Словото на Йехова е живо

Основни моменти от книгата Исаия — I част

„КОГО да пратя? И кой ще отиде за Нас?“ На тази покана от Йехова Исаия, Амосовият син, отговаря с думите: „Ето ме, изпрати мене.“ (Исаия 1:1; 6:8) След това получава назначение да служи като пророк. Разказът за дейността на Исаия като пророк се намира в библейската книга, носеща неговото име.

Книгата Исаия е написана от самия пророк и обхваща период от 46 години, от около 778 до даден момент след 732 г. пр.н.е. Макар че в нея се съдържат присъди против Юда, Израил и околните народи, основната ѝ тема не е за съд, а по–скоро за ‘спасението от Йехова Бог’. (Исаия 25:9) Дори самото име Исаия означава „Спасение от Йехова“. В тази статия ще бъдат разгледани основни моменти от Исаия 1:1 — 35:10.

„ОСТАТЪК ОТ ТЯХ ЩЕ СЕ ВЪРНЕ“

(Исаия 1:1 — 12:6)

Библията не казва дали пророческото послание, записано в първите пет глави от книгата Исаия, е известено преди Исаия да бъде назначен за пророк, или след това. (Исаия 6:6–9) Но става ясно, че жителите на Юда и Йерусалим са болни в духовно отношение „от стъпалото на ногата дори до главата“. (Исаия 1:6) Навсякъде има идолопоклонство. Водачите на народа са покварени. Жените са високомерни. Хората не служат на истинския Бог по приемлив начин. Исаия получава задачата „непрестанно“, или отново и отново, да ходи и да говори на онези, които нито разбират, нито искат да придобиват познание.

Юда е застрашена от нападение от съюзените сили на Израил и Сирия. Йехова използва Исаия и неговите деца като „знамение и ... предвещания“, за да увери Юда, че този съюз между Израил и Сирия със сигурност няма да успее. (Исаия 8:18) Траен мир обаче ще дойде само чрез управлението на „Княза на мира“. (Исаия 9:6, 7) Йехова също ще поиска сметка от Асирия, народът, който използва като свой „жезъл на гнева“. След това жителите на Юда ще отидат в плен, но „остатък от тях ще се върне“. (Исаия 10:5, 21, 22) Под управлението на символична „пръчка из Йесеевия пън“ ще цари истинска справедливост. (Исаия 11:1)

Отговори на библейски въпроси:

1:8, 9: Как Сионовата дъщеря щяла да „е оставена като колиба в лозе, като пъдарница в градина с краставици“? Това означава, че по време на асирийското нашествие Йерусалим щял да изглежда изключително уязвим, подобно на колиба в лозе или на нестабилна постройка в градина с краставици. Но Йехова се притекъл на помощ на града и не допуснал с него да стане същото като със Содом и Гомор.

1:18: Какво означават думите „Дойдете сега, та да разискваме“? Това не е покана за обсъждане, при което да се постигне взаимно споразумение. Тук става дума за съдебна обстановка, в която праведният  Съдия, Йехова, дава на израилския народ възможност да се промени и пречисти.

6:8а: Защо тук се използва първо лице единствено и множествено число? Единственото число се отнася за Йехова Бог. А местоимението в множествено число „нас“ показва, че с него има още една личност. Разбира се, става дума за ‘единородния му Син’. (Йоан 1:14; 3:16)

6:11: Какво имал предвид Исаия с въпроса: „Господи, докога?“ Исаия не питал колко дълго трябвало да носи посланието от Йехова на невъзприемчивите хора. По–скоро искал да знае колко дълго духовната болест на народа щяла да продължава да позори Божието име.

7:3, 4: Защо Йехова избавил злия цар Ахаз? Царете на Сирия и на Израил замисляли да свалят от престола юдейския цар Ахаз и да възцарят свой владетел — Тавеиловия син, който не бил потомък на Давид. Този дяволски замисъл щял да прекъсне договора с Давид за царство. Йехова избавил цар Ахаз, за да запази родословната линия, в която щял да се появи обещаният „Княз на мира“. (Исаия 9:6)

7:8: Как Ефрем бил ‘съкрушен’, преди да изминат 65 години? Принудителното изселване на хората от десетплеменното царство и населването на земята с чужденци започнало „в дните на Израилевия цар Факей“, скоро след като Исаия изрекъл това пророчество. (4 Царе 15:29) То продължило дълго след това, до дните на асирийския цар Есарадон, син и наследник на Сенахирим. (4 Царе 17:6; Ездра 4:1, 2; Исаия 37:37, 38) Следователно продължителното преместване на хора от Израил в Самария и обратно е съвместимо с периода от 65 години, споменат в Исаия 7:8.

