Словото на Йехова е живо

Основни моменти от книгата Исаия — II част

ИСАИЯ вярно служи като пророк. Неговите изявления срещу десетплеменното царство Израил вече са се изпълнили. И ето, че сега той има да каже още нещо относно бъдещето на Йерусалим.

Йерусалим ще бъде унищожен, а жителите му — отведени в плен. Но запустението няма да трае вечно. След време истинското поклонение ще бъде възстановено. Това е основното послание на Исаия 36:1 — 66:24. * Можем да извлечем полза, като обърнем внимание на мислите в тези глави, тъй като много от пророчествата, записани в тях, намират своето главно, или цялостно, изпълнение в наши дни или предстои да се изпълнят в близко бъдеще. Тази част на книгата Исаия съдържа също вълнуващи пророчества относно Месията.

„ЕТО, ИДАТ ДНИ“

(Исаия 36:1 — 39:8)

В четиринайсетата година от управлението на цар Езекия (732 г. пр.н.е.) асирийците нахлуват в Юда. Йехова обещава да защити Йерусалим. Надвисналата заплаха бива премахната, когато един–единствен ангел на Йехова убива 185 000 асирийски войници.

Езекия се разболява. Йехова отговаря на молитвата му и го излекува, като добавя 15 години към живота му. Когато вавилонският цар изпраща пратеници, за да го поздрави, Езекия постъпва неразумно, като им показва всичките си съкровища. Исаия му предава следното послание от Йехова: „Ето, идат дни, когато всичко, що е в къщата ти, и каквото бащите ти са събрали до тоя ден, ще се пренесе във Вавилон.“ (Исаия 39:5, 6) Изминават малко повече от 100 години и това пророчество се изпълнява.

Отговори на библейски въпроси:

38:8: Какво представляват „стъпалата“ (НС), по които сянката се върнала назад? Тъй като до осми век пр.н.е. и в Египет, и във Вавилон се използвали слънчеви часовници, тези „стъпала“ биха могли да се отнасят за градусите на слънчевия часовник, който бащата на Езекия, цар Ахаз, може би притежавал. Възможно е също вътре в двореца да е имало стълбище. Вероятно сянката от намиращата се до него колона падала постепенно върху стъпалата и по този начин можело да се измерва времето.

Поуки за нас:

36:2, 3, 22. Макар и отстранен от поста на управител, Шевна бил оставен да служи  при царя като секретар на този, който станал управител вместо него. (Исаия 22:15, 19) Ако поради някаква причина бъдем отстранени от една отговорна позиция в организацията на Йехова, нима не трябва да продължаваме да служим на Бога в каквато степен той позволява?

37:1, 14, 15; 38:1, 2. Във време на трудности е мъдро да се обърнем към Йехова в молитва и да му се доверим напълно.

37:15–20; 38:2, 3. Когато Йерусалим бил обсаден от асирийците, основното притеснение на Езекия било, че ако градът бъде превзет, това би хвърлило укор върху името на Йехова. Когато научил, че ще умре вследствие на болестта си, Езекия не се притеснявал единствено за живота си. Онова, което го измъчвало най–много, било как това, че умира без наследник, щяло да се отрази на Давидовата линия от царе. Тревожело го също кой щял да бъде начело в битката срещу асирийците. Подобно на Езекия и ние смятаме освещаването на името на Йехова и осъществяването на неговата цел за по–важни от собственото ни спасение.

38:9–20. Тази песен на Езекия ни учи, че нищо в живота не е по–важно от това да възхваляваме Йехова.

„ЩЕ СЕ СЪГРАДИ“

(Исаия 40:1 — 59:21)

Веднага след като предсказва унищожението на Йерусалим и последвалия плен във Вавилон, Исаия пророчески описва бъдещото възстановяване. (Исаия 40:1, 2) В Исаия 44:28 се казва: „[Йерусалим] ще се съгради.“ Идолите на вавилонските богове ще бъдат отнесени като „товар“. (Исаия 46:1) Вавилон ще бъде унищожен. Всичко това се сбъдва два века по–късно.

