„Великият ден на Йехова е близо“
„Великият ден на Йехова е близо“
„Великият ден на Йехова е близо. Близо е и много бърза.“ — СОФОНИЯ 1:14, НС.
1, 2. (а) Какъв специален ден очакват християните? (б) На какви въпроси трябва да си отговорим, и защо?
ЕДНА сияеща от радост млада жена с нетърпение очаква своя сватбен ден. Една бъдеща майка копнее за раждането на своето бебе. Един изтощен работник мечтае за началото на своята дългоочаквана отпуска. Какво общо има между тези хора? Всички те чакат един специален ден — ден, който ще повлияе на живота им. Макар по различен начин, и тримата много се вълнуват. Денят, който очакват, в крайна сметка ще дойде и те се надяват, когато това стане, да бъдат подготвени за него.
2 Истинските християни днес също с нетърпение очакват идването на един специален ден — великият „ден на Йехова“. (Исаия 13:9; Йоил 2:1; 2 Петър 3:12) Какво представлява този ден, и как неговото идване ще повлияе на хората? Как можем да сме сигурни, че сме подготвени за идването му? Важно е да намерим отговорите на тези въпроси сега, защото доказателствата показват, че следните думи на Библията са напълно верни: „Великият ден на Йехова е близо. Близо е и много бърза.“ (Софония 1:14, НС)
„Великият ден на Йехова“
3. Какво представлява „великият ден на Йехова“?
3 Какво представлява „великият ден на Йехова“? В Библията изразът „великият ден на Йехова“ се отнася за специални случаи, при които Йехова е изпълнявал присъда над своите врагове и е прославял великото си име. Неверният народ на Юда и Йерусалим, както и потисническите жители на Вавилон и Египет, видели такъв „ден на Йехова“, когато Той изпълнил присъдите си над тях. (Исаия 2:1, 10–12; 13:1–6; Йеремия 46:7–10) Но „великият ден на Йехова“ все още предстои. Това е „денят“, в който Йехова ще изпълни присъдата си над онези, които позорят името му. Този ден ще започне с унищожението на „Вавилон Велики“, световната империя на фалшивата религия, и ще достигне кулминацията си при унищожаването на останалата част от тази зла система по време на войната Армагедон. (Откровение 16:14, 16; 17:5, 15–17; 19:11–21)
4. Защо повечето хора трябва да се страхуват от бързо наближаващия „ден на Йехова“?
4 Независимо дали го осъзнават, или не, повечето хора трябва да се страхуват от този бързо наближаващ ден. Защо? Посредством пророк Софония Йехова казва: „Ден на гняв е оня ден, ден на смущение и на утеснение, ден на опустошение и на разорение, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и на гъста мъгла.“ Какво вдъхващо страх описание! Пророкът казал още: „Аз така ще наскърбя човеците, ... защото са съгрешили против Господа.“ (Софония 1:15, 17)
5. Какъв оптимистичен възглед за „деня на Йехова“ имат милиони хора, и защо?
5 Милиони други обаче с радост очакват идването на „деня на Йехова“. Защо? Защото те знаят, че това е време за спасение и избавление на праведните, ден, в който Йехова ще бъде възвеличен и славното му име ще бъде осветено. (Йоил 3:16, 17; Софония 3:12–17) Дали хората ще се страхуват от този ден, или ще го очакват с нетърпение, зависи от това, което правят с живота си днес. Какво мислиш ти за наближаващия „ден на Йехова“? Готов ли си за него? Дали фактът, че този ден е близо, влияе на ежедневния ти живот още днес?
„Ще дойдат с подигравките си присмехулници“
6. Как възприемат „деня на Йехова“ повечето хора, и защо истинските християни не се изненадват от това?
6 Въпреки сериозното положение, в което се намираме, повечето от жителите на земята не се интересуват от наближаващия „ден на Йехова“. Те се подиграват на онези, които ги предупреждават за неизбежното идване на този ден. Истинските християни не се изненадват от това. Те си спомнят предупреждението, записано от апостол Петър: „Но първо знайте това, че в последните дни ще дойдат с подигравките си присмехулници, които ще постъпват според собствените си желания и ще казват: ‘Къде е това негово обещано присъствие? Та откакто прадедите ни заспаха в смъртта, всичко си продължава точно както от началото на сътворението.’“ (2 Петър 3:3, 4)
7. Какво ще ни помогне да не губим чувството си за неотложност?
7 Какво ще ни помогне да не се поддаваме на подобно отрицателно мислене, а да изпитваме чувство за неотложност? Петър ни казва: „Посредством напомняне подбуждам вашата способност да мислите ясно, за да помните казаните отпреди думи на светите пророци и заповедите на господаря и спасителя, дадени чрез вашите апостоли.“ (2 Петър 3:1, 2) Ако обръщаме внимание на пророческите напомняния, ще можем ‘да подбудим своята способност да мислим ясно’. Може би многократно сме чували тези напомняния, но днес още повече от преди е важно да продължаваме да им обръщаме внимание. (Исаия 34:1–4; Лука 21:34–36)
8. Защо мнозина пренебрегват напомнянията от Библията?
