ЕДИН мъж намерил религиозен трактат на пода във влак, пътуващ към Ню Йорк. В него пишело: „Човешката душа е смъртна.“ Заинтригуван, човекът, който бил пастор в една църква, започнал да чете съдържанието на трактата. Той бил изненадан, защото никога преди това не се бил усъмнявал в учението за безсмъртието на душата. Той не знаел от кого бил написан този трактат, но твърдението, че душата е смъртна, му се сторило правдоподобно и в хармония с Библията и това го накарало да изследва сериозно въпроса.

Пасторът бил Джордж Сторс. Той намерил трактата през 1837 г., в същата година, в която Чарлс Дарвин записал първите мисли, които по–късно щели да се превърнат в неговата еволюционна теория. Светът все още бил религиозно настроен и повечето хора вярвали в Бога. Мнозина четели Библията и я уважавали като авторитет.

След време Сторс разбрал, че трактатът бил дело на Хенри Грю от Филаделфия (щата Пенсилвания). Грю се придържал здраво към принципа, че „Свещеното писание ... се тълкува най–добре само̀“. Грю и съобщниците му изследвали Библията с цел да приведат живота и делата си в хармония с нейните съвети. При изследването си те открили някои прекрасни истини от Библията.

Подтикнат от онова, което прочел, Сторс внимателно изследвал какво казва Свещеното писание за душата и разговарял по темата с други пастори. Накрая, след петгодишно усилено изследване, Сторс решил да запознае обществеността с новооткритото съкровище от библейска истина. Първо, през 1842 г., той подготвил една неделна проповед. Но после сметнал за необходимо да изнесе още няколко проповеди, за да развие темата изцяло. Впоследствие той подготвил и изнесъл общо шест проповеди относно смъртността на човешката душа, които издал в книжка, озаглавена „Шест проповеди“. Сторс съпоставял библейски стихове, за да разкрие прекрасната истина, скрита под позорящите Бога учения на т.нар. християнство.

В Библията пише, че помазаните последователи на Исус получават безсмъртие като награда за верността, която са проявили. (1 Коринтяни 15:50–56) Сторс разсъждавал, че щом безсмъртието е награда за верните, душата на злите не може да е безсмъртна. Вместо само да прави предположения, той се обърнал към Свещеното писание. Сторс разгледал стиха от Матей 10:28, където се казва: „Бойте се от оногова, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.“ (РИ) Следователно душата може да бъде унищожена.  Той също посочил стиха от Езекиил 18:4, в който четем: „Душата, която е съгрешила, тя ще умре.“ Красотата на истината заблестяла, когато темата била разгледана в светлината на цялата Библия. Сторс писал: „Ако възгледът ми по този въпрос е правилен, тогава много части от Свещеното писание, забулени в неяснота поради общоприетите схващания, стават ясни и красиви и се изпълват със значение и сила.“

Какво да кажем обаче за стихове като Юда 7? В него се казва: „Както и Содом, Гомор и околните им градове, които, подобно на тях, се предадоха на блудство и изпадаха в противоестествени пороци, са поставени за пример, като носят наказанието на вечния огън.“ (РИ) Въз основа на този стих някой може да стигне до извода, че душите на унищожените хора от Содом и Гомор са мъчени вечно в огън. Сторс писал: „Нека да съпоставим с други стихове.“ След това цитирал 2 Петър 2:5, 6, където се казва: „И ако не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, ... когато нанесе потоп върху нечестивия свят; тъй също, ако Той осъди на разорение содомските и гоморските градове и ги обърна на пепел, и ги постави за пример на ония, които щяха да вършат нечестие.“ (РИ) Да, Содом и Гомор били превърнати в пепел, унищожени завинаги заедно с жителите в тях.

Сторс обяснил: „[Писмото на] Петър хвърля светлина върху [писмото на] Юда. Двете заедно показват ясно недоволството на Бога спрямо грешниците. ... Тези присъди върху стария свят, върху Содом и Гомор, стоят като трайно, непрестанно или ‘вечно’ напомняне, предупреждение или ‘пример’ за всички хора до края на света.“ Следователно Юда говорел за последствията от огненото унищожение над Содом и Гомор, които са вечни. Това по никакъв начин не променя факта, че човешката душа умира.

