Варух — верният секретар на Йеремия

КОЙ бил „Варух, Нириевият син“? (Йеремия 36:4) Макар че името му се среща само в четири глави от Библията, той е добре познат на читателите на Свещеното писание като личния секретар и близкия приятел на пророк Йеремия. Заедно те преживели последните, изпълнени с трудности 18 години на юдейското царство, ужасното унищожение на Йерусалим от вавилонците през 607 г. пр.н.е. и последвалото преселение в Египет.

Неотдавна бяха открити две були * от седми век пр.н.е., съдържащи надписа „На Верекяху [името на Варух на еврейски], синът на Нерияху [името на Нирия на еврейски], книжникът“, които събудиха интереса на учените към този библейски персонаж. Кой бил Варух? От какво семейство произхождал? Какво образование и обществено положение имал? Какво показва твърдата му позиция на страната на Йеремия и какво можем да научим от него? Нека да потърсим отговорите на тези въпроси, като анализираме информацията, намираща се в Библията и историческите сведения.

Произход и обществено положение

Много съвременни учени смятат, че Варух произхождал от известно семейство книжници в Юда. В подкрепа на своето твърдение учените посочват няколко аргумента. Например в Библията Варух е наречен със специалната титла „писач“, или „книжник“, „писар“, според някои други преводи. Освен това в Писанието се споменава, че Сараия, братът на Варух, бил високопоставен служител в двореца на цар Седекия. (Йеремия 36:32; 51:59)

Археологът Филип Дж. Кинг пише следното относно книжниците в дните на Йеремия: „Книжниците, които били професионално съсловие, били почитани личности в Юда в края на седми и началото на шести век пр.н.е. ... Титлата ‘книжник’ била давана на висшите царски служители.“

В допълнение към това от 36 глава на книгата Йеремия, която ще обсъдим по–подробно, се вижда, че явно Варух имал достъп до съветниците на царя и до стаята, или заседателната зала, на Гемария, който бил първенец или висш служител. Във връзка с това библейският учен Джеймс Мюленберг казва следното: „Варух можел да влиза в заседателната стая на книжника, тъй като имал правото да бъде там и самият той бил един от висшите царски служители, които се били събрали за важното събитие, свързано с четенето на свитъка. Варух бил сред свои колеги.“

В справочника „Сборник с текстове, свързани със западносемитските печати“ се посочва друг аргумент относно общественото положение на Варух: „Тъй като булата на Верекяху беше намерена сред много други були, носещи имената на високопоставени служители, е логично да предположим, че Варух (Верекяху) е бил част от същото професионално съсловие.“ От информацията, с която разполагаме, се вижда, че Варух и неговият брат Сараия били високопоставени служители, които подкрепяли верния пророк Йеремия през изпълнените с драматични  събития години преди унищожението на Йерусалим.

Варух открито подкрепял Йеремия

От хронологическа гледна точка за Варух се споменава за първи път в 36 глава на книгата Йеремия, „в четвъртата година на ... Йоаким“, или около 625 г. пр.н.е. До този момент Йеремия вече служел като пророк в продължение на 23 години. (Йеремия 25:1–3; 36:1, 4)

Тогава Йехова казал на Йеремия: „Вземи си един свитък книга, та напиши в него всичките думи, които ти говорих против Израиля, против Юда и против всичките народи ... от дните на Йосия, дори до днес.“ Повествованието продължава: „Йеремия повика Варуха, Нириевият син; и Варух написа от устата на Йеремия ... всичките думи, които Господ му бе говорил.“ (Йеремия 36:2–4)

Защо бил повикан Варух? Йеремия му казал: „Аз съм запрян; не мога да вляза в Господния дом.“ (Йеремия 36:5) Явно на Йеремия било забранено да влиза в храма, където трябвало да бъде прочетено посланието на Йехова, тъй като предишните послания на Йеремия вероятно разгневили висшите служители. (Йеремия 26:1–9) Варух несъмнено бил искрен поклонник на Йехова и ‘сторил всичко, що му заповядал пророк Йеремия’. (Йеремия 36:8)

