Духовно изграждане на „Каменния дом“
Духовно изграждане на „Каменния дом“
Името на тази африканска страна означава „Каменен дом“. Известна е с водопада Виктория и с разнообразната си дива природа. В нея, южно от Сахара, се намират най–големите древни човешки постройки. Гранитно плато пресича центъра ѝ. Умереният климат в това плато допринася за развитието на буйна растителност. Това е Зимбабве, домът на 12 милиона души.
ЗАЩО точно „Каменен дом“? През 1867 г. Адам Рендърс, ловец и изследовател, се натъкнал на огромни каменни постройки, простиращи се на 720 хектара. Той пътувал през африканската савана, в която къщите били направени предимно от кал, колове и слама. След което изведнъж пред него се открили каменни руини на огромен град, сега наричан „Велико Зимбабве“.
Тези руини са разположени на юг от областта, известна днес като Масвинго. Някои от стените са 9 метра високи, направени от гранитни камъни, наредени един върху друг без хоросан. Измежду руините има една необикновена конусовидна кула, издигаща се на около 11 метра от основа с диаметър 6 метра. Целта на тази постройка не е напълно известна. Руините датират от осми век, но съществуват доказателства, от които се разбира, че мястото е било населено стотици години преди това.
През 1980 г. страната, тогава известна като Родезия, получава независимост от Великобритания и е преименувана на Зимбабве. Населението ѝ се състои главно от две етнически групи: шона, по–голямата част от населението, и ндебеле. Хората са гостоприемни, както са разбрали Свидетелите на Йехова в проповедната си служба от къща на къща. Понякога, преди още да са разбрали кой ги посещава, само при почукване на вратата веднага отправят поканата: „Влезте“ и „Седнете, моля“. Повечето зимбабвийци проявяват дълбоко уважение към Библията и обикновено настояват по време на библейски обсъждания да присъстват и децата им, за да слушат и те.
Споделяне на насърчително и утешително послание
В новините, когато се говори за Зимбабве, често се чуват думите „СПИН“ и „суша“. Разпространението на СПИН оказва сериозно влияние на населението и на икономиката в областта на Африка, намираща се на юг от Сахара. Хората постъпват в болница най–често, защото са заразени с ХИВ. Болестта е разрушила семейния живот на мнозина.
За да помогнат на хората в Зимбабве, Свидетелите на Йехова са заети в това да оповестяват, че най–добрият начин на живот е този според Божиите стандарти, посочени в Библията. Например Божието Слово учи, че можем да се наслаждаваме на Божия дар на сексуална близост само в рамките на брака, че Бог не одобрява хомосексуализма и че кръвопреливането и употребата на наркотици за забавление е забранено според законите на Йехова. (Деяния 15:28, 29; Римляни 1:24–27; 1 Коринтяни 7:2–5; 2 Коринтяни 7:1) Свидетелите разпространяват също послание на надежда, която има здрава основа, като подчертават, че в близко бъдеще Божието Царство ще премахне всички болести. (Исаия 33:24)
Оказване на помощ
През изминалото десетилетие сушата в Зимбабве взе своите жертви. Дивите животни се строполяваха от глад и обезводняване. Говедата измираха със стотици хиляди. Пожари опустошиха хектари гори. Много деца и възрастни починаха от недохранване. Дори нивото на водата на могъщата река Замбези спадна дотолкова, че застраши действието на водноелектрическите централи.
В отговор на това опустошение, Свидетелите на Йехова сформираха осем комитета за оказване на помощ в различни части на страната. Пътуващите надзорници посещаваха сборовете, за да преценят действителните нужди. Тази информация биваше предоставяна на съответния комитет за оказване на помощ. Един пътуващ надзорник казва следното: „През последните пет години раздадохме повече от хиляда тона царевица, десет тона сушена риба и същото количество сладък боб. Нашите духовни братя подготвиха два тона муфушуа (сушени зеленчуци). Раздадохме и голямо количество дарени дрехи, а също и необходимите парични средства.“ Друг пътуващ надзорник отбелязва: „Като се замисля за трудностите, които имахме, за да получим разрешение от Зимбабве и ЮАР за доставяне на помощите и за непрекъснатия недостиг на гориво, така нужен за доставянето на крайно необходимата помощ, мога само да направя извода, че нашият успех е допълнително доказателство за уверението на Исус, че нашият небесен Баща знае, че се Матей 6:32)
нуждаем от всички тези неща.“ (Как се справят самите пътуващи надзорници в областите, поразени от суша? Някои носят храна за себе си и за семействата, при които отсядат. Един от тях казва, че някои християнски сестри се двоумели дали в този ден да спрат да проповядват, за да се наредят на опашка за помощи, предвидени от правителството. Те решили да се доверят на Йехова и да продължат с проповедната дейност, и след това щели да видят какво ще бъде разрешението на проблема. Никакви помощи не пристигнали през този ден.
На следващия ден било запланувано да има събрание и тези сестри отново трябвало да вземат решение. Дали да отидат на събрание, или да се наредят на опашка и да чакат за помощи? Поставяйки по–важните неща на първо място, те присъствали на събранието в Залата на Царството. (Матей 6:33) Докато пеели последната песен, чули как приближава камион. Помощите пристигнали точно там, но чрез техните духовни братя от комитета за оказване на помощ! Верните Свидетели, посетили това събрание, изпитали голяма радост и благодарност.
