Когато някой от близките ни изостави Йехова

МАРК и Луиз са Свидетели на Йехова. * Те се грижели с любов за децата си, като ги учели на истините от Божието Слово, както самата Библия подканя християнските родители. (Притчи 22:6; 2 Тимотей 3:15) Но за съжаление не всички от децата им продължили да служат на Йехова, когато пораснали. „Сърцето ме боли за децата, които напуснаха истината — казва Луиз. — Как мога да се преструвам, че ми няма нищо, когато всеки ден изпитвам силна болка? Като чувам как другите говорят за своите синове, нещо ме стяга отвътре и едвам сдържам сълзите си.“

Да, когато някой реши да изостави Йехова и начина на живот според Писанието, верните членове на семейството обикновено изпитват силна болка. Айрин казва: „Много обичам сестра си. Бих направила всичко, за да се върне отново при Йехова!“ Мария, чийто брат обърнал гръб на Йехова, за да се отдаде на неморално поведение, казва: „Беше ми трудно да понеса това, тъй като за мене той е чудесен брат във всяко друго отношение. Той ми липсва особено много на големите семейни събирания.“

Защо е толкова трудно?

Защо духовната загуба на дете или на друг близък човек причинява такава силна мъка на неговите християнски роднини? Защото те знаят, че Свещеното писание обещава вечен живот на райска земя за онези, които останат лоялни на Йехова. (Псалм 37:29; 2 Петър 3:13; Откровение 21:3–5) Те с нетърпение очакват да се радват на тези благословии заедно със своите брачни партньори, деца, родители, братя, сестри и внуци. Само каква болка им причинява мисълта, че близките им, които са престанали да служат на Йехова, може да изпуснат всичко това! Християните разбират, че законите и принципите на Йехова са за тяхна полза дори и по отношение на сегашния им живот. Затова те са съкрушени, когато виждат, че от това, което сеят, близките им ще пожънат горчиви резултати. (Исаия 48:17, 18; Галатяни 6:7, 8)

 Някой, който никога не е преживял такава загуба, вероятно трудно ще разбере колко опустошителна може да бъде тя. Всъщност почти всеки аспект от живота е засегнат. Луиз казва: „Все по–трудно ми е да седя на християнските събрания и да гледам как някои родители се смеят и говорят с децата си. Празнотата, която изпитвам, помрачава всяко щастливо събитие.“ Един християнски старейшина си спомня четирите години, през които доведената му дъщеря прекратила общуването си с него и с майка си. Той казва: „Често дори и в радостните събития изпитвахме тъга. Ако направех подарък на съпругата си или ако я заведях на хубаво място през почивните дни, тя започваше да плаче, тъй като си спомняше, че дъщеря ѝ не споделя нашата радост.“

Дали тези християни реагират прекалено емоционално? Не непременно. Всъщност до известна степен те може да отразяват качествата на Йехова, по чийто образ е направен човекът. (Битие 1:26, 27) Какво означава това? Как се чувствал Йехова, когато народът му Израил се бунтувал срещу него? От Псалм 78:38–41 научаваме, че той бил наранен и изпитвал болка. Освен това той търпеливо предупреждавал и дисциплинирал служителите си и им прощавал отново и отново, когато проявявали разкаяние. Явно Йехова е привързан към своите творения, „делото на ръцете Си“, и не се отказва лесно от тях. (Йов 14:15; Йона 4:10, 11) Той е вложил в хората  способността да изпитват подобна лоялна привързаност, а връзката между членовете на едно семейство може да бъде особено силна. Затова не е изненадващо, че хората скърбят поради духовната загуба на свой близък роднина.

Наистина, духовната загуба на някой близък е сред най–трудните изпитания, които сполитат истинските поклонници. (Деяния 14:22) Исус казал, че приемането на неговото послание щяло да причини разделение в някои семейства. (Матей 10:34–38) Това обаче не е защото самото библейско послание причинява разделение в семейството. По–скоро невярващите или неверните членове на семейството причиняват разделение, като отхвърлят, изоставят или дори се противопоставят на християнския начин на живот. Но ние можем да бъдем благодарни, че Йехова не оставя своите верни служители без средства за справяне с изпитанията. Ако понастоящем тъгуваш заради духовната загуба на свой близък, кои библейски принципи могат да ти помогнат да понесеш мъката и до известна степен да намериш радост и задоволство?

