Биографичен разказ

Нашето търсене на съкровища беше успешно

Разказано от Доротия Смит и Дора Уорд

За какви съкровища става въпрос? Бяхме две млади момичета, които изгаряха от желание да имат дял в изпълнението на заповедта на Исус: „Идете и правете ученици сред всички народи.“ (Матей 28:19) Ще ви разкажем как това търсене ни донесе трайно богатство.

ДОРОТИЯ: Родена съм през 1915 г., малко след началото на Първата световна война. Аз съм третото дете в семейството. Живеехме близо до град Хоуъл в щата Мичиган (САЩ). Баща ми не беше религиозен, но майка ми беше вярваща. Тя се стараеше да ни учи да следваме Десетте Божи заповеди, но се притесняваше, че с брат ми Уилис и сестра ми Вайола не бяхме членове на никоя църква.

Когато бях на дванайсет години, майка ми реши, че трябва да бъда покръстена в презвитерианската църква. Спомням си много добре деня, в който ме покръстиха там, наред с две бебета, държани от майките си. Почувствах се толкова неудобно, че ме покръстват заедно с бебета. Пасторът попръска главата ми с вода и измърмори няколко думи, които не разбрах. Мисля, че знаех за покръстването точно толкова, колкото знаеха и тези бебета!

Един ден през 1932 г. пред нашата къща спря един автомобил и майка ми посрещна посетителите. Двама млади мъже предлагаха религиозни книги. Единият се представи като Албърт Шрьодер. Той предложи на майка ми книги, издадени от Свидетелите на Йехова, и тя ги купи. Впоследствие  информацията в тези книги ѝ помогна да приеме истината от Божието Слово.

Започвам да търся съкровища

След време се преместих в Детройт при сестра си. Там се запознах с една по–възрастна жена, която я посещаваше, за да учат от Библията. Онова, което чувах на тези разговори, ми напомняше за едно седмично радиопредаване, което слушах с майка си у дома. То представляваше петнайсетминутна лекция на библейска тема от Джоузеф Ръдърфорд, който по онова време ръководеше дейността на Свидетелите на Йехова. През 1937 г. започнахме да се събираме с първия сбор на Свидетелите на Йехова в Детройт. На следващата година се покръстих.

В началото на 40–те години на миналия век беше направено съобщение, че в Саут Лансинг (щата Ню Йорк) Свидетелите на Йехова основават ново училище, наречено Гилеад, в което ще бъдат обучавани мисионери. Когато разбрах, че някои от учениците в това училище ще бъдат поканени да служат в чужбина, си помислих, че бих искала точно това. Така си поставих за цел да посетя училището Гилеад. Каква привилегия щеше да бъде да се отправя към други страни в търсене на „съкровища“ — хора, които желаят да станат ученици на Исус Христос! (Агей 2:6, 7)

Постигам целта си

През април 1942 г. напуснах работа и станах пионерка, или целодневна проповедничка, във Финдли (щата Охайо) заедно с още пет Свидетелки. Там нямаше сбор, в който редовно да се провеждат събрания, но ние се насърчавахме взаимно, като четяхме заедно статии от християнските ни издания. През първия месец, в който служих като пионерка, разпространих 95 книги! След около година и половина бях назначена като специална пионерка в Чамбърсбърг (щата Пенсилвания). Там се присъединих към още пет пионерки, сред които беше Дора Уорд от щата Айова. С Дора станахме другарки в пионерската служба. Бяхме покръстени в една и съща година, а освен това и двете имахме силно желание да посетим училището Гилеад и да служим като мисионерки в чужда страна.

В началото на 1944 г. настъпи незабравимият ден, когато и двете получихме покана да посетим четвъртия клас на училището Гилеад! Започнахме обучението си през август същата година. Но преди да продължа, нека Дора ви разкаже за нейния живот, преди да започне нашето дългогодишно сътрудничество в търсенето на съкровища.

