Погледни! Светлината е чудесна!

АКО ти се е налагало опипом да си намериш пътя в тъмното, сигурно знаеш, че е много трудно. Колко лесно е обаче, когато има светлина! Вероятно си се намирал в положение, което може да се сравни с тъмнина. Вероятно си се чувствал така, когато не си намирал изход от даден проблем. Но след време си видял светлина — решението на проблема. Да преминеш от подобна тъмнина към светлината е нещо чудесно.

През първи век повечето хора били в духовна тъмнина. Обръщайки се към онези, които оставили предишните си вярвания и приели християнството, апостол Петър писал: „[Бог] ви извика от тъмнината в своята чудесна светлина.“ (1 Петър 2:9) За тях това било като преминаване от пълен мрак към ярка светлина. Може да се каже също, че те били сами и без надежда, след което станали членове на едно семейство със сигурно бъдеще. (Ефесяни 2:1, 12)

‘Изоставил си любовта, която изпитваше в началото’

Първите християни намерили истината — истинската християнска вяра. (Йоан 18:37) Те видели нейната чудесна светлина и преминали от духовна тъмнина към тази ярка светлина. Но след известно време първоначалният ентусиазъм и пламенност на някои християни охладнели. Например в края на първи век в сбора в Ефес се бил развил сериозен проблем, който възкресеният Исус Христос описал с думите: „Упреквам те в това, че изостави любовта, която изпитваше в началото. Затова си спомни откъде си паднал, разкай се и пак върши предишните си дела.“ (Откровение 2:4, 5) Християните в Ефес трябвало отново да събудят любовта си към Бога и към истината.

А ние днес? Ние също сме изпитали радост от това да видим светлината, тоест да научим чудесната истина от Божието Слово. И в крайна сметка сме обикнали тази истина. Но ежедневните трудности, с които се сблъскваме, могат да отслабят любовта ни. Освен това вероятно изпитваме проблемите присъщи на „последните дни“. Живеем в свят, който се характеризира с „кризисни времена, трудни за справяне“, и е изпълнен с хора, които ‘обичат само себе си, обичат парите и са самонадеяни, високомерни, хулят всичко, непослушни са на родителите си и са неблагодарни и нелоялни’. (2 Тимотей 3:1, 2) Тяхното влияние може да намали пламенността ни и да накара любовта ни към Йехова да охладнее.

Ако сме изгубили любовта, която сме изпитвали в началото, трябва да ‘си спомним откъде сме паднали и да се разкаем’. Нужно е да възстановим предишното си духовно състояние. Освен това трябва да внимаваме да не позволим на признателността ни за истината да намалее. Колко важно е да поддържаме положителна и радостна нагласа, като запазваме жива любовта си към Бога и неговата истина!

‘Истината, която ни освобождава’

Светлината на истината, идваща от Писанието, е чудесна, тъй като Библията дава отговори на въпроси, които са вълнували  хората в продължение на хилядолетия. Някои от тези въпроси са: Защо сме тук? Каква е целта на живота? Защо има зло? Има ли живот след смъртта? Йехова ни е просветил с чудесните истини записани в Библията. Нима не трябва да сме му искрено благодарни? Нека никога не приемаме за даденост това, което сме научили!

Исус казал на учениците си: „Ще знаете истината и истината ще ви освободи.“ (Йоан 8:32) Изкупителната жертва на Исус открива възможност да бъдем освободени от греха и смъртта. Освен това скъпоценните истини ни освобождават от невежеството и несигурността на този свят, обвит в мрак. Когато с признателност размишляваме за нещата, които сме научили, ще укрепим любовта си към Йехова и неговото Слово.

Апостол Павел писал до християните в Солун: „Когато получихте Божието слово, което чухте от нас, вие го приехте не като човешко слово, а като такова, каквото е наистина — словото на Бога, което действа и във вас, вярващите.“ (1 Солунци 2:13) Солунците чули и приели словото на Бога „с радост“. Те вече не били „в тъмнина“, а станали „синове на светлината“. (1 Солунци 1:4–7; 5:4, 5) Тези християни научили, че Йехова е Създателят и че е всемогъщ, мъдър, любещ и милостив. Подобно на другите последователи на Христос, те разбрали, че Йехова е осигурил уредба за заличаване на греховете им чрез изкупителната жертва на своя син, Исус Христос. (Деяния 3:19–21)

Макар че не били научили абсолютно всичко за истината, солунците знаели къде да търсят познание. Боговдъхновеното Писание може да помогне на Божия човек „да придобие пълни умения и да е изцяло подготвен за всяко добро дело“. (2 Тимотей 3:16, 17) Християните в град Солун можели да продължат да изучават, като така щели многократно да се уверяват, че светлината от Бога е наистина чудесна. Те имали причина да се радват винаги. (1 Солунци 5:16) Ние също имаме причини за радост.

