Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Йехова ще се погрижи ‘да бъде дадена справедливост’

Йехова ще се погрижи ‘да бъде дадена справедливост’

Йехова ще се погрижи ‘да бъде дадена справедливост’

‘Нима Бог няма да се погрижи онези, които е избрал и които викат към него за помощ ден и нощ, да получат справедливост?’ — ЛУКА 18:7.

1. Кои братя и сестри са източник на насърчение за тебе, и защо?

СВИДЕТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА по целия свят се радват да бъдат заедно със своите християнски братя и сестри, които вече много години служат вярно на Йехова. Дали ти познаваш лично някои от тях? Може би се сещаш за някоя възрастна сестра, която е била покръстена преди много години и почти никога не пропуска събрание в Залата на Царството. Или познаваш възрастен брат, който лоялно подкрепя уредбите на сбора за проповедна служба всяка седмица, при това вече десетилетия наред. Вярно е, че много от тези верни братя и сестри са очаквали досега Армагедон вече да е минал. Но фактът, че този несправедлив свят продължава да съществува, не е подкопал доверието им в обещанията на Йехова, нито е отслабил решимостта им ‘да издържат до края’. (Матей 24:13) Силната вяра, проявявана от тези лоялни служители на Йехова, е източник на насърчение за целия сбор. (Псалм 147:11)

2. Каква тъжна ситуация съществува днес?

2 Понякога обаче виждаме обратния случай. Някои Свидетели, които са служили на Йехова години наред, са допуснали вярата им да отслабне и са престанали да общуват с християнския сбор. Колко тъжно е, че тези наши събратя са изоставили Йехова, и ние от сърце желаем да помагаме на такива ‘изгубени овце’ да се върнат в стадото. (Псалм 119:176; Римляни 15:1) Тези различни случаи — на едни, които остават верни, и на други, които губят вярата си — повдигат някои въпроси. Какво помага на много Свидетели да запазят вярата си в обещанията на Йехова, докато други губят тази вяра? Какво може да направи всеки един от нас, за да поддържа твърдо своето убеждение в наближаването на „великия ден на Йехова“? (Софония 1:14, НС) Нека да разгледаме една притча, записана в Евангелието според Лука.

Предупреждение за онези, които живеят по време на ‘идването на Човешкия син’

3. Кой най–вече може да извлече полза от притчата за вдовицата и съдията, и защо?

3 В Лука, 18 глава, намираме притчата за една вдовица и един съдия. Тя е подобна на примера за настоятелния домакин, който разгледахме в предишната статия. (Лука 11:5–13) Но контекстът на притчата за вдовицата и съдията показва, че тя се отнася главно за онези, които живеят по време на ‘идването на Човешкия син’ в царска власт, като този период е започнал през 1914 г. * (Лука 18:8)

4. Какво обяснил Исус, преди да каже притчата, записана в Лука, 18 глава?

4 Преди да каже притчата за вдовицата и съдията, Исус обяснил, че доказателствата за неговото присъствие в царска власт щели да бъдат толкова ясно забележими, колкото „светкавицата“, която „осиява със светлината си всичко от единия край на небето чак до другия“. (Лука 17:24; 21:10, 29–33) Въпреки всичко повечето хора, живеещи във „времето на края“, нямало да обръщат внимание на тези ясни доказателства. (Даниил 12:4, НС) Защо щяло да бъде така? Поради същата причина, поради която хората по времето на Ной и на Лот пренебрегвали предупрежденията на Йехова. Те ‘ядели, пиели, купували, продавали, садели и строели до деня, когато били унищожени’. (Лука 17:26–29) Те изгубили живота си, защото били толкова погълнати от тези ежедневни дейности, че не обръщали никакво внимание на Божията воля. (Матей 24:39) Днес хората като цяло са обзети по подобен начин от ежедневните си задължения и не виждат доказателствата за наближаването на края на този порочен свят. (Лука 17:30)

5. (а) Към кого отправил предупреждение Исус, и защо? (б) Поради каква причина някои са загубили вярата си?