 Огромно желание за целодневна служба

ДОРА: Майка ми се молеше да може да разбира Божието Слово. Докато бяхме заедно една неделя, чухме по радиото лекция на Джоузеф Ръдърфорд. Като свърши предаването, майка ми възкликна: „Това е истината!“ Не след дълго започнахме да изучаваме изданията на Свидетелите на Йехова. През 1935 г., когато бях на дванайсет години, присъствах на доклад за покръстване, изнесен от един Свидетел на Йехова. Този доклад събуди в мене искрено желание да отдам живота си на Йехова. След три години се покръстих. Отдаването и покръстването ми помогнаха през годините, докато ходех на училище, да остана непоколебима в решението си да изпълня своите цели. Нямах търпение да завърша и да стана пионерка.

По онова сборът на Свидетелите, с който бяхме свързани, се намираше във Форт Додж (щата Айова). Изискваха се големи усилия, за да присъстваш на християнските събрания. Статиите за изучаване от „Стражева кула“ нямаха въпроси за обсъждане и затова ние бяхме помолени да подготвяме въпроси за брата, който водеше изучаването. В понеделник вечер с майка ми подготвяхме въпроси за всеки абзац и ги давахме на водещия, за да избере кои да използва.

От време на време сборът ни беше посещаван от пътуващ надзорник. Един от тези надзорници, брат Джон Бут, ми помогна да започна да проповядвам от врата на врата, когато бях дванайсетгодишна. Когато станах на седемнайсет години, го помолих да ми обясни как да попълня молба за пионерска служба. Тогава дори не предполагах, че след години пътищата ни ще се срещнат отново и че ще бъдем добри приятели дълги години!

Когато бях пионерка, често излизах на служба със сестра Дороти Арънсън, целодневна проповедничка, която беше с петнайсет години по–възрастна от мене. Двете бяхме заедно в пионерската служба, докато тя не получи покана да посети първия клас на училището Гилеад през 1943 г., след което аз продължих да служа като пионерка сама.

Противопоставянето не ни спира

Четирийсетте години на миналия век бяха предизвикателство за нас поради силните патриотични настроения, подстрекавани по време на Втората световна война. Често, докато проповядвахме от къща на къща, ни замеряха с развалени яйца и презрели домати, а в някои случаи дори хвърляха камъни по нас! По–голямо изпитание обаче беше да застанем на ъгъла на някоя улица и да предлагаме списанията  „Стражева кула“ и „Утеха“ (днес „Пробудете се!“). Полицейски служители, подстрекавани от религиозни противници, ни заплашваха с арест, ако ни видят пак да проповядваме публично.

Ние, разбира се, не спряхме да проповядваме, поради което ни водеха на разпит в полицейското управление. Когато ни освобождаваха, заставахме отново на същия ъгъл и предлагахме същите списания. Следвайки съвета на отговорните братя, използвахме стиховете от Исаия 61:1, 2 в своя защита. При един случай с треперещ глас казах думите от този стих на един млад полицай, когато дойде при мене. За мое учудване той се завъртя кръгом и си отиде! Имах чувството, че ангелите ни пазеха.

Един незабравим ден

През 1941 г. имах удоволствието да посетя петдневен конгрес на Свидетелите на Йехова в Сейнт Луис (щата Мисури). По време на програмата брат Ръдърфорд помоли всички деца между пет– и осемнайсетгодишна възраст да седнат в главния сектор на стадиона. Хиляди деца се стекоха там. Брат Ръдърфорд ни поздрави, като размаха кърпичката си. Всички помахахме с ръка в отговор. След доклада си, който продължи един час, той каза: „Вие, деца, които сте съгласни да вършите волята на Бога и сте застанали на страната на теократичното управление, начело с Христос Исус, и така сте приели да се подчинявате на Бога и назначения от Него цар, моля да се изправите!“ Всички петнайсет хиляди деца се изправиха. Сред тях бях и аз. Докладчикът добави: „Всички вие, които сте решени да давате всичко от себе си, за да говорите на другите за Божието Царство и за благословиите, които то ще донесе, моля, кажете ‘да’!“ Ние извикахме силно „да“ и последваха мощни ръкопляскания.

