Йефтай изпълнява обета си към Йехова

ЕДИН воин се връща победоносно у дома, след като е освободил сънародниците си от потисничество. Дъщеря му излиза бързо да го посрещне, като танцува от радост и свири на дайре. Когато я вижда, вместо да се зарадва, той раздира дрехите си. Защо прави това? Не се ли радва като нея, че се е върнал жив и здрав? Каква битка е спечелил той? Кой е този воин?

Това е Йефтай, един от съдиите в древния Израил. Но за да научим отговорите на другите въпроси и да разберем какво значение има библейският разказ за нас, нека да видим какво предшествало тази необичайна среща.

Трудни времена в Израил

Йефтай живее в трудни времена. Сънародниците му са изоставили чистото поклонение и служат на сидонските, моавските, амонските и филистимските богове. Затова Йехова е позволил амонците и филистимците да потискат израилтяните вече осемнайсет години. Жителите на Галаад, който се намира на изток от река Йордан, са в особено голяма беда. * Накрая израилтяните се опомнят, разкайват се и молят Йехова за помощ, като започват да му служат и премахват чуждите богове, които са сред тях. (Съдии 10:6–16)

Когато амонците се разполагат на стан в Галаад, израилтяните се събират, за да излязат срещу тях. Но те нямат водач. (Съдии 10:17, 18) Междувременно Йефтай има свои проблеми. Алчните му природени братя са го изгонили, за да си присвоят наследството му. Затова Йефтай се премества в Тоб, който се намира на изток от Галаад и е незащитен от израилските врагове. Той се събира с „безделници“ — вероятно хора, които са загубили работата си заради потисниците или са отказали да им робуват. Те ‘излизат с него’, като може би му помагат, когато извършва внезапни нападения срещу враговете в съседство. Навярно заради това, че бил смел воин, Йефтай е наречен в Библията „силен и храбър мъж“. (Съдии 11:1–3) Кой тогава ще поведе израилтяните срещу амонците?

„Дойди, та ни стани началник“

Галаадските старейшини подканят Йефтай: „Дойди, та ни стани началник.“ Ако мислят, че той веднага ще се възползва от възможността да се върне в родината си,  дълбоко грешат. Йефтай отговаря: „Не ме ли намразихте, и не ме ли изпъдихте из бащиния ми дом? А защо сте дошли при мене сега, когато сте на тясно?“ Само колко несправедливо постъпват те, като първо го отхвърлят, а след това го молят за помощ! (Съдии 11:4–7)

Йефтай ще застане начело на галаадците при едно условие. Той заявява: ‘Ако Господ предаде амонците на мене, ще стана началник над вас.’ Победата ще послужи като доказателство за подкрепата на Бога, но целта на Йефтай е също да се погрижи народът да не отхвърли Божието ръководство, когато трудностите преминат. (Съдии 11:8–11)

Преговори с амонците

Йефтай се опитва да преговаря с амонците. Той праща посланици до техния цар, за да разбере причината за нападенията им. Отговорът съдържа обвинението, че когато израилтяните са дошли от Египет, са завзели амонска територия, която трябва да бъде върната. (Съдии 11:12, 13)

Тъй като познава добре израилската история, Йефтай умело опровергава тези твърдения. Той казва, че израилтяните не са нападали амонците, моавците или едомците, когато са излезли от Египет. Нито амонците са притежавали оспорваната земя по онова време. Тогава тя е била притежание на аморейците, но Бог е предал царя им Сион в ръката на Израил. Освен това израилтяните живеят в тази област вече триста години. Защо амонците предявяват претенции към нея едва сега? (Съдии 11:14–22, 26)

Йефтай обръща внимание и на въпрос, който стои в основата на израилските беди: Кой е истинският Бог? Йехова или боговете на земята, в която се е заселил Израил? Ако бог Хамос има някаква сила, нямаше ли да я използва, за да запази земята на народа си? Това е съревнование между фалшивата религия, подкрепяна от амонците, и истинското поклонение. Затова Йефтай завършва с думите: „Господ Съдията нека съди днес между израилтяните и амонците.“ (Съдии 11:23–27)

Амонският цар не се вслушва в категоричните думи на Йефтай. Духът на Йехова ‘идва на Йефтая и той минава през Галаад и Манасия’ навярно, за да събере мъже за битка. (Съдии 11:28, 29)

Обетът на Йефтай

Йефтай силно желае Божието ръководство и дава обет на Бога: „Ако наистина предадеш амонците в ръката ми, тогава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, и ще го принеса всеизгаряне.“ Бог благославя Йефтай, като му помага да нанесе „голямо поражение“ на двайсет амонски града и така да покори неприятелите на Израил. (Съдии 11:30–33)

