Помощ от „Бога, който дава издръжливост и утеха“

ПРЕДИ около две хиляди години библейският писател Павел нарекъл Йехова „Бог, който дава издръжливост и утеха“. (Римляни 15:5) Тъй като според Библията Йехова не се променя с времето, можем да бъдем уверени, че и днес той продължава да дава утеха на своите служители. (Яков 1:17) Всъщност Божието Слово разкрива, че Йехова осигурява утеха на нуждаещите се по различни начини. Кои са някои от тях? Първо, Бог дава сили на онези, които се обръщат за помощ към него в молитва. Второ, той подбужда истинските християни да утешават събратята си. Трето, в своето Слово, Библията, Йехова осигурява насърчителни разкази, които са особено укрепващи за хората, скърбящи поради загубата на дете. Нека да разгледаме тези три вида утеха един по един.

„Самият Йехова го чу“

Цар Давид писал за нашия Създател Йехова: „Уповавайте на Него, люде, на всяко време, изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище.“ (Псалм 62:8) Защо Давид имал такова доверие в Йехова? Говорейки за себе си, той казал: „Страдащият извика и самият Йехова го чу. И от всичките му беди Той го спаси.“ (Псалм 34:6, НС) Във всичките си неволи Давид отправял молитви за помощ и Йехова винаги му помагал. Царят знаел от личен опит, че Бог ще го подкрепи и ще му помогне да издържи.

Скърбящите родители могат да бъдат сигурни, че когато изпитват силна мъка,  Йехова ще ги подкрепи точно както направил с Давид. Те могат да се обърнат към онзи, ‘който слуша молитви’, с увереност, че той ще им помогне. (Псалм 65:2) Уилям, който беше цитиран в предишната статия, казва: „Много пъти имах чувството, че не мога да живея нито миг повече без сина си и молех Йехова да ми даде утеха. Той винаги ми даваше сили и смелост да продължавам да живея.“ Ако и ти се молиш с вяра, великият небесен Бог ще те подкрепи. Йехова обещава на онези, които се стремят да му служат: „Аз, Господ твоят Бог, съм, Който подкрепям десницата ти, и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна.“ (Исаия 41:13)

Подкрепа от истински приятели

Онези, които тъгуват поради смъртта на дете, често имат нужда да останат известно време насаме и да преосмислят чувствата си. Но няма да е мъдро да странят дълго от другите. Според Притчи 18:1 този, „който се отлъчва от другите“, може да пострада. Затова скърбящите трябва да внимават да не се изолират от околните.

Боящите се от Бога приятели могат да окажат ценна помощ на онези, които преживяват труден период. В Притчи 17:17 се казва, че истински „приятел обича всякога и е роден, като брат за във време на нужда“. Люси, която също беше спомената в предишната статия, получила утеха от истински приятели, след като загубила сина си. Тя казва относно приятелите си в сбора: „Те ни помогнаха много с посещенията си, макар че понякога почти не говореха. Една приятелка ме посещаваше в дните, когато бях сама. Като знаеше, че ще бъда вкъщи и ще плача, тя често идваше и плачеше заедно с мене. Друга ми се обаждаше всеки ден, за да ме насърчава. Някои от нашите приятели ни канеха у тях за обяд или вечеря и все още продължават да правят това.“

Макар че силната болка, която изпитват родителите при загубата на дете, не си отива лесно, молитвата към Бога и общуването с братята и сестрите в сбора носят истинска утеха на скърбящите. Много християнски родители, които са загубили дете в смъртта, знаят от личен  опит, че Йехова е с тях. Да, той „изцелява съкрушените в сърце и превързва скърбите им“. (Псалм 147:3)

Библейски разкази, носещи утеха

Освен молитвата и укрепващото общуване източник на утеха за жалеещите е и Божието писано Слово. То показва, че Исус имал силното желание и способността да лекува болката на опечалените родители, като връщал мъртвите към живот. Такива разкази дават истинска утеха на онези, които скърбят. Нека да разгледаме два от тях.

В седма глава на Лука е записано какво се случило, когато Исус видял погребално шествие в град Наин, при което погребвали единствения син на една вдовица. В тринайсети стих се казва: „Когато я видя, Господарят изпита силна жал към нея и ѝ каза: ‘Недей да плачеш!’“

Малцина биха се осмелили да кажат на една майка при погребението на сина ѝ да спре да плаче. Но защо Исус направил това? Защото знаел, че скоро тъгата на майката щяла да изчезне. Повествованието продължава: „[Исус] се приближи и докосна носилката, а носачите се спряха, и той каза: ‘Младежо, казвам ти, стани!’ И умрелият седна и започна да говори, и той го даде на майка му.“ (Лука 7:14, 15) Тогава майката навярно отново плачела, но този път от радост.