Тогава беше обявено издаването на книгата „Деца“ * и дълга опашка от деца се изви на сцената, където брат Ръдърфорд даде на всеки от нас екземпляр от новата книга. Беше толкова вълнуващо! Днес много от онези, които получиха книгата на този конгрес, продължават да служат пламенно на Йехова по целия свят, известявайки Царството и праведността на Бога. (Псалм 148:12, 13)

След като три години служих като пионерка сама, се зарадвах, когато получих назначение като специална пионерка в Чамбърсбърг. Там се запознах с Доротия и скоро станахме неразделни. Бяхме млади, изпълнени с ентусиазъм и преливахме от сили. Изпитвахме голямо желание да увеличим службата си. Заедно се отправихме в търсене на съкровища, което продължи цял живот. (Псалм 110:3)

Няколко месеца след като започнахме службата си като специални пионерки, срещнахме брат Албърт Ман. Той беше завършил първия клас на училището Гилеад и се приготвяше да замине за чуждестранното си назначение. Брат Ман ни насърчи да приемем всяко назначение в друга страна, което може да получим.

Заедно в училището Гилеад

ДОРА И ДОРОТИЯ: Представете си колко голяма беше радостта ни, когато започна обучението ни за мисионерска служба! Албърт Шрьодер, който беше дал книгите „Изследвания върху Писанието“ на майката на Доротия преди дванайсет години, ни записа още на първия ден. Брат Джон Бут също беше там. Той беше служител на фермата във Фермата на Царството, където се намираше училището. По–късно и двамата братя служеха като членове на Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова.

В училището Гилеад изучавахме дълбоките библейски истини и получихме отлично обучение. Бяхме сто и четири ученици в класа, сред които беше и първият ученик от друга държава. Това беше един брат от Мексико, който се стараеше да подобри английския си език, докато ние се опитвахме да научим испански. Колко се вълнувахме в деня, когато брат Нейтън Нор раздаде назначенията на всеки от учениците!  Повечето бяха назначени в Централна и Южна Америка. Нашето назначение беше Чили.

В търсене на съкровища в Чили

Трябваше първо да получим виза за Чили и това отне доста време. Затова след завършването ни през януари 1945 г. служихме като пионерки във Вашингтон година и половина. Когато получихме визите си, с още седем мисионери се отправихме за Чили. Другите бяха завършили предишни класове на училището Гилеад.

В столицата Сантяго ни посрещнаха няколко братя. Единият от тях беше Албърт Ман, мисионерът, който преди няколко години ни беше насърчил да приемем всяко назначение в чужда страна. Той беше дошъл в Чили предната година с Джоузеф Ферари, завършил втория клас на училището Гилеад. Когато пристигнахме, в цялата страна имаше по–малко от сто вестители. Имахме голямо желание да намерим повече съкровища, или хора с искрени сърца, на новото си назначение.

Бяхме назначени в Сантяго, в мисионерски дом. За нас беше нещо ново да живеем с голямо семейство от мисионери. Освен че прекарвахме определен брой часове в проповедната служба, всички се редувахме да готвим за семейството по един ден на седмица. Понякога се получаваха неудобни ситуации. Веднъж приготвяхме топли питки за закуска за нашите гладни мисионери, но когато ги извадихме от фурната, ни лъхна доста неприятна миризма. Бяхме използвали сода за хляб вместо бакпулвер, защото някой беше сложил содата в кутията за бакпулвер!

Но още по–неудобно се чувствахме поради грешките, които правехме, докато учехме испански език. Имаше едно голямо семейство, с което изучавахме Библията. Тези хора едва не се отказаха от изучаването, защото не можеха да разберат какво им казваме. Все пак, намирайки стиховете в своята Библия, те успяха да научат истината и петима от тях станаха Свидетели. В онези години за новите мисионери нямаше езикови курсове. Започнахме да проповядваме веднага след пристигането си и учехме езика от онези, на които свидетелствахме.

