Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Една година в Обетованата земя

Една година в Обетованата земя

Една година в Обетованата земя

ПРЕЗ 1908 г. при разкопките на библейския град Гезер, разположен близо до крайбрежната долина на запад от Йерусалим, било направено вълнуващо откритие — била намерена една малка варовикова плоча, за която се смята, че датира от десети век пр.н.е. Предполага се, че върху нея на древноеврейска писменост са изброени в опростен вариант дейностите, които били извършвани през земеделската година. Това откритие станало познато като Гезерския календар.

Тази плоча е подписана с името Авия. Макар че не всички археолози са съгласни с това, мнозина смятат, че откритието представлява ученическо упражнение, написано в стихотворна форма. * Искаш ли да видиш годишните сезони през очите на едно момче, живяло тогава? Това може да ти помогне да си припомниш някои от събитията, описани в Библията.

Два месеца прибиране на реколтата

Авия започнал своя древен календар с общото прибиране на реколтата. Макар че то се споменава още в началото, израилтяните гледали на него като на кулминацията, или приключването, на основната част от земеделските дейности за годината. Месец етаним (по–късно наречен тишри) съответства на септември–октомври от нашия календар. След като по–голямата част от жетвата била завършена, настъпвало особено радостно време, когато и малкият Авия вероятно участвал в извършваните дейности. Представи си как се вълнувал, докато помагал на баща си да направи колибата, която щяла да бъде техен дом в продължение на една седмица, през която те радостно щели да благодарят на Йехова за плода на земята! (Второзаконие 16:13–15)

Горе–долу по това време семейството на Авия трябвало да събере реколтата от маслини. Събирането на тази реколта ставало, като хората брулели клоните на дърветата — работа, която може да е била прекалено тежка за малкия Авия, но вероятно на него му било интересно да гледа отстрани. (Второзаконие 24:20) След това семейството му събирало маслините и ги носело до най–близката каменна преса, за да си направят зехтин. Те можели да си произведат зехтин и по друг, по–прост начин — като смачкат маслините, поставят ги във вода и съберат изплувалата на повърхността мазнина. Какъвто и метод да са използвали, тази скъпоценна течност служела не само за храна. Тя била използвана и като гориво за светилници или като средство за лечение на натъртвания и рани, които едно момче като Авия можело да получи, докато си играе.

Два месеца сеитба

Когато започнали ранните дъждове, Авия навярно се радвал да усети хладните капки дъжд по кожата си. Баща му вероятно му е обяснил колко е важен дъждът за земята. (Второзаконие 11:14) Почвата, втвърдена от палещото слънце, омеквала и била готова за оран. Орачът в древността умело насочвал дървения плуг, който вероятно бил снабден с метален връх и който бил теглен напред от животното. Целта била да се получат прави бразди в почвата. Тъй като ценели земята, земеделците обработвали и най–малките участъци от нея, дори онези, които били разположени на някой склон. Но най–вероятно такива места трябвало да бъдат обработвани на ръка.

След изораването на омекналата почва можело да бъдат засети пшеница и ечемик. Интересно е, че следващият период, споменат в Гезерския календар, посочва, че тази сеитба продължавала два месеца. Сеячът вероятно носел семето в гънките на дрехата си и щедро го разпръсквал с ръката си.

Два месеца късна сеитба

„Добрата земя“ винаги била плодородна. (Второзаконие 3:25) През декември падал най–много дъжд и тогава цялата земя се покривала със зеленина. Това било времето за късната сеитба на бобовите растения, като грах и нахут, както и на други зеленчуци. (Амос 7:1, 2) В плочата Авия нарича този период „пролетна паша“ или както е според един друг източник — „късно засаждане“, време, през което били приготвяни вкусни ястия с много зеленчуци.

Когато сравнително хладното време се затопляло, бадемовото дърво, като предвестник на пролетта, разцъфтявало с бели и розови цветове. Това можело да стане още през януари с първото покачване на температурите. (Йеремия 1:11, 12)

Един месец събиране на лен

Следващата реколта, която Авия споменава, е ленът. Това може би ти напомня за нещо, което се случило векове преди времето на Авия, на източната страна на юдейските хълмове. В град Йерихон Раав скрила двама съгледвачи „в ленените гръсти [стъбла — НС]“, които били оставени на покрива на къщата ѝ, за да съхнат. (Исус Навиев 2:6) Ленът бил много ценен за израилтяните. За да се отделят неговите влакна, стъблата първо трябвало да бъдат накиснати във вода. Те можело просто да бъдат оставени на росата или за да се ускори процеса, да бъдат потопени в езеро или поток. Отделените влакна били използвани за изтъкаването на ленено платно, от което се правели корабни платна, шатри и дрехи. Ленът бил използван и в производството на фитили за светилници.

Има хора, които отхвърлят идеята, че в областта Гезер се отглеждал лен, защото там водата не била в изобилие. Други твърдят, че отглеждането на лена ставало през по–късен период от годината. Затова според някои думата „лен“ в Гезерския календар се отнася за растения, които били използвани за фураж.

