Основни моменти от книгата Еклисиаст
Словото на Йехова е живо
Основни моменти от книгата Еклисиаст
„ЧОВЕКЪТ, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение“ — казал патриархът Йов. (Йов 14:1) Колко важно е тогава да не пропиляваме краткия си живот в безполезни грижи и стремежи! Но за какви стремежи да използваме времето, силите и средствата си? И какви цели трябва да избягваме? Мъдрите думи, записани в библейската книга Еклисиаст, ни дават надеждно ръководство в това отношение. Посланието в нея „може да разкрие мислите и стремежите на сърцето“ и да ни помогне да водим смислен живот. (Евреи 4:12)
Книгата Еклисиаст е написана от царя на древния Израил Соломон, който бил познат със своята мъдрост. Така че тя съдържа практични съвети относно онова, което наистина има стойност в живота, и онова, което е безсмислено. В нея Соломон говори за някои от строежите, които предприел, следователно тя трябва да е написана след тяхното завършване и преди царят да се отклони от истинското поклонение. (Неемия 13:26) Ето защо можем да кажем, че книгата била писана преди 1000 г. пр.н.е., към края на четирийсетгодишното управление на Соломон.
КАКВО НЕ Е СУЕТА?
„Всичко е суета“, казва проповедникът, или онзи, който поучава народа, и пита: „Каква полза за човека от всичкия му труд, в който се труди под слънцето?“ (Еклисиаст 1:2, 3) Думите „суета“ и „под слънцето“ се срещат често в Еклисиаст. Еврейската дума за „суета“ буквално означава „дъх“ или „пара“ и навежда на мисълта за липса на съществено значение, за нещо непостоянно, което няма трайна стойност. Изразът „под слънцето“ означава „на тази земя“ или „на този свят“. Следователно всичко — всички човешки усилия, при които не е взета предвид Божията воля — е суета.
Соломон казва: „Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, защото да се приближиш да слушаш е по–добро.“ (Еклисиаст 5:1) Истинското поклонение към Йехова Бог не е суета. Всъщност ключът към смисления живот е да се съсредоточим върху взаимоотношенията си с Него.
Отговори на библейски въпроси:
1:4–10: Какво ‘досадно’ има в природните процеси? Онзи, който поучава народа, споменава само три от основните неща в природата, поради които е възможен животът на земята — слънцето, вятърът и кръговратът на водата. Всъщност различните процеси в природата са многобройни и са много сложни. Човек може да ги изследва цял живот и пак няма да ги разбере напълно. Това наистина може да е ‘досадно’. Освен това е отчайващо да сравняваме краткия си живот с непрестанното повторение на тези природни процеси. Дори опитите да се откриват нови неща са досадни. В крайна сметка новите изобретения не са нищо повече от прилагането на принципи, които истинският Бог отдавна е установил и вече е използвал при сътворението.
2:1, 2: Защо смехът е наречен „лудост“? Смехът може да ни помогне временно да забравим тревогите си и веселбата може да ни накара да забравим проблемите си. Но смехът няма да премахне трудностите. Затова според стиха да се стремим към щастие чрез смях, е „лудост“.
3:11: Какво е направил Бог „хубаво на времето му“? Някои от нещата, които Йехова Бог е направил ‘хубави’, или подходящи и добри, в определеното време, са създаването на Адам и Ева, договорът на дъгата, договорът с Авраам, договорът с Давид, идването на Месията и възцаряването на Исус Христос като цар на Божието Царство. Но има още нещо, което Йехова ще направи „хубаво“ в близко бъдеще. Можем да бъдем уверени, че праведният нов свят ще стане реалност в определеното време. (2 Петър 3:13)
5:9: В какъв смисъл „ползата от земята е за всичките“? Всички жители на нашата планета зависят от „ползата от земята“, тоест от онова, което тя произвежда. Царят не е изключение. За да има реколта, на неговата нива също трябва да се служи, тоест да бъде обработвана от слугите му.
Поуки за нас:
1:15. Безполезно е да отделяме време и сили в старанието си да поправим потисничеството и несправедливостта, които виждаме днес. Единствено Божието Царство може да премахне злото. (Даниил 2:44)
2:4–11. Ако човек се занимава с архитектура, градинарство, музика и живее в охолство, това е „гонене на вятър“, защото тези неща не носят трайно щастие и истински смисъл в живота.
