Надявай се на Йехова и бъди смел

„Надявай се на Йехова, бъди смел и нека сърцето ти бъде силно. Да, надявай се на Йехова.“ — ПСАЛМ 27:14, НС.

1. Колко важна е надеждата, и как тази дума се използва в Библията?

ИСТИНСКАТА надежда е като ярка светлина. Тя ни помага да виждаме отвъд изпитанията и да посрещаме бъдещето със смелост и радост. Само Йехова може да ни даде сигурна надежда, което той прави посредством своето вдъхновено Слово. (2 Тимотей 3:16) Всъщност думите „надежда“ и „надявам се“, както и техните производни, се срещат многократно в Библията и се отнасят както за изпълненото с желание и сигурност очакване на нещо добро, така и за самия обект на очакването. * Тази надежда не е просто някакво желание, което няма основания или възможност да бъде изпълнено.

2. Каква роля изиграла надеждата в живота на Исус?

² Когато имал изпитания и трудности, Исус гледал отвъд настоящето и се надявал на Йехова. „Заради радостта, която го очакваше, той понесе смърт на мъченически стълб, презирайки срама, и седна отдясно на Божия престол.“ (Евреи 12:2) Тъй като бил изцяло съсредоточен върху целта върховенството на Йехова да бъде реабилитирано и името Му да бъде осветено, Исус никога не проявил непослушание спрямо Бога, независимо какво му струвало това.

3. Каква роля играе надеждата в живота на Божиите служители?

³ Цар Давид посочва връзката между надеждата и смелостта, като казва: „Надявай се на Йехова, бъди смел и нека сърцето ти бъде силно. Да, надявай се на Йехова.“ (Псалм 27:14, НС) Ако искаме сърцето ни да бъде силно, не бива да позволяваме на надеждата си да става неясна, но винаги трябва да я помним добре и да я ценим. Това ще ни помогне да подражаваме на Исус, като проявяваме смелост и пламенност, докато изпълняваме задачата, която той възложил на учениците си. (Матей 24:14; 28:19, 20)  Да, в Библията надеждата се споменава заедно с вярата и любовта като важно и трайно качество, характерно за Божиите служители. (1 Коринтяни 13:13)

Дали ‘надеждата ти расте изобилно’?

4. Какво очакват с радост помазаните християни и техните съобщници от „другите овце“?

⁴ Божиите служители имат прекрасно бъдеще пред себе си. Помазаните християни с радост очакват да служат с Христос в небето, докато „другите овце“ се надяват ‘да бъдат освободени от робството на тлението и да придобият славната свобода, притежавана от [земните] деца на Бога’. (Йоан 10:16; Римляни 8:19–21; Филипяни 3:20) Тази „славна свобода“ обхваща избавлението от греха и ужасните последствия от него. Наистина, Йехова — Този, който дава ‘всеки добър дар и всеки съвършен подарък’ — ще даде само най–доброто на своите лоялни служители. (Яков 1:17; Исаия 25:8)

5. Как ‘надеждата ни расте изобилно’?

⁵ Какво място трябва да заема в живота ни християнската надежда? В Римляни 15:13 четем: „Нека Бог, който дава надежда, ви изпълни с много радост и мир поради вашата вяра, та чрез силата на светия дух надеждата ви да расте изобилно.“ Да, надеждата може да се сравни не със свещ в тъмнината, но с ярките лъчи на сутрешното слънце, като изпълва живота на човек с мир, щастие, цел и смелост. Обърни внимание, че ‘надеждата ни расте изобилно’, когато вярваме в писаното Слово на Бога и получаваме Божия свети дух. В Римляни 15:4 се казва: „Всичко, което е било написано преди, е било написано, за да бъдем учени и чрез издръжливостта си и утехата от Писанието да имаме надежда.“ Затова се запитай: „Дали поддържам надеждата си жива, като изучавам прилежно Библията и я чета всеки ден? Дали се моля често за Божия дух?“ (Лука 11:13)

6. Относно какво трябва да внимаваме, за да запазим надеждата си жива?