Записването на предупрежденията, отправяни през последните 23 години, изисквало време и вероятно Йеремия чакал подходящия момент. Времето дошло и през ноември или декември 624 г. пр.н.е. Варух смело ‘прочел от книгата Йеремиевите думи в Господния дом, в стаята на Гемария, в ушите на всичките люде’. (Йеремия 36:8–10)

Михей, синът на Гемария, съобщил на баща си и на другите първенци за случилото се и те поканили Варух да прочете отново свитъка. В повествованието се казва: „А като чуха всичките думи, спогледаха се с ужас, и рекоха на Варуха: Непременно ще съобщим на царя всички тия думи. ... Иди, скрий се ти и Йеремия; никой да не знае где сте.“ (Йеремия 36:11–19)

Когато чул записаните от Варух думи, които Йеремия му бил продиктувал, цар Йоаким яростно срязал свитъка, хвърлил го в огъня и заповядал на хората си да хванат Йеремия и Варух. Но по заповед на Йехова двамата мъже написали втори свитък, докато се криели. (Йеремия 36:21–32)

Няма съмнение, че Варух разбирал опасностите, свързани с тази задача. Несъмнено той знаел за заплахите срещу Йеремия, отправени няколко години по–рано, и бил чул за случилото се с Урия, който пророкувал „със същите думи както и Йеремия“ и бил убит от цар Йоаким. Въпреки това Варух с готовност използвал своите професионални умения и познанствата си с висшестоящи служители, за да подкрепя Йеремия в неговото назначение. (Йеремия 26:1–9, 20–24)

Не търси „големи неща“

Докато записвал първия свитък, Варух изпитвал известни притеснения. Той възкликнал: „Горко ми сега!, защото Господ притури печал на скръбта ми. Уморих се от въздишането си и не намирам почивка.“ Каква била причината за тези притеснения? (Йеремия 45:1–3)

Библията не дава конкретен отговор. Но нека се опитаме да си представим ситуацията на Варух. Записването на отправяните в продължение на 23 години предупреждения към народа на Израил и Юда трябва да е показвало много ясно тяхното отстъпничество и факта, че били отхвърлили Йехова. Решението на Йехова да унищожи Йерусалим и Юда и да позволи народът да бъде отведен в плен във Вавилон за 70 години — информация, която Йехова разкрил през същата година и която вероятно била включена в свитъка — може да е шокирало Варух. (Йеремия 25:1–11) Освен това заради лоялната подкрепа, която оказвал на Йеремия в този важен момент, Варух можел да изгуби своята позиция и да навреди на професионалната си кариера.

Каквато и да била причината, Йехова се намесил и припомнил на Варух за  наближаващото унищожение. Той му казал: „Онова, което съградих, Аз ще съборя, и онова, което насадих, Аз ще изкореня, и то по цялата тая земя.“ След това му дал следния съвет: „А ти търсиш ли за себе си големи неща? Не търси.“ (Йеремия 45:4, 5)

Йехова не казал конкретно какви били тези „големи неща“, но Варух вероятно знаел дали става въпрос за егоистични амбиции, известност, или материално благополучие. Йехова го посъветвал да бъде реалист и да не забравя какво предстои да стане: „Ето, Аз ще докарам зло върху всяка твар, ... но на тебе ще подаря живота за корист по всичките места, гдето отидеш.“ Животът на Варух, неговото най–ценно притежание, щял да бъде запазен, където и да отидел той. (Йеремия 45:5)

След събитията, описани в 36 и 45 глава на книгата Йеремия, които се случили от 625 до 624 г. пр.н.е., Библията говори отново за Варух няколко месеца преди вавилонците да унищожат Йерусалим и Юда през 607 г. пр.н.е. Какво се случило тогава?

