Дали обрязването е белег за възмъжаване?

НА МНОГО места по света момченцата биват обрязвани поради хигиенни съображения. В други части на света мъжете остават необрязани през целия си живот. За някои, като привържениците на юдаизма и мюсюлманите, обрязването е свързано не само с хигиената, но има и религиозно значение.

При определени народи обаче ритуалът на обрязването се извършва, когато едно момче достигне зрелост. Обикновено тогава то бива изпращано в специално училище, в което го обрязват, и то остава отделено от останалите в продължение на няколко седмици, докато се възстанови от операцията. През това време момчето трябва да извършва определени ритуали и бива учено как да се държи като мъж. Дали обрязването е необходимо, за да се докаже, че едно момче наистина е възмъжало? Нека видим какво разкрива Библията относно Божия възглед по този въпрос. (Притчи 3:5, 6)

Божият възглед относно обрязването

Някои народи от древността, като египтяните например, практикували обрязване — отстраняване на краекожието на мъжкия полов орган. Патриархът Авраам обаче не бил роден в такова общество. Всъщност през по–голямата част от живота си той бил необрязан. Но въпреки това, по времето когато бил необрязан, Авраам се проявил като смел мъж. Заедно с една неголяма група мъже той настигнал и победил войските на четирима царе, които били пленили племенника му Лот. (Битие 14:8–16) Около четиринайсет години по–късно Бог заповядал на Авраам да се обреже, той и потомството му. Защо Бог наредил това?

Обрязването на Авраам не било белег, че той е преминал от юношество към зрелост. Та той бил на 99 години! (Битие 17:1, 26, 27) Бог обяснил причината за тази заповед, като казал: „Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.“ (Битие 17:11) Заветът, или договорът, с Авраам съдържал Божието обещание, че в крайна сметка чрез Авраам ще бъдат благословени „всички земни племена“. (Битие 12:2, 3) Следователно за Бога обрязването нямало нищо общо с възмъжаването. То било извършвано, за да покаже, че даден човек принадлежал към израилските потомци на Авраам, които имали привилегията да им бъдат „поверени свещените думи на Бога“. (Римляни 3:1, 2)

След време народът на Израил се оказал недостоен за проявеното към него доверие, като отхвърлил истинското Семе на Авраам, Исус Христос. Така израилтяните били отхвърлени от Бога и тяхното обрязване вече изгубило значението си в Божиите очи. Но през първи век някои християни настоявали, че обрязването все още е изискване от Бога. (Деяния 11:2, 3; 15:5) Поради тази причина апостол Павел изпратил Тит ‘да поправи нещата, които не са в ред’ в различните сборове. Павел писал до Тит за едно нещо, което не било в ред: „Много са непокорните хора, безполезните дърдорковци и такива, които подлъгват ума, особено онези измежду тях, които се придържат към обрязването. На такива трябва да им се затвори устата, тъй като те не престават да рушат вярата на цели  семейства, като заради нечестна печалба поучават неща, които не би следвало.“ (Тит 1:5, 10, 11)

Съветът на Павел е приложим и днес. Несъмнено би било в противоречие с Писанието един истински християнин да препоръчва на някого да обреже детето си. Вместо да се „бърка в работите на другите“, християнинът оставя на родителите да вземат подобни лични решения. (1 Петър 4:15) Освен това Павел бил вдъхновен да напише следното относно обрязването, извършвано според Моисеевия закон: „Дали някой е бил призован обрязан? Тогава нека не се връща към необрязаното си състояние. Дали някой е бил призован необрязан? Тогава нека не се обрязва. Нито обрязването е от значение, нито необрязването, а само спазването на Божиите заповеди. В каквото и състояние да е призован всеки от вас, нека си остане в него.“ (1 Коринтяни 7:18–20)

А какво да кажем за „училищата за обрязване“?

Какво би станало, ако родители, които са християни, решат да обрежат синовете си? Дали би било в съгласие с Библията, ако ги изпратят в т.нар. специални училища за обрязване, споменати по–горе? Престоят в такива училища включва много повече от хирургическо отстраняване на краекожието. Там в продължение на няколко седмици момчето общува с други момчета и учители, които не са поклонници на Йехова. Много от нещата, които биват поучавани в тези училища, са в противоречие с високите морални стандарти на Библията. Тя предупреждава: „Общуването с лоши приятели разваля добрите навици.“ (1 Коринтяни 15:33)

Ясно е, че съществува също и сериозна опасност за здравето на момчетата, изпращани в тези училища. През 2003 г. „Южноафриканският медицински журнал“ отправи следното предупреждение: „И през тази година бяха наблюдавани ужасяващи последствия от обрязването. Главните информационни агенции по целия свят съобщават за смъртни случаи и осакатявания. ... В заключение, много от училищата за обрязване са чиста измама и застрашават живота.“

Освен възможното физическо увреждане на момчето съществува дори още по–голяма, духовна вреда. Нещата, които биват поучавани и извършвани в училищата за обрязване имат тясна връзка със спиритизма и поклонението на мъртвите предци. Например вместо да признаят, че нанесената вреда е следствие от невнимателната хирургическа намеса и нехигиеничните условия, мнозина вярват, че причината за случващите се трагедии се дължи на магия или на неодобрението на мъртвите предци. Относно връзката на всичко това с фалшивата религия Библията заявява: „Не се впрягайте в един ярем с невярващите. Защото какво общо има между праведността и злото? Да, какво общо има между светлината и тъмнината? ... „‘Затова излезте измежду тях и се отделете — казва Йехова — и повече не докосвайте онова, което е нечисто’, ‘и аз ще ви приема’“.“ (2 Коринтяни 6:14–17) Като се има предвид този съвет, би било крайно неразумно християнските родители да изпращат синовете си в „училища за обрязване“.

Кога един християнин е възмъжал?

Това дали един християнин е обрязан, или не, не е белег, че той е възмъжал. Истинските християни се стремят най–вече да угодят на Бога, а не „да се представят добре по отношение на плътта“. (Галатяни 6:12)

За да угоди на Бога, християнинът трябва ‘да обреже сърцето си’. (Второзаконие 10:16; 30:6; Матей 5:8) Това не става чрез използването на нож, а чрез отхвърлянето на високомерните мисли, като например схващането, че обрязването по плът издига човека над другите. Като издържа при изпитания и стои „непоколебимо във вярата“, християнинът може да докаже, че е мъжествен, независимо дали е обрязан, или не. (1 Коринтяни 16:13; Яков 1:12)