Сторс не съпоставял само стихове, които подкрепяли възгледа му, пренебрегвайки останалите стихове. Той разглеждал контекста на отделните стихове в светлината на цялото послание на Библията. Ако изглеждало, че един стих противоречи на другите стихове, Сторс търсел разумно обяснение в останалата част на Библията.

Сред онези, които започнали да общуват с Джордж Сторс, бил един млад мъж, който организирал група за изучаване на Библията в Питсбърг (щата Пенсилвания). Името му било Чарлс Тейз Ръсел. Една от първите му статии върху Библията била публикувана през 1876 г. в списание „Библейски изследовател“, издавано от Сторс. Ръсел споделил, че по–рано различни изследователи на Библията му оказали влияние. По–късно, като издател на списание „Сионска стражева кула“, Ръсел ценял огромната помощ на Сторс, било то в писмен или в устен вид.

На осемнайсетгодишна възраст Ръсел организирал група за изучаване на Библията и установил образец за изследване на Свещеното писание. Алекзандър Макмилън, изследовател на Библията и съобщник на Ръсел, описва този метод: „Някой повдигаше въпрос. След това го обсъждаха. Преглеждаха всички стихове, свързани с темата, и след като разбираха хармонията между текстовете, заявяваха до какъв извод са стигнали и го записваха.“

Ръсел бил убеден, че Библията, разглеждана в нейната цялостност, разкрива послание, в което има вътрешно единство и което е в хармония с личността на своя Автор, на Бога. Когато дадена част от Библията изглеждала по–трудна за разбиране, Ръсел бил уверен, че тя може да се разясни и разтълкува с помощта на други библейски откъси.

Ръсел, Сторс и Грю не били първите, които оставили Свещеното писание да  се тълкува само̀. Същото правел основателят на християнството, Исус Христос. Той използвал редица стихове, за да разясни истинското значение на даден откъс. Например когато фарисеите обвинили учениците му, че късат житни класове на сабат, Исус показал как трябва да се прилага закона за сабат с помощта на записаното в 1 Царе 21:6. Религиозните водачи били запознати с тази случка, при която Давид и мъжете с него яли от хлябовете на представянето. След това Исус посочил онази част от Закона, според която само свещениците от дома на Аарон можели да ядат от тях. (Изход 29:32, 33; Левит 24:9) Въпреки това на Давид му било казано да яде от хлябовете на представянето. Исус завършил убедителните си разсъждения с цитат от книгата Осия: „Ако обаче бяхте разбрали какво означава това ‘Милост искам, а не жертви’, нямаше да осъждате невинните.“ (Матей 12:1–8) Какъв прекрасен пример за съпоставяне на стихове, така че да се разбере ясно значението им!

Последователите на Исус следвали същия образец и съпоставяли различни стихове, така че даден стих да бъде разбран по–ясно. Когато поучавал хората в Солун, апостол Павел ‘говорел с тях върху Писанието, като обяснявал и доказвал, позовавайки се на написаното, че е било необходимо Христос да понесе страдания и да възкръсне от мъртвите’. (Деяния 17:2, 3) В своите вдъхновени от Бога писма Павел също оставял Библията да се тълкува сама. В писмото си до евреите например той цитирал стих след стих, за да докаже, че Законът е предобраз на бъдещите добри неща. (Евреи 10:1–18)

Искрените изследователи на Библията през XIX и началото на XX век просто възобновили следването на този метод, използван от християните. Същият начин на изследване се прилага и в списание „Стражева кула“. (2 Солунци 2:15) Свидетелите на Йехова съпоставят различни стихове при изследването на даден стих.

