Вярата в библейските пророчества запазва живота

КОГАТО Исус излиза от храма в Йерусалим за последен път, един от учениците му възкликва: „Учителю, виж какви камъни и какви сгради!“ Наистина, юдейският народ много се гордее със своя храм и го цени. Исус обаче казва: „Виждаш ли тези големи сгради? Камък върху камък няма да остане тук, да, няма да остане камък, който да не бъде съборен.“ (Марко 13:1, 2)

Дори мисълта за това звучи невероятно! Някои от камъните на храма са с огромни размери. Освен това от думите на Исус се разбира, че Йерусалим ще бъде унищожен, вероятно дори цялата юдейска държава, в която храмът е център на поклонението. Затова учениците на Исус искат да разберат повече и го питат: „Кажи ни кога ще стане това и какъв ще е знакът, че завършекът на всичко това наближава?“ (Марко 13:3, 4)

„Това още не е краят“ — предупреждава Исус. Най–напред учениците му ще чуят за войни, земетресения, недостиг на храна и смъртоносни зарази на много места. След това ужасяващи събития ще доведат юдейската държава до катастрофа с невиждани дотогава размери, едно наистина „голямо бедствие“. Но Бог ще се намеси, за да спаси „избраните“, или верните християни. Как ще стане това? (Марко 13:7; Матей 24:7, 21, 22; Лука 21:10, 11)

Бунт срещу Рим

Изминават 28 години от изричането на пророчеството, а християните в Йерусалим все още са в очакване на края. Римската империя е измъчвана от войни, земетресения, недостиг на храна и смъртоносни зарази. (Виж блока на 9 страница.) Юдея е огнище на граждански и етнически конфликти. Но зад сигурните стени на Йерусалим цари относителен мир и спокойствие. Както обикновено, хората ядат, работят, женят се и раждат деца. С огромните си размери храмът създава у жителите на Йерусалим чувство на стабилност и сигурност.

 Около 61 г. християните в Йерусалим получават писмо от апостол Павел. Той ги хвали за издръжливостта им, но изразява загриженост, че някои в сбора изглежда са загубили чувството си на неотложност. Други се отклоняват от вярата или им липсва християнска зрялост. (Евреи 2:1; 5:11, 12) Павел ги подканя: „Така че не се отказвайте да говорите смело ... Защото още ‘съвсем малко време’ и ‘онзи, който идва, непременно ще дойде и няма да се забави’. ‘А моят праведен служител ще живее благодарение на вярата си’ и ‘ако той се отдръпне от мене, няма да е угоден на душата ми’.“ (Евреи 10:35–38) Това е много навременен съвет! Но дали християните ще проявят вяра и ще останат нащрек относно изпълнението на библейските пророчества? Наистина ли краят на Йерусалим е толкова близо?

През следващите пет години положението в Йерусалим постепенно се влошава. Накрая през 66 г. поквареният римски управител Флор взема от съкровищницата на храма 17 таланта заради „неизплатени данъци“. Юдеите са разгневени и се вдигат на бунт. Бунтовниците, известни като зилоти, нахлуват в Йерусалим и избиват римските войници. След това гордо обявяват независимостта на Юдея. Несъмнено това означава война между Юдея и Рим!

Три месеца по–късно Цестий Гал, римският управител на Сирия, поема на юг с 30 000 войници, за да потуши бунта на юдеите. Той пристига в Йерусалим по време на Празника на колибите и бързо нахлува в предградията. Превъзхождани по брой, зилотите търсят убежище в укрепленията на храма. Не след дълго римските войници започват да подкопават стената на храма. Юдеите са ужасени. Как е възможно езически войници да оскверняват тяхното най–свято място! Но християните в града си спомнят думите на Исус: „Щом видите отвратителното нещо, ... застанало на свято място, ... тогава онези в Юдея нека бягат към планините.“ (Матей 24:15, 16) Дали те ще покажат вяра в пророческите думи на Исус и ще бъдат подтикнати да действат? Както се оказва впоследствие, животът им зависи от това. Но как ще успеят да избягат?

Внезапно и без видима причина Цестий Гал оттегля войските си и отстъпва към брега, преследван от разгневените зилоти. Съвсем неочаквано бедствието на града е прекратено! Проявявайки вяра в пророческото предупреждение на Исус, християните напускат Йерусалим и отиват в Пела — неутрален град, разположен в планините от другата страна на река Йордан.  Те успяват да направят това навреме, тъй като зилотите скоро се връщат в Йерусалим и принуждават останалите жители да се присъединят към тях в бунта. * Междувременно християните, намиращи се в безопасност в град Пела, очакват по–нататъшното развитие на събитията.

