Въпроси на читатели

Дали змията, която говорила с Ева, имала крака?

Както е записано в Битие 3:14, Йехова Бог се обърнал към змията, която измамила Ева в Едемската градина. Бог казал: „Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влечеш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.“ Библията не споменава, че животното, използвано, за да бъде изкушена Ева, първоначално имало крака, но по–късно ги загубило. Въпреки че записаното в Битие 3:14 може да накара някои да мислят по този начин, не бива непременно да стигаме до заключението, че преди това проклятие змиите имали крака. Защо?

Главно защото този, срещу когото всъщност била изречена присъдата на Йехова, бил Сатана — невидимото духовно създание, което злоупотребило с това низше животно. Библията описва Сатана като „баща на лъжата“ и „змията от древността“. И двата израза очевидно се отнасят за това, че Сатана използвал като свой говорител едно животно, което Ева можела да види, една змия, за да я подтикне да не се подчини на Божията заповед. (Йоан 8:44; Откровение 20:2)

Бог създал змията и както изглежда Адам дал името на това животно преди измамното действие на Сатана. Тъй като змията, която говорила на Ева, нямала разум, тя няма вина. Тя не съзнавала, че Сатана я използва и не можела да разбере присъдата, която Бог изрекъл срещу бунтовниците.

Но защо Бог говорил за физическото принизяване на змията? Поведението на змията в нейната естествена среда — това, че пълзи по корем и изважда и прибира бързо езика си сякаш ближе пръст — подходящо символизира принизеното състояние на Сатана. След като преди се радвал на възвишената позиция да бъде един от Божиите ангели, той бил сведен до принизено състояние, което в Библията е наречено „тартар“. (2 Петър 2:4)

Освен това, както една буквална змия може да нарани петата на човек, в своето принизено състояние Сатана щял да ‘нарани петата’ на Божието „семе“. (Битие 3:15, НС) Главната част на това „семе“ се оказал Исус Христос, който страдал за известно време в ръцете на служителите на Сатана. Но главата на символичната змия след време ще бъде смазана окончателно от Христос и неговите възкресени съобщници — помазаните християни. (Римляни 16:20) Следователно това, че Бог изрекъл проклятие срещу буквалната змия, подходящо представя принизяването и крайното унищожение на символичната „змия от древността“, Сатана Дяволът.