Как Анна намерила мир

ЕДНА вярна жена извисява гласа си в молитва за възхвала на Йехова. Тя смята, че Бог я е въздигнал от пръстта, като е заменил отчаянието ѝ с радост.

Името на жената е Анна. Какво е довело до забележителната промяна в начина, по който се чувства тя? Защо е толкова радостна? Каква полза извличаме ние от примера ѝ? За да отговорим на тези въпроси, нека да разгледаме библейския разказ за Анна.

Напрежение в семейството

Анна била едната от двете съпруги на Елкана, който бил левит и живял в земите на Ефрем. (1 Царе 1:1, 2а; 1 Летописи 6:33, 34) Макар да не била част от първоначалната цел на Бога, полигамията била позволена по време на Моисеевия закон, където се съдържали конкретни напътствия във връзка с нея. Семейството на Елкана се покланяло на Йехова, но в полигамните бракове често се пораждали конфликти, както се вижда и от отношенията в това семейство.

Анна не можела да има деца, докато другата жена на Елкана — Фенина — имала много деца. Тя била съперница на Анна. (1 Царе 1:2б)

Израилтянките считали безплодието за позор и дори го приемали като доказателство за липса на стойност в Божиите очи. Но нищо не показва, че неспособността на Анна да има деца била поради Божието неодобрение. Въпреки това, вместо да се опита да утеши Анна, Фенина използвала факта, че може да ражда деца, за да накара съперницата си да се чувства нещастна.

Пътувания до светилището на Йехова

Въпреки обтегнатите отношения всяка година семейството на Елкана предприемало пътуване до светилището на Йехова в Сило, за да принесе жертви. * Пътят дотам и обратно бил дълъг около 60 километра и вероятно бил изминаван пеша. Тези моменти навярно били особено тежки за Анна, защото Фенина и децата ѝ получавали няколко дяла от жертвата на общението, докато на Анна се полагал „само един дял“ (НС). Фенина се възползвала от тези случаи, за да дразни Анна, карайки я да се чувства зле, тъй като изглеждало, че Йехова бил „затворил утробата ѝ“. Анна била подлагана на това мъчение всяка година, поради което плачела и не искала да яде. Пътуването трябвало да бъде радостно събитие, но за нея се превръщало в мъчително преживяване. Въпреки това Анна участвала в пътуванията до светилището на Йехова. (1 Царе 1:3–7)

Обърна ли внимание какъв хубав пример ни е оставила Анна? Какво правиш, когато се чувстваш потиснат? Дали се изолираш и не общуваш със събратята си по вяра? Анна не правела това. Тя си създала навика да бъде сред поклонниците на Йехова. Ние трябва да правим същото въпреки трудностите, с които се сблъскваме. (Псалм 26:12; 122:1; Притчи 18:1; Евреи 10:24, 25)

Елкана се опитал да утеши Анна и да разбере как  се чувства тя. „Анно, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти? — попитал той. — Не съм ли ти аз по–желателен от десет сина?“ (1 Царе 1:8) Може би Елкана не знаел за грубото отношение на Фенина, а Анна предпочитала да страда мълчаливо, вместо да се оплаква. Във всеки случай Анна, която била с духовна нагласа, се молела на Йехова, за да намери мир.

Анна дава обет

Жертвите на общението били ядени в светилището на Йехова. След като напуснала помещението, където се хранели останалите, Анна се помолила на Бога. (1 Царе 1:9, 10) Тя казала: „Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.“ (1 Царе 1:11)

Молитвата на Анна била конкретна. Тя молела за син и дала обет, че ще го посвети на Йехова като назирей за целия му живот. (Числа 6:1–5) Даването на такъв обет изисквало одобрението на съпруга ѝ и както показват по–нататъшните действия на Елкана, той бил съгласен с обещанието на обичната си съпруга. (Числа 30:6–8)

Първосвещеникът Илий помислил, че Анна е пияна, заради начина, по който се молела. Устните ѝ се движели, но не се чувало нищо, тъй като Анна говорела в сърцето си. Молитвата ѝ била изключително пламенна. (1 Царе 1:12–14) Представи си как се почувствала Анна, когато Илий я обвинил, че е пияна! Въпреки това тя отговорила на първосвещеника с уважение. Когато разбрал, че Анна се моли „от голямото си оплакване, от скръбта си“, Илий ѝ казал: „Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.“ (1 Царе 1:15–17) След това Анна си тръгнала и яла, и ‘лицето ѝ не било вече скръбно’. (1 Царе 1:18)