8 Защо някои хора пренебрегват тези напомняния? Петър продължава: „Защото, според собственото им желание, от вниманието им убягва това, че в древността е имало небе и земя, издигаща се като едно цяло над водата и посред водите чрез Божието слово, и именно чрез тези неща съществуващият тогава свят бил унищожен, когато бил залят с потоп от вода.“ (2 Петър 3:5, 6) Да, има хора, които не искат „денят на Йехова“ да дойде. Те не искат нищо да нарушава обичайното им ежедневие. Не искат да бъдат отговорни пред Йехова за егоистичния си начин на живот. Както казва Петър, те живеят „според собствените си желания“.
9. Каква нагласа проявявали хората в дните на Ной и в дните на Лот?
9 Заради ‘собственото си желание’ тези присмехулници предпочитат да пренебрегнат факта, че в миналото Йехова се е намесвал в делата на хората. И Исус Христос, и апостол Петър споменават два такива случая — „Ноевите дни“ и „дните на Лот“. (Лука 17:26–30; 2 Петър 2:5–9) Хората преди Потопа не обръщали внимание на предупреждението, отправяно от Ной. По подобен начин и преди унищожението на Содом и Гомор зетьовете на Лот смятали, „че той се шегува“. (Битие 19:14)
10. Какво казва Йехова за онези, които пренебрегват предупрежденията?
10 Положението днес не е по–различно. Обърни внимание обаче какво казва Йехова за онези, които пренебрегват предупрежденията: „Ще накажа мъжете, които почиват на дрождието си. Които думат в сърцето си: Господ няма да стори ни добро, ни зло, затова имотът им ще бъде разграбен, и къщите им запустени; да! ще построят къщи, но няма да живеят в тях. И ще насадят лозя, но няма да пият виното им.“ (Софония 1:12, 13) Хората може да продължават да се занимават със своите „нормални“ ежедневни дейности, но няма да извлекат трайна полза от усилния си труд. Защо? Защото „денят на Йехова“ ще дойде внезапно и материалните богатства, които може да са натрупали, няма да им помогнат да се спасят. (Софония 1:18)
„Чакай го“
11. Каква подкана трябва да помним?
11 За разлика от порочния свят около нас, ние трябва да помним подканата, записана от пророк Авакум: „Видението се отнася към едно определено бъдеще време, но бърза към изпълнението си и няма да излъже; ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее.“ (Авакум 2:3) Дори ако според нашата несъвършена гледна точка изглежда, че този ден закъснява, трябва да помним, че Йехова не се бави. Неговият ден ще дойде навреме, в час, в който хората не го очакват. (Марко 13:33; 2 Петър 3:9, 10)
12. Какво предупредил Исус, и как това се различава от действията на неговите верни последователи?
12 Подчертавайки колко е важно да чакаме „деня на Йехова“, Исус предупредил, че дори някои от последователите му щели да изгубят чувството си за неотложност. Той предсказал за тях: „Ако робът е зъл и каже в сърцето си ‘Господарят ми се бави’, и започне да бие другите роби, и да яде и пие с пияниците, то господарят на този роб ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, който той не знае, и ще го накаже най–сурово.“ (Матей 24:48–51) За разлика от тях, класът на верния и разумен роб лоялно поддържа своето чувство за неотложност. Той не престава да бди и е в готовност. Исус го е назначил „да се грижи за всичките му притежания“ тук на земята. (Матей 24:42–47)
Нуждата от неотложни действия
13. Как Исус подчертал нуждата от чувство за неотложност?
13 За християните от първи век било много важно да запазят чувството си за неотложност. Те трябвало да предприемат незабавни действия да избягат от Йерусалим, когато видят, че е „обсаден от разположени на стан войски“. (Лука 21:20, 21) Това се случило през 66 г. Обърни внимание как Исус подчертал нуждата от неотложни действия от страна на християните по онова време: „Който е на къщния покрив, нека не слиза долу в къщата, за да вземе каквото и да било, и който е на полето, нека не се връща вкъщи, за да си вземе горната дреха.“ (Матей 24:17, 18) Защо през 66 г. било толкова неотложно християните да се вслушат в думите на Исус, като се има предвид историческия факт, че Йерусалим продължил да съществува още четири години?
14, 15. Защо било важно християните през първи век да действат без отлагане, когато видят, че Йерусалим е обсаден от разположени на стан войски?
