Изпитваш ли ужас от утрешния ден?

СТРАХЪТ има много лица. Например някои хора се тревожат какво крие бъдещето за земята. В броя на списание „Тайм“ от 3 април 2006 г. се казваше: „Невиждани горещини, бури, порои, пожари и топене на ледниците — изглежда, че климатът се променя необратимо.“

През май 2002 г. беше публикувано сведение от Програмата на ООН за околната среда, подготвено с помощта на над хиляда души. То беше озаглавено „Състоянието на околната среда в миналото, днес и в бъдеще?“ и в него се казваше: „Планетата се намира в критично положение, тъй като решенията, вземани днес, засягат сериозно горите, океаните, реките, планините, животинския свят и други жизненоважни системи, от които зависят и съвременното, и бъдещите поколения.“

Настоящото състояние на околната среда не е единствената причина за безпокойство. Навсякъде по света хората днес живеят в страх от терористични атаки. Заместник–директорът на Канадските тайни разузнавателни служби заяви: „Не можем да спим през нощта поради заплахи, които не знаем кога и как ще бъдат изпълнени.“ Та дори само гледането на вечерните новини по телевизията може много да ни разтревожи!

Много хора се страхуват да не загубят работата си. Съкращенията, закриването на заводи, съревнованието между колегите на работното място и прекалено високите изисквания на работодателите увеличават чувството на несигурност у мнозина. Младежите се страхуват да не бъдат отхвърлени от връстниците си. Малките деца се страхуват, че родителите им не ги обичат. А какво да кажем за света, който ги заобикаля? Една разтревожена майка казва: „Сигурно на малките и невинни деца понякога  светът отвъд прага на техния дом им изглежда голям и страшен.“ Освен това родителите се притесняват какво влияние оказва моралният упадък в света на близките им, особено на децата им.

Възрастните се тревожат как ще си осигурят най–необходимите за живота неща. Те „се боят от всичко, що е високо, и ... треперят в пътя“. (Еклисиаст 12:5) Те, също като останалите, се страхуват да не се разболеят от сериозна болест. Сведенията за смъртоносни грипни епидемии, рак и заразни болести може да ни накарат да се страхуваме, че ще се разболеем от нова и странна болест, която може да осакати или да погуби нас и семейството ни. Затова, когато здрави и енергични хора се разболяват и губят физически сили, е съвсем естествено да се притесняваме да не би същото да сполети и нас или нашите близки. Освен това колко е жалко да видиш в очите на един болен човек, че е изгубил всякаква надежда!

Предвид многото лица на страха дали съществува основателна причина да гледаме оптимистично към утрешния ден? Има ли нещо, което може да ни помогне да запазим положителна нагласа? Следващата статия ще даде отговор на тези въпроси.

[Информация за източника на снимката на страница 3]

© Jeroen Oerlemans/Panos Pictures