Какво можем да научим от този разказ? Когато се молим на Йехова за проблемите си, можем да му кажем как се чувстваме и да отправим сърдечни молби за помощ. Ако не можем да направим нищо повече по въпроса, трябва да оставим нещата в Божиите ръце. Това е най–добрият начин, по който можем да постъпим. (Притчи 3:5, 6)

След пламенна молитва служителите на Йехова вероятно ще изпитат мир, подобен на този, който изпитала Анна. Апостол Павел писал във връзка с молитвата: „Не се безпокойте за нищо, но във всичко чрез молитви и усърдни молби, заедно с изрази на благодарност, разкривайте исканията си пред Бога и мирът от Бога, който превъзхожда всички мисли, ще пази сърцата ви и мисловните ви способности посредством Христос Исус.“ (Филипяни 4:6, 7) Когато прехвърлим грижите си на Йехова, трябва да му позволим да ни помогне. Тогава, подобно на Анна, няма да има за какво да се притесняваме. (Псалм 55:22)

Син, който бил дарен на Йехова

Не след дълго Бог насочил вниманието си към Анна. Тя забременяла и родила син. (1 Царе 1:19, 20) Това е един от малкото случаи, записани в Библията, при които Бог поема отговорност за раждането на човек, който ще бъде негов служител. Самуил, синът на Елкана и Анна, щял да стане пророк на Йехова и да играе важна роля в установяването на Израилското царство.

Без съмнение Анна започнала да учи Самуил за Йехова от най–ранно детство. Но дали била забравила обета, който дала? Определено не! Тя казала: „[Когато] се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги.“ След като Самуил бил отбит, вероятно на тригодишна възраст или малко по–голям, Анна го завела в светилището на Йехова точно както била обещала. (1 Царе 1:21–24; 2 Летописи 31:16)

След като принесли жертва на Йехова, Анна и съпругът ѝ завели Самуил при  Илий. Навярно държейки малкото си момченце за ръка, Анна казала на Илий: „О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу. За това дете се молех; и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него. Затова и аз го дадох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен на Господа.“ Това било началото на живота на Самуил, посветен на специална служба на Бога. (1 Царе 1:25–28; 2:11)

Със сигурност Анна не забравила Самуил. В Библията е записано: „Майка му правеше за него горна дрешка, та му донасяше всяка година, когато дохождаше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.“ (1 Царе 2:19) Несъмнено Анна се молела за Самуил. При всяко от ежегодните си пътувания тя безспорно го насърчавала да изпълнява вярно службата си на Бога.

При един такъв случай Илий благословил родителите на Самуил и казал на Елкана: „Господ да ти даде рожба от тая жена вместо заема, който дадохте на Господа.“ В изпълнение на тези думи Анна и Елкана били благословени с още трима синове и две дъщери. (1 Царе 2:20, 21)

Какъв хубав пример са Елкана и Анна за християнските родители днес! Много майки и бащи са готови да дадат синовете и дъщерите си на Йехова, като ги насърчават да имат за цел някой от видовете целодневна служба, макар и далече от дома. Такива любещи родители заслужават похвала за жертвите, които правят. Йехова от своя страна ще ги възнагради.

Радостната молитва на Анна

Колко щастлива трябва да е била Анна, която някога била безплодна! В Писанията рядко се срещат молитви на жени. Но в случая на Анна имаме две такива молитви. Първата съдържа чувствата ѝ, когато била тъжна и страдала, а втората представлява радостна молитва на благодарност. „Развесели се сърцето ми в Господа“ — казала отначало Анна. Тя се радвала, че ‘и неплодната родила’, и възхвалявала Йехова за това, че „въздига бедния от пръстта“. Наистина, той „възвишава сиромаха от бунището“. (1 Царе 2:1–10)

Боговдъхновеният разказ за Анна показва, че и ние може да се почувстваме наранени от недостатъците или грубото отношение на другите. Но не бива да допускаме заради такива изпитания да загубим радостта си от службата за Йехова. Той е онзи, който слуша молитва, и отговаря на молбите на верните си служители, като ги избавя от злото и ги дарява изобилно с мир и други благословии. (Псалм 22:23–26; 34:6–8; 65:2)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 17]

Анна дала Самуил на Йехова