Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Въпроси на читатели

Въпроси на читатели

Въпроси на читатели

Дали начинът, по който Исус се обърнал към майка си по време на сватбеното угощение в Кана, е проява на неуважение или нелюбезност? (Йоан 2:4)

Скоро след покръстването си Исус бил поканен заедно със своите ученици на сватбено угощение в Кана. Майката на Исус също била там. Когато виното свършило, Мария казала на Исус: „Нямат вино.“ А той ѝ отговорил: „Какво общо имам аз с това, жено? Моят час още не е дошъл.“ (Йоан 2:1–4)

Ако някой днес се обърне към майка си с думите „жено“ и „Какво общо имам аз с това?“ (или „какво има между Мене и тебе?“ — РИ), навярно това би прозвучало непочтително, дори обидно. Но да обвиняваме Исус, че не е проявил уважение към майка си и я е обидил, би означавало да пренебрегнем обичаите и езиковите фактори, свързани с описаната случка. Ще е полезно да разберем как тези изрази са били използвани в библейски времена.

Относно обръщението „жено“ в „Тълковния речник на Вайн на думите в Стария и Новия завет“ се казва: „Когато бива използван като обръщение към една жена, този израз не съдържа в себе си упрек или строгост, а привързаност или уважение.“ Други източници потвърждават тази мисъл. Например в „Анкър Байбъл“ се казва: „Това не е укор, непочтителна дума или проява на неуважение ..., а обичайният, учтив начин, по който Исус се обръщал към жените.“ Според „Нов международен речник на теологията на Новия завет“ тази дума „се използва за обръщение, което няма непочтително второстепенно значение“. В допълнение към това в „Теологичния речник на Новия завет“ на Герхард Кител се казва, че подобна употреба на тази дума „в никакъв случай не е неуважителна или унизителна“. Затова не бива да стигаме до извода, че Исус е проявил грубост или нелюбезност, когато се обърнал към майка си с думата „жено“. (Матей 15:28; Лука 13:12; Йоан 4:21; 19:26; 20:13, 15)

Какво да кажем за израза: „Какво общо имам аз с това?“ Тази фраза буквално означава „Какво общо има между мене и тебе?“ и очевидно това е типичен еврейски идиом, който се появява на няколко места в Библията. Например във 2 Царе 16:10 Давид възпрял Ависей да не убива Семей, като му казал: „Какво общо има между мене и вас, Саруини синове? Когато кълне, и когато Господ му е казал: Прокълни Давида, кой ще му рече: Защо правиш така?“ Друг подобен случай намираме в 3 Царе 17:18, при който, след като видяла, че синът ѝ е умрял, вдовицата от Сарепта казала на Илия: „Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?“

От тези примери в Библията можем да разберем, че изразът „Какво общо има между мене и тебе?“ не съдържа в себе си пренебрежение или надменност, а се използва като отказ за участие в някакво действие или за изразяване на различие в гледната точка или в мнението. Какво тогава можем да кажем за думите на Исус към Мария?

Явно, когато казала „нямат вино“, Мария не просто информирала Исус относно този факт, а му намекнала, че трябва да направи нещо в тази ситуация. Исус използвал обичайния идиом, за да отклони лекия намек на Мария, и думите, които казал след това, „Моят час още не е дошъл“, ни помагат да разберем защо постъпил по този начин.

След като бил покръстен и помазан през 29 г., Исус ясно разбрал, че волята на Йехова за него, обещаният Месия, била да води живот на морална безкомпромисност, който в крайна сметка щял да доведе до неговата смърт, възкресение и прославяне. Исус казал: „Човешкият син дойде не да му служат, а да служи на другите и да даде душата си като откуп в замяна на мнозина.“ (Матей 20:28) Когато наближило времето на неговата смърт, Исус ясно подчертал това с думите: „Настъпи часът.“ (Йоан 12:1, 23; 13:1) Затова през нощта преди да умре, той се молел: „Татко, часът дойде, прослави сина си, та и твоят син да те прослави.“ (Йоан 17:1) И накрая, когато дошли да го арестуват в Гетсимания, Исус събудил апостолите и им казал: „Часът дойде! Ето, Човешкият син е предаден в ръцете на грешниците.“ (Марко 14:41)

По време на сватбата в Кана обаче Исус тъкмо бил започнал службата си като Месия и неговият „час“ още не бил дошъл. Главната цел на Исус била да върши волята на Баща си по начина и във времето, определени от Него, и никой не можел да се меси в този установен начин на живот. Когато се обърнал към майка си, Исус изразил тези мисли по решителен начин, но това в никакъв случай не било проява на неуважение или нелюбезност. Мария не се почувствала засрамена или обидена от думите на сина си. Всъщност, именно след като разбрала какво имал предвид Исус, тя казала на онези, които прислужвали на сватбата: „Каквото ви каже, това направете.“ Вместо да пренебрегне майка си, Исус извършил първото си чудо като Месия — превърнал вода в качествено вино — и по този начин проявил уравновесеност между вършенето на волята на своя Баща и загриженост спрямо чувствата на майка си. (Йоан 2:5–11)

[Снимка на страница 31]

Исус бил любезен, но решителен в разговора с майка си