Освежаващ растеж на един прекрасен остров

ВСЕКИ, който посети Тайван, остава изумен от пищната тропическа растителност на този остров. Красивият зелен цвят на младите оризови насаждения се променя в златист, когато дойде време за прибиране на реколтата. Гъсти, буйни гори покриват планинските склонове. За разлика от гъстонаселените градове, отрупаните със зеленина полета и планини, наистина са освежаващи. Всъщност именно тази забележителност подтикнала първия човек от Запада, видял острова, да го нарече Иля Формоза, или „Прекрасният остров“.

Да, Тайван е красив, малък остров. Дължината му е 390 км, а в най–широката си част той достига 160 км. По–голямата част от острова е покрита с високи планини. Връх Морисън (най–високата точка на планината Юйшан) е по–висок от връх Фуджи в Япония или от връх Кук в Нова Зеландия. Планинските хребети са заобиколени от тесни равнини, които стигат до морето и са дом за оживеното население на Тайван, което днес надвишава 22 милиона души.

Духовен растеж

В Тайван обаче все по–ясно се наблюдава духовен растеж. Той се дължи на усърдието, което хората, млади и стари, проявяват, след като опознаят истинския Бог, Йехова. Настина е впечатляващо да се наблюдава как се увеличава броят на онези, които полагат искрени усилия да помагат на другите да научат за Йехова и за неговата цел.

Поради духовния растеж възниква нуждата от разширение. През декември 1990 г. беше купена земя за разширение на клона на Свидетелите на Йехова. Използваната до тогава сграда в Тайпе вече беше твърде малка, за да отговори на нуждите на 1777 вестители на Царството в Тайван по онова време. След годините усилна работа на международни и местни доброволци на всякаква възраст, през август 1994 г. хубавите нови сгради в Син–у бяха готови.  До този момент вече 2515 души известяваха добрата новина от Божието Слово, Библията. Днес, повече от 10 години по–късно, броят им се е удвоил и е над 5500 вестители, като всеки месец една четвърт от тях участват в целодневната проповедна служба. Особено внимание заслужават младите хора, които са като освежаваща сутрешна „роса“. (Псалм 110:3)

Духовен растеж сред младежите

Много от пламенните вестители на добрата новина са доста млади. Някои от тях учат в начално училище. В един град например, който се намира в северната част на Тайван, една семейна двойка била поканена за първи път да посети Теократичното училище за проповедна служба, в което Свидетелите на Йехова се учат как да споделят с другите истините от Библията. Мъжът и жената били смаяни от едно малко момче, Уей–джун, което чело на сцената част от Библията по–добре от много възрастни. На следващите събрания, на които присъствали, им направило силно впечатление, че дори деца на предучилищна възраст дават смислени отговори. Те изказали похвала за доброто поведение на децата в Залата на Царството.

Защо тези младежи се съсредоточават толкова много върху библейското образование в страна с преобладаващо будистко и даоистко население? Причината за това е, че техните християнски родители са прилагали библейските принципи и са успели да изградят щастлив семеен живот, в чиято основа стоят взаимоотношенията с Йехова. Благодарение на това, че родителите на Уей–джун са направили семейното изучаване на Библията и проповедната служба приятни, по–големите брат и сестра на това малко момче вече са покръстени Свидетели. Когато наскоро Уей–джун изявил желание да участва в проповедната служба, майка му споделила, че през този месец той вече бил разпространил повече списания от останалите членове на семейството взети заедно. Очевидно Уей–джун обича да говори за истината, да дава отговори на събранията и да споделя с другите онова, което научава.

Когато пораснат

Какво става с тези младежи, когато пораснат? Повечето продължават да проявяват искрена любов към Йехова и към проповедната служба. Хуей–пинг, например, е студентка. Един ден един от нейните учители споменал, че има една религия, чиито членове не приемат кръв, но не знаел коя е тя. След края на часа тази млада християнка казала на учителя, че това са Свидетелите на Йехова и му обяснила причината за тяхната позиция.

