„Всецяло да се веселиш“

„Да празнуваш [празника] на Господа ... [и] всецяло да се веселиш.“ (ВТОРОЗАКОНИЕ 16:15)

1. (а) Какви спорни въпроси повдигнал Сатана? (б) Какво предсказал Йехова след бунта на Адам и Ева?

КОГАТО подбудил Адам и Ева да се разбунтуват срещу Създателя си, Сатана повдигнал два важни спорни въпроса. Първо, той оспорил честността на Йехова и правотата на неговия начин на управление. Второ, Сатана намекнал, че хората ще служат на Бога единствено от егоистични подбуди. Той заявил това недвусмислено по времето на Йов. (Битие 3:1–6; Йов 1:9, 10; 2:4, 5) Йехова обаче предприел незабавни действия, за да се справи със ситуацията. Още докато Адам и Ева били в Едемската градина, той предсказал как ще разреши спорните въпроси. Йехова предрекъл появата на едно „семе“ (СИ), което, след като бъде наранено в петата, ще нарани смъртоносно Сатана в главата. (Битие 3:15)

2. Каква светлина хвърлил Йехова върху изпълнението на пророчеството от Битие 3:15?

² С течение на времето Йехова хвърлял допълнителна светлина върху това пророчество, с което показал колко сигурно е неговото изпълнение. Например Бог казал на Авраам, че „семето“ (СИ) ще произлезе от неговите потомци. (Битие 22:15–18) Яков, внукът на Авраам, станал баща на дванайсетте израилеви племена. През 1513 г. пр.н.е., когато тези племена били организирани като народ, Йехова им дал кодекс от закони, включващи съблюдаването на различни годишни празници. Апостол Павел казал, че тези празници са „предобраз на онова, което ще дойде“. (Колосяни 2:16, 17; Евреи 10:1) Те предизобразявали как ще бъде изпълнена целта на Йехова за Семето. Честването на тези празници носело голяма радост в Израил. Ако ги разгледаме накратко, вярата ни в надеждността на Божиите обещания ще бъде укрепена.

Появата на Семето

3. Кой бил обещаното Семе и как петата му била наранена?

³ Над 4000 години след първоначалното пророчество на Йехова се появило обещаното Семе. Това бил Исус. (Галатяни 3:16) Като съвършен човек, той останал лоялен на Бога до смърт и така доказал, че обвиненията на Сатана са само лъжи. Освен това, тъй като Исус бил безгрешен, смъртта му била жертва с голяма стойност. Чрез нея той осигурил избавление от греха и смъртта за верните потомци на Адам и Ева. Именно смъртта му на мъченическия стълб била ‘нараняването в петата’ на обещаното Семе. (Евреи 9:11–14)

4. Как била предизобразена жертвата на Исус?

⁴ Исус умрял на 14 нисан * 33 г. Това бил ден на веселие в Израил, защото на тази дата се празнувала Пасхата. Всяка година на 14 нисан вечерята на израилските семейства включвала агне без недостатък. По този начин израилтяните си припомняли ролята, която изиграла кръвта на агнето за избавлението на техните първородни, когато на 14 нисан 1513 г. пр.н.е. ангелът на смъртта избил първородните на египтяните. (Изход 12:1–14) Пасхалното агне било предобраз на Исус, за когото апостол Павел казал: „Христос, нашата пасха, е принесен в жертва.“ (1 Коринтяни 5:7) Подобно на кръвта на пасхалното агне, пролятата кръв на Исус осигурява спасение за много хора. (Йоан 3:16, 36)

 ‘Първият плод от мъртвите’

5, 6. (а) Кога бил възкресен Исус, и как това събитие било предизобразено в Закона? (б) Как възкресението на Исус прави възможно изпълнението на Битие 3:15?