Светлина на пътеката ни

Разкривайки една от причините, поради които светлината е чудесна, псалмистът пял: „Твоето слово е светилник на нозете ми, и виделина на пътеката ми.“ (Псалм 119:105) Ръководството от Бога, което получаваме чрез неговото Слово, може да ни помогне да определим правилния курс, по който трябва да поемем, и да се насладим на пълноценен живот. Не бива да сме като кораб, плаващ без посока. Познаването и прилагането на истината ще ни предпази от това да бъдем „подхвърляни сякаш от вълни и носени насам–натам от всеки вятър на учение“. (Ефесяни 4:14)

Библията казва: „Не уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма помощ. ... Блажен оня, чийто помощник е Яковият Бог, чиято надежда е на Господа, неговият Бог.“ (Псалм 146:3, 5) Освен това, когато полагаме доверието си в Йехова, това ще ни помогне да преодолеем страха и безпокойството. Апостол Павел писал: „Не се безпокойте за нищо, но във всичко чрез молитви и усърдни молби, заедно с изрази на благодарност, разкривайте исканията си пред Бога и мирът от Бога, който превъзхожда всички мисли, ще пази сърцата ви и мисловните ви способности посредством Христос Исус.“ (Филипяни 4:6, 7) Ако се ръководим от светлината, идваща от Божието Слово, ще извлечем трайна полза.

 Да сияем като светила в света

Друга причина, поради която светлината от Божието Слово е чудесна, е това, че тя ни дава възможност да изпълняваме най–възвишената задача. Исус наредил на учениците си: „Идете и правете ученици сред всички народи, като ги покръствате в името на Бащата, на Сина и на светия дух, като ги учите да спазват всичко, което ви наредих. И ето, аз съм с вас през всичките дни до завършека на тази система.“ Преди да им даде тази заповед, Исус казал: „Дадена ми е всяка власт на небесата и на земята.“ (Матей 28:18–20)

Помисли, например, кой помага на истинските християни в дейността по проповядване на добрата новина и в поучаването на хора от всички народи на истините от Библията. Исус обещал на последователите си, че ще бъде с тях. И той наистина им помага и ги подкрепя, когато оставят ‘светлината си да свети’ в службата и в други ‘добри дела’. (Матей 5:14–16) Ангелите също участват в тази проповедна дейност. (Откровение 14:6) А каква е ролята на Йехова Бог? Апостол Павел писал: „Аз садях, Аполос поливаше, но Бог причиняваше растежа.“ Каква привилегия е да бъдеш един от „сътрудниците на Бога“! (1 Коринтяни 3:6, 9)

Помисли и за това как биват благословени нашите усилия в тази дадена ни от Бога задача. Нищо не може да се сравни с привилегията, която сме получили от Бога, ‘да сияем като светила в света’. Когато в речта и действията си отразяваме светлината от Божието Слово, можем да окажем истинска помощ на хората с честни сърца. (Филипяни 2:15) Ще изпитваме радост, като пламенно проповядваме и поучаваме, ‘защото Бог не е неправеден и няма да забрави делата ни и любовта, която сме проявили към неговото име’. (Евреи 6:10)

‘Купи си очен мехлем да намажеш очите си’

В посланието си до сбора в Лаодикия Исус казал: ‘Купи си от мене очен мехлем, с който да намажеш очите си, за да можеш да виждаш. Аз строго порицавам и поправям всички, които обичам.’ (Откровение 3:18, 19) Най–доброто лекарство за духовна слепота е „очният мехлем“ — ученията и поправянето, идващи от Исус. Ако искаме да гледаме правилно на нещата в духовно отношение, трябва да приемаме и да прилагаме съветите му, както и ръководството идващо от Библията. Трябва да развиваме нагласа на ума като нагласата на Христос и да подражаваме на примера му. (Филипяни 2:5; 1 Петър 2:21) Но очният мехлем струва нещо. Исус казал: „Да си [го] купиш от мене.“ Цената за него са времето и усилията ни.

Когато от тъмно място влезем в добре осветена стая, е нужно известно време, докато очите ни привикнат към светлината. По подобен начин е нужно време, за да изучаваме Божието Слово и да видим светлината на истината. Нужно е време да мислим върху нещата, които научаваме, и да размишляваме колко скъпоценна е истината. Но усилията си струват. Защо можем да кажем това? Защото светлината е чудесна!

[Снимка на страница 14]

‘Купи си от мене мехлем, с който да намажеш очите си, за да можеш да виждаш’