Един месец ечемичена жетва

Всяка година с наближаването на пролетното равноденствие Авия можел да наблюдава полюшващите се зелени класове на ечемика — следващата реколта, която той споменава в календара си. Месецът от еврейския календар, съответстващ на този период, е авив, чието име означава „зелени класове“, което вероятно се отнасяло за времето, когато класовете на ечемика още не били напълно узрели. Йехова заповядал: „Пази месец Авив да правиш в него пасхата на Господа.“ (Второзаконие 16:1) Авив (по–късно наречен нисан) съответства на части от март и април. Началото на този месец донякъде било определяно от времето на зреене на ечемика. Дори и днес караитските юдеи смятат този период за начало на своята нова година. Във всеки случай първите плодове от ечемичената жетва трябвало да бъдат ‘подвижени пред Йехова’ на шестнайсетия ден от месец авив. (Левит 23:10, 11)

Ечемикът заемал важно място в ежедневието на повечето израилтяни. Тъй като бил по–евтин от пшеницата, особено по–бедните хора често го използвали за приготвянето на хляб. (Езекиил 4:12)

Един месец събиране на реколтата и измерване

Помисли отново за Авия и се опитай да си представиш как рано една сутрин той видял гъстите облаци да се разпръскват, което означавало, че за известно време няма да вали дъжд. Растенията в Обетованата земя вече зависели от росата. (Битие 27:28; Захария 8:12) Израилските земеделци знаели, че много от растенията, от които събирали реколта през най–слънчевите месеци на годината, се нуждаят от подходящи ветрове до времето на Петдесетница. Студеният и влажен северен вятър може да е бил полезен за развиващите се зърнени култури, но бил неблагоприятен за разцъфналите овощни дървета. Горещият и сух южен вятър спомагал цветовете да се отворят и да бъдат опрашени. (Притчи 25:23; Песен на песните 4:16)

Йехова, Господарят на природните сили, е създал една екологична система с прецизно установени закони. В дните на Авия земята на Израил наистина била „земя, богата с жито, ечемик, лозя, смокини и нарове; ... земя, богата с маслини и мед“. (Второзаконие 8:8) Дядото на Авия трябва да му е разказвал за необикновеното изобилие по време на управлението на цар Соломон, което било ясно доказателство за благословията на Йехова. (3 Царе 4:20)

В календара след събирането на реколтата се споменава една дума, която според някои означава „измерване“. Това може да се е отнасяло за измерването на дяловете от реколтата, които трябвало да бъдат дадени на собствениците на земята и на работниците или дори да бъдат платени като данък. Но други учени твърдят, че еврейската дума означава „пируване“, и смятат, че това вероятно се отнася за Празника на седмиците, който се падал през месец сиван (май–юни). (Изход 34:22)

Два месеца резитба

Следващото нещо, което Авия записал, се отнася за двата месеца, през които били обработвани лозята. Вероятно и той помагал при изчистването на лозите от излишните листа, които пречели на слънцето да стигне до гроздовете. (Исаия 18:5) След това настъпило времето за събиране на самите плодове, което било нещо вълнуващо за едно малко момче. Колко вкусно трябва да е било първото узряло грозде! Авия вероятно бил чувал за дванайсетте съгледвачи, изпратени от Моисей в Обетованата земя. Те отишли в „добрата земя“, за да я огледат, точно когато първото грозде било узряло. При този случай един–единствен грозд бил толкова голям, че трябвало да го носят двама мъже! (Числа 13:20, 23)

Един месец събиране на летни плодове

Последната част от календара на Авия се отнася за летните плодове. В древността в Средния изток през лятото се събирали основно плодове. След времето на Авия Йехова използвал израза „кошница със зрели [летни — бел. под линия] плодове“, който на еврейски представлява игра на думи с „летни плодове“ и „край“, за да обясни, че ‘е дошъл краят на людете му Израил’. (Амос 8:1, 2) Това трябва да е напомняло на неверните израилтяни, че краят им е наближил и че присъдата на Йехова скоро ще бъде изпълнена. Няма съмнение, че смокините били сред летните плодове, за които писал Авия. От летните смокини се правели пити, които били използвани за храна или били налагани върху циреи като лекарство. (4 Царе 20:7)

Ползата от Гезерския календар

Малкият Авия вероятно помагал в земеделската работа у дома. В онези дни голяма част от израилтяните били земеделци. Дори да не се занимаваш с подобни дейности, съдържанието на тази плоча от Гезер може да направи така, че четенето ти на Библията да оживее, да стане по–разбираемо и изпълнено със значение.

[Бележка под линия]

^ абз. 3 Няма единодушно мнение по въпроса дали месеците в календара от Гезер съвпадат с тези, споменати в Библията. Освен това някои земеделски дейности може да са били извършвани по различно време в отделните части на Обетованата земя.

[Блок/Снимка на страница 11]

ВЪЗМОЖЕН ПРЕВОД НА ТЕКСТА НА ГЕЗЕРСКИЯ КАЛЕНДАР:

„Месеци на прибиране на общата реколта и на реколтата от маслини;

месеци на сеитба;

месеци на пролетна паша;

месец на събиране на лена;

месец на ечемичената жетва;

месец на пшеничената жетва и измерване;

месеци на резитба;

месец на летните плодове.“

[подписано:] Авия *

[Бележка под линия]

^ абз. 41 Основано на „Учебник по сирийски семитски надписи“, първи том, от Джон Гибсън, 1971 г.

[Източник]

Archaeological Museum of Istanbul

[Таблица/Снимки на страница 9]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

НИСАН (АВИВ)

март — април

ИЙЯР (ЗИВ)

април — май

СИВАН

май — юни

ТАМУЗ

юни — юли

АВ

юли — август

ЕЛУЛ

август — септември

ТИШРИ (ЕТАНИМ)

септември — октомври

ХЕШВАН (ВУЛ)

октомври — ноември

ХАСЛЕВ

ноември — декември

ТЕВЕТ

декември — януари

САВАТ

януари — февруари

АДАР

февруари — март

ВЕАДАР

март

[Източник]

Земеделец: Garo Nalbandian

[Снимка на страница 8]

Разкопки в Гезер

[Източник]

© 2003 BiblePlaces.com

[Снимка на страница 10]

Бадемово дърво

[Снимка на страница 10]

Лен

[Източник]

Dr. David Darom

[Снимка на страница 10]

Ечемик

[Източник]

U.S. Department of Agriculture