Веднъж една преподавателка показала на студентите филм за предаваните по полов път болести. Във филма се споменавал стиха от 1 Коринтяни 6:9, но преподавателката твърдяла, че Библията не осъжда хомосексуализма. Отново Хуей–пинг имала възможност да обясни каква е гледната точка на Бога по този въпрос.

Когато съученичката ѝ Шуша подготвяла доклад относно насилието в семейството, Хуей–пинг ѝ дала „Пробудете се!“ от 8 ноември 2001 г. (англ.), чието заглавие е „Помощ за жени, станали жертва на насилие“, и ѝ обяснила, че това списание съдържа подробна основана на Библията информация по този въпрос. След време Шуша станала непокръстена вестителка. Сега тя и Хуей–пинг споделят добрата новина с другите.

За много християни на училищна възраст не е лесно да бъдат познати като хора, които живеят според библейските принципи. Това е особено вярно в малките провинциални градове. Джъ–хао трябвало да се справя с натиска, който съучениците му оказвали заради неговите вярвания и заради участието му в проповедната дейност. Той споделя: „Бях толкова неспокоен. Страхувах се да не срещна някой от съучениците си в проповедната служба. Понякога се случваше десетина от тях да ми се подиграват!“ Един ден учителят възложил на Джъ–хао задачата да изнесе  пред класа доклад относно своята религия. „Реших да започна доклада си с първа глава на Битие и след това да обсъдя въпросите: Кой е направил земята и всичко в нея? и Как се е появил човекът? Щом започнах да чета от Библията, някои започнаха да ми се присмиват, като казваха, че наивно вярвам в свръхестествени неща. Въпреки това продължих с доклада си и го изнесох докрай. След това имах възможността да разговарям поотделно с някои от съучениците си относно нашата дейност и вярванията ни. Сега, когато ме срещнат в проповедната служба, те вече не ми се присмиват!“

Джъ–хао добавя: „Тъй като родителите ми са Свидетели на Йехова, всяка сутрин обсъждаме заедно текста за деня. Освен това изучаваме Библията и редовно посещаваме събранията. Това ми помага да не се притеснявам от някой, който ми се подиграва, когато споделям освежаващите истини от Библията с другите.“

Тинг–мей е ученичка в техническо училище. Веднъж тя била поканена на пикник заедно с няколко съученички и момчета от друго училище. Тинг–мей прозряла опасността, която подобно събиране крие в морално отношение, и отказала да отиде. След това съученичките ѝ още няколко пъти я канели, макар че Тинг–мей била споделила с тях полезна информация от книгата „Въпроси на младите хора — отговори, които помагат“ *. Момичетата ѝ се подигравали, като ѝ казвали, че е старомодна. Скоро обаче мъдростта от прилагането на библейските принципи станала явна, след като едно от момичетата забременяло и направило аборт. Тинг–мей споделя: „Като се придържам към напътствията на Йехова, имам чиста съвест. А в резултат на това изпитвам радост и дълбоко удовлетворение.“

Преодоляване на пречките пред растежа

Една от близките приятелки на Тинг–мей е Руй–уън. Когато била по–малка, Руй–уън гледала на християнските събрания и на проповедната служба като на скучна рутина. Виждайки обаче разликата между искрената любов на братята и сестрите в своя сбор и повърхностното приятелство на съучениците си, тя била решена да направи някои промени в живота си. Руй–уън започнала да проповядва на съучениците си и скоро осъзнала по–ясно какво още трябва да направи. Тя започнала служба като помощен пионер, прекарвайки повече от 50 часа в проповедната служба всеки месец. След това станала редовен  пионер и отделяла за тази дейност над 70 часа месечно. Руй–уън казва: „Трудно ми е да изразя колко много съм благодарна на Йехова. Той никога не ме изостави. Въпреки че правех неща, които го разочароваха, той продължаваше да ме обича. Майка ми и другите в сбора проявяваха същата любеща нагласа. Сега, когато водя пет библейски изучавания, се радвам, че участвам пълноценно в най–удовлетворяващата работа.“