11:1, 10: Как е възможно Исус Христос да е „пръчка из Йесеевия пън“ и същевременно „Йесеев корен“? (Римляни 15:12) Исус произлязъл „из Йесеевия пън“ по рождение. Като човек, той бил потомък на Йесей чрез сина му Давид. (Матей 1:1–6; Лука 3:23–32) Но това, че Исус получил царска власт, променя връзката му с неговите предшественици. Тъй като получава сила и власт да даде на послушните хора вечен живот на земята, Исус става техен „Вечен баща“. (Исаия 9:6, НС) По този начин той е също „корен“ на своите предшественици, включително и на Йесей.

Поуки за нас:

1:3. Ако отказва да живее според изискванията на своя Създател, човек на практика знае по–малко от един вол или осел. От друга страна, ако изграждаме признателност за всичко, което Йехова прави за нас, ще бъдем предпазени от това да постъпваме без разбиране и да отхвърлим Йехова.

1:11–13. Лицемерните религиозни церемонии и показните молитви са досадни за Йехова. Действията и молитвите ни трябва да идват от правилни подбуди на сърцето.

1:25–27; 2:2; 4:2, 3. Робството и запустението на Юда щели да бъдат прекратени, като разкайващият се остатък се върне в  Йерусалим и истинското поклонение бъде възстановено. Йехова е милостив към разкайващите се грешници.

2:2–4. Като пламенно участваме в дейността по проповядване на Царството и правене на ученици, ние помагаме на хора от много народи да научат пътя на мира и да се стремят да живеят в мир с другите.

4:4. Йехова ще премахне, или измие, моралната нечистота и кръвната вина.

5:11–13. Ако човек не проявява въздържание и умереност в избора си на развлечения, в действителност отказва да постъпва според познанието. (Римляни 13:13)

5:21–23. Християнските старейшини, или надзорници, не бива да бъдат „мъдри в своите очи“. Те трябва също да са умерени, когато „пият вино“, и да се въздържат от това да бъдат пристрастни.

11:3а. Примерът и ученията на Исус ни показват, че страхът от Йехова носи наслада, или радост.

„ГОСПОД ЩЕ СЕ СМИЛИ ЗА ЯКОВА“

(Исаия 13:1 — 35:10)

В 13–23 глава се съдържат присъди срещу народите. Но Йехова щял да „се смили за Якова“, като позволи на всички израилеви племена да се завърнат у дома. (Исаия 14:1) Посланието за запустението на Юда в 24–27 глава е придружено от обещание за възстановяване. Йехова изразява гнева си срещу „Ефремовите [Израилевите] пияници“, защото са сключили съюз със Сирия, както и срещу ‘свещениците и пророците’ в Юда, защото са искали да се съюзят с Асирия. (Исаия 28:1, 7) Ариил (Йерусалим) ще бъде сполетян от беда, защото жителите му „отиват, за да слязат в Египет“, търсейки закрила. (Исаия 29:1; 30:1, 2) Въпреки това за отделните личности, които проявяват вяра в Йехова, има обещание да бъдат спасени.

Подобно на „млад лъв, [който] ръмжи над лова си“, Йехова ще пази „хълма на Сион“. (Исаия 31:4) Дадено е и следното обещание: „Ето, един цар ще царува с правда.“ (Исаия 32:1) Асирийската заплаха над Юда кара дори „посланиците на мира“ да плачат горчиво, но Йехова обещава, че хората ще бъдат излекувани и „ще се прости беззаконието им“. (Исаия 33:7, 22–24) „Господ негодува спрямо всичките народи, и пламенно се гневи на всичките им множества.“ (Исаия 34:2) Земята на Юда няма да остане пуста. „Пустото и безводното място ще се развеселят и пустинята ще се възрадва и ще цъфне както крем.“ (Исаия 35:1)

Отговори на библейски въпроси:

13:17: В какъв смисъл мидяните не считали среброто за нищо и не се наслаждавали в златото? За мидяните и персийците славата от дадена победа била по–важна от придобитата плячка. Това се вижда от постъпката на Кир, който дал на юдеите, които се връщали в родината си, златните и сребърните съдове, плячкосани от Навуходоносор от храма на Йехова.