При друг случай един мъж на име Яир дошъл при Исус и го помолил да помогне на тежко болната му дванайсетгодишна дъщеря. Скоро след това съобщили на  Яир, че момичето е починало. Тази новина го съкрушила, но Исус се обърнал към него с думите: „Не се страхувай, само имай вяра.“ В дома на семейството Исус се приближил до безжизненото момиче. Той хванал ръката му и казал: „Момиченце, казвам ти, стани!“ Какво се случило? ‘Веднага момичето станало и започнало да ходи.’ Как се почувствали родителите му в този момент? В Библията пише: „Те бяха извън себе си от голяма радост.“ Когато прегърнали дъщеря си, Яир и съпругата му изпитали огромно щастие. Сякаш сънували! (Марко 5:22–24, 35–43)

Такива подробни библейски разкази за възкресяването на деца показват на скърбящите родители днес какво могат да очакват. Исус казал: „Идва часът, когато всички, които са в паметните гробници, ще чуят гласа му и ще излязат.“ (Йоан 5:28, 29) Намерението на Йехова е неговият Син да даде живот на мъртвите. Милиони деца, заспали в смъртта, „ще чуят гласа му“, когато той се обърне към тях с думите: „Казвам ти, стани!“ Те отново ще ходят и ще говорят. Тогава, подобно на Яир и съпругата му, родителите на тези деца ще бъдат „извън себе си от голяма радост“.

Ако си изгубил син или дъщеря в смъртта, бъди уверен, че Йехова ще превърне тъгата ти в щастие посредством възкресението. За да се радваш на тази чудесна перспектива, следвай думите на псалмиста: „Търсете Господа и Неговата сила; търсете лицето Му винаги. Помнете чудесните дела, които е извършил, знаменията Му.“ (Псалм 105:4, 5) Така че служи на истинския Бог Йехова и му се покланяй по начин, който той одобрява.

Какъв ще бъде незабавният резултат от това, че ‘търсиш’ Йехова? Ще получиш сили посредством молитвата към Бога, ще намериш утеха в любещата загриженост на истинските приятели в сбора и ще бъдеш насърчен от изучаването на Божието Слово. Освен това в близкото бъдеще ще видиш ‘чудесните дела и знамения’, които Йехова ще извърши за твоето вечно добруване и за добруването на детето ти, което си загубил в смъртта.

[Блок на страница 5]

„Доведи жената, която е загубила две деца“

Кехинде и Бинту са семейство Свидетели на Йехова от Нигерия, което загубило две от децата си в автомобилна катастрофа. Оттогава насам двамата изпитват силна болка поради ужасната загуба. Въпреки това вярата им в Йехова ги подкрепя и те продължават да споделят с ближните си библейското послание на надежда.

Другите забелязват спокойствието и силата, които проявяват Кехинде и Бинту. Веднъж една жена на име г–жа Уколи казала на една от приятелките на Бинту: „Доведи жената, която е загубила две деца едновременно, но продължава да проповядва библейското послание. Искам да знам какво ѝ дава сили да издържа.“ Когато Бинту дошла, г–жа Уколи се обърнала към нея: „Кажи ми защо все още проповядваш за Бога, който уби децата ти. Той взе единствената ми дъщеря. Оттогава не желая да имам нищо общо с него.“ Бинту използвала Библията, за да обясни каква е причината хората да умират и защо можем да имаме сигурната надежда, че починалите ни близки ще бъдат възкресени. (Деяния 24:15; Римляни 5:12)

След това г–жа Уколи казала: „Мислех, че Бог взема хората в смъртта. Сега обаче знам истината.“ Тя решила да изучава Библията със Свидетелите на Йехова, за да научи повече за Божиите обещания.

[Блок на страница 6]

„Искам да помогна, но не знам как“

Когато родителите и братята и сестрите на починало дете изпитват огромна мъка, техните приятели може да се чувстват неловко. Те искат да окажат подкрепа на семейството, но може би се страхуват, че ако кажат или направят нещо погрешно, само ще влошат положението. Ето някои предложения за онези, които си мислят: „Искам да помогна, но не знам как.“

❖ Не избягвай скърбящите близки, понеже не си сигурен какво да кажеш или да направиш. Дори само с присъствието си можеш да ги укрепиш. Може би не знаеш какво да кажеш. Една прегръдка и искрените думи „Толкова съжалявам“ ще им покажат, че ги обичаш. Може би се страхуваш, че като плачеш ще засилиш скръбта им. В Библията се казва: „Плачете с онези, които плачат.“ (Римляни 12:15) Сълзите ти показват, че споделяш мъката им и това ще им донесе утеха.

❖ Поемай инициативата. Можеш ли да приготвиш за семейството нещо малко за ядене? Можеш ли да измиеш натрупалите се мръсни съдове? Можеш ли да свършиш някои задачи вместо тях? Не казвай просто: „Кажете ми, ако мога да направя нещо.“ Дори когато тези думи са искрени, обикновено скърбящите родители остават с впечатлението, че си твърде зает, за да им помогнеш. Вместо това ги попитай от каква помощ се нуждаят в момента и после изпълни молбата им. Недей обаче да нахлуваш в личното им пространство.

❖ Не казвай: „Знам как се чувствате.“ Всеки реагира различно при смъртта на близък човек. Дори и ти да си загубил дете в смъртта, не знаеш как точно се чувстват те.

❖ Ще мине много време, преди семейството да се върне донякъде към обичайния си живот. Продължавай да помагаш колкото се може повече. Обикновено в началото опечалените близки получават много внимание, но те се нуждаят от него и дълго след това. Интересувай се с какво можеш да им помогнеш седмици и дори месеци след смъртта на детето. *

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 7]

Библейските разкази показват, че Исус има силата и желанието да върне децата към живот