⁵ На третия ден Исус бил възкресен, за да представи стойността на жертвата си пред своя Баща. (Евреи 9:24) Неговото възкресение било предизобразено от друг празник. В деня след 14 нисан започвал Празникът на безквасните хлябове. На следващия ден, 16 нисан, израилтяните носели сноп от първите плодове на ечемичената жетва, която била първата жетва в Израил, така че свещеникът да го представи пред Йехова. (Левит 23:6–14) Колко подходящо било, че на същия този ден през 33 г. Йехова осуетил злите намерения на Сатана да унищожи завинаги неговия „верен и истинен свидетел“! На 16 нисан 33 г. Йехова възкресил Исус от мъртвите като безсмъртна духовна личност. (Откровение 3:14, 1 Петър 3:18)

⁶ Исус станал „първият плод от онези, които са заспали в смъртта“. (1 Коринтяни 15:20) За разлика от хората, които били възкресявани преди това, Исус не умрял отново. Вместо това се възкачил на небето и застанал от дясната страна на Йехова, където чакал да бъде коронясан като цар на Божието небесно Царство. (Псалм 110:1; Деяния 2:32, 33; Евреи 10:12, 13) След възцаряването си Исус вече е в състояние да премахне завинаги най–големия враг, Сатана, като го нарани в главата, а също и да унищожи потомството му. (Откровение 11:15, 18; 20:1–3, 10)

Още членове на Семето на Авраам

7. Какво представлявал Празникът на седмиците?

⁷ Исус бил обещаното в Едемската градина Семе, посредством което Йехова щял „да унищожи делата на Дявола“. (1 Йоан 3:8) Но когато говорел на Авраам, Йехова посочил, че неговото „семе“ (СИ) няма да бъде само един човек. То щяло да е „като небесните звезди и като пясъка на морския бряг“. (Битие 22:17) Появата на останалите членове на „семето“ била предизобразена от друг радостен празник. Петдесет дена след 16 нисан израилтяните чествали Празника на седмиците. За него в Закона се казвало: „До следващия ден подир седмата събота да изброите петдесет дена, и тогава да принесете новохлебен принос Господу. Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети от ефа чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове Господу.“ * (Левит 23:16, 17, 20)

8. Какво забележително събитие се случило на Петдесетница през 33 г.?

⁸ Когато Исус бил на земята, Празникът на седмиците се наричал Петдесетница. На Петдесетница през 33 г. по–великият Първосвещеник, възкресеният Исус Христос, излял светия дух върху малката група от 120 ученици, които се били събрали в Йерусалим. Така тези ученици станали помазани синове на Бога и братя  на Исус. (Римляни 8:15–17) Те образували нов народ, „Божият Израил“. (Галатяни 6:16) Техният малък брой впоследствие щял да нарасне на 144 000 души. (Откровение 7:1–4)

9, 10. От какво бил предизобразен сборът от помазани християни по време на Петдесетница?

⁹ Сборът от помазани християни бил предизобразен от двата заквасени хляба, представяни пред Йехова на всяка Петдесетница. Това, че хлябовете били заквасени, показвало, че помазаните все още щели да имат кваса на наследения грях. Но те можели да се обръщат към Йехова въз основа на Исусовата изкупителна жертва. (Римляни 5:1, 2) Защо хлябовете били два? Това може би показвало, че помазаните Божии синове щели да идват от две групи — първо от юдеите, а впоследствие от езичниците. (Галатяни 3:26–29; Ефесяни 2:13–18)

¹⁰ Двата хляба, принасяни на Петдесетница, били от първите плодове на пшеничената жетва. По същия начин помазаните с духа християни са наречени „един вид първи плодове измежду [Божиите] създания“. (Яков 1:18) Те първи получават прошка за греховете си въз основа на пролятата Христова кръв и така е възможно да имат безсмъртен живот на небето, където управляват с Исус в неговото Царство. (1 Коринтяни 15:53; Филипяни 3:20, 21; Откровение 20:6) От тази своя позиция те съвсем скоро ‘ще подкарат народите с желязна тояга’ и ‘Сатана ще бъде смазан в краката им’. (Откровение 2:26, 27; Римляни 16:20) Апостол Йоан казал: „Те са онези, които непрестанно следват Агнето, където и да отиде. Те бяха изкупени измежду хората като първи плодове за Бога и за Агнето.“ (Откровение 14:4)

Ден, който наблягал на избавлението

11, 12. (а) Какво ставало на Деня на изкуплението? (б) Каква полза извличали израилтяните от жертвите на юнеца и на козлите?