В една провинциална гимназия двама Свидетели били избрани да представят училището в състезание по народни танци. Когато разбрали в какво се състои състезанието, младите Свидетели решили да не участват, защото това щяло да бъде против християнската им съвест. Когато се опитали да обяснят своята гледна точка и помолили да бъдат освободени от тази задача, молбата им била отхвърлена. Вместо това учителите им казали, че щом са избрани, трябва да участват. Решени да не правят компромис, двете момчета влезли в Интернет страницата на Министерството на образованието и изпратили писмо, в което обяснили своя проблем. Макар че младежите не получили личен отговор, до училището били изпратени напътствия учениците да не бъдат принуждавани да участват в подобно състезание. Колко щастливи били тези двама младежи за това, че библейското обучение, което били получили, не само оформило съвестта им, но също им дало силата да застанат на страната на онова, което е правилно!

Дори онези, които имат физически ограничения, изпитват голяма радост, като споделят своята основана на Библията надежда с другите. Мин–ю е парализирана, откакто се е родила. Тъй като не може да използва ръцете си, тя прелиства страниците на Библията с езика си и така намира стиховете, които иска да прочете. Когато има задача в Теократичното училище за проповедна служба в Залата на Царството, Мин–ю лежи на нисък диван, а другата вестителка седи на нисък стол, като държи микрофона ѝ. Само колко е трогателно да се видят усилията, които Мин–ю полага за тези задачи!

Когато Мин–ю проявила желание да стане непокръстена вестителка, някои сестри от сбора се научили как да проповядват по телефона, за да ѝ помагат. Тя натискала бутоните на телефона с езика си, а сестрите водели бележки за проведените разговори. Мин–ю толкова много харесва проповедната служба, че вече служи като помощен пионер и разговаря с другите за Божието Царство по телефона 50–60 часа всеки месец. Мин–ю е намерила хора, които приемат библейска литература и имат желание да разговарят отново. Сега тя води три библейски изучавания с хора, с които се е свързала по този начин.

Да, подобно на освежаващата роса, младите хора в 78–те сбора на Свидетелите на Йехова в Тайван охотно и пламенно носят животоспасяващата добра новина за Царството на милионите хора, живеещи на този многолюден остров. Това е само една малка част от целосветското изпълнение на следното библейско пророчество: „В деня, когато събереш силата си, твоите люде ще представят себе си доброволно, в свята премяна; твоите млади ще дойдат при тебе като росата из утробата на зората.“ (Псалм 110:3) Какъв източник на насърчение са тези млади хора за своите възрастни събратя и най–вече каква радост носят те на своя небесен Баща, Йехова Бог! (Притчи 27:11)

[Бележка под линия]

[Блок/Снимка на страница 10]

НУЖНИ СА ПОВЕЧЕ ЗАЛИ НА ЦАРСТВОТО

С нарастване на броя на вестителите в Тайван нуждата от Зали на Царството става все по–трудноосъществима. Защо това е така? Защото, с изключение на някои райони в провинцията, почти навсякъде е трудно да се намери земя, която да е подходяща за строеж на Зали на Царството. Освен това цените на земята са изключително високи, а градоустройствените наредби са строги. В по–големите градове единствената възможност е да се купят офисни помещения, които да бъдат приспособени като Зали на Царството. Но дори тогава не е лесно, защото повечето офиси имат много ниски тавани, високи такси за поддръжка, ограничен достъп и други фактори, които ги правят неподходящи за Зали на Царството.

Въпреки това през последните години броят на Залите на Царството на Свидетелите на Йехова в Тайван се увеличава. Търсенето на нови места за строеж продължава, а междувременно Свидетелите показват охотна нагласа, като поемат финансовата отговорност за разходите и развиват необходимите строителни умения.