Защо да казваме истината?

ОСЕМНАЙСЕТГОДИШНИЯТ Манфред * бил стажант в една фирма. От фирмата уредили Манфред и няколко други стажанти да посещават професионален колеж два дена седмично. Един ден занятията свършили по–рано от обикновено. Според правилата на фирмата стажантите трябвало да се върнат на работното си място и да работят до края на деня. Вместо това те отишли да се позабавляват. Единствено Манфред решил да се върне на работа. Случайно на мястото, където работят стажантите, се появил техният началник. Когато видял Манфред, той го попитал: „Защо не си на лекции днес? И къде са останалите стажанти?“ Как трябвало да отговори Манфред?

Манфред бил изправен пред една често срещана дилема: Дали да каже истината, или да излъже, за да прикрие съучениците си? Ако кажел истината, това щяло да причини неприятности на другите и да ги настрои срещу него. Дали при подобни обстоятелства е оправдано човек да излъже? Как би постъпил ти? По–късно ще се върнем на случката с Манфред, но нека преди това видим кои са някои фактори, които трябва да имаме предвид, когато вземаме решение дали да кажем истината, или да излъжем.

Истината срещу лъжата — едно отдавнашно съперничество

В началото на човешката история всичко се основавало на истината. Нямало изопачаване на фактите, манипулация или погрешно представяне на истината. Йехова, Създателят, е ‘Богът на истината’. Неговото Слово е истина. Той не може да лъже и осъжда лъжата и онези, които лъжат. (Псалм 31:5; Йоан 17:17; Тит 1:2)

Тогава откъде се е появила лъжата? Исус Христос дал меродавен отговор на този въпрос, когато казал на религиозните си противници, които искали да го убият: „Дяволът е вашият баща и вие искате да изпълнявате желанията на баща си. Той беше убиец още когато започна да ходи по свой път и не устоя в истината, защото истината не е в него. Когато лъже, говори според своята собствена нагласа, защото е лъжец и баща на лъжата.“ (Йоан 8:44) Исус очевидно имал предвид случилото се в градината Едем, когато Сатана подтикнал  първата човешка двойка да се разбунтува срещу Бога и така да стане жертва на греха и смъртта. (Битие 3:1–5; Римляни 5:12)

Думите на Исус ясно показват, че Сатана е „бащата на лъжата“, този, който произнесъл първата лъжа, или неистина. Сатана продължава да е главният поддръжник на лъжата и в действителност той „заблуждава цялата населена земя“. Сатана носи главната отговорност за вредата, която лъжата причинява на човечеството днес. (Откровение 12:9)

Отдавнашното съперничество между истината и лъжата, започнато от Сатана Дявола, продължава да се вихри с пълна сила. То прониква във всички слоеве на човешкото общество и засяга всяка отделна личност. Начинът, по който живее човек, го поставя или на страната на истината, или на страната на лъжата. Онези, които заемат страната на Бога, основават начина си на живот на истината от Божието Слово, Библията. Всеки, който не следва пътя на истината, съзнателно или несъзнателно, попада в ръцете на Сатана, тъй като „целият свят лежи във властта на злия“. (1 Йоан 5:19; Матей 7:13, 14)

Защо хората лъжат?

Фактът, че „целият свят“ лежи във властта на Сатана, показва защо толкова много хора говорят лъжи. Но може би в нас възниква въпросът: Защо Сатана, „бащата на лъжата“, започнал да лъже? Сатана знаел, че Йехова е законният Владетел на цялото творение, включително и на първата човешка двойка. Въпреки това Сатана пожелал за себе си тази възвишена, уникална позиция — нещо, на което нямал право. Подтикван от алчност и себелюбиви амбиции, той измислил план, чрез който да атакува позицията на Йехова. За да го осъществи, прибегнал до лъжи и измама. (1 Тимотей 3:6)

Какво е положението днес? Не си ли съгласен, че алчността и себелюбивите амбиции все още са онова, което подтиква много хора да лъжат? Алчният бизнес, корумпираната политика и фалшивата религия са изпълнени с лъжа, манипулации и измама. Защо? Не е ли защото хората често са водени от своята алчност и амбиция да преуспеят или да придобият богатството, властта или позицията, които по право не им принадлежат? Мъдрият владетел на древния Израил, цар Соломон, предупредил: „Който бърза да се обогати, не ще остане ненаказан.“ (Притчи 28:20) Апостол Павел писал: „Любовта към парите е коренът на всякакви зли неща.“ (1 Тимотей 6:10) Несъмнено същото може да се каже и за прекомерното желание за слава или за определена позиция.