Когато Йефтай се връща от битка, го посреща не някой друг, а единствената му дъщеря, която толкова обича! В Библията се казва: „Когато я видя, той раздра дрехите си и каза: ‘Горко ми, дъще моя! Ти ме съкруши! Та аз те обрекох на изгнание, защото дадох обет пред Йехова и не мога да се отрека от него!’“ (Съдии 11:34, 35, НС)

Наистина ли Йефтай ще принесе дъщеря си в жертва? Не. Не е възможно той да е имал предвид такова нещо. Йехова ненавижда буквалните човешки жертвоприношения, които са сред злите дела на ханаанците. (Левит 18:21; Второзаконие 12:31) Йефтай имал Божия дух, когато дал обета си, а и Йехова благословил усилията му. Светото писание сочи Йефтай за пример заради неговата вяра и роля във връзка с Божията цел. (1 Царе 12:11; Евреи 11:32–34) Затова изобщо не може да става въпрос за човешко жертвоприношение, за убийство. Тогава какво имал предвид Йефтай, когато обещал да даде човек на Йехова?

Очевидно той искал да посвети онзи, който го посрещне, изцяло в служба на  Бога. Моисеевият закон давал възможност да бъдат обричани хора на Йехова. Например в светилището служели жени, които вероятно носели вода. (Изход 38:8; 1 Царе 2:22) Не се знае много за този вид служба и дори не е известно дали тя обикновено била постоянна. Явно Йефтай имал предвид такова специално посвещаване, когато дал обета си, и изглежда, че обещанието му се отнасяло за постоянна служба.

Както дъщерята на Йефтай, така и по–късно малкият Самуил с готовност изпълнили обета на своите боящи се от Бога родители. (1 Царе 1:11) Като лоялна поклонничка на Йехова, дъщерята на Йефтай била също толкова убедена като баща си, че обетът трябва да бъде изпълнен. Жертвата наистина била голяма, защото това означавало, че тя никога няма да се омъжи. Тя оплакала девствеността си, тъй като всяка израилтянка искала да има деца, за да запази семейното име и наследство. За Йефтай изпълняването на обета означавало да се лиши от общуването със своето любимо и единствено дете. (Съдии 11:36–39)

Животът на тази вярна девица не бил пропилян. Целодневната служба в дома на Йехова ѝ давала възможност да почита Бога по чудесен, удовлетворяващ и достоен за похвала начин. Затова ‘всяка година дъщерите на Израил ходели при дъщерята на галаадеца Йефтай, за да ѝ изказват похвала’. (Съдии 11:40, НС) Несъмнено Йефтай се радвал за нейната служба към Йехова.

Днес много хора от Божия народ избират да служат целодневно като пионери, мисионери, пътуващи служители или членове на бетеловите семейства. Това може да означава да виждат роднините си по–рядко отколкото биха искали. Въпреки това както те, така и близките им могат да се радват за тази свята служба към Йехова. (Псалм 110:3; Евреи 13:15, 16)

Отхвърляне на Божието ръководство

Нека се пренесем отново в дните на Йефтай. Много израилтяни отхвърлят ръководството на Йехова. Въпреки доказателствата за Божията благословия върху Йефтай, ефремците се скарват с него. Те искат да знаят защо не ги е повикал за битката. Дори възнамеряват да изгорят дома му ‘заедно с него’! (Съдии 12:1, СИ)

Йефтай казва, че е повикал ефремците, но те не са се отзовали. Така или иначе Бог спечелил битката. Да не би те да са разгневени защото галаадците не са се допитали до тях при избирането на Йефтай за водач? Всъщност възраженията на ефремците са израз на бунт срещу Йехова и не остава друго освен да бъде поведена битка срещу тях. В последвалия сблъсък Ефрем претърпява поражение. Понеже не могат да кажат правилно думата „шиболет“, ефремските бегълци биват лесно разпознавани. Тогава загиват общо 42 000 ефремци. (Съдии 12:2–6)

Какъв тъжен период от израилската история! Битките, печелени от съдиите Готониил, Аод, Варак и Гедеон, донесли мир. Този път обаче не се споменава за мир. Библията просто казва: „Йефтай съди Израиля шест години. Тогава [той] умря, и бе погребан в един от галаадските градове.“ (Съдии 3:11, 30; 5:31; 8:28; 12:7)

Какво можем да научим от всичко това? Макар че се сблъскал с много трудности в живота, Йефтай останал верен на Бога. Този храбър мъж споменал Йехова, когато говорил с галаадските старейшини, с амонците, с дъщеря си, с ефремците и разбира се, когато дал обета си. (Съдии 11:9, 23, 27, 30, 31, 35; 12:3) Бог благословил Йефтай за верността му, като използвал него и дъщеря му в подкрепа на чистото поклонение. Във време, когато хората изоставили Божиите стандарти, Йефтай се придържал към тях. Дали и ти ще се подчиняваш винаги на Йехова, подобно на Йефтай?

[Бележка под линия]