2:12–16. Мъдростта превъзхожда безумието, защото помага за разрешаването на някои проблеми. Но при смъртта човешката мъдрост не носи никаква полза. Дори някой да се е радвал на известност, защото е притежавал такава мъдрост, той скоро бива забравен.
2:24; 3:12, 13, 22. Не е погрешно да се радваме на резултатите от своя труд.
2:26. Божията мъдрост, която носи радост, се дава на ‘угодния на Бога човек’. Не е възможно да придобием такава мъдрост, без да имаме добри взаимоотношения с Бога.
3:16, 17. Не е разумно да очакваме справедливост във всяка ситуация. Вместо да се безпокоим прекалено за онова, което става в света около нас, трябва да чакаме Йехова да поправи нещата.
4:4. Добре свършената усилна работа носи удовлетворение. Но ако работим усилно само за да надминем другите, това ще доведе до съревнование, както и до злоба и завист. Усилията, които полагаме в християнската служба, трябва да идват от правилни подбуди.
4:7–12. Взаимоотношенията между хората са много по–важни от материалните притежания и не бива да бъдат жертвани за сметка на стремежа към богатство.
4:13. Положението в обществото и възрастта не винаги печелят уважението на другите. Онези, които са на отговорна позиция, трябва да постъпват мъдро.
4:15, 16. ‘Младежът, който е втори’, тоест наследникът на царя, отначало може да има подкрепата на „всичките, над които е бил той“, но после те „не ще се зарадват в него“. Наистина, да си известен и харесван сред хората, обикновено е нещо временно.
5:2. Молитвите ни трябва да бъдат добре обмислени и изпълнени с уважение, а не многословни.
5:3–7. Ако човек е загрижен прекалено за материалните неща, умът му ще е зает с егоистични интереси. В резултат на това през нощта той може да е неспокоен и да сънува, като така се лишава от здрав нощен сън. Многословието може да накара човек да изглежда глупав в очите на останалите или да направи прибързан обрек на Бога. Ако ‘се боим от Бога’, ще бъдем предпазени от тези неща.
6:1–9. Каква полза има от богатството, славата, дълголетието или дори от голямото семейство, ако поради обстоятелствата си не можем да се радваме на тези неща? Освен това „по–добре е да гледаш нещо с очите си“, като приемаш действителността, отколкото „да блуждаеш с желанието си“, тоест да се стремиш да постигнеш желания, които е невъзможно да бъдат удовлетворени. Следователно най–хубавият начин на живот е да сме доволни, че „имаме храна, облекло и покрив над главата си“, като се радваме на укрепващите неща в живота и се съсредоточаваме върху поддържането на добри взаимоотношения с Йехова. (1 Тимотей 6:8)
СЪВЕТИ ЗА МЪДРИТЕ
Как можем да пазим доброто си име, или репутация? Каква нагласа трябва да имаме към човешките владетели и към несправедливостите, на които сме свидетели? Щом мъртвите не съзнават нищо, как трябва да използваме живота си сега? Как младежите могат да използват времето и силите си мъдро? Полезните съвети на Соломон по тези и други въпроси са записани за нас в Еклисиаст от 7 до 12 глава.
Отговори на библейски въпроси:
7:19: В какъв смисъл мъдростта крепи повече от „десетина началника“, или силни мъже? В Библията числото десет се използва като символ на цялостност. Соломон казва, че стойността на мъдростта като защита е по–голяма от пълен брой бойци, които пазят някой град.
10:2: Какво означава разумът [сърцето — СИ] да е „в десницата“ или „в левицата“ на някого? Тъй като десницата, или дясната ръка, често представя одобрена позиция, ако сърцето на човек е в нея, това означава, че то го подтиква към добро. Но ако сърцето на човек го подтиква да върши зло, тогава то е, образно казано, в лявата му ръка.
10:15: Как „трудът на безумните ги уморява“? Ако на някого му липсва правилна преценка, усилната му работа няма да има никакъв стойностен резултат. Този човек не изпитва удовлетворение от нея. Подобни непрестанни усилия само ще го изтощават.