¹¹ На десетия ден от месец етаним (по–късно тишри) * в Израил се чествал празник, който предизобразявал как щяла да бъде приложена ползата от изкупителната  жертва на Исус. Тогава всички израилтяни се събирали за Деня на изкуплението, за да бъдат принесени жертви за покриване на техните грехове. (Левит 16:29, 30)

¹² На Деня на изкуплението първосвещеникът заколвал юнец и поръсвал седем пъти от кръвта му пред капака на ковчега на договора в Най–святото, с което я принасял пред Йехова. Този принос се правел за греховете на първосвещеника и на ‘дома му’, на останалите свещеници и на левитите. После първосвещеникът вземал два козела. Единия от тях заколвал като принос за грях „за людете“. Част от неговата кръв също била поръсвана пред капака на ковчега в Най–святото. След това първосвещеникът слагал ръце върху главата на втория козел и изповядвал беззаконията на израилтяните. Накрая пускал козела в пустинята, за да отнесе символично греховете на народа. (Левит 16:3–16, 21, 22)

13. Как онова, което се правело на Деня на изкуплението, предизобразявало ролята на Исус?

¹³ Както предизобразяват тези действия, великият Първосвещеник Исус използва стойността на своята кръв, за да осигури прошка за греховете. Първо, стойността на кръвта му бива приложена за „духовния дом“ от 144 000 помазани християни, благодарение на което те са обявени за праведни и се радват на чиста позиция пред Йехова. (1 Петър 2:5; 1 Коринтяни 6:11) Предобраз на това е жертвоприношението на юнеца. Така помазаните имат възможността да получат небесното си наследство. Второ, стойността на Исусовата кръв бива приложена в полза на милиони други, проявяващи вяра в Христос, както е представено от жертвоприношението на козела. Тези хора ще бъдат благословени с вечен живот тук на земята — наследството, което изгубили Адам и Ева. (Псалм 37:10, 11) Въз основа на своята пролята кръв Исус отнася греховете на човечеството точно както живият козел символично отнасял греховете на израилтяните в пустинята. (Исаия 53:4, 5)

Веселие пред Йехова

14, 15. Какво ставало по време на Празника на колибите, и какво си припомняли израилтяните?

¹⁴ След Деня на изкуплението израилтяните чествали Празника на колибите, който бил най–радостното време през годината. (Левит 23:34–43) Той се провеждал от 15 до 21 етаним и завършвал с  тържествено събрание на 22–ия ден от месеца. Празникът бележел края на прибирането на реколтата и давал възможност да се отправи благодарност към Бога за голямата му доброта. Ето защо Йехова казал на народа: „Господ, твоят Бог, ще те благославя във всичките ти произведения и във всичките дела на ръцете ти; и ти всецяло да се веселиш.“ (Второзаконие 16:15) Колко ли голямо било веселието тогава!

¹⁵ По време на този празник израилтяните живеели седем дена в колиби. Така те си припомняли, че имало период, когато трябвало да живеят в колиби в пустинята. Празникът им давал възможност да размишляват за бащинските грижи на Йехова. (Второзаконие 8:15, 16) И понеже както бедни, така и богати живеели в подобни колиби, израилтяните си припомняли, че по отношение на празника всички са равни. (Неемия 8:14–16)

16. Какво предизобразявал Празникът на колибите?

¹⁶ Празникът на колибите бил весело празненство по случай прибирането на реколтата и така предизобразявал радостното събиране на онези, които проявяват вяра в Исус Христос. Това събиране започнало през 33 г., когато 120–те ученици на Исус били помазани да станат част от едно „свято свещенство“. Както израилтяните живеели в колиби няколко дни, така и помазаните знаят, че са само „временни жители“ в този безбожен свят. Тяхната надежда е небесна. (1 Петър 2:5, 11) Събирането на помазаните християни приключва по време на тези „последни дни“, когато биват събрани и последните от 144 000 души. (2 Тимотей 3:1)

17, 18. (а) Какво показва, че и други освен помазаните християни ще извлекат полза от Исусовата жертва? (б) Кои хора днес извличат полза от по–големия Празник на колибите, и кога този радостен празник ще достигне своята кулминация?