⁶ Исус, нашият пример, черпел сили от Божието Слово. Като разглеждаме отблизо неговия пример, ‘не се уморяваме и не се изтощават душите ни’. (Евреи 12:3) Логично е, че ако нашата дадена от Бога надежда избледнява в ума и сърцето ни или ако отклоняваме вниманието си с други неща — може би с материални неща или със светски цели, — може да се изморим в духовно отношение и в крайна сметка да изгубим силата и смелостта да живеем според моралните принципи. С такава нагласа ‘вярата ни може да претърпи корабокрушение’. (1 Тимотей 1:19) От друга страна, истинската надежда укрепва вярата ни.

Надеждата е от първостепенно значение за вярата

7. В какъв смисъл надеждата е от първостепенно значение за вярата?

⁷ „Вярата е увереното очакване на онова, за което се надяваме, ясното доказателство за действителни неща, които не се виждат“ — казва Библията. (Евреи 11:1) Следователно надеждата не е нещо, което просто съпътства вярата, но тя е съществена част от нея. Да разгледаме примера на Авраам. От човешка гледна точка, когато Йехова обещал на Авраам и Сара, че ще имат потомство, те вече били минали възрастта, в която можели да имат деца. (Битие 17:15–17) Как реагирал Авраам? ‘Макар че нямал основания за надежда, той се надявал и вярвал, за да може да стане баща на много народи.’ (Римляни 4:18) Да, надеждата, която Бог дал на Авраам — че ще има потомство, — осигурила добра основа за неговата вяра. Вярата му на свой ред съживила и укрепила надеждата му. Авраам и Сара имали дори смелостта да напуснат дома си и близките си и да живеят през останалата част от живота си в шатри в чужда земя!

8. Как вярната издръжливост укрепва надеждата?

⁸ Авраам запазил надеждата си силна, като се подчинявал изцяло на Йехова дори когато това било трудно. (Битие 22:2, 12) Подобно на него, като проявяваме послушание и издръжливост в службата на Йехова, и ние можем да сме уверени в наградата си. Павел писал, че „издръжливостта“ донася „одобрено състояние“, което на свой ред дава надежда, „а надеждата не води до  разочарование“. (Римляни 5:4, 5) Затова Павел писал също: „Желаем всеки един от вас да проявява същото усърдие и така да бъде напълно сигурен в надеждата чак до края.“ (Евреи 6:11) Тази положителна нагласа, основана на близките взаимоотношения с Йехова, може да ни помогне да посрещаме изпитанията със смелост, дори с радост.

‘Радвай се в надеждата’

9. Какво трябва да правим редовно, за да ‘се радваме в надеждата’?

⁹ Нашата дадена от Бога надежда превъзхожда всичко, което светът може да предложи. В Псалм 37:34 се казва: „Чакай Господа [надявай се на Йехова — НС] и пази Неговия път, и Той ще те издигне, за да наследиш земята; когато се изтребят нечестивите, ти ще видиш това.“ Да, ние имаме всички основания ‘да се радваме в надеждата’. (Римляни 12:12) За да правим това обаче трябва да я пазим жива в ума си. Дали размишляваш редовно за своята дадена от Бога надежда? Виждаш ли се в рая — с добро здраве, без тревоги, заобиколен от хора, които обичаш, вършейки истински удовлетворяваща работа? Размишляваш ли върху райските картини в нашите издания? Такъв редовен размисъл може да бъде сравнен с почистването на прозорец, от който се открива прекрасна гледка. Ако занемарим почистването на прозореца, не след дълго той ще се замърси и няма да можем да виждаме ясно красивата гледка. Тогава други неща могат да привлекат вниманието ни. Нека никога да не допуснем това да се случи!

10. Защо като гледаме към наградата, това се отразява добре на взаимоотношенията ни с Йехова?

¹⁰ Разбира се, главната причина, поради която служим на Йехова, е любовта ни към него. (Марко 12:30) Но трябва да гледаме и с радост към наградата. Всъщност Йехова очаква това от нас! В Евреи 11:6 се казва: „Без вяра не е възможно да бъдеш угоден на Бога, защото онзи, който се обръща към него, трябва да вярва, че Бог съществува и че възнаграждава онези, които усърдно го търсят.“ Защо Йехова иска да гледаме на него като на Този, който възнаграждава? Защото, като правим това, показваме, че познаваме добре небесния си Баща. Той е щедър и обича децата си. Помисли колко нещастни и обезсърчени бихме били, ако нямахме „бъдеще и надежда“. (Йеремия 29:11)

11. Как дадената му от Бога надежда помогнала на Моисей да вземе мъдри решения?