11:7, 8: Какво означава изказването, че ‘светлината е сладка и приятно е на очите да гледат слънцето’? Светлината и слънцето носят радост на живите същества. Соломон тук казва колко е хубаво да сме живи и че трябва да ‘се веселим’, преди дните на тъмнината, или старостта, да отнемат жизнеността ни.
11:10: Защо „младостта и юношеството са суета“? Ако не бъдат използвани правилно, те са суета, защото подобно на пара дните, изпълнени с младежка жизненост, изчезват бързо.
Поуки за нас:
7:6. Смехът в неподходящото време е безполезен и дразнещ, подобно на пукането на тръни, хвърлени в огъня под един котел. Добре е да избягваме такъв смях.
7:21, 22. Не бива да сме прекалено загрижени за онова, което другите говорят за нас.
8:2, 3; 10:4. Когато нашият началник или работодател ни критикува или поправя, е мъдро да запазим спокойствие. Това ще е по–добре, отколкото прибързано да ‘излезем от присъствието му’, или да напуснем тази работа.
8:8; 9:5–10, 12. Животът ни може да завърши съвсем неочаквано, както когато рибите се уловят в мрежата или птиците се хванат в капана. Никой не може да попречи на жизнената сила да ни напусне при смъртта, нито някой може да бъде освободен от войната, която смъртта води срещу хората. Затова не бива да пилеем времето си. Йехова иска да ценим живота и да му се радваме по подходящ начин. За тази цел трябва да поставяме службата на Йехова на първо място в своя живот.
8:16, 17. Всичко, което Бог е направил и е позволил да стане сред хората, не може да бъде разбрано напълно дори ако се лишаваме от сън в опитите си да го проумеем. Ако се тревожим за всички несправедливи неща, това само ще ни отнеме радостта от живота.
9:16–18. Мъдростта трябва да се цени дори когато хората като цяло не я зачитат. Спокойно изречените думи на мъдрия човек са за предпочитане пред вика на безумния, или глупавия.
10:1. Трябва да сме много внимателни относно речта и поведението си. Липсата на добра преценка дори само в един–единствен случай, като например гневен изблик, прекаляване с алкохола или допускане на нечисто сексуално действие, е достатъчна да развали добрата репутация на някой уважаван човек.
10:5–11. Няма защо да завиждаме на неспособен човек, който заема висока позиция. Неспособността при изпълнението дори на малки задачи води до лоши последствия. По–добре е човек да развива способността да използва мъдростта, която е „полезна за упътване“, или води към успех. Колко важно е да се усъвършенстваме, така че да ставаме по–способни в дейността по проповядване и правене на ученици!
11:1, 2. Трябва да проявяваме щедрост от все сърце. Това ще подтикне и другите да са щедри. (Лука 6:38)
11:3–6. Несигурността в живота не бива да ни кара да бъдем нерешителни.
11:9; 12:1–7. Младите хора са отговорни пред Йехова. Затова трябва да използват времето и силите си в Неговата служба, преди старостта да отнеме жизнеността им.
ДА СЕ РЪКОВОДИМ ОТ „ДУМИТЕ НА МЪДРИТЕ“
Каква трябва да е нагласата ни спрямо „угодните думи“, които писателят на книгата Еклисиаст се е постарал да събере и да запише? За разлика от „многото книги“ с човешка мъдрост, „думите на мъдрите са като остени; и като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията, дадени от единия пастир“. (Еклисиаст 12:10–12) Мъдрите думи, идващи от „единия пастир“, Йехова, придават сигурност на нашия живот.
Прилагането на мъдрите съвети от книгата Еклисиаст ще ни помогне да водим смислен и щастлив живот. Освен това имаме следното уверение: „Ще бъде добре на ония, които се боят от Бога.“ Нека тогава бъдем твърдо решени ‘да се боим от Бога и да пазим заповедите Му’! (Еклисиаст 8:12; 12:13)
[Снимка на страница 15]
Едно от най–хубавите дела на Бога ще бъде осъществено в определеното време
[Снимка на страница 16]
Сред Божиите дарове е възможността да ядем, да пием и да изпитваме наслада от всичкия си труд