„Свикаха Синедриона“

ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ и управниците на юдеите не знаели какво да правят. Какво можели да предприемат, за да потушат вълнението около Исус Христос? Те успели да причинят неговата екзекуция, но след това учениците на Исус изпълнили Йерусалим с новината за неговото възкресение. Как можело да бъдат накарани да замълчат? За да вземат решение, първосвещеникът и неговите съветници ‘свикали Синедриона’, върховният съд на юдеите. (Деяния 5:21)

По онова време върховната власт в Израил била упражнявана от римския управител Понтий Пилат. Но как членовете на Синедриона си сътрудничели с Пилат? Докъде се простирала тяхната власт и властта на Пилат? От кого бил съставен Синедрионът? Как функционирал той?

Възникването на Синедриона

Гръцката дума, преведена като „синедрион“, буквално означава „сядам със“. Това бил общ израз за събрание или заседание. В юдейската традиция той обикновено се отнасял за религиозен съдебен орган или съд.

Писателите на Талмуда, който бил съставян през вековете след унищожението на Йерусалим през 70 г., представяли Синедриона като древна организация. Те смятали, че членовете му винаги са били учени, които се срещали, за да обсъждат части от юдейския закон, и твърдели, че началото му е от времето, когато Моисей събрал седемдесет старейшини, които да му помагат да предвожда Израил. (Числа 11:16, 17) Но историците отхвърлят тази идея. Те казват, че нещо подобно на Синедриона от първи век започнало да съществува  най–рано по времето на персийското господство над Израил. Историците твърдят също, че представата на талмудистите за тази научна школа съответства повече на равинските събрания от втори и трети век, отколкото на Синедриона. В такъв случай откога започнал да съществува Синедрионът?

Библията разкрива, че изгнаниците, които се завърнали в Юдея от Вавилон през 537 г. пр.н.е., били организирани като народ. Неемия и Ездра говорят за „началници и старейшини“, „благородни и по–първи човеци“, които вероятно представлявали началото на бъдещия Синедрион. (Ездра 10:8; Неемия 5:7)

За юдеите периодът от завършването на Еврейските писания до съставянето на Евангелието според Матей бил изпълнен със смут. През 332 г. пр.н.е. Александър Велики завладял Юдея. След смъртта на Александър, Юдея попаднала под властта на две от гръцките царства, произлезли от неговите владения — първо под властта на Птолемеите, а след това на Селевкидите. В писмени източници от времето на господството на Селевкидите, което започнало през 198 г. пр.н.е., намираме първото сведение за юдейски съвет. Този съвет вероятно имал ограничена власт, но давал на юдеите чувство за самоуправление.

През 167 г. пр.н.е. цар Антиох IV (Епифан) от династията на Селевкидите се опитал да наложи на юдеите гръцката култура. Той осквернил храма в Йерусалим, като принесъл свиня на олтара в жертва на Зевс. Това довело до бунт, по времето на който Макавеите премахнали управлението на Селевкидите и установили династията на Хасмонеите. * По същото време книжниците и фарисеите — водачите на множествата, подкрепящи бунта — придобили власт в държавната администрация за сметка на свещеническия клас.

Синедрионът, както е описан в Гръцките писания, започнал да се развива. Той щял да стане държавен управителен съвет и върховен съдебен орган за тълкуване на юдейския закон.

Разпределението на властта

През първи век Юдея била подвластна на Рим. Но юдеите се радвали на известна свобода. Римляните давали значителна самостоятелност на подчинените народи, което било част от тяхната политика. Така римските власти не се занимавали със задължения, изпълнявани от местните съдилища, и избягвали проблеми, които можели да възникнат поради различия в културно отношение. Целта била да бъде поддържан мирът и верността на поданиците, като им било позволявано да спазват своите обичаи и на практика да се управляват сами. Като изключим това, че назначавали и сваляли от власт първосвещеника, който бил председател на Синедриона, и събирали данъците, римляните се намесвали в делата на юдеите само когато собственият им суверенитет и интереси изисквали това. Както се вижда от съдебния процес срещу Исус, изглежда Рим запазил за себе си правото да налага смъртно наказание. (Йоан 18:31)

 Следователно Синедрионът управлявал повечето вътрешни дела на юдеите. Разполагал със стражи, които да извършват арести. (Йоан 7:32) По–низшите съдилища се занимавали с по–маловажни престъпления и граждански дела без намесата на Рим. Когато по–низшите съдилища не можели да вземат решение по даден случай, той бил препращан към Синедриона, чиито постановления били окончателни.