Любовта изгражда
Добрите дела спрямо хората извън християнския сбор отвориха възможности за даване на свидетелство. Един пътуващ надзорник проповядвал в Масвинго заедно с няколко местни Свидетели. Той забелязал, че край улицата лежи момиче. Свидетелите установили, че момичето било много болно, не можело да говори ясно и гласът му треперел. Името на момичето било Хамуняри, което на шона означава „Не те ли е срам?“. Братята разбрали, че то било изоставено от членовете на своята църква, които отивали на религиозна служба в планините. Свидетелите любещо се погрижили за момичето и го закарали в близкото село.
В това село някои от хората знаели коя е Хамуняри, затова се обадили на роднините ѝ да дойдат да я вземат. Те казали за Свидетелите: „Това е истинската религия. Така християните трябва да проявяват любов.“ (Йоан 13:35) Преди да си тръгнат, братята дали на Хамуняри трактата „Искаш ли да научиш нещо повече за Библията?“. *
Следващата седмица пътуващият надзорник служел в сбора, който бил в областта, където живеела Хамуняри. Той искал да разбере дали е пристигнала вкъщи безпрепятствено. Цялото семейство било много радостно да види него и местните братя. Родителите казали: „Вие сте от истинската религия. Вие спасихте живота на дъщеря ни, която беше оставена да умре на пътя.“ Те били питали членовете на нейната църква: „Не ви ли беше срам, както е значението на името Хамуняри, да я оставите да умре?“ Свидетелите споделили някои мисли от Библията и оставили на семейството библейска литература. Тези роднини поканили братята да дойдат пак и да започнат библейско изучаване с тях. Някои от тях, които преди се били противопоставяли на Свидетелите, сега променили нагласата си. Един от тях, зет на Хамуняри, бил ръководител в една местна църква. Той приел библейско изучаване.
Строеж на домове за поклонение
Един вдъхновен от Бога поет в древността писал: „Боже, ... душата ми жадува Псалм 63:1) Колко вярно се оказва това за хората в Зимбабве! Физически те издържат на суша, но духовно жадуват за Бога и за неговата доброта. Това се вижда от резултатите от християнската служба на Свидетелите на Йехова. Когато Зимбабве стана независима държава през 1980 г., около 10 000 Свидетели служеха в 476 сбора. Днес, 27 години по–късно, броят на активните Свидетели се е утроил, а броят на сборовете почти се е удвоил.
за Тебе, ... в една пуста, изнурена и безводна земя.“ (Но малко от тези сборове имаха свое място за поклонение. През януари 2001 г. само 98 от над 800–те сбора в Зимбабве имаха дом за поклонение — Зала на Царството, — където да се събират. Много от сборовете провеждаха събранията си под дърветата или в скромни колиби, направени от колове, със стени, измазани с кал, и покрив от слама.
В резултат на щедрите дарения и усърдната доброволна работа на християнските си братя от целия свят, Свидетелите в Зимбабве се включиха в програма, според която повече сборове могат да имат скромни, но достойни Зали на Царството. Много Свидетели от чужбина, които имат строителни умения, уредиха нещата си така, че да дойдат в Зимбабве и да работят заедно с местните доброволци. Един от местните Свидетели пише: „Искрено благодарим на всички братя и сестри, които дойдоха от толкова много страни в Зимбабве да ни помогнат да построим красиви Зали на Царството. И на всички вас благодарим за вашите дарения за Фонда за Зали на Царството, които направиха тази дейност възможна.“
В източната част на страната братята провеждали събранията под едно огромно дърво баобаб в продължение на 50 години. Когато на християнските старейшини било казано, че ще бъде построен истински дом за поклонение, те не могли да сдържат сълзите си. Един 91–годишен старейшина от местния сбор казал: „Много пъти съм се молел на Йехова нещо такова да се случи!“
Много хора са се изказали за бързината, с която се строят тези привлекателни постройки. Един наблюдател казал: „Вие строите през деня, а Бог строи през нощта!“ Единството и радостта сред работниците също се забелязва. Досега в цялата страна са завършени над 350 нови Зали на Царството. Това позволява на 534 сбора да се събират в стабилни Зали на Царството, построени с тухли.
Жизненоважният духовен строеж в Зимбабве продължава. Като размишляваме над това, което е извършено, не можем да не отдадем заслугата на Йехова, източникът на всички тези благословии. Да, „ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите“. (Псалм 127:1)
[Бележка под линия]
^ абз. 16 Издание на Свидетелите на Йехова.
[Карти на страница 9]
(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)
ЗИМБАБВЕ
ХАРАРЕ
Масвинго
Велико Зимбабве
[Снимка на страница 9]
Конусовидната кула
[Снимка на страница 12]
Нова Зала на Царството на сбор Кънсешън
[Снимка на страница 12]
Братя и сестри от сбора в Линдале пред своята нова Зала на Царството
[Информация за източници на снимките на страница 9]
Стълби и руини: ©Chris van der Merwe/AAI Fotostock/age fotostock; кула: ©Ingrid van den Berg/AAI Fotostock/age fotostock