Да принасяме жертви, които са угодни на Бога

„ЖИВОТЪТ произлиза от смъртта — в това вярвали ацтеките, които правели човешки жертвоприношения в безпрецедентна за Мезоамерика степен“ — се казва в книгата „Могъщите ацтеки“. Същият източник продължава: „С разрастването на империята единствено проливането на все повече и повече кръв крепяло крехкото доверие на поданиците.“ Според една енциклопедия човешките жертвоприношения на ацтеките стигали до 20 000 на година.

Подтиквани от страх и несигурност или от чувство за вина и угризения на съвестта, през цялата човешка история хората са принасяли един или друг вид жертви на своите божества. От друга страна, Библията показва, че определени жертви били установени от Всемогъщия Бог, Йехова. Следователно би било уместно да се запитаме: „Какви жертви са угодни на Бога? И дали приносите и жертвите трябва да бъдат част от поклонението днес?“

Приносите и жертвите в истинското поклонение

Когато народът на Израил бил сформиран, Йехова дал конкретни напътствия относно начина, по който искал израилтяните да му се покланят, и това включвало правенето на приноси и жертви. (Числа, 28 и 29 глава) Някои от приносите били от плодовете на земята, други се състояли в жертвоприношения на бикове, овце, кози, гълъби и гургулици. (Левит 1:3, 5, 10, 14; 23:10–18; Числа 15:1–7; 28:7) Имало жертви, които трябвало да бъдат напълно изгаряни в огън. (Изход 29:38–42) Били правени и примирителни жертви, при които участвали и онези, които ги принасяли, като ядели от принесеното на Бога. (Левит 19:5–8)

Всичките приноси и жертви според Моисеевия закон били начин за поклонение на Бога и признание, че Той е Върховният владетел на вселената. Чрез тези жертви израилтяните изразявали благодарността си към Йехова за неговата благословия и закрила, и получавали прошка за греховете си. Докато вярно спазвали изискванията на Йехова относно поклонението, той ги благославял богато. (Притчи 3:9, 10)

За Йехова най–важно било с каква нагласа били принасяни жертвите. Посредством своя пророк Осия, той казал: „Милост искам, а не жертва, и познаване Бога  повече от всеизгаряния.“ (Осия 6:6) Затова, когато народът се отвръщал от истинското поклонение, отдавал се на разпуснато поведение и проливал невинна кръв, жертвите, които били принасяни на олтара на Йехова, нямали никаква стойност. Поради тази причина чрез Исаия Йехова казал на израилтяните: „Защо Ми е множеството на жертвите ви? ... Сит съм от всеизгаряне на овни и от тлъстина на угоени; и не Ми е угодна кръв от юнци, или от агнета, или от едри козли.“ (Исаия 1:11)

„Нещо, което не съм заповядал“

В ярък контраст с израилтяните, жителите на Ханаан принасяли децата си в жертва на своите богове, сред които бил богът на амонците Молох, познат още като Мелхом. (3 Царе 11:5, 7, 33; Деяния 7:43) В „Библейски наръчник на Хали“ се казва: „Ханаанците се покланяли, като се отдавали на неморално сексуално поведение в присъствието на своите богове, което било част от религиозен ритуал. След това убивали първородните си деца, принасяйки ги в жертва на същите тези богове.“

Дали тези обичаи били угодни на Йехова Бог? Разбира се, че не. Когато израилтяните били готови да влязат в ханаанската земя, Йехова им дал следната заповед, записана в Левит 20:2, 3: „Да речеш на израилтяните: Който от израилтяните, или от заселените в Израиля чужденци, даде от семето си [своя рожба — НС] на Молоха, непременно да се умъртви; людете на земята да го убият с камъни. Също и Аз ще насоча лицето Си против оня човек и ще го изтребя изсред людете му, защото е дал от семето си [своя рожба — НС] на Молоха, та е омърсил светилището Ми и е осквернил светото Ми Име.“

Колкото и невероятно да изглежда, някои израилтяни, които се отклонили от истинското поклонение, възприели този демоничен обичай да принасят децата си в жертва на фалшиви богове. Относно това в Псалм 106:35–38 се казва: „Смесиха се с тия народи и се научиха на техните дела; тъй щото служиха на идолите им, които станаха примка за тях. Да! Синовете си и дъщерите си принесоха в жертва на бесовете, и проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, които пожертвуваха на ханаанските идоли; и земята се оскверни от кръвопролития.“

Изразявайки отвращението си от този обичай, чрез своя пророк Йеремия Йехова казал следното относно юдеите: „Поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, та го оскверниха. И издигнаха високите места на Тофет, който е в долината на Еномовия син, за да горят синовете си и дъщерите си в огън — нещо, което не съм заповядал, нито Ми е дохождало на ум.“ (Йеремия 7:30, 31)

Поради това, че участвали в такива отвратителни обичаи, израилтяните в крайна сметка изгубили Божието благоволение. Тяхната  столица, Йерусалим, била унищожена, а народът бил отведен в плен във Вавилон. (Йеремия 7:32–34) Очевидно е, че обичаят да се принасят човешки жертви не произлиза от истинския Бог и не е част от чистото поклонение. Жертвоприношението на хора, под каквато и да било форма, е демонично и истинските поклонници на Бога избягват всяко нещо, което има връзка с подобни обичаи.