За да запази привилегиите си, Синедрионът трябвало да поддържа мира и да подкрепя римската власт. Но ако подозирали, че е извършено политическо престъпление, римляните се намесвали и постъпвали както смятали за подходящо. Задържането на апостол Павел било такъв случай. (Деяния 21:31–40)

Членовете на съда

Синедрионът имал седемдесет и един членове — първосвещеникът и седемдесет от по–видните мъже от народа. По времето на Рим той бил съставен от благородници със свещенически произход (главно садукеи), светски аристократи и добре образовани книжници, които били на страната на фарисеите. Благородниците със свещенически произход, подкрепяни от изтъкнати светски личности, имали надмощие в съда. * Докато садукеите били консервативни, фарисеите били либерални и макар че повечето от тях нямали благородническо потекло, те оказвали огромно влияние върху народа. Според историка Йосиф Флавий исканията на фарисеите били посрещани с неохота от садукеите. Павел се възползвал от съперничеството и различията във вярванията между тези групи, когато се защитавал пред Синедриона. (Деяния 23:6–9)

Тъй като повечето членове на Синедриона имали аристократичен произход е логично да се предположи, че техните места били постоянни, а свободните били попълвани по решение на настоящите членове. Според Мишна новите членове трябвало да бъдат „свещеници, левити или израилтяни, на чиито дъщери е позволено да се омъжат за свещеници“, тоест юдеи, които можели да представят данни за родословието си, доказващи чистотата на своя произход. Тъй като висшият съд надзиравал съдилищата в цялата страна, изглежда логично мъжете, които си били спечелили добра репутация в по–низшите съдилища, да бъдат повишени, като им бъде дадено място в Синедриона.

Власт и правомощия

Юдеите проявявали голямо уважение към Синедриона, а съдиите в по–низшите съдилища били задължени да приемат неговите постановления, иначе ги очаквала смърт. Съдът се занимавал главно с подбора на свещеници и с въпросите, свързани с Йерусалим, с неговия храм и с поклонението в храма. По принцип гражданските правомощия на Синедриона обхващали само Юдея. Но тъй като бил смятан за върховен орган за тълкуване на Закона, Синедрионът имал авторитет сред юдейските общности по целия свят. Например първосвещеникът и неговият съвет наредили на водачите на синагогите в Дамаск да съдействат за залавянето на последователите на Христос. (Деяния 9:1, 2; 22:4, 5; 26:12) Освен това юдеите, които посещавали Йерусалим за празниците, вероятно носели у дома си новини за решенията на Синедриона.

Според Мишна единствено Синедрионът имал право да взема решения по въпроси, свързани с националните интереси, с отношението към съдиите, които пренебрегвали решенията му, и със съденето на фалшиви пророци. Исус и Стефан били изправени пред съда, защото били обвинени в богохулство, Петър и Йоан били обвинени, че покваряват народа, а Павел — че осквернява храма. (Марко 14:64; Деяния 4:15–17; 6:11; 23:1; 24:6)

Съдебните процеси срещу Исус и учениците му

С изключение на сабат и на празниците, Синедрионът заседавал всеки ден от сутрешната до вечерната жертва. Съдебните  процеси били водени само през деня. Тъй като смъртните присъди били произнасяни най–рано на следващия ден, такива случаи не трябвало да бъдат разглеждани в навечерието на сабат или на някой празник. Свидетелите били строго предупреждавани относно това колко е сериозно проливането на невинна кръв. Следователно нощният съдебен процес, проведен в дома на Каиафа в навечерието на един празник, и осъждането на Исус, били незаконни. Още по–лошо било това, че самите съдии потърсили лъжесвидетели и убедили Пилат да заповяда Исус да бъде екзекутиран. (Матей 26:57–59; Йоан 11:47–53; 19:31)