5 Ясно е, че Исус не искал и неговите последователи да бъдат заблудени от света на Сатана и дори ‘да се върнат за онова, което са оставили’. (Лука 17:22, 31) В действителност обаче това се е случило с някои християни. Години наред те са копнеели за деня, в който Йехова ще сложи край на този зъл свят. Но тъй като Армагедон не е дошъл във времето, в което са очаквали, те са се разочаровали. Тяхната увереност в наближаването на съдния ден на Йехова е отслабнала. Те са забавили темпото в службата и постепенно са станали толкова ангажирани с ежедневните дейности от живота, че не им е оставало почти никакво време за духовните неща. (Лука 8:11, 13, 14) За съжаление, след време те ‘са се върнали за онова, което са оставили’!

Необходимо е ‘винаги да се молим’

6–8. (а) Разкажи притчата за вдовицата и съдията. (б) Как Исус обяснил приложението на притчата?

6 Какво можем да направим, за да сме сигурни, че твърдата ни увереност в изпълнението на обещанията на Йехова няма да отслабне? (Евреи 3:14) Исус обсъдил този въпрос веднага след като предупредил учениците си да не се връщат в злия свят на Сатана.

7 Лука пише, че Исус ‘им разказал една притча, показваща, че е необходимо винаги да се молят и да не се отказват’. Исус казал: „В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и не зачиташе никого. В този град имаше и една вдовица, която непрекъснато ходеше при него и му повтаряше: ‘Отсъди справедливо срещу моя противник в спора.’ Известно време той не искаше да направи това, но после си каза: ‘Макар че не се боя от Бога и не зачитам никого, що се отнася до тази вдовица, която все не ме оставя на мира, ще отсъдя справедливо в нейна полза, та да не идва и да ме притеснява до безкрайност.’“

8 След като казал притчата, Исус обяснил нейното приложение: „Чухте ли какво каза този съдия, макар че беше неправеден? Нима тогава Бог, макар и да проявява дълготърпение спрямо тях, няма да се погрижи онези, които е избрал и които викат към него за помощ ден и нощ, да получат справедливост? Казвам ви, Бог ще се погрижи те без забавяне да получат справедливост. Но дали когато Човешкият син дойде, ще намери такава вяра на земята?“ (Лука 18:1–8)

„Отсъди справедливо“

9. Каква идея се откроява в притчата за вдовицата и съдията?

9 Главната идея на тази притча ясно се откроява. Тя е спомената и от двамата герои в нея, както и от Исус. Вдовицата помолила: „Отсъди справедливо [в моя полза].“ Съдията казал: „Ще отсъдя справедливо в нейна полза.“ Исус попитал: ‘Нима Бог няма да се погрижи да бъде дадена справедливост?’ Той казал за Йехова: „Бог ще се погрижи те без забавяне да получат справедливост.“ (Лука 18:3, 5, 7, 8) Кога по–точно Бог ще ‘се погрижи да бъде дадена справедливост’?

10. (а) Кога ‘била раздадена справедливост’ през първи век? (б) Кога и как ще получат справедливост съвременните Божии служители?

10 През първи век „дните за раздаване на справедливост“ (буквално „дните за възмездие“) били през 70 г., когато Йерусалим и храмът му били разрушени. (Лука 21:22) Съвременните Божии служители ще получат справедливост по време на „великия ден на Йехова“. (Софония 1:14, НС; Матей 24:21) Тогава Йехова ще „заплати с трудности на онези, които ... причиняват трудности“ на неговия народ, когато Исус Христос ще „донесе възмездие върху онези, които не познават Бога и които не се подчиняват на добрата новина за нашия господар Исус“. (2 Солунци 1:6–8; Римляни 12:19)

11. В какъв смисъл справедливостта ще дойде „без забавяне“?