Как да се справиш с положението

„Като изграждате себе си ..., останете в Божията любов.“ (Юда 20, 21) В зависимост от личните ти обстоятелства може да се окаже, че в този момент не е възможно да направиш нищо, с което да помогнеш на своя близък, който е престанал да служи на Йехова. Но независимо от това ти можеш да изграждаш себе си, а също и другите от твоето семейство, които са останали верни, и дори трябва да го правиш. Вероника има трима синове, двама от които напуснали истината. Тя казва: „Заедно със съпруга ми получихме любещ съвет да останем духовно силни, защото така ще бъдем добре подготвени да посрещнем отново синовете си, когато се опомнят. Къде щеше да бъде блудният син, ако баща му не беше готов да го посрещне?“

За да останеш силен, бъди зает с духовни дейности. Това обхваща поддържането на програма за задълбочено изучаване на Библията и посещаване на християнските събрания. Бъди на разположение, за да помагаш на другите в сбора до степента, в която твоите обстоятелства ти позволяват. Наистина, в началото това може да бъде трудно за тебе. Вероника си спомня: „Първоначалната ми реакция беше да се усамотя, подобно на ранено животно. Но съпругът ми настояваше да запазим добрата си духовна рутина. Той се грижеше да ходим на събранията. Когато дойде времето да посетим един конгрес, трябваше да събера доста смелост, за да отида и да се срещна с толкова много хора. Но все пак програмата ни приближи до Йехова. Синът ни, който остана верен, беше особено насърчен от този конгрес.“

Мария, спомената по–рано, намира за особено полезно да бъде заета в проповедната служба и понастоящем помага на четирима души да изучават Библията. Подобно нещо споделя Лора: „Макар че все още плача всеки ден, благодаря на Йехова, че имам съвършеното библейско послание, което може да осигури помощ на семействата в тези последни дни, дори и да не съм имала успеха, който са имали други родители при възпитаването на деца.“ Кен и Елинор, чиито пълнолетни деца напуснали сбора, уредили нещата си така, че да се преместят в област, където имало по–голяма нужда от вестители на Царството и  да започнат целодневна служба. Това им помогнало да гледат на нещата по–обективно и да не бъдат погълнати от скръбта.

Не губи надежда. Любовта ‘се надява на всичко’. (1 Коринтяни 13:7) Кен, който беше споменат по–горе, казва: „Когато децата ни оставиха пътя на истината, си мислех, че все едно това е смъртта им. Но възгледът ми се промени, след като сестра ми почина. Благодарен съм, че децата ми не са буквално мъртви и че Йехова все още им оставя възможност да се върнат при него.“ Действително опитът показва, че мнозина, които са напуснали истината, накрая отново се връщат. (Лука 15:11–24)

Не се самообвинявай. Особено родителите може да проявяват склонността да гледат назад към миналото и да съжаляват, че не са постъпили по по–различен начин в дадени ситуации. Но главната мисъл в Езекиил 18:20 е, че Йехова държи отговорен грешника, а не неговите родители, за погрешния му избор. Интересно е, че книгата Притчи често говори за задължението на родителите да възпитават децата си в правилния път, но в същото време над четири пъти повече съветва младите да слушат и да се подчиняват на родителите си. Децата имат отговорността да откликнат на основаното на Библията обучение, осигурено от техните несъвършени родители. Вероятно по онова време си се опитал да се справиш с нещата по възможно най–добрия за тебе начин. Освен това дори и да смяташ, че си допуснал определени грешки и че те действително са по твоя вина, това не означава непременно, че грешките ти са причината твоят близък да напусне истината. Във всеки случай нищо няма да спечелиш, като си повтаряш „ако бях направил това или онова, нямаше да стане така“. Учи се от грешките си, бъди решен да не ги повтаряш и се моли на Йехова за прошка. (Псалм 103:8–14; Исаия 55:7) След това гледай напред към бъдещето, а не към миналото.

Бъди търпелив към другите. Другите може да не знаят как точно да те насърчат или утешат, особено ако никога не са преживявали нещо подобно. Освен това хората се различават по отношение на онова, което смятат за насърчаващо и утешаващо. Затова ако някой каже нещо, което те наранява, приложи съвета на апостол Павел, записан в Колосяни 3:13: „Проявявайте търпимост един към друг и си прощавайте щедро, ако някой от вас има причина за оплакване срещу другия.“

Уважавай уредбата на Йехова за дисциплиниране. Ако твоят роднина е получил дисциплиниране от сбора, помни, че това е част от уредбата на Йехова и е в най–добрия интерес на всички, включително и на съгрешилия. (Евреи 12:11) Затова не се поддавай на склонността да търсиш грешка в старейшините или в решението, което са взели. Помни, че най–добрите резултати се постигат, когато правим нещата по Божия начин, докато противопоставянето на уредбите на Йехова може само да доведе до допълнителни проблеми.