Талмудът казва, че при дела, по които можело да бъде произнесена смъртна присъда, съдиите се опитвали да спасят обвиняемия по време на продължителни заседания. Но за Стефан, както и преди това за Исус, не бил осигурен такъв съдебен процес. След защитата му пред Синедриона една тълпа убила Стефан с камъни. Ако не била намесата на римляните, било напълно възможно апостол Павел да бъде убит при подобни обстоятелства. Всъщност някои съдии от Синедриона направили заговор да го убият. (Деяния 6:12; 7:58; 23:6–15)

Поне неколцина от членовете на Синедриона изглежда били почтени мъже. Един млад юдейски властник, който говорил с Исус, може да е бил член на Синедриона. Макар че богатството му било препятствие за него, той трябва да е имал добри качества, тъй като Исус го поканил да стане негов последовател. (Матей 19:16–22; Лука 18:18, 22)

Вероятно страхът от това, което можели да си помислят другите съдии, накарал Никодим, един „от юдейските водачи“, да посети Исус под прикритието на нощта. Но Никодим защитил Исус пред Синедриона, като попитал: „Нашият закон не осъжда човека, преди да го изслуша и да разбере какво върши той, нали?“ След това Никодим осигурил ‘смес от смирна и алое’, за да бъде приготвено за погребение тялото на Исус. (Йоан 3:1, 2; 7:51, 52; 19:39)

Йосиф от Ариматея, друг член на Синедриона, смело поискал от Пилат тялото на Исус и го положил в собствената си нова гробница. Йосиф ‘очаквал царството на Бога’, но страхът от юдеите му попречил да заяви открито, че е ученик на Исус. Той обаче заслужава похвала за това, че отказал да подкрепи Синедриона в заговора за убийството на Исус. (Марко 15:43–46; Матей 27:57–60; Лука 23:50–53; Йоан 19:38)

Гамалиил, който бил член на Синедриона, мъдро посъветвал другите съдии да оставят на мира учениците на Исус. Той им казал: „Иначе може да се окаже, че всъщност се борите против Бога.“ (Деяния 5:34–39) Какво попречило на върховния съд да приеме, че Исус и учениците му били подкрепяни от Бога? Вместо да признаят чудесата на Исус, членовете на Синедриона разсъждавали така: „Какво да правим, понеже този човек върши много знамения? Ако го оставим така, всички ще повярват в него и римляните ще дойдат и ще завладеят и нашето място, и нашия народ.“ (Йоан 11:47, 48) Жаждата за власт изопачила правосъдието на висшия юдейския съд. Също така вместо да се радват, когато учениците на Исус лекували хората, религиозните водачи били „изпълнени със завист“. (Деяния 5:17) Като съдии, те трябвало да се страхуват от Бога и да бъдат справедливи, но повечето от тях били покварени и нечестни. (Изход 18:21; Второзаконие 16:18–20)

Присъда от Бога

Накрая поради това, че израилтяните не били послушни спрямо Божия Закон и отхвърлили Месията, Йехова ги отхвърлил като свой избран народ. През 70 г. пр.н.е. римляните разрушили Йерусалим и неговия храм и сложили край на цялата юдейска система, включително и на Синедриона.

Назначеният от Йехова съдия, Исус Христос, ще определи дали някои от членовете на Синедриона от първи век заслужават да бъдат възкресени и кои от тях са съгрешили против светия дух. (Марко 3:29; Йоан 5:22) Можем да бъдем сигурни, че при произнасянето на такива присъди Исус ще постъпи напълно справедливо. (Исаия 11:3–5)

[Бележки под линия]