¹⁷ Трябва да се отбележи, че по време на този древен празник се принасяли седемдесет юнеца. (Числа 29:12–34) Числото седемдесет представлява седем, умножено  по десет — числа, които в Библията означават съответно небесно и земно съвършенство. Така че жертвата на Исус ще бъде от полза за верните хора от всички седемдесет семейства, произлезли от Ной. (Битие 10:1–29) В съгласие с това днес събирането се извършва сред хората от всички народи, които проявяват вяра в Исус и се надяват да живеят в рай на земята.

¹⁸ Апостол Йоан получил видение за това събиране в наши дни. Първо той чул известието, че и последните от 144 000 са получили печат. След това видял ‘голямо множество, което никой човек не можел да изброи’, да стои пред Йехова и пред Исус с ‘палмови клонки в ръцете си’. Тези хора са „преминали през голямото бедствие“ в новия свят. Днес те също са само временни жители в тази стара система и очакват с увереност времето, когато „Агнето ... ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с води на живот“. Тогава „Бог ще изтрие всяка сълза от очите им“. (Откровение 7:1–10, 14–17) По–големият Празник на колибите ще достигне своята кулминация след края на Хилядолетното управление на Христос, когато „голямото множество“ и верните хора, които са били възкресени, ще получат вечен живот. (Откровение 20:5)

19. Каква полза извличаме от разглеждането на празниците в Израил?

¹⁹ Ние също можем ‘да се веселим всецяло’, като размишляваме върху значението на юдейските празници в миналото. Чудесно е, че Йехова осигурил предобрази, показващи как щяло да се изпълни пророчеството от Едемската градина, и е вълнуващо да видим действителното му изпълнение стъпка по стъпка. Днес знаем, че Семето се е появило и е било наранено в петата. Сега то е Цар в небесата. Освен това повечето от 144 000 души вече са доказали верността си до смърт. Какво още предстои да стане? Кога пророчеството ще се изпълни напълно? Това ще бъде обсъдено в следващата статия.

[Бележки под линия]

Можеш ли да обясниш?

• Какво предизобразявало пасхалното агне?

• Какво събиране било предизобразено от празника Петдесетница?

• Как Денят на изкуплението показвал как бива приложена изкупителната жертва на Исус?

• Как събирането на християните било предизобразено от Празника на колибите?

[Въпроси]

[Таблица на страница 22, 23]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Пасха

14 нисан

Събитие:

Коли се пасхално агне

Предобраз на:

Исус е пожертван

Празник на безквасните хлябове (15–21 нисан)

15 нисан

Събитие:

Сабат

16 нисан

Събитие:

Принася се ечемик

Предобраз на:

Исус е възкресен

50 дена

Празник на седмиците (Петдесетница)

6 сиван

Събитие:

Принасят се два хляба

Предобраз на:

Исус представя помазаните си братя пред Йехова

Ден на изкуплението

10 тишри

Събитие:

Принасят се юнец и два козела

Предобраз на:

Исус представя стойността на кръвта си в полза на цялото човечество

Празник на колибите (прибирането на реколтата, шатрите)

15–21 тишри

Събитие:

Израилтяните живеят в колиби, радват се за реколтата, принасят се 70 юнеца

Предобраз на:

Събирането на помазаните и на „голямото множество“

[Снимки на страница 21]

Подобно на кръвта на пасхалното агне, пролятата кръв на Исус осигурява спасение за много хора

[Снимки на страница 22]

Първите плодове от ечемичената жетва, принасяни на 16 нисан, предизобразявали възкресението на Исус

[Снимки на страница 23]

Двата хляба, принасяни на Петдесетница, предизобразявали сбора от помазани християни

[Снимки на страница 24]

Празникът на колибите бил предобраз на радостното събиране на помазаните и на „голямото множество“ от всички народи