Водехме библейски изучавания с много хора и някои от тях напредваха много бързо. За други трябваше да имаме повече търпение. Тереса Тело беше млада жена, която изслуша посланието ни и каза: „Заповядайте пак, за да ми кажете повече!“ Посетихме дома ѝ дванайсет пъти, но не я открихме. След три години посетихме конгрес в един театър в Сантяго. Когато си тръгвахме в неделя, някой извика: „Сеньорита Дора, сеньорита Дора!“ Обърнахме се и видяхме Тереса. Тя беше на гости на сестра си, която живееше срещу театъра, и беше дошла да види какво става. Толкова се зарадвахме да я видим отново! Уговорихме се да изучаваме Библията заедно и скоро след това тя се покръсти. По–късно стана специална пионерка. Днес, четирийсет и пет години след това, Тереса продължава  да служи като специална пионерка. (Еклисиаст 11:1)

Намираме съкровища в „пясъците“

През 1959 г. бяхме назначени в Пунта Аренас (което означава „мястото на пясъците“), който се намира в най–южната част на бреговата ивица на Чили, дълга 4300 километра. Пунта Аренас е необикновен район. През лятото дните са дълги и е светло до единайсет и половина вечерта. Прекарвахме много дни в служба. Имаше и предизвикателства, защото лятото носи силни ветрове от Антарктика. През зимата е студено и дните са къси.

Независимо от тези предизвикателства Пунта Аренас има свой чар. През лятото може да се наблюдава продължителен парад от големи дъждовни облаци на запад. Понякога се изсипва проливен дъжд, но после излиза вятър и всичко отново е сухо. Когато слънцето надникне през облаците, се появява красива дъга. Понякога дъгата остава в небето часове наред, като избледнява или става по–ярка в зависимост от светлината на слънцето, проникваща през дъждовните облаци. (Йов 37:14)

По онова време в Пунта Аренас нямаше много вестители. Ние, сестрите, трябваше да водим събранията в малкия сбор там. Йехова благослови усилията ни. Когато след трийсет и седем години посетихме Пунта Аренас, какво да видим? Там имаше шест прекрасни сбора и три красиви Зали на Царството. Колко се радвахме, че Йехова ни позволи да намерим духовни съкровища в тези южни пясъци! (Захария 4:10)

Още съкровища в един „широк бряг“

След три години и половина в Пунта Аренас бяхме назначени да служим в пристанищния град Валпараисо. Градът е разположен на четирийсет и един хълма, обградили един залив в Тихия океан. Ние проповядвахме главно на един от тези хълмове, Плая Анча, което означава „широк бряг“. Там останахме шестнайсет години и видяхме как няколко млади братя израснаха духовно и днес служат като пътуващи надзорници и християнски старейшини в сборове из цялата страна.

Следващото ни назначение като мисионерки беше Виня дел Мар. Там служихме три години и половина, но един ден земетресение разруши мисионерския дом. Върнахме се в Сантяго, където преди четирийсет години започна мисионерската ни служба. Нещата се бяха променили. Бяха построени нови сгради на клона, а предишната сграда беше превърната в дом за всички мисионери, останали в страната. По–късно този дом се използваше за провеждането на Училището за подготовка на служители. Йехова отново прояви любещата си милост към нас, когато петима от мисионерите в напреднала възраст бяха поканени да живеят в Бетел и ние бяхме сред тях. Откакто служим в Чили, сме имали петнайсет различни назначения. Видяхме как благодарение на проповедната дейност по–малко от стоте вестители в началото се увеличиха на седемдесет хиляди! Колко сме щастливи, че вече петдесет и седем години можем да търсим съкровища в тази страна!

Смятаме за голяма благословия това, че Йехова ни е позволил да намерим толкова много хора, истински съкровища, които той продължава да използва в своята организация. Имайки предвид тези над шейсет години, в които служим на Йехова заедно, можем напълно да се съгласим с чувствата на цар Давид, който писал: „Колко е голяма Твоята благост, която си запазил за ония, които Ти се боят!“ (Псалм 31:19)

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 9]

Доротия през 2002 г. и през 1943 г. в проповедната служба

[Снимка на страница 10]

Улична служба във Форт Додж (щата Айова) през 1942 г.

[Снимка на страница 10]

Дора през 2002 г.

[Снимка на страница 12]

Доротия и Дора през 1946 г. пред първия мисионерски дом, в който са служили в Чили