¹¹ Забележителен пример на човек, който останал съсредоточен върху своята дадена от Бога надежда, е Моисей. Като „син на фараоновата дъщеря“, Моисей имал власт и високо обществено положение и разполагал с богатството на Египет. Дали той щял да  се отдаде на тези неща, или щял да служи на Йехова? Моисей смело избрал второто. Защо? Защото ‘погледът му бил устремен към наградата’. (Евреи 11:24–26) Да, Моисей несъмнено не бил равнодушен спрямо надеждата, която Йехова му дал.

12. Защо християнската надежда е като шлем?

¹² Апостол Павел сравнил надеждата с шлем. Нашият фигуративен шлем предпазва мисловните ни способности, което ни помага да вземаме мъдри решения, да степенуваме нещата по важност и да запазваме моралната си безкомпромисност. (1 Солунци 5:8) Дали носиш винаги своя фигуративен шлем? Ако е така, тогава както Моисей и Павел, няма да възложиш надеждата си „на несигурното богатство, а на Бога, който ни снабдява с всички неща изобилно за наша радост“. Вярно е, че за да отхвърлиш общоприетата нагласа и да обърнеш гръб на егоистичните желания, е нужна смелост, но усилията си заслужават! Всъщност защо да приемаме нещо, което не е „истинският живот“, който очаква онези, които се надяват на Йехова и го обичат? (1 Тимотей 6:17, 19)

„Няма да те изоставя“

13. Какво уверение дава Йехова на лоялните си служители?

¹³ Хората, които възлагат надеждата си на настоящата система, сигурно изпитват лоши предчувствия за бъдещето, тъй като светът изпитва все по–големи „беди“. (Матей 24:8) Но онези, които се надяват на Йехова, нямат такива страхове. Те ще продължават да ‘живеят в безопасност, и ще бъдат спокойни, без да се боят от зло’. (Притчи 1:33) Тъй като не се надяват на тази система, те с радост се вслушват в съвета на Павел: „Нека в живота ви няма любов към парите, но се задоволявайте с това, което имате. Защото той е казал: ‘Няма да те изоставя, нито ще се откажа от тебе.’“ (Евреи 13:5)

14. Защо християните не бива да се притесняват прекалено за материалните си нужди?

¹⁴ Това обещание не оставя никакво съмнение, че Бог ще се погрижи за нас. Исус също ни уверява в любещата грижа на Бога, като казва: „Тогава продължавайте да търсите първо царството и Божията праведност и всичко останало [материалните неща, необходими за живота] ще ви бъде прибавено. Така че изобщо не се безпокойте за утрешния ден, защото утрешният ден ще донесе свое безпокойство.“ (Матей 6:33, 34) Йехова знае, че не ни е лесно да проявяваме пламенност за неговото Царство и в същото време да носим тежката отговорност да се грижим за физическите си нужди. Затова нека да разчитаме напълно на неговата способност и желание да се грижи за нашите нужди. (Матей 6:25–32; 11:28–30)

15. Как християните пазят ‘окото си скромно’?

¹⁵ Ние показваме, че разчитаме на Йехова, като пазим ‘окото си скромно’. (Матей 6:22, 23) Да имаш скромно око означава да си честен, да имаш чисти подбуди, да не си алчен и да нямаш егоистични амбиции. Това не означава да живееш в крайна бедност или да се отнасяш небрежно към християнското си задължение да се грижиш за физическите си нужди. По–скоро означава да проявяваш „здравомислие“, като поставяш службата на Йехова на първо място в живота си. (2 Тимотей 1:7)

16. Защо, за да запазиш ‘окото си скромно’, са нужни вяра и смелост?