11 Но как трябва да разбираме уверението на Исус, че Йехова ще даде справедливост „без забавяне“? Божието Слово показва, че „макар и да проявява дълготърпение“, Йехова бързо ще въздаде справедливост, когато дойде времето за това. (Лука 18:7, 8; 2 Петър 3:9, 10) Когато дошъл Потопът по времето на Ной, злите били унищожени незабавно. По подобен начин загинали и злите в дните на Лот, когато завалял огън от небето. Исус казал: „Така ще бъде и в деня, когато Човешкият син ще бъде изявен.“ (Лука 17:27–30) Тогава отново злите ще бъдат връхлетени от „внезапно унищожение“. (1 Солунци 5:2, 3) Наистина, можем да сме напълно уверени, че Йехова няма да позволи светът на Сатана да съществува дори един ден повече, отколкото изисква справедливостта.

‘Той ще се погрижи да бъде дадена справедливост’

12, 13. (а) Какъв е изводът от притчата на Исус за вдовицата и съдията? (б) Защо можем да сме сигурни, че Йехова ще чуе молитвите ни и ще се погрижи да получим справедливост?

12 Притчата на Исус за вдовицата и съдията посочва и други важни истини. Обяснявайки нейното приложение, Исус казал: „Чухте ли какво каза този съдия, макар че беше неправеден? Нима тогава Бог ... няма да се погрижи онези, които е избрал ..., да получат справедливост?“ Разбира се, Исус не оприличавал Йехова на съдията, сякаш Бог се отнася към вярващите по същия начин. Той по–скоро помогнал на последователите си да научат нещо важно относно Йехова, като наблегнал на разликата между съдията и Бога. В какви отношения се вижда тази разлика?

13 Съдията в притчата на Исус е „неправеден“, докато „Бог е праведен съдия“. (Псалм 7:11; 33:5) Съдията не проявил никакъв личен интерес към вдовицата, но Йехова се интересува от всеки един човек. (2 Летописи 6:29, 30) Съдията не искал да помогне на вдовицата, но Йехова иска, дори е готов да се притече на помощ на своите служители. (Исаия 30:18, 19) Какъв извод можем да си направим от това? След като несправедливият съдия изслушал молбите на вдовицата и отсъдил справедливо в нейна полза, колко повече Йехова ще чуе молитвите на своите служители и ще се погрижи да получат справедливост! (Притчи 15:29)

14. Защо не бива да губим вяра в идването на съдния ден на Бога?

14 Следователно онези, които губят вярата си в идването на съдния ден на Бога, допускат сериозна грешка. Защо можем да кажем така? Като отстъпват от убеждението си, че „великият ден на Йехова“ е близо, те всъщност поставят под съмнение това дали може да се разчита на Йехова, че ще изпълни вярно обещанията си. Но никой не може с право да оспорва верността на Бога. (Йов 9:12) Тогава е основателен въпросът: Дали ние лично ще останем верни? И именно този въпрос повдига Исус в края на притчата за вдовицата и съдията.

‘Дали ще намери такава вяра на земята?’

15. (а) Какъв въпрос задал Исус, и защо? (б) Какво трябва да се запитаме ние?

15 Исус задал интригуващия въпрос: „Дали когато Човешкият син дойде, ще намери такава вяра на земята?“ (Лука 18:8) Изразът „такава вяра“ показва, че Исус нямал предвид вяра в общия смисъл на думата, но определен вид вяра, като тази на вдовицата. Исус не отговорил на своя въпрос. Той го задал, за да могат учениците му да мислят за качеството на своята вяра. Дали тя отслабвала постепенно, като така имало опасност да се върнат към нещата, които вече са оставили? Или имали такава вяра, каквато имала вдовицата? Днес ние също трябва да се запитаме: „Каква вяра ще намери в сърцето ми ‘Човешкият син’?“

16. Каква вяра имала вдовицата?

16 За да бъдем сред тези, които ще получат справедливост от Йехова, трябва да следваме примера на вдовицата. Каква вяра имала тя? Тя проявила вярата си, като постоянно ‘ходела при съдията и му повтаряла: „Отсъди справедливо [в моя полза]“’. Тази вдовица постоянствала, за да получи справедливост от един несправедлив човек. Така и днес Божиите служители могат да бъдат уверени, че ще получат справедливост от Йехова, дори за целта да е необходимо повече време, отколкото са очаквали. Освен това те проявяват доверието си в обещанията на Бога, като постоянстват в молитва, като „викат към него за помощ ден и нощ“. (Лука 18:7) Всъщност, ако един християнин престане да се моли за справедливост, ще покаже липса на увереност в това, че Йехова ще действа в полза на своите служители.