14 Макар и да е вярно, че римската армия унищожила Йерусалим едва през 70 г., четирите години преди това съвсем не били спокойни. Напротив, те били изпълнени с насилие и кръвопролития. Един историк описва положението в Йерусалим по онова време като „ужасна, кървава гражданска война, съпътствана от прояви на неописуема жестокост“. Младите мъже били вземани да служат в армията, да носят оръжие и да подсилват укрепленията. Те имали военно обучение всеки ден. Всички, които не подкрепяли крайните действия, били смятани за предатели. Ако християните били останали в града, щели да се озоват в изключително опасна ситуация. (Матей 26:52; Марко 12:17)
15 Струва си да се отбележат думите на Исус, че трябвало да бягат „онези в Юдея“, а не само онези в Йерусалим. Това било важно, защото само няколко месеца след като се оттеглили от Йерусалим, римските войски подновили военните си действия. Първо през 67 г. била завладяна Галилея, след което през следващата година постепенно била превзета Юдея. Това довело до голяма нищета в цялата страна. Все по–трудно било за един юдей да избяга от Йерусалим. Портите на града били охранявани и за всеки, който се опитвал да избяга, се смятало, че е на страната на римляните.
16. Каква нагласа трябвало да имат християните през първи век, за да преживеят периода на страдания?
16 Имайки предвид всички тези фактори, можем да разберем защо Исус наблегнал на сериозността на ситуацията. Християните трябвало да бъдат готови на жертви и да не позволяват материалните притежания да отвличат вниманието им. Трябвало да бъдат готови ‘да се простят с всичко, което притежават’, за да постъпят според предупреждението на Исус. (Лука 14:33) Онези, които веднага го направили и избягали от другата страна на река Йордан, се спасили.
Да запазим своето чувство за неотложност
17. Защо трябва да засилим своето чувство за неотложност?
17 Библейските пророчества ясно разкриват, че живеем много напред във времето на края. Затова трябва още повече да засилим своето чувство за неотложност. Когато има мир, войникът не чувства напрежението и опасността на битките. Но ако в резултат на това не изпитва необходимост да бъде нащрек и внезапно бъде повикан на война, той може да се окаже неподготвен и последствията да са фатални. Същото важи и в духовно отношение. Ако постепенно отслабим чувството си за неотложност, може да не бъдем подготвени да се защитим от атаките, с които се сблъскваме, и да бъдем изненадани от идването на „деня на Йехова“. (Лука 21:36; 1 Солунци 5:4) Ако някой ‘се е отклонил’ от Йехова, сега е моментът да го потърси отново. (Софония 1:3–6; 2 Солунци 1:8, 9)
18, 19. Какво ще ни помогне да мислим постоянно за „наближаващия ден на Йехова“?
18 Не е чудно тогава, че апостол Петър ни подканя постоянно да мислим за „наближаващия ден на Йехова“! Как можем да правим това? Един от начините е, като имаме „свято поведение и дела на преданост към Бога“. (2 Петър 3:11, 12) Когато сме заети с такива дела, ще очакваме с нетърпение идването на „деня на Йехова“. Гръцката дума, превеждана „мисля постоянно“, буквално означава „ускорявам“. Всъщност ние не можем да ускорим времето, оставащо до идването на „деня на Йехова“. Но ако в очакване на този ден сме заети в службата на Бога, ще ни се струва, че времето минава много по–бързо. (1 Коринтяни 15:58)
19 Размисълът върху Божието Слово и върху напомнянията в него също ще ни помогне да правим това — ‘да очакваме и ускоряваме идването’ на този ден, да бъдем „в постоянно очакване“. (2 Петър 3:12, Ве; „Новият завет“, превод на Уилям Баркли) Тези напомняния обхващат множеството пророчества, предсказващи не само идването на „деня на Йехова“, но и изобилието от благословии за онези, които ‘чакат’ Йехова. (Софония 3:8)
20. Каква подкана трябва да приемем присърце?
20 Наистина сега е времето да приемем присърце подканата, отправена чрез пророк Софония: „Преди още да дойде върху вас изгарящият гняв на Йехова, преди още да дойде върху вас денят на гнева на Йехова, търсете Йехова, всички вие смирени хора на земята, които постъпвате според неговите съдебни решения. Търсете праведност, търсете смирение. Може би ще бъдете скрити в деня на гнева на Йехова.“ (Софония 2:2, 3, НС)
21. Какво ще бъдат решени да правят Божиите служители през 2007 г.?
21 Следователно годишният текст, който беше избран за 2007 г., „Великият ден на Йехова е близо“, е много подходящ. Божиите служители са убедени, че този ден „е близо и много бърза“. (Софония 1:14, НС) „Няма да закъснее.“ (Авакум 2:3) Затова нека, докато го чакаме, да не забравяме в какво време живеем, съзнавайки, че скоро предстои окончателното изпълнение на тези пророчества!
Можеш ли да отговориш?
• Какво представлява „великият ден на Йехова“?
• Защо мнозина пренебрегват важността на времето, в което живеем?
• Защо християните през първи век трябвало да действат с чувство за неотложност?
• Как можем да засилим своето чувство за неотложност?
[Въпроси]
[Текст в блока на страница 19]
Годишният текст за 2007 г. ще бъде: „Великият ден на Йехова е близо.“ (Софония 1:14, НС)
[Снимка на страници 16, 17]
Както в дните на Ной, присмехулниците ще бъдат изненадани, когато Йехова предприеме действия
[Снимка на страница 18]
Християните трябвало да действат без отлагане, когато видели, че Йерусалим е „обсаден от разположени на стан войски“