения, ще бъде мъдро да следваме съвета, според който „с многото съветници се постига добър резултат“. Например, ако трябва да изберем даден вид лечение, нима не би било мъдро да потърсим мнението на повече от един специалист, особено ако въпросът е сериозен?

Многото съветници са изключително важни във връзка с духовните въпроси. Когато старейшините се съветват помежду си и следват мъдрите решения, до които стигат заедно, „се постига добър резултат“. Освен това новоназначените надзорници не бива да се притесняват да търсят съвет от по–възрастни и по–опитни старейшини, особено ако става дума за труден въпрос.

Как можем да ‘изпитваме радост от отговора си’?

Какви добри резултати се постигат, ако в речта ни личи прозорливост? Царят на Израил казва: „От отговора на устата си човек изпитва радост, и дума навреме казана, колко е добра!“ (Притчи 15:23)  Нима не се радваме, когато другите се вслушват в нашия отговор или съвет и това води до добри резултати? За да може обаче съветите ни да са такива, трябва да отговарят на две изисквания.

Първо, те трябва да се основават здраво на Божието Слово, Библията. (Псалм 119:105; 2 Тимотей 3:16, 17) Второ, трябва да ги даваме в подходящото време. Дори да са истинни, думите, изречени в неподходящо време, може да навредят на другия. Например няма да е нито разумно, нито полезно, да дадем съвет на някого, преди да сме го изслушали. Колко важно е ‘да бъдем бързи да слушаме, но да не бързаме да говорим’! (Яков 1:19)

„Пътят на живота е нагоре“

В Притчи 15:24, Ве–2000, се казва: „За разумния пътят на живота е нагоре, за да се отклони от Шеол долу.“ Човек, който постъпва с прозрение, е на пътя, който води далече от шеол, общият гроб на човечеството. Той се държи настрана от такива навреждащи действия, като безразборните сексуални отношения, злоупотребата с наркотици и пиянството, и по този начин се предпазва от преждевременна смърт. Пътят му води към живот.

Забележи обаче как с онези, на които им липсва прозрение, се случва обратното: „Господ съсипва дома на горделивите, а утвърдява предела на вдовицата. Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни. Користолюбивият смущава своя си дом. А който мрази даровете [подкупите], ще живее.“ (Притчи 15:25–27)

За да ни покаже как да избягваме една често срещана опасност, царят на Израил казва: „Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, а устата на нечестивите изригват зло.“ (Притчи 15:28) Само колко безценен е този съвет! Безразсъдните и необмислени отговори, които устата изригва, рядко водят до нещо добро. Но ако обмисляме различни фактори, свързани с дадения случай, като например обстоятелствата и чувствата на другите, ще е по–малко вероятно да кажем нещо, за което после да съжаляваме.

Следователно каква е ползата от това да проявяваме страх от Бога и да приемаме той да ни учи? Мъдрият цар отговаря: „Господ е далеч от нечестивите, а слуша молитвата на праведните.“ (Притчи 15:29) Истинският Бог не е близо до нечестивите. В Библията се казва: „Който отклонява ухото си от слушане закона, на такъв самата му молитва е мерзост.“  (Притчи 28:9) Онези, които се боят от Бога и се стремят да вършат онова, което е правилно в неговите очи, могат да се обръщат свободно към него, напълно уверени, че той ще ги чуе.

Какво „весели сърцето“?

Соломон прави следното подтикващо към размисъл сравнение: „Светъл поглед весели сърцето, и добри вести угояват костите.“ (Притчи 15:30) ‘Угоените кости’ са богати на костен мозък. Това дава сили на цялото тяло и прави сърцето да се радва. А радостта на сърцето се вижда от светлия поглед. Точно такова въздействие имат добрите вести!

Нима не сме насърчени от сведенията за напредъка на поклонението на Йехова по целия свят? Като научаваме за онова, което е постигнато в дейността по проповядване на Царството и правене на ученици, сме подтикнати да участваме още по–пълно в службата. (Матей 24:14; 28:19, 20) Разказите за онези, които са избрали да служат на Йехова и да застанат на страната на истинското поклонение, изпълват сърцата ни с радост. Щом „добрата вест от далечна земя“ оказва такова положително въздействие, колко е важно да бъдем точни и съвестни, когато даваме отчет за своята проповедна дейност! (Притчи 25:25)

„Смирението предшествува славата“

Мъдрият цар подчертава стойността на приемането на обучението и поправянето, поднесени по различни начини, като казва: „Ухо, което слуша животворното изобличение, ще пребивава между мъдрите. Който отхвърля поуката, презира своята си душа, а който слуша изобличението, придобива разум [сърце — НС].“ (Притчи 15:31, 32) Порицанието достига сърцето на човек и му помага да се поправи, като му дава здрав разум. Колко подходящо е тогава изказването, че „тоягата на наказанието“ отмахва ‘безумието, вързано за сърцето на детето’! (Притчи 22:15) Който се вслушва в обучението и поправянето придобива сърце, тоест правилни подбуди. От друга страна, който ги отхвърля, отхвърля и живота.

Наистина, да слушаме и да приемаме смирено обучението и поправянето на мъдростта, е от полза за нас. Като правим това, не само ще напредваме и ще изпитваме удовлетворение и радост, но и ще получим слава и живот. В Притчи 15:33 се казва в заключение: „Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, и смирението предшествува славата.“

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 17]

Любещата атмосфера в дома е по–желателна от изобилието от скъпи храни

[Снимка на страница 18]

Дори да имаме известни ограничения, положителната нагласа ще ни помага да придобиваме познание

[Снимка на страница 19]

Довереният разговор представлява размяна на съкровени мисли и чувства

[Снимка на страница 20]

Знаеш ли как „добрите вести угояват костите“?