Как можем да подражаваме на добрия пример на Исус и верните му последователи при четенето си на Библията? Първо, можем да разгледаме контекста, или стиховете в близост до стиха, който разглеждаме. Как това може да ни помогне да разберем значението му? Да разгледаме например думите на Исус в Матей 16:28: „Казвам ви истината, че някои от тези, които стоят тук, изобщо няма да изпитат смърт, докато не видят как Човешкият син идва като цар.“ Според някои хора тези думи не се изпълнили, защото учениците, пред които Исус изрекъл тези думи, умрели, преди Божието Царство да бъде установено на небесата. В изданието „Библия на тълкувателя“ дори се казва за този стих: „Това предсказание не се сбъднало и по–късно се наложило християните да обясняват, че то е метафорично.“

Но контекстът на този стих, както и контекстът в паралелните повествования на Марко и Лука ни помагат да разберем истинското му значение. Какво записал Матей веднага след горните думи? „След шест дни Исус взе със себе си Петър, Яков и брат му Йоан и ги заведе насаме на една висока планина. И беше преобразен пред тях.“ (Матей 17:1, 2) Марко и Лука също правят връзка между изказването на Исус за Царството и разказа за преобразяването. (Марко 9:1–8; Лука 9:27–36) Идването на Исус в царска власт било представено при преобразяването, когато той се явил в слава пред тримата апостоли. Петър потвърждава истинността на това обяснение, като говори за „силата и присъствието на нашия господар Исус Христос“ във връзка с преобразяването на Исус, на което бил свидетел. (2 Петър 1:16–18)

Какво да правиш, ако след като си разгледал контекста на даден стих, все още не можеш да разбереш значението му?  Може да ти бъде от полза да го сравниш с други стихове, като имаш предвид цялото послание на Библията. Чудесно средство, което ще ти помогне, се намира в „Превод на новия свят на Свещеното писание“, който днес е на разположение, изцяло или отчасти, на 57 езика. Това са препратките, които се намират в колонката в средата на страницата в повечето издания. В „Превод на новия свят на Свещеното писание (с препратки)“, който е на разположение на някои от по–разпространените езици, се намират общо над 125 000 такива препратки. В предговора към него се казва: „Внимателното съпоставяне на препратките и изследването на бележките под линия към стиховете разкриват хармонията между всичките 66 книги на Библията, която е доказателство, че те съставят една книга, вдъхновена от Бога.“

Нека да видим как препратките ни помагат в разбирането на определен стих. Да разгледаме например разказа за Аврам (Авраам). Кой бил начело, когато Аврам и семейството му напуснали Ур? В Битие 11:31 се казва: „Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, ... и снаха си Сарайя, ... та излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, дето се и заселиха.“ Ако прочетем само този стих, може да направим заключението, че начело бил бащата на Аврам, Тара. Но в „Превод на новия свят“ намираме единайсет препратки към стиха. Последната е към Деяния 7:2, където четем речта на Стефан пред юдеите от първи век: „Богът на славата се появи пред баща ни Авраам, докато той беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза: ‘Напусни страната си и роднините си и отиди в страната, която аз ще ти покажа.’“ (Деяния 7:2, 3) Дали Стефан се бил объркал и говорел за тръгването от Харан? Явно не, тъй като думите му са част от боговдъхновеното Слово. (Битие 12:1–3)

Тогава защо в Битие 11:31 пише, че ‘Тара взел сина си Аврама’ и останалите от семейството и всички напуснали Ур? Тара все още бил патриархът в семейството. Той се съгласил да тръгне с Аврам, поради което се казва, че бил начело при преместването в Харан. Като съпоставим двата стиха, можем да разберем как точно се развили събитията. Аврам говорил с уважение с баща си и го убедил да напуснат Ур в съгласие с Божието нареждане.

Като четем Свещеното писание, трябва да разглеждаме контекста и да имаме предвид цялото послание на Библията. Към християните е отправена следната подкана: „Ние не получихме духа на света, но духа, който е от Бога, за да познаем нещата, които Бог милостиво ни е дал. И именно тези неща известяваме не с думи, поучавани от човешка мъдрост, а с думи, поучавани от духа, като използваме духовни думи, за да обясняваме духовни въпроси.“ (1 Коринтяни 2:11–13) Да, ние трябва да търсим помощ от Йехова, за да ни помага да разбираме неговото Слово, и „да използваме духовни думи, за да обясняваме духовни въпроси“, като проверяваме контекста на стиха, който разглеждаме, както и свързаните с него стихове. Нека да продължаваме да намираме прекрасни съкровища от истина чрез своето изучаване на Божието Слово.