След освобождаването на Израил от Египет Моисей често служел като съдия. (Изход 18:13–16) Тъй като отсъждането в полза на един вероятно не било в полза на друг, не е трудно да си представим, че някои били разочаровани от решенията на Моисей. Търсенето на грешки в присъдите на Моисей вероятно допринесло за няколкото случая на бунт против неговото водачество. Но Йехова използвал Моисей да води народа си и наказвал не него, а бунтовниците и техните семейства, които ги подкрепяли. (Числа 16:31–35) Можем да се поучим от това, като се стремим да уважаваме и да подкрепяме решенията, взети от онези, на които е поверена теократичната власт днес.

 Във връзка с това Долорес си спомня колко трудно било за нея да запази уравновесен възглед, когато дъщеря ѝ била дисциплинирана от сбора. Тя казва: „Това, което ми помогна, беше да чета и да препрочитам статии, в които се обсъжда разумността на уредбите на Йехова. Записвах си в отделна тетрадка мисли от различни доклади и статии, които ми помогнаха да не падам духом и да продължавам напред.“ Така стигаме до следващото важно средство за справяне с такава ситуация.

Изразявай чувствата си. Може да ти бъде от полза да споделиш чувствата си с един или двама състрадателни приятели, на които можеш да се довериш. Като правиш това, си избери приятели, които ще ти помогнат да запазиш положителна нагласа. И разбира се, най–резултатно е да ‘излееш сърцето си’ в молитва към Йехова. * (Псалм 62:7, 8) Защо? Защото той напълно разбира колко силни са твоите чувства. Например може да си мислиш, че не е справедливо да изпитваш такава емоционална болка. В крайна сметка не ти си изоставил Йехова. Сподели с Йехова какво чувстваш и го помоли да ти помогне да виждаш нещата по начин, който да намали болката. (Псалм 37:5)

С времето вероятно ще можеш по–добре да се справяш с чувствата си. Междувременно, не преставай да полагаш усилия да печелиш одобрението на небесния си Баща и никога не мисли, че тези усилия са напразни. (Галатяни 6:9) Помни, че ако изоставим Йехова, проблемите няма да изчезнат. От друга страна, като оставаме лоялни, получаваме неговата помощ при изпитанията, с които се сблъскваме. Бъди уверен, че Йехова разбира добре твоята ситуация и ще продължава да ти дава необходимата сила в подходящото време. (2 Коринтяни 4:7; Филипяни 4:13; Евреи 4:16)

[Бележки под линия]

[Блок на страница 19]

Как да се справиш

◆ „Като изграждате себе си ..., останете в Божията любов.“ (Юда 20, 21)

◆ Не губи надежда. (1 Коринтяни 13:7)

◆ Не се самообвинявай. (Езекиил 18:20)

◆ Бъди търпелив към другите. (Колосяни 3:13)

◆ Уважавай уредбата на Йехова за дисциплиниране. (Евреи 12:11)

◆ Изразявай чувствата си. (Псалм 62:7, 8)

[Блок/Снимка на страница 21]

Ако ти си изоставил Йехова...

Независимо каква е причината за това, твоите взаимоотношения с Йехова и твоето вечно благополучие са изложени на риск. Може би възнамеряваш да се върнеш при Йехова. Но дали сега усърдно се стремиш към това? Или го отлагаш, докато не дойде „подходящото време“? Помни, че буреносните облаци на Армагедон бързо приближават. Освен това животът в тази система е кратък и несигурен. Дори не знаеш дали утре ще си жив. (Псалм 102:3; Яков 4:13, 14) Един мъж, който се разболял от смъртоносна болест, казва: „Тази болест ме завари в целодневна служба за Йехова, без да имам какво да крия. Като мисля за това, се чувствам по–добре.“ Представи си обаче как би се чувствал този мъж, ако болестта му го беше заварила да казва: „Някой ден ще се върна при Йехова!“ Ако си изоставил Йехова, сега е най–благоприятното време да се върнеш при него.

[Снимка на страница 18]

Като си зает с духовни дейности, ще ти бъде по–лесно да запазиш правилен възглед за нещата