¹⁶ За да запазиш ‘окото си скромно’ са нужни вяра и смелост. Например, ако твоят работодател настоява редовно да работиш по времето, когато има християнски събрания, дали ще имаш смелост да се придържаш към по–важните духовни задължения? Ако някой се съмнява, че Йехова ще изпълни обещанието си да се грижи за своите служители, и Сатана на свой ред увеличи натиска върху този човек, той ще престане изобщо да посещава събранията. Да, липсата на вяра от наша страна може да даде възможност на Сатана да ни манипулира, така че той, а не Йехова, да определя какво е важно за нас. Колко жалко би било това! (2 Коринтяни 13:5)

„Надявай се на Йехова“

17. Как са благословени още днес онези, които разчитат на Йехова?

¹⁷ Свещеното писание многократно показва, че онези, които се надяват и разчитат  на Йехова, никога не губят. (Притчи 3:5, 6; Йеремия 17:7) Вярно, понякога трябва да се задоволяват с по–малко, но те смятат това за малка жертва в сравнение с благословиите, които ги очакват. Така показват, че ‘се надяват на Йехова’ и са уверени, че в крайна сметка той ще изпълни всички праведни желания на сърцето на лоялните си служители. (Псалм 37:4, 34, НС) Затова те са истински щастливи още днес. „Надеждата на праведните е радост, а очакването на нечестивите е напразно.“ (Притчи 10:28)

18, 19. (а) Какво любещо обещание ни дава Йехова? (б) Как поставяме Йехова от дясната си страна?

¹⁸ Когато върви ръка за ръка с баща си, едно малко момче се чувства сигурно. Същото се отнася и за нас, когато ходим с небесния си Баща. „Не бой се — казал Йехова на Израил, — защото Аз съм с тебе ... Ще ти помогна. ... Защото Аз, Господ твоят Бог, съм, Който подкрепям [държа — НС] десницата ти, и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна.“ (Исаия 41:10, 13)

¹⁹ Каква умилителна гледка е това Йехова да държи някого за ръка! Давид писал: „Винаги турям Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, аз няма да се поклатя.“ (Псалм 16:8) Как поставяме Йехова от дясната си страна? Ние правим това поне по два начина. Първият е, като позволяваме на Словото му да ни ръководи във всеки аспект от живота ни. Вторият е, като гледаме към славната награда, която Йехова ни предлага. Псалмистът Асаф пял: „Аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка. Чрез съвета Си ще ме водиш, и подир това ще ме приемеш в слава.“ (Псалм 73:23, 24) Имайки предвид тези думи, можем наистина да посрещнем бъдещето с увереност.

„Избавлението ви наближава“

20, 21. Какво бъдеще очаква онези, които се надяват на Йехова?

²⁰ С всеки изминал ден става все по–неотложно да поставим Йехова от дясната си страна. Скоро, започвайки с унищожението на фалшивата религия, светът на Сатана ще изпита бедствие, каквото не е изпитвал преди. (Матей 24:21) Безбожното човечество ще бъде обхванато от страх. Но в това време на безредие смелите служители на Йехова ще се радват в надеждата си! „Когато започне да става всичко това — казал Исус, — се изправете и повдигнете главите си, защото избавлението ви наближава.“ (Лука 21:28)

²¹ Затова нека да се радваме в своята дадена от Бога надежда и да не позволяваме да бъдем измамени или изкушени от хитрите опити на Сатана да отвлече вниманието ни. В същото време нека се стремим да развиваме вяра, любов и страх от Бога. Като правим това, ще имаме смелостта да се подчиняваме на Йехова при всякакви обстоятелства и да се противопоставяме на Дявола. (Яков 4:7, 8) Да, „бъдете смели и нека сърцата ви бъдат силни, всички вие, които чакате Йехова“. (Псалм 31:24, НС)

[Бележка под линия]

Можеш ли да отговориш?

• Как надеждата помогнала на Исус да бъде смел?

• Каква е връзката между вярата и надеждата?

• Как надеждата и вярата могат да дадат на един християнин смелостта да определи кои са най–важните неща в живота му?

• Защо онези, които ‘се надяват на Йехова’, могат да гледат в бъдещето с увереност?

[Въпроси]

[Снимка на страница 28]

Виждаш ли се в рая, независимо дали си млад, или възрастен?