Настъпва безредие

Само след няколко месеца нова римска армия потегля към Йерусалим. През 67 г. генерал Веспасиан, заедно със сина си Тит, събира 60 000 войници. През следващите две години тази огромна военна сила напредва към Йерусалим, смазвайки всяка съпротива по пътя си. Междувременно в Йерусалим бушуват ожесточени боеве между враждуващите юдейски групи! Запасите от зърно в града са унищожени, сградите около храма са изравнени със земята и повече от 20 000 юдеи са избити. Веспасиан забавя похода си към Йерусалим, като казва: ‘Нашият бог действа като римски генерал по–добре от мене — враговете ни се избиват взаимно със собствените си ръце.’

Когато римският император Нерон умира, Веспасиан тръгва към Рим, за да си подсигури трона, оставяйки Тит да довърши похода към Юдея. Тит пристига в Йерусалим точно преди честването на Пасхата през 70 г., обсаждайки града заедно с неговите жители и поклонниците, дошли за празника. Войниците изсичат дърветата в околността, за да построят около обсадената столица стена от заострени колове, дълга седем километра, точно както Исус предсказал: „Враговете ти ще построят около тебе укрепление от островърхи колове и ще те обкръжат и притиснат отвсякъде.“ (Лука 19:43)

Не след дълго в града настъпва глад. Въоръжени тълпи плячкосват домовете на мъртвите и на умиращите. Със сигурност поне една отчаяна майка убива и изяжда малкото си дете в изпълнение на пророчеството: „Ще ядеш плода на утробата си, месата на синовете си и на дъщерите си, ... поради лишението от всичко при обсадата и притеснението, с което неприятелят ти ще те притесни.“ (Второзаконие 28:53–57)

 Накрая, след петмесечна обсада, Йерусалим е превзет. Градът и неговият величествен храм са разграбени, изгорени и съборени до последния камък. (Даниил 9:26) Около 1 100 000 души загубват живота си, а 97 000 са продадени в робство. * (Второзаконие 28:68) Почти цялото юдейско население е унищожено. Това наистина е невиждана дотогава национална катастрофа, повратен момент в политическия, религиозния и културния живот на Юдея. *

Междувременно християните в град Пела отправят към Бога сърдечни молитви на благодарност за избавлението си. Вярата им в библейските пророчества е запазила живота им!

Размишлявайки върху тези събития от миналото, всеки от нас трябва да се запита: „Дали и моята вяра ще запази живота ми по време на наближаващото ‘голямо бедствие’? Дали съм ‘от онези, притежаващи вярата, която запазва душата жива’?“ (Евреи 10:39; Откровение 7:14)

[Бележки под линия]

[Таблица на страница 9]

Аспекти на знака, изпълнени през първи век

ВОЙНИ:

Галия (39, 40 г.)

Северна Африка (41 г.)

Британия (43, 60 г.)

Армения (58–62 г.)

Граждански и етнически конфликти в Юдея (50–66 г.)

ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ:

Рим (54 г.)

Помпей (62 г.)

Мала Азия (53, 62 г.)

Крит (62 г.)

НЕДОСТИГ НА ХРАНА:

Рим, Гърция, Египет (ок. 42 г.)

Юдея (ок. 46 г.)

СМЪРТОНОСНИ ЗАРАЗИ:

Вавилония (40 г.)

Рим (60, 65 г.)

ЛЪЖЛИВИ ПРОРОЦИ:

Юдея (ок. 56 г.)

[Карта/Снимка на страница 10]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Походът на римляните в Палестина (67–70 г.)

Птолемаида

Галилейско езеро

Пела

ПЕРЕЯ

САМАРИЯ

Йерусалим

Соленото море

ЮДЕЯ

Кесария

[Източник]

Карта: Based on maps copyrighted by Pictorial Archive (Near Eastern History) Est. and Survey of Israel

[Снимка на страница 11]

‘Враговете ни се избиват взаимно със собствените си ръце’ (Веспасиан)

[Снимка на страница 11]

През 70 г. римските войски унищожили Йерусалим

[Информация за източници на снимките на страница 11]

Релеф: Soprintendenza Archeologica di Roma; Веспасиан: Bildarchiv Preussischer Kulturbesitz/Art Resource NY