17. Какви основания имаме да постоянстваме в молитва и да пазим вярата си в сигурното идване на съдния ден на Йехова?

17 Обстоятелствата на вдовицата ни показват, че имаме допълнителни причини да постоянстваме в молитва. Нека да разгледаме някои разлики между нейната ситуация и обстоятелствата, в които се намираме ние. Вдовицата не преставала да ходи при съдията, макар че никой не я карал да прави това, докато Божието Слово ни увещава ‘да постоянстваме в молитва’. (Римляни 12:12) Вдовицата не била сигурна, че молбите ѝ ще бъдат изпълнени, а ние имаме уверението на Йехова, че ще даде правосъдие. Посредством своя пророк той казал: „Ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее.“ (Авакум 2:3; Псалм 97:10) Вдовицата нямала помощник, който да се застъпи за нея, така че да подкрепи молбата ѝ. Ние обаче имаме чудесен помощник, Исус, ‘който е до дясната ръка на Бога и също се застъпва за нас’. (Римляни 8:34; Евреи 7:25) Следователно, щом вдовицата в нейното трудно положение не преставала да моли съдията, надявайки се да получи справедливост, колко повече ние трябва да пазим вярата си в сигурното идване на съдния ден на Йехова!

18. Как молитвата ще укрепи вярата ни и ще ни помогне да получим справедливост?

18 От притчата за вдовицата научаваме, че има тясна връзка между молитвата и вярата и че настоятелните ни молитви могат да противодействат на нещата, които биха отслабили вярата ни. Разбира се, това не означава, че някаква показност в начина, по който се молим, ще ни помогне да не загубим вярата си. (Матей 6:7, 8) Когато се молим, съзнавайки, че зависим изцяло от Бога, молитвата ни приближава до него и укрепва вярата ни. И тъй като, за да бъдем спасени, е нужна вяра, не е чудно, че Исус сметнал за необходимо да насърчи учениците си „винаги да се молят и да не се отказват“. (Лука 18:1; 2 Солунци 3:13) Разбира се, идването на „великия ден на Йехова“ не зависи от нашите молитви. Той ще дойде без значение дали се молим, или — не. Но това дали ние лично ще получим справедливост и дали ще преживеем Божията война зависи от вярата ни и от постоянството на молитвите ни.

19. Как показваме непоколебимата си вяра в това, че Бог ще се погрижи ‘да бъде дадена справедливост’?

19 Исус попитал: „Дали когато Човешкият син дойде, ще намери такава вяра на земята?“ Какъв е отговорът на този интригуващ въпрос? Колко се радваме, че милиони верни служители на Йехова по земята днес доказват с молитвите, търпението и постоянството си, че имат такава вяра! По този начин въпросът на Исус получава положителен отговор. И въпреки несправедливото отношение, което изпитваме от страна на света на Сатана, ние твърдо вярваме, че Бог ‘ще се погрижи онези, които е избрал, да получат справедливост’.

[Бележка под линия]

^ абз. 3 За да разбереш напълно значението на тази притча, прочети Лука 17:22–33. Обърни внимание как стиховете от Лука 17:22, 24, 30, в които се споменава „Човешкият син“, са свързани с въпроса, повдигнат в Лука 18:8.

Спомняш ли си?

• Поради каква причина някои християни са загубили вярата си?

• Защо можем да имаме непоколебима вяра в идването на съдния ден на Йехова?

• Какви основания имаме да постоянстваме в молитва?

• Как настоятелната молитва ще ни помогне да не загубим вярата си?

[Въпроси]

[Снимка на страница 26]

На какво се набляга в притчата за вдовицата и съдията?

[Снимки на страница 29]

Милиони хора днес твърдо вярват, че Бог ще се погрижи ‘да бъде дадена справедливост’