14:1, 2: Как служителите на Йехова ‘пленили пленителите си’ и ‘владеели над притеснителите си’? Това се изпълнило в случая на отделни личности, като например Даниил, който заемал висока позиция във Вавилон под управлението на мидяните и персийците, Естир, която станала царица на Персия, и Мардохей, който бил назначен за главен управител на Персийската империя.

20:2–5: Дали Исаия ходел напълно гол в продължение на три години? Вероятно  Исаия свалил само горната си дреха и ходел леко облечен. Еврейската дума, преведена като „гол“, може също да означава частично или оскъдно облечен. (2 Царе 6:14, 20)

21:1: Кой район е наречен „пустинята на морето“? По този начин е наречен Вавилон, макар че не се намирал край буквално море. Причината е, че преливащите води на реките Тигър и Ефрат всяка година наводнявали района, образувайки блатисто „море“, или езеро.

24:13–16: Как юдеите щели да станат между племената „подобно на плода, паднал при отърсването на маслина, подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер“? Както при събирането на реколтата от дървото или от лозата остават малко плодове, така само малцина щели да преживеят унищожението на Йерусалим и Юда. На което и място да бъдели изпратени — дали „в източните страни [Вавилон]“, или „в крайморията [островите на Средиземно море]“ — преживелите щели да прославят Йехова.

24:21: Кое е „войнството на високопоставените“ и кои са „земните царе“? Много е вероятно „войнството на високопоставените“ да се отнася за злите духовни сили. Тогава „земните царе“ са управниците на земята, над които демоните оказват силно влияние. (1 Йоан 5:19)

25:7: Какво е „покривалото, което е мятано върху всичките племена, и покривката, която е простряна върху всичките народи“? Това сравнение насочва вниманието ни към два от най–големите врагове на човечеството: грехът и смъртта.

Поуки за нас:

13:20–22; 14:22, 23; 21:1–9. Пророческото слово на Йехова винаги се изпълнява, както станало и в случая с Вавилон.

17:7, 8. Макар че повечето израилтяни не се вслушвали в посланието, отделни личности се обърнали към Йехова. По подобен начин днес някои хора от псевдохристиянството откликват на посланието за Царството.

28:1–6. Народът на Израил щял да бъде победен от асирийците, но Бог щял да се погрижи верните израилтяни да преживеят. Присъдите на Йехова не оставят праведните без надежда.

28:23–29. Йехова поправя искрените хора според техните конкретни потребности и обстоятелства.

30:15. За да бъдем спасени от Йехова, трябва да проявяваме вяра чрез „почиване“, или въздържане, от това да търсим спасение по човешки пътища. Ако стоим „в безмълвие“, тоест без да се страхуваме, ще покажем също, че имаме доверие в способността на Йехова да ни защити.

30:20, 21. Изразът „учителите ти“ е буквален превод от еврейски език, но използваната в оригинала форма за множествено число показва превъзходство и се отнася за Великия наставник, Йехова Бог, а не за човешки наставници. Ние ‘гледаме’ Йехова и ‘слушаме’ спасителния му глас, като обръщаме внимание на онова, което той ни казва във вдъхновеното си Слово, Библията, и чрез „верния и разумен роб“, и като следваме тези напътствия. (Матей 24:45)

Пророчествата на Исаия укрепват доверието ни в Божието Слово

Колко благодарни можем да бъдем за Божието послание, съдържащо се в книгата Исаия! Пророчествата, които вече са се изпълнили, укрепват увереността ни, че ‘словото, което излиза от устата на Йехова, не ще се върне при него празно’, без да постигне нищо. (Исаия 55:11)

Какво да кажем за пророчествата относно Месията, като например записаните в Исаия 9:7 и 11:1–5, 10? Нима те не укрепват вярата ни в мерките на Йехова за спасение? В книгата се съдържат също пророчества, чието по–голямо изпълнение се вижда днес или все още предстои. (Исаия 2:2–4; 11:6–9; 25:6–8; 32:1, 2) Книгата Исаия наистина е доказателство, че „словото на Бога е живо“! (Евреи 4:12)

[Снимка на страница 8]

Исаия и неговите деца били като „знамение и ... предвещания в Израил“

[Снимка на страници 8, 9]

Йерусалим щял да стане „като колиба в лозе“

[Снимка на страница 10]

Как хората от различните народи получават помощ, за да „изковат ножовете си на палечници“?