Заслужава си да бъдем честни

НЕЧЕСТНОСТТА съществува още от началото на човешката история в Едемската градина. Въпреки това в много общества и култури честността е високо ценена, а измамата бива осъждана като нещо лошо. Да бъдеш достоен за доверие е нещо, с което можеш да се гордееш. Все по–често обаче нечестността се смята за необходимост, ако човек иска да оцелее в днешния свят. Какво смяташ ти по този въпрос? Заслужава ли си човек да се стреми да бъде честен? Как определяш какво поведение е честно и какво не е?

За да сме угодни на Бога, трябва да бъдем честни в своята реч и начин на живот. Апостол Павел подканил събратята си християни: „Говорете истината, всеки с ближния си.“ (Ефесяни 4:25) Той писал още: „Искаме да постъпваме честно във всяко нещо.“ (Евреи 13:18) Причината, поради която искаме да бъдем честни, не е желанието ни да получаваме похвала от другите хора. Ние сме честни, защото уважаваме своя Създател и искаме да му бъдем угодни.

Не крий истинската си същност

В много страни хората се представят за някого другиго, за да получат някакви облаги. Те си служат с фалшиви документи и дипломи, за да влязат нелегално в някоя страна или да започнат работа и да получат пост, за които не са квалифицирани. Някои родители подправят акта за раждане на своето дете, за да може то да продължи обучението си.

Но ако искаме да сме угодни на Бога, не можем да си служим с измама. В Библията се казва, че Йехова е ‘Бог на истината’ и очаква от онези, които имат близки отношения с него, да бъдат честни. (Псалм 31:5) Ако искаме да имаме такова близко приятелство с Йехова, не можем да подражаваме на „човеци измамници“, които са „лицемерци“, или крият истинската си същност. (Псалм 26:4)

Често хората крият истината, когато знаят, че може да бъдат порицани поради грешна постъпка. Дори някой от християнския сбор може да бъде изкушен да постъпи така. Например в един сбор един млад мъж признал пред старейшините, че е извършил различни грехове. Той обаче не признал, че бил извършил и кражба, макар че имало доказателства за това. Впоследствие всичко било разкрито и той трябвало да бъде изключен от сбора. Нямаше ли да бъде по–мъдро от негова страна да бъде напълно честен и да получи помощ, за да възстанови скъпоценните си взаимоотношения с Йехова? Библията казва: „Не  омаловажавай порицанието от Йехова, нито унивай, когато те поправя той, защото Йехова порицава онзи, когото обича.“ (Евреи 12:5, 6)

Някой брат, който се стреми към привилегии в сбора, може да се опитва да скрие лични проблеми или минали провинения. Когато например попълва молба за специална привилегия в службата, той може да не даде пълен отговор на въпросите относно здравето и морала, като си мисли, че ако каже истината, това ще го злепостави и няма да получи дадената привилегия. Той може да си мисли, че в действителност не е излъгал, но дали наистина е бил откровен и честен с другите? Обърни внимание на казаното в Притчи 3:32: „Господ се гнуси от опакия [ходещия по лъжливи пътища — Ве–2000], но интимно общува с праведните.“

Да бъдем честни означава първо да сме честни спрямо самите себе си. Често вярваме на това, което ни се иска да приемем, а не на онова, което е правилно или истинно. Колко лесно е да прехвърлим вината на някого другиго! Например цар Саул се опитал да направи това, за да оправдае непослушанието си. Последствията били, че Йехова го отхвърлил като цар. (1 Царе 15:20–23) Само по колко различен начин постъпил Давид, който се молел на Йехова с думите: „Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; рекох: Ще изповядам Господу престъпленията  си; и Ти прости вината на греха ми.“ (Псалм 32:5)

Честността води до благословии

Това дали си честен, или не, се отразява на начина, по който останалите гледат на тебе. Ако хората разберат, че си ги измамил дори само веднъж, ще изгубиш доверието им, а то не се възвръща лесно. От друга страна, ако си честен и говориш истината, ще си изградиш репутацията на безукорен човек, който е достоен за доверие. Свидетелите на Йехова са си спечелили такава репутация. Нека да разгледаме няколко примера за това.

Директорът на една компания установил, че много от работниците му мамят компанията, затова се обърнал за помощ към полицията. Когато разбрал, че сред арестуваните имало един Свидетел на Йехова, той отишъл в полицията, за да помоли да го освободят веднага. Директорът направил това, защото знаел, че Свидетелят е честен работник и е невинен. Свидетелят продължил да работи на тази работа, докато останалите били уволнени. Другите Свидетели се радвали, защото знаели, че поведението на този брат донесло чест на името на Йехова.

Доброто поведение не остава незабелязано. В една африканска държава трябвало да се поправи мостът над един канал за отточни води, защото някои дървени дъски били откраднати. Местните жители решили да съберат пари, за да сменят дъските, но на кого можели да поверят средствата? Всички били единодушни, че това трябва да е някой Свидетел на Йехова.

Когато в друга африканска държава имало политически и етнически безредици, един Свидетел, който работел като счетоводител за международна компания, бил преместен на друго място от фирмата, защото животът му бил в опасност. От компанията уредили той да работи много месеци на тяхна издръжка в друга страна, докато положението стане по–спокойно. Защо било взето такова решение? Защото преди това този Свидетел бил отказал да участва в заговор за измама срещу фирмата. От ръководството знаели, че той има репутация на напълно честен човек. Дали щяха да бъдат готови да му помогнат, ако беше познат със своята нечестност?

В Притчи 20:7 се казва, че праведният „ходи в непорочността си“, или в моралната си безкомпромисност. Честният човек проявява точно това качество. Той никога не лъже, нито мами другите. Нима не би искал към тебе да се отнасят така? Честността е изключително важна за истинското поклонение. Тя е проява на нашата любов към Бога и към ближния. Ако сме честни, показваме, че искаме да следваме принципа, който Исус изразил: „Както искате хората да постъпват с вас, така трябва и вие да постъпвате с тях.“ (Матей 7:12; 22:36–39)

За да бъдем честни във всичко, се изискват усилия и понякога последствията може да са неблагоприятни, но чистата съвест при такова поведение, е далеч по–ценна. В крайна сметка да бъдеш честен и почтен води до най–голямата благословия. Добрите взаимоотношения с Йехова са наистина безценни. Защо да ги разваляме, като извършим нещо нечестно, само за да не загубим уважението на хората или за да получим облаги по незаконен път? С каквито и предизвикателства да се сблъскваме, можем да бъдем уверени в истинността на думите на псалмиста: „Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа и не е склонил към горделивите, нито към ония, които коварно отстъпват [се отклоняват в лъжи — Ве–2000].“ (Псалм 40:4)

[Снимка на страница 18]

Истинските християни не купуват и не използват подправени документи