Изкупителната жертва на Христос Исус

Някои обаче може да попитат: „Тогава защо Законът, който Йехова дал на израилтяните, включвал принасянето на животински жертви?“ Апостол Павел обърнал внимание на този въпрос и отговорил на него по следния начин: „Тогава за какво е Законът? Той беше добавен, за да направи престъпленията явни, докато дойде семето, на което е дадено обещанието; ... Така Законът стана наш възпитател, водещ до Христос.“ (Галатяни 3:19–24) Животинските жертви, изисквани според Моисеевия закон, представяли по символичен начин една по–значима жертва, която Йехова Бог щял да осигури в полза на човечеството — жертвата на своя син, Исус Христос. Исус имал предвид тази проява на любов от страна на Бога, когато казал: „Бог показа толкова голяма любов към света, че даде своя единороден Син, та всеки, който проявява вяра в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)

От любов към Бога и към човечеството Исус с готовност дал съвършения си човешки живот като откуп за Адамовото потомство. (Римляни 5:12, 15) Той казал: „Човешкият син дойде не да му служат, а да служи на другите и да даде душата си като откуп в замяна на мнозина.“ (Матей 20:28) Никой друг на земята не можел да откупи хората от робството на греха и смъртта, в което били продадени от Адам. (Псалм 49:7, 8) Затова Павел обяснил, че Исус ‘влязъл веднъж завинаги във вътрешното свято отделение, но не с кръвта на козли и на млади бикове, а със своята собствена кръв, и придобил вечно избавление за нас’. (Евреи 9:12) Като приел жертвената кръв на Исус, Бог ‘заличил ръкописното свидетелство, което било против нас’. С други думи Йехова премахнал договора на Закона заедно с неговите приноси и жертви, предоставяйки по този начин възможността да получим ‘дара на вечния живот’. (Колосяни 2:14; Римляни 6:23)

Духовни приноси и жертви

След като животинските жертви и приносите вече не са част от истинското поклонение, дали има някакъв вид жертви, които все още се изискват от нас? Да, има. Исус Христос водел самопожертвувателен начин на живот в служба на Бога и в крайна сметка пожертвал себе си в полза на човечеството. Затова той казал: „Ако някой иска да върви след мене, нека се отрече от себе си, нека вземе мъченическия си стълб и нека ме следва непрекъснато.“ (Матей 16:24) Това означава, че всеки, който иска да стане последовател на Исус, трябва да направи определени жертви. Какви са те?

Една от тях се състои в това, че истинският последовател на Христос не живее вече за себе си, а живее за да върши Божията воля. Той подчинява собствената си воля и желания на волята и желанията на Бога. Ето как апостол Павел изразява тази мисъл: „Братя, въз основа на Божието състрадание ви моля да представите телата си като жива, свята, угодна  на Бога жертва, представляваща свята служба, в която използвате своите мисловни способности. И недейте вече да се приспособявате към тази система, но бъдете различни, като промените мисленето си, така че да докажете на себе си в какво се състои добрата, угодна и съвършена воля на Бога.“ (Римляни 12:1, 2)

Освен това Библията показва, че нашите изрази на възхвала могат да бъдат смятани за жертви, принасяни на Йехова. Пророк Осия използвал израза „благодарствени приноси [юнци, бел. под линия] от устните“, което показва, че Бог гледа на възхвалата от нашите устни като на една от най–добрите жертви. (Осия 14:2) Апостол Павел насърчил християните от еврейски произход: „Нека винаги принасяме на Бога жертва на възхвала, плодът на устните, които изявяват пред всички неговото име, и нека правим това чрез Исус.“ (Евреи 13:15) Днес Свидетелите на Йехова продължават активно да проповядват добрата новина и да правят ученици от хората от всички народи. (Матей 24:14; 28:19, 20) Денем и нощем те принасят на Бога жертви на възхвала по цялата земя. (Откровение 7:15)

Освен проповядването жертвите, които са угодни на Бога, включват и това да правим добро на другите. Павел писал: „Не забравяйте да вършите добро и да споделяте каквото имате с другите, защото такива жертви са угодни на Бога.“ (Евреи 13:16) Всъщност, за да бъдат жертвите на възхвала приемливи за Бога, онези, които ги принасят, трябва да имат добро поведение. Павел отправил следната подкана: „Постъпвайте по начин, достоен за добрата новина за Христос.“ (Филипяни 1:27; Исаия 52:11)

Както било в миналото, така и днес всички жертви в подкрепа на истинското поклонение ще имат за резултат голяма радост и благословии от Йехова. Нека тогава правим всичко, което е по силите ни, да принасяме на Бога жертви, които наистина са му угодни!

[Снимка на страница 18]

„Синовете си и дъщерите си принесоха в жертва ... на ханаанските идоли“

[Снимки на страница 20]

Като проповядват добрата новина и като помагат по други начини, истинските християни принасят жертви, които са угодни на Бога