Йехова ще даде служителя си за „светлина на народите“. (Исаия 49:6) Вавилонското „небе“, или управляващата класа, „ще изчезне като дим“ и поданиците ѝ „подобно ще измрат“, а ‘сионовата дъщеря ще се освободи от връзките по шията си’. (Исаия 51:6; 52:2) На онези, които идват при него и го слушат, Йехова казва: „Аз ще направя с вас вечен завет според верните милости, обещани на Давида.“ (Исаия 55:3) Ако живеят в съгласие с праведните изисквания на Бога, те ще могат да се ‘наслаждават в Йехова’. (Исаия 58:14) И обратно, „беззаконията“ им биха ги ‘отлъчили от техния Бог’. (Исаия 59:2)

Отговори на библейски въпроси:

40:27, 28: Защо Израил казал: „Пътят ми е скрит от Господа, и правото ми се пренебрегва от моя Бог?“ На някои юдеи във Вавилон може би им се е струвало, че несправедливостите, които понасяли, остават скрити за Йехова, или че той не ги вижда. Те получават напомнянето, че Вавилон не е извън обсега на Създателя на земята, който не отслабва и не се уморява.

43:18–21: Защо на завърналите се от плен юдеи било казано да ‘не си спомнят за предишните неща’? Тези думи не означават, че те трябвало да забравят делата на избавление, извършени от Йехова в миналото. Вместо това Йехова искал да го възхваляват въз основа на „нещо ново“, което самите те щели да изпитат, като например безопасното пътуване до Йерусалим, вероятно по по–пряк път през пустинята. „Голямото множество“, което ще премине през „голямото бедствие“, също ще има нови, лични причини да възхвалява Йехова. (Откровение 7:9, 14)

49:6: Как Месията бил „светлина на народите“, като се има предвид, че земната му служба била ограничена до синовете на Израил? Събитията, станали след смъртта на Исус, показват това. Библията свързва изпълнението на Исаия 49:6 с учениците на Исус. (Деяния 13:46, 47) Днес помазаните християни, подкрепяни от едно голямо множество от поклонници, служат като „светлина на народите“ и просвещават хората „до земния край“. (Матей 24:14; 28:19, 20)

 53:10, НС: В какъв смисъл Йехова изпитал наслада от това да съкруши Сина си? Когато гледал как любимият му Син страда, Йехова, милостивият и състрадателният Бог, несъмнено е изпитал болка. Въпреки това той намирал наслада в охотното послушание на Исус и във всичко онова, което неговото страдание и смърт щели да постигнат. (Притчи 27:11; Исаия 63:9)

53:11: Какво представлява „знанието“, чрез което Месията „ще оправдае мнозина“? Това е познанието, което Исус придобил, когато дошъл на земята, живял като човек и страдал несправедливо дори до смърт. (Евреи 4:15) Така той осигурил изкупителната жертва, която била необходима, за да могат помазаните християни и „голямото множество“ да придобият праведна позиция пред Бога. (Римляни 5:19; Яков 2:23, 25)

56:6: Кои са „чужденците“ и как ‘държат завета’ на Йехова? „Чужденците“ са „другите овце“ на Исус. (Йоан 10:16) Те се държат за новия договор в смисъл, че се подчиняват на законите, свързани с него, изцяло подкрепят уредбите, осигурени посредством договора, хранят се от същата духовна храна, с която се хранят и помазаните християни, и ги подкрепят в дейността по проповядване за Царството и правене на ученици.

Поуки за нас:

40:10–14, 26, 28. Йехова е силен, но и нежен, всемогъщ и всемъдър и притежава толкова дълбоко разбиране, че дори не можем да го проумеем.

40:17, 23; 41:29; 44:9; 59:4. Политическите съюзи и идолите са ‘по–малки от нищо, празнота’. Упованието в тях е напълно безсмислено.

42:18, 19; 43:8. Ако затворим очите си за писаното Слово на Бога и запушим ушите си за неговите напътствия чрез „верния и разумен роб“, ставаме слепи и глухи в духовно отношение. (Матей 24:45)

43:25. Йехова изтрива прегрешенията ни заради себе си. Нашето освобождение от робството на греха и смъртта и възможността да получим вечен живот са от второстепенно значение спрямо освещаването на името на Йехова.

44:8. Ние имаме подкрепата на Йехова, който е стабилен и здрав като канара. Никога не бива да се страхуваме да свидетелстваме за това, че той е Бог! (2 Царе 22:31, 32)

44:18–20. Идолопоклонството е признак за поквара на сърцето. Нищо не бива да заема мястото на Йехова в нашето сърце.