Друг фактор зад лъжата е страхът — страхът от последствията или от онова, което другите може да си помислят, ако кажем истината. Естествено е хората да искат да бъдат харесвани или приети от другите. Това желание обаче може да ги подтикне да изкривят истината, макар и съвсем малко, само за да прикрият нечии грешки, някои нежелателни подробности или просто, за да оставят добро впечатление. Затова следните думи на Соломон са много подходящи: „Страхът от човека туря примка, а който уповава на Господа, ще бъде поставен на високо.“ (Притчи 29:25)

Лоялност спрямо Бога на истината

Как отговорил Манфред, когато управителят на фирмата му поискал обяснение? Манфред казал истината, като обяснил: „Преподавателката ни пусна по–рано и затова се върнах на работното си място. Що се отнася за другите, не мога да отговоря вместо тях. Може би бихте могли да ги попитате лично.“

Манфред можел да отговори по хитър, подвеждащ начин и така да спечели одобрението на останалите стажанти. Той обаче имал основателни причини да се придържа лоялно към истината. Манфред е Свидетел  на Йехова. Той постъпил честно и запазил съвестта си чиста. Освен това спечелил доверието на своя работодател. Като част от неговото обучение, Манфред бил назначен да работи в отдела за бижута, където обикновено не били назначавани стажанти. Около 15 години по–късно, когато Манфред бил назначен на отговорен пост във фирмата, същият началник му се обадил по телефона, за да го поздрави, и му припомнил случая, при който той запазил своята лоялност и казал истината.

Тъй като Йехова е Богът на истината, всеки, който иска да има близки взаимоотношения с него, трябва да ‘отхвърли лъжата’ и ‘да говори истината’. Божият служител е длъжен да обича истината. Мъдрият цар писал: „Верният свидетел няма да лъже.“ Какво обаче представлява лъжата? (Ефесяни 4:25; Притчи 14:5)

Какво представлява лъжата?

Всяка лъжа е неистина, но не всяка неистина е лъжа. Защо можем да кажем това? Според един речник лъжата е „твърдение, чийто източник, знае или предполага, че е невярно и го използва с цел да заблуди“. Да, този, който казва лъжа, има намерението да заблуди някого другиго. Следователно, ако човек неволно каже една неистина — например, като даде на някого неточни факти или данни по погрешка — това не е същото като да излъже.

Освен това е необходимо да преценим дали онзи, който иска информацията, има право да получи изчерпателен отговор. Например да предположим, че същият въпрос беше зададен на Манфред от управител на друга фирма. Дали Манфред щеше да бъде длъжен да му каже всичко? Съвсем не. Тъй като този управител няма право на подобна информация, Манфред не би бил длъжен да му я дава. Разбира се, дори в този случай щеше да бъде погрешно Манфред да излъже.

Какъв пример ни е оставил Исус Христос по този въпрос? При един случай Исус разговарял с хора, които не вярвали в него, но проявили интерес към плановете му за пътуване. Те го посъветвали: „Тръгни от тук и отиди в Юдея.“ Какво отговорил Исус? „Вие отидете на празника [в Йерусалим], аз още няма да отида на този празник, защото моето време още не е дошло.“ Скоро след това Исус отишъл в Йерусалим за празника. Защо той им отговорил по този начин? Те нямали право да знаят подробностите относно неговото местонахождение. Затова макар че Исус не казал неистина, той им дал непълен отговор, за да попречи на възможната вреда, която те биха могли да причинят на него или на последователите му. Това не било лъжа, тъй като Петър написал следното за Христос: „Той не извърши никакъв грях, нито имаше измама в устата му.“ (Йоан 7:1–13; 1 Петър 2:22)

А какво да кажем за самия Петър? Нима в нощта, когато Исус бил арестуван, Петър не излъгал три пъти и не отрекъл, че познава Исус? Да, Петър се поддал на страха от човека и излъгал. Но веднага след това той ‘плакал горчиво’, покаял се и грехът му бил  простен. Освен това Петър извлякъл поука от грешката си. Няколко дена по–късно той говорел публично за Исус, а когато юдейските власти в Йерусалим използвали заплахи, за да го накарат да престане да свидетелства за Христос, той решително отказал да направи това. Временната слабост на Петър и бързото му възстановяване несъмнено са много насърчителни за всички нас, които лесно се обезсърчаваме в момент на слабост и грешим с думите или с постъпките си. (Матей 26:69–75; Деяния 4:18–20; 5:27–32; Яков 3:2)

Истината ще се утвърди завинаги

В Притчи 12:19 се казва: „Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, а лъжливият език ще трае за минута.“ Истинната реч е непреходна, ще пребъде завинаги. Освен това човешките взаимоотношения са по–здрави и удовлетворяващи, когато хората винаги казват истината и постъпват в съгласие с нея. Истината безспорно носи благословии още днес. Някои от тях са чистата съвест, доброто име и стабилните взаимоотношения в брака, в семейството, с приятелите и дори на работното място.

Лъжата, от друга страна, не издържа на изпитанието на времето. Лъжливият език може да заблуди за момент, но лъжата не остава скрита за дълго време. Освен това Йехова, Богът на истината, е поставил граница на периода от време, през който позволява на лъжата и на лъжците да съществуват. Библията обещава, че Йехова ще премахне влиянието на Сатана Дявола, „бащата на лъжата“, който заблуждава цялата населена земя. Йехова скоро ще сложи край на лъжите и на хората, които лъжат. (Откровение 21:8)

Какво облекчение ще бъде, когато най–накрая „устните, които говорят истината“ ще се утвърдят завинаги!

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 5]

Алчността и себелюбивите амбиции подтикват много хора да лъжат

[Текст в блока на страница 6]

Всяка лъжа е неистина, но не всяка неистина е лъжа

[Снимка на страница 6]

Какво научаваме от това, че Петър се отрекъл от Христос?

[Снимка на страница 7]

Като говорим истината, допринасяме за изграждането на стабилни и удовлетворяващи взаимоотношения