Носени безцелно в море от променящи се ценности

ПРЕЗ IV век пр.н.е. в Атина живял известният философ Диоген. Легендата гласи, че той обикалял посред бял ден със запален фенер в ръка, като упорито търсел истинския човек. Усилията му обаче били напразни.

Дали тази легенда е вярна, или не, не може да се каже със сигурност. Ако Диоген обаче живееше в наши дни, навярно щеше да му е още по–трудно да намери хора с високи морални принципи. Днес мнозина изглежда отхвърлят схващането, че хората трябва да се придържат към някакви установени етични ценности. Медиите непрекъснато насочват вниманието ни към шокиращи събития в сферата на личния живот, в политиката, на работното място, в спорта, в бизнеса и в много други области. Много от ценностите, уважавани от миналите поколения, вече са загубили стойността си. Установени стандарти се преосмислят и често биват отхвърляни. Други ценности са уважавани само на теория, но не и на практика.

Социологът Алан Улф казва: „Времето на общоприетите морални стандарти вече е отминало. Никога преди в историята не е имало толкова ясно схващане, че хората не могат да разчитат на моралното ръководство на традициите и институциите.“ Според наблюденията на философа Джонатан Глъвър, публикувани в „Лос Анджелес Таймс“, упадъкът на религията и универсалните морални закони през последните 100 години е изиграл главна роля за нарастването на насилието в световен мащаб.

Но объркването по отношение на общоприетите ценности не е попречило на някои хора да търсят морални стандарти. Преди няколко години бившият генерален директор на ЮНЕСКО, Федерико Майор, каза, че „етичните норми придобиват все по–голямо значение в глобален мащаб“. Но това, че като цяло светът не е успял да възприеме положителни ценности, не означава, че няма такива ценности, към които си струва човек да се придържа.

 Дали обаче хората успяват да постигнат съгласие относно това какви стандарти да приемат? Очевидно не. Но ако няма общоприети стандарти за правилно и погрешно, как може човек да разбере кои неща са наистина ценни? Моралният релативизъм е на мода днес. Явно обаче подобна нагласа не влияе положително на морала на хората като цяло.

Британският историк Пол Джонсън твърди, че релативистичната философия е допринесла за „подкопаването ... на високо развитото чувство за лична отговорност и дълг спрямо установените и обективно истинни морални принципи“, които са преобладавали преди началото на XX век.

Дали е възможно тогава да намерим „обективно истинни морални принципи“ и да живеем според „универсални морални закони“? Съществува ли някакъв източник, който може да осигури непреходни, неизменни ценности, които да внесат стабилност в нашия живот и да ни дадат надежда за бъдещето? Следващата статия ще обсъди тези въпроси.