46:10, 11. Способността да направи ‘намерението си да устои’, или да изпълни целта си, е неопровержимо доказателство, че Йехова е истинският Бог.

48:17, 18; 57:19–21. Ако разчитаме на Йехова за спасение, приближаваме се до него и внимаваме в заповедите му, мирът ни ще бъде толкова изобилен, колкото водите на буйна река и праведните ни дела ще са толкова многобройни, колкото вълните на морето. Онези, които не обръщат внимание на Божието Слово, са като „развълнувано море“. Те нямат мир.

52:5, 6. Вавилонците стигнали до погрешния извод, че истинският Бог е слаб. Те не разбрали, че неодобрението на Йехова спрямо народа му било причината Израил да попадне в робство. Когато другите бъдат сполетени от някаква беда, не бива да си правим прибързани заключения относно причините за случилото се.

52:7–9; 55:12, 13. Имаме най–малко три причини да участваме радостно в дейността по проповядване на Царството и правене на ученици. Нозете ни са прекрасни за смирените хора, които изпитват духовен глад. Виждаме Йехова „ясно с очите си“, или имаме близки взаимоотношения с него. Радваме се и на духовно благополучие.

52:11, 12. За да отговаряме на изискванията да ‘носим съдовете’ на Йехова — неговите уредби за свята служба, — трябва да бъдем духовно и морално чисти.

 58:1–14. Лицемерните прояви на преданост и праведност са напразни. Истинските поклонници трябва щедро да проявяват преданост към Бога и братска любов. (Йоан 13:35; 2 Петър 3:11)

59:15б–19. Йехова наблюдава делата на хората и се намесва в определеното от него време.

„ЩЕ БЪДЕШ ... СЛАВЕН ВЕНЕЦ“

(Исаия 60:1 — 66:24)

Насочвайки вниманието към възстановяването на истинското поклонение в древността и в наши дни, Исаия 60:1 гласи: „Стани, свети, защото светлина дойде за тебе, и славата Господна те осия.“ Сион ‘трябва да бъде славен венец в ръката’ на Йехова. (Исаия 62:3)

Исаия се моли на Йехова за своите сънародници, които ще се покаят по време на плена си във Вавилон. (Исаия 63:15 — 64:12) След като прави сравнение между истинските служители и фалшивите, пророкът описва как Йехова ще благослови онези, които му служат. (Исаия 65:1 — 66:24)

Отговори на библейски въпроси:

61:8, 9: Какво представлява „вечният завет“ и кое е „потомството“? Това е новият договор, който Йехова сключва с помазаните християни. „Потомството“ са „другите овце“ — милионите хора, които откликват на посланието, известявано от помазаните. (Йоан 10:16)

63:5: Как яростта на Бога го подкрепя? Божията ярост, или праведно негодувание, е чувство, което той умее да контролира. Яростта на Бога го подкрепя и подтиква да изпълнява праведните си присъди.

Поуки за нас:

64:6. Несъвършените хора не могат да се избавят сами. Що се отнася до усилията им да изкупят греховете си, техните праведни дела приличат на омърсена дреха. (Римляни 3:23, 24)

65:13, 14. Йехова благославя верните си служители, като щедро удовлетворява духовните им потребности.

66:3–5. Йехова мрази лицемерието.

„Веселете се“

Колко ли утешаващи трябва да са били пророчествата относно възстановяването за верните юдеи, намиращи се в плен във Вавилон! Йехова им казал: „Веселете се и радвайте се винаги в онова, което създавам; защото, ето, създавам Йерусалим за радост и людете му за веселие.“ (Исаия 65:18)

Днес също живеем във време, когато тъмнина покрива земята и мрак племената. (Исаия 60:2) Намираме се в „кризисни времена, трудни за справяне“. (2 Тимотей 3:1) Следователно посланието за избавление, идващо от Йехова, което е записано в библейската книга Исаия, е източник на голямо насърчение за нас. (Евреи 4:12)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 8]

Знаеш ли основната причина, поради която Езекия се молел да бъде избавен от асирийците?

[Снимка на страница 11]

„Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който благовествува!“