Варух отново подкрепил Йеремия

Варух отново се появява в библейското повествование по време на вавилонската обсада на Йерусалим. Йеремия бил „затворен в двора на стражата“, когато Йехова му казал да купи нивата на своя братовчед, намираща се в Анатот, в знак на това, че щяло да има възстановяване. Варух бил повикан, за да помогне с правните подробности. (Йеремия 32:1, 2, 6, 7)

Йеремия обяснява: „Написах записа и ударих печат, повиках свидетели и претеглих среброто във везните. Тогава взех записа за покупката, както запечатания, ... така и отворения; и предадох записа за покупката на Варуха.“ След това Йеремия казал на Варух да сложи записите за покупката за съхранение в пръстен съд. Според някои учени, когато казал, че ‘написал’ записа, Йеремия всъщност диктувал на Варух, умелия книжник, който записал думите. (Йеремия 32:10–14; 36:4, 17, 18; 45:1)

Варух и Йеремия спазили правните изисквания по онова време. Една особеност  била споразумението да се записва в два екземпляра. В книгата „Сборник с текстове, свързани със западносемитските печати“ се казва: „Първият документ се наричал ‘запечатан запис’, тъй като бил навит на руло и запечатан с була. Той съдържал оригиналния вариант на споразумението. ... Вторият екземпляр, ‘отвореният запис’, бил копие от запечатания документ, който обвързвал двете страни, и бил използван при обикновените процедури. Следователно имало два текста, оригинал и препис от оригинала, записани на два отделни листа папирус.“ Археологическите находки потвърждават, че съществувал обичай документите да бъдат съхранявани в пръстен съд.

Накрая вавилонците превзели Йерусалим, опожарили го и отвели в плен всички хора с изключение на няколко от по–бедните. Навуходоносор назначил за управител Годолия. Но два месеца по–късно той бил убит. Останалите юдеи решили да се преселят в Египет, пренебрегвайки вдъхновения от Бога съвет, даден чрез Йеремия. Именно в този контекст отново се споменава за Варух. (Йеремия 39:2, 8; 40:5; 41:1, 2; 42:13–17)

Юдейските първенци казали на Йеремия: „Лъжливо говориш ти. Господ, нашият Бог, не те е пратил да речеш: Не отивайте в Египет да пришелствувате там; но Варух, Нириевият син, те насъска против нас, за да ни предадеш в ръката на халдейците да ни убият и да ни заведат пленници във Вавилон.“ (Йеремия 43:2, 3) От това обвинение личи, че според юдейските първенци Варух оказвал голямо влияние над Йеремия. Дали те смятали, че заради своята позиция или дългогодишно приятелство с Йеремия, Варух вече бил нещо повече от писар на пророка? Вероятно да. Но независимо какво мислели юдейските първенци, в действителност посланието идвало от Йехова.

Въпреки предупрежденията на Бога, останалите юдеи тръгнали за Египет и взели със себе си „пророк Йеремия и Варух, Нириевият син“. Относно това Йеремия записал следното: „Отидоха в Египетската земя (защото не послушаха Господния глас), и отидоха до Тафнес.“ Този град се намирал на границата между източната част на делтата на река Нил и Синайския полуостров. Това е последното място в Библията, в което се споменава за Варух. (Йеремия 43:5–7)

Какво можем да научим от Варух?

Има много ценни поуки, които можем да научим от Варух. Една от тях е готовността, с която той използвал своите професионални умения и познанства в службата на Йехова, независимо от последствията. Днес много Свидетели на Йехова — мъже и жени — проявяват същия дух, като използват своите умения, служейки в Бетел, в строителните групи и т.н. Как можем ние да проявяваме духа, който проявявал Варух?

Когато получил напомняне, че последните дни на Юда не били време човек да трупа „големи неща“ за себе си, Варух явно откликнал положително, тъй като животът му бил запазен. Ще бъде разумно да прилагаме този съвет и днес, понеже ние също живеем в последните дни на една система. Йехова ни е дал същото обещание — животът ни да бъде запазен. Дали ще откликнем на напомнянията, както направил Варух?

Има и една практична поука, която можем да извлечем от това повествование. Варух помогнал на Йеремия и на неговия братовчед за необходимите правни процедури, когато сключили споразумение, въпреки че двамата били роднини. Това е библейски пример за християните, които имат бизнес отношения със своите духовни братя и сестри. Сключването на писмени споразумения при бизнес отношенията е практично, любещо и в хармония с библейските принципи.

Макар че за Варух не се говори много често в Библията, неговият пример заслужава вниманието на всички християни днес. Дали и ти ще подражаваш на хубавия пример, който дал верният секретар на Йеремия?

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 16]

Булата на Варух

[Източник]

Була: Courtesy of Israel Museum, Jerusalem